shareit

Правителството в Киев – трагедия и фарс

| от |

Текстът е редакционен коментар на британското сп. „Икономист“

„Позор! Позор! Позор!“ – с такива именно скандирания хората посрещнаха украинските лидери на церемонията по полагането на венци пред паметника на жертвите от Майдана в Киев. Протестиращите обвиниха президента Петро Порошенко, че е нарушил дадените от него обещания.

Година след началото на „революцията на достойнството“ украинските политици се държат всякак, само не и достойно. Мина вече цял месец след общите избори, но Украйна още няма правителство. Борбата за кресла в кабинета и парламента показва нежелание да се променя каквото и да било. „Това е цирк, детска градина“, казва Мария Жалтовская, кореспондентка на в. „Украинская правда“.

Пет прозападни партии подписаха споразумение за формиране на коалиция. Президентът Петро Порошенко и премиерът Арсений Яценюк обещават да сглобят правителство в най-близко време. Но конкуренцията пречи да се водят преговори. Неочаквано избирателите поставиха на първо място „Народния фронт“ на Яценюк. Това бе сериозен удар за Петро Порошенко и създаде в страната два центъра на властта. В същото време между двамата политици възникнаха разногласия, пораждайки опасения, че може да се повтори положението след Оранжевата революция, когато разногласията между политиците пречеха върху ефективната работа на правителството.

Порошенко и Яценюк никога не са били особено близки. Западните съюзници полагат много усилия, за да ги накарат да си сътрудничат. Въпреки това опитите да се слеят двете им партии в навечерието на изборите се провалиха – според слуховете Порошенко и Яценюк не могли да се договорят за името на партията. Кметът на Лвов Андрей Садовий, чиято партия „Самопомощ“ също е включена в коалицията, се ядосва заради „неразбиранията и дребните разногласия“. В момента най-напрегнатите спорове са около кандидатите за министерските постове на вътрешните работи и правосъдието, а също за председател на парламента.

Контролът върху министерските кресла има огромно значение за украинските олигарси, които продължават да оказват разрушително влияние върху украинската политика. Владимир Фесенко от центъра за приложни изследванията „Пента“ говори за „зверска“ схватка за територии. Сега предводител на глутницата е Игор Коломойски, губернатор на Днепропетровска област и активен привърженик на война със сепаратистите. Според слуховете настоящият вътрешен министър Арсен Аваков, който командва много от батальоните с доброволци, непосредствено е свързан с Коломойски.

В споразумението за формиране на правителство имаше няколко положителни момента, включително обещание за лишаване на депутатите от неприкосновеност. Активистката от Майдана Светлана Залишчук, избрана в парламента от партията „Блока на Петро Порошенко“, твърди, че в изработването на текста на документа са участвали независими експерти. Но тя също признава, че правителството се сглобява по старите правила. Министрите се предлагат според партийната им принадлежност. По думите на икономиста Александър Пасхавер, който е бил консултант на двама предишни президенти, „няма никакви признаци, че се подготвят реални реформи“. Западните дипломати призовават към търпение, посочвайки, че Порошенко и Яценюк успяха да съхранят единството на страната въпреки тежкото положение. Натискът на Запада остава мощен фактор: споразумението за сформиране на коалиция бе подписано непосредствено преди посещението на американския вицепрезидент в Украйна.

В споразумението се казва също, че една от целите на новото правителство е приемането на Украйна в НАТО, но руски заместник-външен министър предупреди, че това може да доведе до по-нататъшна ескалация на конфликта. Командващият Обединените сили на НАТО в Европа ген. Филип Брийдлав посети Киев на 26 ноември, когато украински официални лица съобщиха, че два дни преди това руски самолети са навлезли в украинското въздушно пространство над контролирания от сепаратистите Донбас. Всеки момент Русия може да започне нова настъпателна операция, но засега Кремъл очевидно използва Донбас, за да отвлече Киев от реформите и да отслаби страната отвътре. Продължаващите икономически трудности могат да предизвикат нови вълнения, включително вълна от сепаратистки настроения в проруските области. И в този смисъл като изключително тревожно предзнаменование могат да се възприемат загадъчните взривове в Харков, включително и във военна база. /БГНЕС

 
 
Коментарите са изключени