Празненството по случай рождения ден на кралицата в София

| от |

Впечатляващо празненство по случай рождения ден на кралицата, част от тържествата по отбелязване на стогодишнината от построяването на резиденцията на британския посланик в София, се състоя на 12 юни 2014 г.

Bp8UlRSIYAAmnNz (1)

 

Официалният празник за отбелязване на рождения ден на кралицата в София през 2014 г. бе кулминацията на празненствата „100 Години”, посветени на стогодишнината от построяването на резиденцията на британския посланик в София. Посланик Джонатан Алън и Кристин Дей, дъщеря на сър Уилям Харпъм, първият британски посланик в България (1964-1966 г.), откриха тържествено фотография от церемонията, на която сър Уилям Харпъм връчва акредитивните си писма като посланик. Фотографията ще бъде запазена и изложена в резиденцията в София.

За случая Негово превъзходителство посланик Джонатан Алън каза:

„От името на съпругата ми Лиз и децата ни Луси и Бенедикт бих искал да кажа, че е огромно удоволствие да ви приветстваме в дома си на третия за нас официален прием за рождения ден на кралицата.

Изминалата година бе изпълнена с много събития! Станахме свидетели на протести и политически конфликт. Имаше напрежение около премахването на трудовите ограничения за българите във Великобритания и особено медийните дебати по тази тема. Ситуацията в Украйна изискваше всеки един от нас да разбере позицията на другия и да си припомним основните демократични ценности, предвид едно агресивно поведение в Европа.

Имаше и много позитивни моменти! През годината имахме честта да сме домакини на две кралски визити. Синът на кралицата принц Едуард и съпругата му Софи ни посетиха, за да подкрепят решаването на проблеми, свързани с детски теми, и да основат Международната награда на херцога на Единбург за млади хора в България.“

Братовчедът на кралицата херцогът на Кент застана рамо до рамо с президента Плевнелиев за отбелязване на 100 години от началото на Първата световна война. Президентът също така посети Великобритания с голяма бизнес делегация, и се срещна с Нейно величество кралицата. Създадохме блог – „100 Years UK in BG”, – в който британци споделят спомени и топли чувства от България.

В личен план, през ноември в София се роди синът ни Бенедикт, което подсилва връзката на семейството ни с България като втори дом за нас.

Това също бе добра година за британско-българските бизнес отношения. Търговията се увеличи с близо 30%. Бих искал да спомена и благодаря на спонсорите ни днес:

„WYG” – впечатляваща, разрастваща се компания, която специализира в мениджмънт на проекти и инженерно консултиране
„Мото Пфое”, които представляват емблематичните марки „Ягуар” и „Ланд Роувър” в България
„Нувиа” – водеща компания в енергийния сектор, която работи над проект с ДП РАО в Козлодуй
„Делойт България” – ярък пример за две от най-силните области на Великобритания – професионалните услуги и финансовия сектор
„Шел”– световен лидер във всички етапи на енергийния цикъл от добив до търговия
Тази година празнуваме 135 години от дипломатическите отношения между нашите две държави и 100 години от завършването на тази хубава сграда – резиденцията на британския посланик в София.

Къщата е символ на британското присъствие в България. Били сме тук 100 години и ще бъдем тук поне още 100! Тази къща е построена, за да бъде тук. Тя е символ на силно, постоянно присъствие, както силна и постоянна е и връзката между Великобритания и България.

В дългосрочен план разбираме, че всяка година има своите възходи и падения. Но истинското приятелство се съхранява както в добрите, така и в лошите моменти. Силно вярвам в нашето приятелство!

 
 

Как разбрах, че не трябва да шофирам пияна

| от Евелина Бонева |

Ако трябва да съм честна, да пия по две-три бири или по две-три чаши вино и да шофирам ми се случваше редовно. „Случваше се“ е тъп израз. Да пиеш алкохол и да шофираш след това не е нещо, което „ти се случва“, а нещо, което решаваш и зависи от теб.

И ако си го правил няколко пъти и не е имало последствия, рискът да помислиш, че това е ОК, е доста голям. Защото всички билбордове с надписи „Не карай пил“, Facebook кампании с ужасяващи снимки на катастрофи и доброжелателни съвети на близки и приятели, няма да разубедят човека, който е решил, че няма никакъв проблем да се прибере вкъщи с колата след две бири.

Седях на пейката в районното редом до един симпатичен травестит, прибран за кражба. Предвид хелоуинския ми костюм, за редовите полицаи представляваше затруднение да преценят колко точно са травеститите на пейката. Беше студено като „на Вала“, вонеше на пикня, отегченият полицай във фоайето не искаше да си говори с мен, а травеститът фъфлеше, че много го било страх да не го помислят сега за педераст. Умирах от скука, а телефонът ми беше заключен заедно с другите ми вещи в някакъв шкаф с катинар. От едната килия се чуваха пиянски стонове на някакъв бедстващ човек, портиерът упорстваше, че в районното не се пуши, а една руса полицайка, която изобщо не приличаше на Камерън Диас, крещеше, че „й писнАло с тоя Хелоуин, немало ли останАли българи в тая държавата“.

Няколко часа по-рано…

Беше 30 октомври и по улиците бродеха вещици. Чудовища, Франкенщайни, булки-трупове, проститутки от 60-те пр. Аз лично се бях пременила като 70-тарска кокаинова майка с прическа a la Петя Буюклиева, сребърна блуза, златни гуменки, спортен клин и скандално нескопосан, но за сметка на това обилен грим. С мен беше и „синът ми“ – безумно млад колега, който също бе предрешен в сребърна блуза с голи рамене, впит панталон и сини сенки. Отивахме на седемдесетарско служебно парти, на което виното се лееше като на някой от купоните на Пан.

Няколко часа песни, танци и селфита по-късно, реших да си взема drink&drive, за да не рискувам. Още един час по-късно си казах „Абе нищо ми няма, ще си ходя с колата, не ми се вози сега в таксита, а и трябва да й плащам зелена зона утре…“

На булевард „България“ забелязах, че зад мен кара полицейска кола с включени светлини. Нямат ли си друга работа тия…

Последва банален сценарий: „Добър вечер, аз съм еди кой си…ще духате“. „Опааа, не е добър резултатът от дрегера, госпожа“, „А ще може ли нещо тука да измислим…“

И последната капка вино се беше отекла от мозъка ми, когато акостирахме в Окръжна болница, където учтиво се съгласих да ми вземат кръвна проба и полегнах на зелената постелка на едно легло, точно до окървавен пимп с уплашена физиономия. Явно проститутките го бяха изоставили, а полицаите не бяха поискали да ги менажира.

След кръвната проба – районното. Трябва да кажа, че се вълнувах от факта, че имам възможността да се возя в патрулка и все пак бих предпочела да съм си вкъщи и да спя. В районното ми беше интересно, признавам. Първите два часа. Забавлявах се на отчаянието, което предизвиках у полицайката, която ме обискира и трябваше да опише поотделно всичките ми гримове, и се възмущавах на отказа на дежурния да ми каже коя зодия е. Обясних на всички присъстващи как в районното е отвратителна мизерия и трябва да си поискат пари от държавата за ремонт, вдигнах скандал, че става течение и тормозих полицая във фоайето с въпроси дали дежурният, който трябва да ме освободи е буден.

После обаче се отегчих. А и се сетих, че телефонът ми е изключен, а близките ми може да звънят и да се разтревожат. Нямам нищо против да прекарам една нощ в районното, но не искам мъжът ми да пропуши крек, защото в 2 съм му писала, че си тръгвам, а в 5 още ме няма.

Затова се налагаше да си тръгна. След кратка театрална постановка, придружена от грозни заплахи, се озовах навън в 6 сутринта, в ранната първоноемврийска сутрин, по лежерна блуза от сребърен брокат и златни гуменки със скъпоценни камъни и махнати връзки.

Направих най-логичното. Не, не се обадих на някой да ме вземе. Нито се прибрах с първия трамвай. Тичах в свежия, режещ въздух, бодра и трезва като репичка, докато не стигнах до колата си. Качих се, прибрах се с нея и заспах.

Новият ден донесе нови знания, събрани в шепа думи: адвокат, разследване, досъдебно производство, газхроматичен анализ, затвор, „ГРОЗИ ТЕ затвор“, над едно и две, под едно и две, присъда, лаборатория, акт т.н.

След вълната „майкавишбнавсчките“ се поуспокоих и се замислих. Ами ако Вселената, Бог, ангел-хранителят ми са били плътно зад мен и са накарали катаджиите да ме спрат малко преди на пътя пред мен да изскочи още някой пиян хелоуинец? Или секунда преди да се разсея и да не видя, че от пряката вдясно с бясна скорост изхвърча друг автомобил? Или минута преди куче да пресече булеварда? Май извадих късмет.

Не само. Май извадих дяволски късмет. Е, известно време ще опознавам отблизо прелестите на градския транспорт и ще тормозя хората, които съм возила преди да ми връщат услугата, но какво пък…На фона на това, което можеше да се случи, двайсетина минути в тролея не звучат като плаване по водите на Стикс.

И със сигурност знам, че повече няма да се кача зад волана на няколко чаши вино. Най-малкото защото ако ме хванат, ще вляза в затвора, а перпективата да съм един своеобразен Граф Монте Кристо в Сливенския, който стърже с жълтите си, дълги нокти чертички за календар по стената на килията, докато отвън го чакат отривисти лезбийки с кол, не ми допада.

Но не само заради това. А защото осъзнах, че да караш след като си пил е не само тъпо, но и рисковано. Толкова рисковано, че като го правиш залагаш на червено човешки животи: и твоят, и този на близките ти, и този на други хора. А може да ти се падне черно. И нищо не си струва този риск. Абсолютно нищо.

Билбордите и кампаниите няма да ви го кажат, така че да го разберете. Но аз ви го казвам, защото минах през това. В районното е студено. В градския транспорт е криво. Таксиметровите шофьори са неприятни.

Но ако това не може да ви убеди, се замислете за друго. Както казваше една моя приятелка: „Куцо е да пукнеш“. Не по-малко куцо е да убиеш някой друг. А таксита и drink&drive…дал Бог.

Ползвайте ги.

 
 

Елизабет II и Филип отбелязват платинена сватба

| от chronicle.bg |

Британската кралица Елизабет II и съпругът й – Единбургският херцог Филип отбелязват днес платинена годишнина – 70 години от сватбата си.

Никой от предшествениците на сегашната кралица на британския престол не е отбелязвал толкова голяма годишнина от семейния си съюз. Още през октомври Бъкингамският дворец даде да се разбере, че не се предвиждат никакви публични тържества по повод годишнината. 91-годишната Елизабет и 96-годишният Филип ще останат на днешния ден в замъка Уиндзор.

Телевизия Скай Нюз обяче съобщи, че все пак ще бъде организирано празнично тържество за най-близките приятели и членове на кралското семейство. В събота Бъкингамският дворец разпространи официална снимка на 91-годишната кралица и 96-годишният й съпруг във връзка с тяхната „платинена сватба.“

 
 

Сватбената торта на Доналд Тръмп и Мелания бе продадена за над 2000 долара

| от chronicle.bg, БТА |

Торта от сватбата на Доналд Тръмп и Мелания през 2005 г. бе продадена за 2240 долара на търг на „Джулианс окшънс“ в Лос Анджелис.

Началната цена на съхранената до наши дни шоколадова торта с бяла глазура и с украса от бяла роза бе 250 долара. Не се съобщава кой е купувачът на лакомството, което бе продадено в картонена опаковка с инициали „МДТ“.

За сватбата на Доналд Тръмп и Мелания бе приготвена гигантска седеметажна торта с тегло 90,7 кг. Сладкарите трябвало да поставят толкова голяма конструкция във вътрешността на лакомството, че впоследствие било решено то да не се поднася на гостите. Вместо него били предложени малки торти с украса от рози, една от които бе продадена на търга.

 
 

Червените коси на Холивуд, които обожаваме: Част 2

| от chronicle.bg |

Преди време ви показахме любимите ни червенокоски от киното. Червеното ни е любимо, затова продължаваме. 

Естествено, че когато става въпрос за женската коса, всички цветове са хубави. Е да, но червеното (във всички негови нюанси) си е най-хубаво. Наречете го банално, тривиално или както искате, то си е нашият любим цвят. Защото е секси, защото е рядко срещано, защото когато й отива, е най-подходящият цвят за нея. Всъщност това е единственият цвят, при който не ни пука дали е естествена или не. Ако й отива червено, може да се боядисва колкото си иска.

Днес сме на червена вълна. Ей така, без повод. Понеделнишки. Защото те превземат екрана. Тази година, миналата, всяка година.

Имаме Кейт Мара в House of Cards, Чесика Частейн в The Death and Life of John F. Donovan (излиза в началото на 2018 г.), Ейми Адамс в „Лигата на справедливостта“, Ема Стоун, където се сетите и още много. Вижте червената галерия горе, в която сме събрали още от най-яките червенокоси актриси от днес… и вчера (защото едно време си бяха добри).