Прасето за Коледа

| от |

На много места Коледата се посреща със сочни свински пържоли. В Румъния например 2 млн. домакинства гледат собствено прасе, което се коли преди Коледа – традиция, отлично позната и на българите, разказва Дойче веле.

environmental-impact-disposal-waste-large-scale-pig-production

Аромат на медени курабийки ли? Нищо подобно! В дома на румънското семейство от унгарски произход Шегеди тези дни прилича по-скоро на месарски магазин. По традиция за празниците се коли домашното прасе. 70-годишният Пишта Шегеди разказва за вековната традиция, която облекчава и семейния бюджет:

„Със съпругата ми разполагаме общо с 300 евро месечно от двете пенсии. С тези пари не можем да си позволим да си купуваме месо от магазина. Затова си произвеждаме сами. При това безпаричие човек трябва да прояви малко изобретателност, за да оцелее.“

В продължение на цяла година семейство Шегеди са угоявали домашното прасе с остатъци от храна и зеленчуци от собствената градина. В Западна Европа продукцията им щеше да получи знак за екологично качество поради пълното опозотворяване на суровините. В Румъния обаче всичко се оползотворява докрай не заради зеления печат, а по принуда, се казва в репортаж на Дойчландфунк от трансилванското градче Регин, близо до границата с Унгария.

Събитие за цялото семейство

За да присъстват на събитието са пристигнали и роднините – синове и дъщери, внуци, лели и чичовци. В Румъния този ритуал представлява истински семеен празник. Тази година прасето на Шегеди е добре угоено – кантарът показва цели 150 килограма. Докато си похапва за мезе прясно изпечена сланина, синът Жоли разказва: „Това тук си е ударен холестеролен коктейл. Лекарите ни съветват да внимаваме какво ядем, но те не могат да ни бъдат за пример – нали самите те също колят прасета!“

На село или в града, в двора на къщата или в панелния апартамент – много румънци отглеждат и колят прасе за Коледа. Два милиона животни се колят без упойка за коледните тържества. От 7 години насам Брюксел се опитва да прокара нови правила, според които животните трябва да бъдат упойвани преди да бъдат заклани. Румънските власти обаче имат сериозни затруднения да прокарат новата мярка.

Местният ветеринар Йоан Бакарау, само вдига рамене: „Предвидено беше, ветеринарната ни служба да разполага с един апарат за упойване на животните, но той се оказа прекалено скъп. Законът предвижда също специалист от кланицата да ходи от къща на къща и да упоява животните ръчно. Но и при най-добра воля от негова страна, той не би могъл да смогне да обходи всички, които колят преди празниците“.

Без прасета в центъра на града

Цифрите са повече от красноречиви: почти всяко трето румънско домакинство коли домашно гледано прасе. Само че от година на година има и все повече румънци, които се отказват от обичая – но не заради натиска от Брюксел, а заради съседите, които протестират срещу миризмите на обор и мръсотията. На тази нова тенденция реагираха и от местната управа в Регин, забранявайки отглеждането на прасета в центъра на града.

Пишта Шегеди е доволен, че домът му не се намира в центъра на градчето: „Докато можем, ще гледаме прасе, а когато стане невъзможно ще се откажем“, казва той. Междувременно домашното прасе е преработено на наденици, суджуци и пържоли. Сто процента био-месо за празниците!

 
 

Почина писателят Филип Рот

| от chronicle.bg |

На 85 години почина американският писател Филип Рот. Причина за смъртта му е сърдечна недостатъчност, посочил литературният му агент Андрю Уайли.

Рот е носител на наградата „Пулицър” през 1998 г., присъдена му за романа „Американски пасторал”.
Той е автор на над 30 книги, сред които романите „Синдромът Портной”, „Писателят призрак”, „Човешкото петно”, „Призракът излиза” и „Животът ми като мъж”.

Роденият в Нюарк, щата Ню Джърси Рот бе прозорлив наблюдател на американското общество и недостатъците му. Той многократно бе споменаван сред фаворитите за Нобеловата награда по литература, но така и не я получи, отбелязва Франс прес.

Само преди няколко месеца Филип Рот каза в интервю за в. „Либерасион“, че Доналд Тръмп „страда от тежък нарцисизъм и е компулсивен лъжец, невежа и самохвалко, човек, който се води от реваншизъм и вече е малко сенилен“.

„Няма граница за опасностите, които лудостта на този човек може да причини“ – каза писателят.

През януари 2017 г. Филип Рот направи подобен жлъчен портрет на Доналд Тръмп и пред New Yorker.

Що се отнася до решението си да спре да пише, обявено през 2012 г., Филип Рот казва през 2017 г, че разказването на истории „вече не е същността на живота му“.

„Странно е. Никога не бих си представил, че това може да ми се случи“, признава тогава авторът на „Американски пасторал“.

 
 

Facebook ще продължи да събира данни на потребителите

| от chronicle.bg |

Facebook ще продължи да събира информация не само от потребителите си, а и от лица, които не са част от социалната мрежа, но поне веднъж са ползвали услугите и приложенията й, включително и WhatsApp. Това съобщи пресслужбата на Европейския парламент, след като ръководителите на FB отговориха на 18 въпроса на евродепутатите.

Марк Зукърбърг се яви пред Европейския парламент във вторник, за да бъде разпитан по въпроси, свързани с фалшивите новини, сигурността на потребителските лични данни в социалната мрежа и злоупотребите на „Кеймбридж Аналитика“. Изслушването продължи час и половина, като евродепутатите първо трябваше да зададат всичките си въпроси към Зукърбърг, на които впоследствие той да отговори.

Той обеща, че евродепутатите ще получат писмени отговори на въпросите, на които не е успял да отговори на изслушването. Изслушването беше по повод скандала с „Кеймбридж Аналитика“ – компания, работила по предизборната кампания на американския президент Доналд Тръмп – за нелегалното източване на данните на над 87 млн. потребители на FB.

Според данни на ЕП, почти 3 млн. от засегнатите са европейски граждани. Зукърбърг потвърди, че FB ще се съобразява напълно с новия регламент за защита на личните данни в Европа (GDPR), който влиза в сила на 25 май.

 
 

Задава се нов филм за Джеймс Бонд

| от chr.bg |

Британският кинодеец и носител на „Оскар“ Дани Бойл ще режисира 25-ия филм от поредицата за приключенията на Джеймс Бонд, предадоха световните информационни агенции, позовавайки се на продуцентите.

Снимките за все още неозаглавения филм за екранните подвизи на прочутия шпионин ще започнат през декември тази година в лондонските студиа „Пайнууд“. В образа на агент 007 зрителите за пети и последен път ще видят британския актьор Даниъл Крейг.

По план 25-ият филм за Джеймс Бонд трябва да излезе на екран на 8 ноември 2019 г. – две седмици след премиерата си във Великобритания на 25 октомври.

В изявлението си продуцентите Майкъл Уилсън и Барбара Броколи описват Дани Бойл, познат с работата си над продукции като „Трейнспотинг“, „Беднякът милионер“ и „Стив Джобс“, като „изключително талантлив“.

Сценарият за 25-ия филм за Джеймс Бонд е поверен на британеца Джон Ходж, с когото Бойл си е сътрудничил за филмите си „Трейнспотинг“ и „Трейнспотинг 2″.

Дани Бойл преди е работил с Даниъл Крейг над кратък филм за церемонията по откриването на летните олимпийски игри в Лондон през 2012 г., в който актьорът в образа на Бонд влиза в Бъкингамския дворец, където се среща с кралица Елизабет Втора.

 
 

Калин Вельов: Искаме да представим магията на българските женски гласове

| от chr.bg |

След като „Магическите гласове на България“ спечелиха публиката в Страсбург и Берлин, мултимедийният музикален спектакъл ще има своята българска премиера на 30 май от 20:00 часа в Театър Азарян, НДК. Мултимедийният спектакъл е своеобразен разказ за това какво се е случило през годините с българската музика и женските гласове на България – от автентичните народни песни през фолклорните обработки и белкантото до съвременната филмова музика и смесването на елементи на български фолклор със съвременни електронни жанрове.

С Калин Вельов си говорим за спектакъла, за музиката и за музикалните формати.

Разкажи ни повече за проекта „Магическите гласове на България“?

Идеята е на Героги Тошев, а целта на събитието е да представи магията на българските женски гласове. От една страна говорим за най-древната музикална форма – това е фолклорът, от друга страна говорим за едно масивно световно българско присъствие в класиката, в операта. Фолклорните гласове се представят от Нина Николина и още четири момичета, с които ще минем през различни фолклорни области и периоди. Също така, през призмата на Pendara ethno project, които е електронният ни проект, смесваме по-модерен стил електронна музика с фолклорни мотиви. Имаме и само акапелни изпълнения.

Спектакъла обхваща около един век от музикалната история. На сцената сме 6 или 7 артиста, а иначе целият екип е повече от 10 човека – организатори, пиари, мултимедиен екип…

Мултимедиата в какво се изразява?

Тя съчетава кадри от стари български обичаи и ритуали, пейзажи от България, от фолклорни фестивали, както и от оперни изяви, ликовете на наши оперни прими, които са световно известни. Ние представихме и в Страсбург, където чуждата аудитория силно се впечатлява от фолклора ни.

Чужденците знаят ли на какво идват или не са запознати с нестинарството, с музиката?

Някои от тях не са запознати и определно реагират на тов анещо като на нещо ново. Други знаят и просто виждат един различен прочит.

Този спектакъл е част и от културната програма на българското председателство и се случва с подкрепата на Министерството на културата. Благодарение на това е засилен и интереса и представянето на този спектакъл в чужбина – имаме представяния в Гермния, във Франция.

От колко време е жив този проект?

Една част от него – Pendara ethno project – стартирахме с Николина още преди 15 години в Холандия, където учех по това време. Още тогава имахме идеята да съчетаем български фолклор с модерни електронни бийтове и я осъществихме заедно с холаднски диджеи. Първият ни албум издадохме преди 2 години, а този спектакъл е един вид надграждане.

А за представянето ни на Евровизия тази година какво мислиш?

Смятах, че имаме шанс, въпреки че песента ни не звучи супер комерсиална, супер хитова. Същевременно е едно модерно парче и е факт, че се класирахме за финала. Конкуренцията не беше слаба, имаше много хубави песни. Аз съм приятно изненадан от албанското участие, много силна рок песен. Белгийката имаше много качествена песен и изпълнение, арменците също.

Ти си свирил с Акага, Медикус, Дони и Момчил, Ку-Ку бенд, Нина Николина, Пим-пам – къде ти беше най-добре?

В интерес на истина аз съм музикант хамелеон и се чувствам добре навскъде, където има добра музикална компания. Акага сформирахме на края на музикалното училище. Всъщност аз съм кръстник на групата: сестра ми изрови името Акага от една стара книга за сказания и легенди за хан Аспарух – Акага е жрица, която е отгледала хан Аспарух. Направихме с момчетата хубави концерти и турнета. Медикус дойде по-късно и за мен беше хвърляне в истинският музикален живот. С бандата пътувахме много – тогава видях за първи път този забързан музиканстки живот. Това беше много важен периаод за мен, за да разбера как живеят музикантите и че един музикант може да се прехранва много добре със музика. Дони и китариста Лъчо бяха доста добри мениджъри. По-късно имах други фриленс изяви – с Лили Иванова през 98-99 година. Горе-долу по същото време ме поканиха и в Ку-Ку бенд; тогава имаше много големи турнета.

В момента как успяваш с толкова много проекти?

Трудно успявам, но това е същността ми, аз имам нужда от творческо разнообразие. Харесвам и електронна музика много, и българския фолклор, и латино музиката, и африканската музика, обичам и да пея, да композирам музика. Не мога да съчета всичко това в един проект и затова се занимавам с няколко.

Кои точно стилове на електронната музика?

Хаус. Различните форми на хаус. Дръм енд бейс, донякъде прогресив, дъбстеп. В холандския ми период, докато учех там, беше силно свързан с дръм енд бейса, защото една от сериозните формации, с които имаме много спечелени награди – Project 2000 – беше предимно дръм енд бейс банда.

Холандия има и огромна сцена…

Огромна! Също така там имах и немалко изпълнения в диджей клубове на нещо, което в България не е развито много – фрийстайл изпълненията на барабанист, перкусионист, певица, саксофонист с джиджей. Нещо, което там още 2000 г. започна силно да се развива нагоре.

Гледаш ли музикални формати? Защо от тях не излизат големи звезди?

Гледам и дори участвам в някои от тях. В България повечето действащи артисти сме самопродуциращи се и това е начинът за оцеляване тук. За съжаления няма силен стимул за мениджъри и продуценти, защото държавата не застава сериозно зад закона, защитаващ творците, съответно няма събиране на авторски и сродни права. Затова един продуцент не може да разчита, защото няма възвръщаемост на вложените пари. Има малко продуценти и аз им правя чест, но те не могат да продуциат 50-60 таланта. От всеки формат излизат по 20-30 таланта. В България има много таланти.

Затова ли успяват вече толквоа години тези формати да намират хора?

Да, проблемът е, че за тези хлапета ти трябва да имаш продуценти, които да инвестират хиляди левове. За да заснемеш един качествен видео клип ти трябват между 5000 и 10 000 лева. За да запишеш един ссингъл ти трябват минимум 5ооо левав, за албум ти трябват 50 000.

А в главите на много хора, когато заисваш песен, просто отиваш, пееш, някакъв човек го подрежда на компютъра и това е.

Да, но не е точно така. Хората от бранша знаят, че процесът е много сложен и отнемащ време и пари. Първо, трявба да имаш артист, второ трябва да имаш песен – някой трябва да изкомозира тази песен, някой да я аранжира, някой да я запише в студио с музиканти.По принцип продуцентът събира всичкото това нещо и накрая има готов продукт. За всичко това се плаща. След това трябва да му заснеме видео клип, за което също се плаща. Накрая трябва да реализираш песента в медиите, по радиото. Трябва говориш с тях, трябва да се направи пиар. Чак след това идват поканите за събития, за участия, за концерти. И този, който инвестира тези 20-30 000 лева, трябва да може да си ги върне и да изкара печалба, защото като отиде в магазина никой няма да му каже „Ей, ние ще ти дадем сиренето безплатно, защото ти продуцираш супер готин артист и ще те изчакаме няколко месеца, докато си върнеш парите.“ Нужно е да имаме подкрепата на цялата система, за да има стимул да се случва този творчески процес.