Правителството се отказа от еврофондове при строежа на магистрала „Хемус“ и тунел под „Шипка“

| от |

Кабинетът на Бойко Борисов официално се е отказал да ползва средства от европейските фондове при строителството на магистрала „Хемус“ и тунел под „Шипка“.

Това става ясно от последната версия на Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014-2020, която правителството е одобрило на подпис и официално е представило пред Европейската комисия в началото на тази седмица. БГНЕС разполага с копие от документа. Спешното одобрение на програмата е направено с надеждата ЕК да я одобри най-късно в началото на 2015 г. Ако това не стане, финализирането на програмата от Брюксел ще се отложи за средата на следващата година.

Кабинетът на „Борисов“ се е върнал към варианта, който правителството „Орешарски“ предложи за разходване на 1,9 млрд.евро, които България има възможност да получи от европейските фондове за магистрали и железопътна инфраструктура. Още преди година стана ясно, че средствата от Кохезионния фонд ще се разпределят 50 на 50 за пътища и за железници.

Служебният министър на транспорта Николина Ангелкова, която вече е министър на туризма, направи неуспешен опит да промени приоритетите, което категорично беше отхвърлено от Брюксел. Действията на Ангелкова, която лобираше за повече пари за пътища, сериозно забавиха финализирането на програмата, което можеше вече да е факт. Към сумата от 1,6 млрд. евро, които ЕС дава на България, националното съфинансиране ще е в размер на още близо 300 млн.евро.

По 673 млн.евро (европейско и национално финансиране) ще бъдат изразходвани основно за строителство на ЛОТ 3 от магистрала „Струма“ и изграждане на модерна жп-инфраструктура по направлението София-Пловдив-Бургас и въвеждане на скоростни влакове. Инвестициите предвиждат сериозно увеличаване на скоростта на железопътния транспорт. „Финансирането на изграждането на магистрала „Хемус“ и на тунел под „Шипка“ ще бъдат финансирани от други източници, като държавния бюджет и/или международни финансови институции (заеми-бел.ред.)“, гласи ОПТТИ 2014-2020. В случай, че пари от строителството на магистрала „Струма“ все пак останат, те ще могат да бъдат пренасочени по двата резервни проекта – „Хемус“ и тунел под „Шипка“, но със сигурност няма да са достатъчни за пълното им довършване.

Като важно направление е посочен и скоростен път Е-79 – Ботевград-Враца-Монтана-Видин. От програмата става ясно, че неговата реализация ще е възможно единствено чрез кредит.

„Участъкът в Кресненското дефиле на АМ „Струма“ се подготвя като дълъг тунел. В съответствие със стратегията за околна среда на JASPERS след изготвяне на проекта за тунела следва да бъде направена оценка на влиянията му върху околната среда. Във връзка с рисковете, присъщи за реализацията на проект от подобен мащаб (финансови, времеви, геоложки, екологични и пр.), ще бъдат оценени и допълнителни варианти, допустими от екологична гледна точка“, пише още в документа, от което става ясно, че правителството ще продължи да търси вариант за тунелно-виадуктно строителство на участъка при Кресненското дефиле, за което настояват български компании. Строителството на ЛОТ 3 на „Струма“ е задължително, защото е обвързано с разплатеното по останалите участъци на магистралата от София до Кулата. Ако страната ни не довърши най-тежкия участък, то ще трябва да възстанови на ЕК средства, които възлизат на стотици милиони евро.

401 млн.евро от европейските фондове и държавния бюджет са предвидени за третия метродиаметър в София – бул.Ботевградско шосе – ж.к. „Овча купел“, както и за участъка от втория метродиаметър между бул. „Дж.Баучър“ и ул. „Сребърна“.

Част от парите ще отидат за закупуване на нови метро-влакчета. Стартът на строителството на третия участък от столичното метро обаче се планира чак за втората половина на 2016 г., поне според посоченото в програмата. Според програмата след довършването и на третия участък от метрото в София, годишно то ще има капацитет да превозва по 105 млн.пътника.

Чрез въведения през новия програмен период „Механизмъм за свързване на Европа“ се предвиждат инвестиции и по жп-направленията сръбска граница – Драгоман – София – Елин Пелин и Видин – Медковец.

24 млн.евро са предвидени за интермодални терминали. 47 млн.евро е техническата помощ по ОПТТИ 2014-2020. Тези средства са подготовката, оценката и проучването на проектите, за издръжка на администрацията, както и за популяризиране на инфраструктурните проекти. 68 млн.евро са заделени за въвеждане на „иновации в управлението и услугите – внедряване на модернизирана инфраструктура за управление на трафика, подобряване на безопасността и сигурността на транспорта“.

Одобрената от правителството ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“ предвижда и „разработване на нова политика по поддържане на пътната инфраструктура, включително въвеждането на тол такси“. За целта ще бъде взет заем от Европейската инвестиционна банка. /БГНЕС

 
 

Samsung QLED 8K TV е много повече от телевизор

| от chronicle.bg |

Може да живеем във времето на смартфоните, но това далеч не означава, че трябва да пренебрегваме и забравяме телевизора. Най-малкото защото някои модели не отстъпват на останалите технологии и винаги искат да въведат следващото „голямо нещо“. Още повече, че в момента телевизорът е не просто технологично устройство, а моден аксесоар, носещ елегантност и стил у дома.

Такъв е случаят с новият телевизор QLED 8К модел Q900R, който от днес вече е лансиран на българския пазар. Изкуственият интелект няма място само в джобните устройства и Q900R доказва това. Заедно с AI и функцията интернет на нещата (IoT) можем да споделяме съдържание, както и да контролираме свързани устройства, превръщайки вече заснето в ниска резолюция в съдържание с 8К качество.

Със силата на изкуствения интелект и функцията 8K AI Upscaling, Samsung QLED 8K TV подобрява качеството на съдържанието за още повече детайли, подсилвайки ефектите.

Qled-8k_2

QLED 8K Q900R се предлага у нас с големина на екрана 65, 75 и 85 инча. Високата резолюция показва дори най-малките детайли във всяка картина, като дава по-голяма дълбочина и потапя в една нова и вълнуваща реалност. Интелигентният двигател зад Samsung QLED 8K автоматично анализира всяка картина, като осигурява най-съответстващия й звук.

Блясъкът на слънчевите лъчи в стаята вече не пречи на възпроизвеждането 8К картина – така винаги виждаме точни и по-богати цветове при всяка светлина и можем да се насладим на милиарди нюанси със 100% обем и точност на цветовете. С няколко думи – не е необходимо да намаляваме светлината в стаята, за да видим какво се излъчва.

Борбата за дистанционното може да остане в историята, тъй като желаното съдържание тук може да бъде избирано и с гласови команди. За традиционалистите обаче, е създадена функцията One Remote Control, която позволява управлението на различни периферни устройства само с едно дистанционно.

Qled-8k_4

Това, което нареди QLED TV на Samsung сред водещите изобретения на годината, е неговият режим Ambient Mode. Той улеснява достъпа до полезна информация през целия ден, дори когато не гледаме активно филми и телевизия. А за маниаците на тема интериор, същата функция позволява устройството да придобие същия цвят и десен като стената, на която е поставен. Пак за същата група хора телевизорът е направен така че да поставим телевизора на стената с незабележимо разстояние от нея.

И за да няма пренебрегнати, приложението Steam Link позволява да се пускат игри без необходимост от отделен сет топ бокс.

Това би трябвало да е достатъчно, поне като за начало? 

 
 

Нискотарифен опит за летене

| от Мария Касимова |

Събота вечерта, летище София, Терминал 1. Противно на обичайното, четирите близки по час полети с нискотарифни компании не са произвели библейско стълпотворение пред проверката за сигурност и с огромна изненада преминавам през лабиринтната пътека с бодра крачка.

Безсловесна дама проверява бордната ми карта и личната такава и с поглед ми указва да мина навътре. Там, разбира се, уцелвам поредната тунингована хубавица, която не е чувала, че не може да лети, прегърнала любимия си дезодорант с размерите на лак са коса и която държи да си изясни правилата за безопасност на борда лично от “който ви и шефа на вас тук, сичкити”. Леко приповдигнатият й децибел набира скорост още повече, когато девойката обяснява, че със същия “тоз дизидорант” е летяла насам от Валенсия точно преди един месец. Тогава никой нищо не й бил казал на летището. Тъкмо я въдворяват с професионално отработен вежлив и хладен тон, когато току до мен на съседната лента един чичо се е запънал, че каквото и да става, той без домашната си ракия няма да излети!

Служителката зад скенер машината му сочи табелата, на които пише, че с течности над 100 мл не можеш да минеш, а той настоява, че това тука не е точно течност – то е ракия, а и го няма нарисувано! Следва емоционален разяснителен монолог на тема колко трудно се прави домашна ракия. После полунасълзен майсторът на домашняка гушва пластмасовото шише от кока-кола и драматично отстрелва коравосърдечните униформени от терминала с въпроса “Как сега, заради вас дъщеря ми в Германия няма да посрещне Коледа с ракията на татко си?!”. Видимо лека човешка тъга преминава през челата на отговорните за бордната сигурност, но дългът, както знаем, е по-силен. Така че ракията, заедно с гигантския дезодорант на момичето от съседната лента, преминават във владение на летищните власти.

После идва салонът…

За салона на Терминал 1 на Софийското летище могат да се напишат книги от всякакъв жанр. Претъпкано е като в селска автогара след събор. До полета за Валенсия има още час, но пред гишето, въпреки проветрението и студа, се е образувала опашка. Когато накрая и стюардеса застава до вратата, опашката набъбва двойно, а подстъпът към т.нар. редица за хората с прайорити бординг е блокиран. Плахо питам къде се редят те, тъй като съм платила подобна услуга, а двойка здравеняци ме измерва от глава до пети и ми изтърсва, че тука всички сме с предимство.

Докато със свито сърце очаквам да премина през зоркото око на стюардесата, забелязвам как една трета от непривилегированите пътници тъпчат по чанти и в пазви разни неща, за да могат да минат през контрола на вратата изрядни и с по една чанта. Леля навлича всичките си пуловери и жилетки и в освободеното място в сакчето си натъпква найлонов плик с някакви неща. Младеж набутва лаптопа си под ризата си на гърба, а приятелката му уж небрежно го придържа за кръста, докато стигнат до въртящата се врата преди автобуса. Била съм свидетел на всякакви етюди на тема “Как да прецакаме нискотарифна компания с багажа”. Но този път пък присъствах на това как една леля разпределя сред пътниците цяла кутия тунквани вафли, които после, някъде на десет хиляди метра над земята, лично си прибира, преминавайки като цветарка през всеки ред в самолета.

Не знам каква ще да е психологията на пътуващите с този вид по-евтини полети, но със сигурност те не са разбрали, че местата са запазени, има достатъчно за всички и правостоящи или тичащи след самолета не се допускат. Затова и юрушът, с който се изсипва тълпата от автобусчетата, не ми е понятен. Още по-непонятно ми е тоталното спокойствие, което гражданите имат, когато се настаняват по местата си.

Намери си бай Пешо номерчето на седалката, застане на пътеката и отдели едни пет минути от общия ни предполетен живот да си свали якенцето, да помисли дали да го сложи в багажа или да си го държи за всеки случай, а накрая вземе да се разтъпче, да се подготви за дългото седене. През това време опашката недоволства и дава съвети, но минута по-късно най-сърдитите от бавния бай Пешо правят точно като него. В крайна сметка стюардите, обучени да могат да се справят и с хора с поведение на деца в детска ясла, наместват нещата. Като се има предвид горното, може би е излишно да се възмущавам, че думи като извинете, моля и благодаря в тази среда не съществуват.

Когато идва моментът с храната обаче пътниците истински се оживяват. За моя огромна изненада на борда явно има хора, които пътуват само, за да опитат нудъл супата и сандвичите с шунка, които очевидно се предлагат единствено в този вид полети. Така започва едно смятане на валути, прехвърляне от евро в лева и обратно, вадене на кредитни карти, ядене и пиене и шумно коментиране на “безбожните цени”, които така или иначе съвсем доброволно току що са платили.

След насищането на стомаха идва ред и на насищането на нуждата от социални контакти. Мисля, че само в български самолет се качват съвършено непознати хора, които в края на първия час във въздуха се тупат по рамената дружески и емоционално си слушат биографиите. В средата на трите часа до Валенсия една трета от самолета вече е в изправено положение и с леко зачервени бузи и енергично лашкане между седалките циркулира по тесния коридор. Заедно с тях, разбира се, има и две-три току що проходили дечица, които лазят или едва пристъпят в краката им по същата тази пътека. По традиция и тоалетната е заета от първия миг, в който изгаснат светлините за коланите и остава такава до края на полета, като пред нея опашката почти константно е не по-малка от трима-четирима човека.

Дали заради този толкова народняшки дух в самолета или поради някакво тайно състезание за най-неразбираемо говорещ стюард, нашият казва някакви неща на английски и български език, които абсолютно никой не разбира. Толкова е бърз, че думите му ме зашлевяват като неочаквани плестници и ми звучат като диалект на ескимоско племе. Същият този суперскоростен лингвистичен феномен обаче проявява завидна способност да дава ясни, отчетливи и напълно разбираеми команди, когато по стара българска автобусна традиция самолетът се приземява и след задължителните аплаузи, част от пътниците скачат да си вадят багажа и да се приготвя за слизане.

Веднага седнете на мястото си, докато не сте наранили хората около вас!” се процепва тежкият тембър на стюарда и непослушковците тутакси си сядат на столчетата. Това трае, разбира се няколко минутки – толкова, колкото пилотът да изгаси двигателите. Тогава се става целокупно в името на това всички да се надръндим един в друг на пътеката и да си стоим така полузадушени, докато предната врата се отвори и ни закачат с ръкав за летището. Имам късмета да съм на един от последните редове и на място до пътеката, така че моите двама спътника отстрани вече са изправени и с накривени глави под багажното ме гледат с омраза.

Когато им казвам, че просто няма къде да застанем, защото пътеката е за по един човек, а сега на неговото място са шест, с неохота си сядат и започват разпалено да обясняват по телефона с чакащите ги отвън, че се бавят, заради “една тука”…

Логично, напускам борда последна. Минавам покрай бързоговорящия стюард и се изкушавам да го попитам защо му е така важно да говори толкова неразбираемо и бързо. Тъкмо да си отворя устата обаче, и зад мен се материализира възпълна госпожа в рокля с леопардова шарка.

Ай мърдай, кво си се запречила тука, за обратно ли искаш да го хващаш?ми изкрещява в упор. Дишам дълбоко, подхващам си куфарчето и тутакси прощавам скороговорката на стюарда. Все пак, каквото и да каза, някак звучеше интелигентно…

 
 

Deadpool поучава хейтърите на Nickelback в ново видео

| от chronicle.bg |

В ново клипче от „Once Upon a Deadpool“ любимият на мнозина Deadpool поучава хейтърите на низвергнатата рок банда Nickelback. Първоначално „Deadpool 2″ беше обявен с рейтинг PG-13, но новият рилийз на „Once Upon a Deadpool“, който ще включва 20 минути допълнителни нови кадри, ще може да се гледа от повечето тийнейджъри.

„Deadpool 2″ излезе през май тази година. Сега новата версия (от маркетингова гледна точка) се третира като изцяло нов филм – беше пуснат трейлър, нови плакати, а сега и това клипче. Хю Джакман също се включи в промотирането, но за жалост няма да се появи във филма като Wolverine.

Клипчето беше пуснато от самият Райън Рейнолдс на страницата му в Туитър, а не в някой от официалните канали на продуцентите на филма в YouTube. В него Savage твърди, че Nickelback е „Прекалено нагласен, бланкетен, ушен боклук“ Deadpool възразява, изреждайки постиженията и наградите на бандата. Клипчето завършва с двамата приятели хванати за ръце и куфеещи на „How You Remind Me“, песен на бандата.

Понеже „Deadpool“ имаше страхотен успех през 2016, „Deadpool 2″ просто трябваше да се направи. Вторият не достигна първия, но все пак изкара много пари на 20th Century Fox. Наистина много – $734 милиона. Сега с новата му версия Fox ще могат да добавят нови цифри към финансовия успех на франчайза.

Въпреки че супергероят е известен с афинитета си към кървища и вулгарности, новата по-смекчената версия се очаква да привлече сериозен брой погледи – освен феновете, който ще я гледат, защото става въпрос за любимият им герой, в кината ще могат да влязат и тийнейджъри, които не бяха допускани при предишният R рейтинг.

 
 

Какво да НЕ подаряваме на колегите си за Коледа

| от chronicle.bg |

Време е за така наречения таен Дядо Коледа. Или иначе казано: време да се паникьосваме излишно и да тормозим приятелите си с въпроси от рода на „Ами аз сега какво да му взема на този колега?“, на които те още по-малко могат да отговорят.

Ние също не можем да отговорим.

Да купуваш подарък на някой, когото не познаваш, може да е екстремно занимание. Има неща, които винаги работят като подарък, но има и неща, които никога не работят. Никога! Изследователи от Citation попитаха бизнес дами за най-неприятния подарък от колеги, който са виждали да се подарява. Основната тема на отговор е: неуместни или неприлични неща, както и подаръци-шеги. Списъкът с най-неприятни подаръци включва класиките: дезодорант (което създава впечатление, че получателят му мирише), книга с диетични рецепти (…) и чаша с религиозно или глупаво послание. А също и:

  • Онези плакати тип „Неща, които трябва да направим преди да умрем“ (на възрастен колега)
  • Чаша с надпис „Изглеждай зает, Исус те гледа“ (на религиозен човек, който не изповядва християнската вяра)
  • Вуду играчка на мениджъра ти плюс игли, подарени от друг мениджър
  • Комплект дезодорант и сапун
  • Комплект за устна хигиена
  • Сертификат за закупено кученце, който кара човека да очаква да го получи, но всъщност е шега
  • Комплект за премахване на косми в носа (подарен на колежка)

Като цяло е добре да страним от подаръци, които са със сексуална, религиозна и естетическа конотация или пък хумористични, защото никога не знаем човека отсреща как е по отношение на чувството за хумор. Сайтът Instantprint също направи подобно изследване и установи, че неудачните подаръци за жена са кремове за бръчки, талетни принадлежности, бельо и посуда. За мъжете: книги с инструкции, дезодорант, празна кутия (?), тениска със забавен/обиден надпис или картинка.

Тогава какво да му купим на колегата?

Фирмата Wilko попита 2000 човека какво биха приели радушно като коледен подарък на фирмено парти. Ето и отговорите им:

  • Алкохол
  • Шоколадови бомбони
  • Карта за намаление
  • Книга
  • Свещи
  • Пари
  • Сладки
  • Чорапи
  • Парфюм
  • Бомбички за вана
  • Растение
  • Дневник
  • Бижу
  • Грим
  • Пъзел
  • Дрехи
  • Бележник
  • Бордова игра
  • CD
  • Рамка за картина
  • Дарение от твое име на някоя благотворителност
  • Одеало
  • Цветя
  • Календар
  • Абонамент за списание
  • Домакински прибори
  • Кафеварка
  • Възглавници
  • Ключодържател
  • Книга със шеги
  • Чайник
  • Чай
  • Солница
  • Плодове
  • Чили сос
  • Часовник
  • Очила

Въпреки че очевидно някои неща от този списък се повтарят с някои от предния списък, съветваме ви да не рискувате. Най-добре гледайте да е нещо полезно и практично.