shareit

Празнуваме Рождество Христово

| от |

На 25 декември празнуваме Рождество Христово – един от най-големите църковни празници в християнския свят. Арменската църква чества празника на 6 януари, а по юлианския календар тържествата са на 7-и.

Според Евангелието на Лука, малко преди раждането на Иисус, майка му Мария, заедно със съпруга ѝ дърводелецът Йосиф, потомък на Давидовия род, отиват от Назарет във Витлеем (провинция Юдея), родното място на Йосиф. Римският император Октавиан Август (около 63 г. пр. Хр. – 14 г. сл. Хр.) бил издал заповед за цялостно преброяване на населението в империята и всеки трябвало да се запише там, откъдето е родът му. Мария и Йосиф не могли да намерят място в странноприемница и били принудени да се настанят в ясла. (В източната култура „яслите“ или изобщо местата за животните не са били непременно мръсно и недостойно място – в много домове животните били отделени от жилищните помещения с тънка преграда). В мига на Рождеството в небето пламнала необикновена светлина, явил се ангел, който съобщил на намиращи се наблизо пастири, че на света е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири били и първите хора, които се поклонили на Исус. Младенецът почитат и трима източни царе, доведени във Витлеем от изгрялата над мястото на събитието звезда. С Рождеството си Христос донася частица от светостта на небесния мир.

В ранното християнство празникът Рождество Христово няма устойчива дата. Източните Църкви празнували това събитие на Богоявление (6 януари). Много историци смятат, че първото празнуване на Рождество се е състояло в Рим през 336 г. сл. Хр, а наименованието Коледа идва от римските празници Календи, посветени на зимното слънцестоене (от думата „календе“). На 25 декември римляните славели слънцето и победата му над тъмнината. До IV век в календара на православната църква няма празник, посветен на рождеството на Христос, а само възкресението, възнесението и кръщението му, отбелязват те.

Народната традиция е свързана с обичая коледуване. Основни участници са момци в предженитбена възраст. Подготовката започва от Игнажден, когато разучават празничните песни, създават се коледарските групи, определя се водачът. Времето за коледуване е строго определено от традицията – от полунощ до изгрев слънце.

На Рождество Христово свършват постите и обядът е блажен и много богат. Обичайно е на трапезата да има свинско и тя да не се вдига цял ден. На масата могат да се видят хлябове и питки с различни форми и шарки, свързани с големия празник. Изпичат се краваи или малки питки с кръстове, които се дават на коледарите, когато запеят на пътната врата.

Празникът е известен още като Голяма Коледа, Божик, Божич.
Имен ден празнуват: Младен, Радомир, Радослав, Радостин, Радостина, Христо, Христофор, Христомир, Христина, Християна, Кристин, Кристина, Кристияна. Според статистиката 146 305 българи празнуват имен ден на Рождество. От тях 100 061 са мъже, а 46 244 – жени.

 
 
Коментарите са изключени