Празните рафтове

| от |

„Тръгнах с мисълта, че ще намеря всичко в магазина… отидох да напазарувам до магазин Метро, а там ме очакваха празни рафтове. Очевидно това  бяха стари запаси. Паника!? Сирене и маскарпоне се продават само за определени бройки?! Вижте реалната картина на Русия“ пише в блога си Антон.

 
 

Любимите ни „бижута“ на Джани Версаче

| от chronicle.bg |

Помните ли Карла Бруни, Кейт Мос, Клаудия Шифър, Наоми Кембъл, Синди Крауфорд, Хелена Кристенсен? В онези години, когато те владееха не само модния подиум, но и милиони сърца по света. Включително това на Джани Версаче. Дизайнерът, който взима всички гореизброени имена и ги прави свои музи. А те позират до него на снимки както години по-рано манекенките на Ив Сен Лоран се снимат до своя откривател.

Връзката между модел и дизайнер (при истинските дизайнери) е повече от работа – тя е необходимост. Не просто да имаш красива жена, на която да нахлузиш дрехата, а да създадеш силует, вдъхновен от тази жена, силует само за нея. Той ще й стои така, че тя ще изпъкне и ще привлича погледите. А това в крайна сметка ще накара хората да обичат и двете – и дрехата, и модела.

Над моделите на Джани Версаче сякаш има ореол, който винаги ги представя в най-добрата светлина, дори двадесет години след смъртта на дизайнера. Все още първата асоциация, когато чуем имената им, е „секси“. Някак не можем да си представим Наоми Кембъл като стара баба или дори жена на средна възраст. Да не говорим, че все още си мечтаем за среща със Кейт Мос.

По повод наближаването на премиерата на „Убийството на Джани Версаче“ си припомняме неговите „бижута“. Ако сте ги позабравили, незабавно прегледайте галерията горе – за ваше добро е, не че нещо…

 
 

Пекинезът – повече от куче и домашен любимец

| от Стефан Генадиев |

Всеки собственик на куче обича домашния си любимец и може да убие събеседника си от скука с безконечни часове, прекарани в изтъкване на хубавите страни на своето животно. По-запалените кучкари пък, подобно на хора, които не просто носят само маркови дрехи, а носят само и единствено една марка, отиват още по-далеч и признават само определени породи.

Този текст е от един кучкар и е посветен на една непопулярна, често подценявана, дори осмивана порода кучета. Дами и господа…днес ще говорим за…пекинеза!

Пекинезът, за когото ще ви разкажа е на 9 години. След две години увещаване, най-накрая, в един юнски ден в къщата ни влезе той – 4 килограма, 20 см висок, 40 дълъг, безкрайно любопитен и все още страхлив.  Кучето, което се превърна в повече от домашен любимец. И което заслужава да му бъде посветен текст. Собствениците на пекинези знаят, че всяко всяко куче ще се радва да бъде обект на възхвала и могат да продължат да четат.

Пекинезът, който вече 9 години е част от нашето семейството, е свидетел на всичко, което се случва с нас пред големите му очи и преживява всичко, което усеща, че се случва с нас и извън дома. Това е кучето, което може да подлуди съседите с лаене, наподобяващо звук от гумена играчка. То може да лае до припадък по всеки, който прекрачи прага ни. А може и да замълчи за дни, когато къщата е препълнена с непознати, дошли защото такъв е обичаят при лошите събития. Той усеща какво се случва и се оттегля тихо в леглото си, без да издаде звук срещу хората, които по принцип би разкъсал (ако можеше). Защото знае, че моментът не е подходящ. Защото просто усеща това.

Понякога е трудно да повярваш, че имаш до себе си куче, тъй като пекинезът носи белезите на няколко животни в себе си. Подобно на лъв, той ще се нахвърли към всеки човек или животно (независимо, че може да бъде смачкано с един удар) без да мисли изобщо. Ще нададе вой до небесата, защото не харесва новодошлия и ще трябва да го затворите в спалнята, за да не ухапе гостите. Не го интересува дали е възпитано или не – не можете да го накарате да хареса някого. Той, също както котките, преценява дали ще ви удостои с вниманието си или ще ви покаже поклащащата се опашка – знак за безкрайно презрение.

Не очаквайте любвеобилността на голдън ретрийвъра или лигавата безусловна обич на кинг чарлз кавалера от тази порода. Пекинезът сякаш има памет, стигаща до времето, когато е бродило из двореца на някой китайски император. Ако не то, баба му със сигурност е била куче на имератора… а дядо му на императрицата. Затова то ще иска от вас да му подсигурите онова, което му се полага, когато му се полага – а това е винаги. Не си позволявайте да пренебрегнете която и да било нужда на вашия пекинез, защото в противен случай най-малкото, което ще трябва да правите след това, е да перете чаршафите или възглавниците на дивана.

Не очаквайте и вашето малко императорче да ви гледа с навлажнени очи, докато го галите. То по всяка вероятност дори няма да ви погледне, а в мига в който спрете, ще си тръгне от вас и ще легне кротко.

Пекинезът няма да ви прости безхаберието. Той е ваше отражение и не е безрезервно до вас. Ако сте агресивни, и той ще стане такъв. Ако сте лоши, и той ще е лош. И обратното. Така че бъдете отговорни и се подгответе за голяма борба с едно голямо его и две големи очи, на които няма да можете да устоите. Знайте, че всичко това си струва. Козината, която няколко пъти в годината е навсякъде в дома, лаят, който не спира, и белите, които неизбежно бележат дома и дрехите ви.

И все пак, въпреки цялата си надменност и сприхавост, това малко късокрако създание с плоско лице и вирната опашка ще застане до вас в момент, когато няма никой вкъщи, а вие имате нужда от някого. Мелодраматично, знаем, но е факт – вашият пекинез няма да ви позволи да се наплачете на спокойствие.

Той ще усети тъгата ви и ще дойде до вас , за да ви покаже с ограничения си запас от средства, че не може да сте тъжни. И в тези моменти ще разберете, че животното, на което приятелите ви се присмиват, защото било „грозно“, „бабешко“ или „закърняло“ наистина може да бъде вашия най-добър приятел.

 
 

Вдовицата на Джон Ленън осъди собственици на бар заради името му

| от chronicle.bg по БТА |

Вдовицата на Джон Ленън Йоко Оно спечели делото срещу собственика на хамбургския бар, който го кръсти „Йоко Моно“ заради сходство с нейното име.

Собственикът на заведението Нима Гару-Пур не скри своето разочарование от решението на съда. „Надявахме се да запазим името си и малко ми е тъжно, че го изгубихме. Това някой от друг континент да може да даде на съд някакъв малък бар е просто абсурд!“ заяви изгубилият делото.

На 12 юли съдът в Хамбург излезе с предварително решение за забрана за използването на названието „Йоко Моно“. Гару-Пур се подчини на магистратите и преименува заведението си, като го преобрази на „Скоч Моно“.

Собственикът ще обжалва решението в законния срок и ще се опита да възстанови изцяло предишното име на бара.

 
 

Зара Ларсон поведе музикалния шведски бунт срещу сексуалното насилие

| от chronicle.bg по БТА |

„Когато си насилена от известен музикант, губиш много приятели“ – 1993 шведски музикантки разобличиха сексуалното насилие и сексуалните посегателства в музикалните среди.

Подписалите писмото, сред които певиците Зара Ларсон и Робин, негодуват срещу „културата на мълчанието“ в музикалната индустрия, където сексуалният тормоз и сексуалното насилие са „по-скоро правило, отколкото изключение“.

„Ръководители в музикалните среди, ваше задължение е никой да не стане жертва на сексуален тормоз и вие се провалихте“, се казва в писмото, публикувано от в. „Дагенс нюхетер“.

„Преструвам се като във филм. Намирам го за грозен, той оставя горчив вкус в устата ми. Той отне радостта ми, че най-после записах албум. Той злоупотреби с доверието ми“, отбеляза певица.

Тези изявления идват малко повече от седмица след като 456 актриси разобличиха сексуалния тормоз, сексуалното насилие и „културата на мълчанието“ в театралните и филмовите среди в Швеция.