Посякоха съдиите от скандалните мачове Литекс – Левски

| от chronicle.bg |

Трима съдии са със спрени права за неопределено време.

Таско Тасков и Георги Йорданов са главни рефери, а Николай Стайков е асистент.

Всички те бяха на терена в двата скандални мача през миналата седмица между Левски и Литекс, довели до напрежение във футбола ни и изваждането на ловешкия тим от състава на „А“ група.

Тасков свири двубоя за Купата на България във вторник, спечелен от Литекс с 3:0.

Тогава той не свири дузпа за „оранжевите“, а асистентът му Стайков вдигна флаг за засада при гол на Левски в абсурдна ситуация.

Йорданов свири ужасно съботния дуел Левски – Литекс на „Герена“, в който гостите водиха с 1:0 до 45-ата минута, когато Стойчо Стоилов извади тима от терена и бе присъдена служебна победа на Левски.

Реферът изгони двама от Литекс и даде дузпа за домакините в спорна ситуация, а пропусна да покаже червен картон на Веселин Минев от „сините“.

Именно такава е аргументацията на Съдийската комисия – нееднакъв критерий в ситуациите. Наказанието е доста неясно, защото мачове у нас има чак в края на февруари, а „неопределеното време“ може да изтече до тогава.

 
 

Анджелина Джоли постъпи в болница

| от chr.bg |

Известната холивудска актриса Анджелина Джоли е била приета в болница с хранително разстройство на психична основа, съобщава изданието „Холивуд лайф“.

В болничното заведение Джоли ще изкара около две седмици. Междувременно тя преустановява работата си във филма в който се снима – „Господарка на злото 2″.

Актрисата отново си е внушила, че страда от излишно тегло. В резултат на това тя е станала 44 килограма при ръст от 170 сантиметра. Което било най-тревожно, Джоли продължавала да слабее.

Актрисата е била приета в същата клиника, която й била помогнала да победи анорексията преди няколко години.

 
 

Романът „Отворени рани“ е красива кутия, пълна с бръснарски ножчета

| от Дилян Ценов |

„Понякога, като позволяваш на хората да ти правят разни неща, всъщност правиш тези неща на тях.“

Още от първите редове на дебютния роман на Джилиан Флин, „Отворени рани“ (издателство ЕРА), читателят разбира, че Камий Прийкър е жена, която не иска да среща в реалния живот. Освен ако не е същият изрод като нея. Тя не се впечатлява от история за майка, забравила децата си в затворено помещение за три дена, за да излезе да „смукне лула“. Това е битова драма. Тази нейна реакция е само ежедневно проявление на травми, които идват от далечното вече минало, преливащо от алкохол, леки наркотици, секс (във всевъзможни варианти) и обтегнати до краен предел семейни отношения. Но нека да е ясно, тя не може да бъде сложена в плоското и опростено понятие „жена с проблеми“. В света на Джилиан Флин няма етикети.

Камий е посредствен репортер в малък чикагски вестник, който отчаяно се нуждае от атрактивно съдържание. Когато главният редактор намира достатъчно интересен случай, неговото „паленце“ се оказва най-подходящият човек да го отрази.

Уинд Гап е малък град в щата Мисури, наблизо е река Мисисипи. Макар да се намира в Средния Запад от него лъха чист южняшки полъх. Архитектурата, нравите, хората – всичко напомня на отминалите и неосъществими южняшки идеали, които са донесли повече страдания, отколкото щастие. Уинд Гап е родното място на Камий Прийкър и завръщането й там е последното, което тя иска. Миналата година 9-годишната Ан Неш е намерена удушена с въже за пране в гората, а преди броени дни е изчезнала 10-годишната Натали Кийн. Репортерката трябва да разбере какво се случва в малкото градче и да се върне при редактора си с история. Задачата обаче е по-трудна от колкото изглежда, защото за да се върне с история, Камий трябва да преживее отново своята собствена. А това означава да се срещне с майка си, Адора Крелин, и нейния нов живот.

На пръв поглед романът на Флин („Не казвай сбогом“ (Gone Girl) и „Мрак“ (Dark Places)) е типичното лятно неангажиращо четиво. Главен женски персонаж, убийство в отдалечен малък град, тайни, вманиачена майка, лениви полицаи. Това, което издига „Отворени рани“ над лятното неангажиращо четиво е пътят, по който авторката минава през гореизброените задължителни за всяка кримка елементи. Да ни каже кой и как е извършил престъплението, е нейна последна цел.

Вместо това, тя поставя пред читателя редица въпроси, които излизат над обикновената битова драма в малко американско градче – Защо?, Къде?, Кога? Докога? Колко? Защо някои родители имат неконтролируемо желание да причиняват болка на собствените си деца? Къде можеш да избягаш от демоните от миналото? Кога се прекрачва границата, отвъд която поставяш самия себе си в опасност? Докога можеш да продължаваш по този начин? Колко дълбоки могат да бъдат вечно отворените рани?

Флин взима един банален „Who done it?” сюжет и го превръща в качествен психологически трилър, който развенчава сладникавата представя за женските персонажи в литературата и ги представя в друга светлина – отблъскваща, брутална, грозна.

Трите основни персонажа са Камий, нейната майка и полусестра й Ама. На повърхността Адора Крелин е абсолютното въплъщение на южняшката жена. Невероятно красива, изтънчена, от добро семейство, богобоязлива, ранима, с множество неосъществени идеали, разбити мечти, но приела геройски съдбата си. Подобно на Бланш Дюбоа от пиесата на Тенеси Уилямс „Трамвай Желание“, товарът на Адора през годините натежава непосилно и днес склонността й да обгрижва 13-годишната Ама е добила унищожителни размери. На този фон заварваме самата Ама – преждевременно развита за крехката си възраст и гладна да опита всички преживявания, до които има достъп младата и разкрепостена жена. Тя е звездата в местното училище и тарторката на компанията. С антуража си от приятелки тя е най-отличаващото се и най-властното момиче в младежкия кръг на Уинд Гап. Вкъщи играе ролята на крехката порцеланова кукла на Адора, която връзва косата си с панделки и отдава цялото си внимание на куклената къща – умален модел на имението, в което семейство Крелин живее. Домът е обитаван и още един женски образ – този на починалата преди 14 години полусестра на Камий, Мериан. Всяка от жените (живите) е изкривена по свой начин, а историята постепенно показва как травмите при всяка една от тях са дело на предното поколение жени.

Едно от най-приятните неща в „Отворени рани“ е да проследяваш тънката нишка, която следват мислите на разказвача (в случая Камий). Джилиан Флин има ясната идея къде трябва да стигне разказът и пътят към финала, дълъг 300 страници, е отрупан с дребни символични детайли. Те задават не само атмосферата, в която се развива действието, но и рисуват разпадащия се външен свят на персонажите. Постоянството, с което Флин настоява над тях е една от най-силните части на романа.

„Отворени рани“ е подарък, който Флин прави на читателите. От този подарък разкриването на убийството е само панделката, с който е опакован. А кутията е пълна с бръснарски ножчета, водка, всякакви хапчета… и 56 човешки зъба. Не се колебайте да разопаковате този подарък… ще се изненадате, но е много вероятно някои от предметите вътре да са точно за вас.

212918_b

„Отворени рани“, американска („Sharp Objects, 2006)
Марин Загорчев – превод
Фиделия Косева – худ. оформление на корицата
Издателство ЕРА, София, 2018

 
 

9 професионални съвета за добра снимка

| от chr.bg |

Леятото е чудесен повод да обърнем внимание на една категория визуално изразяване, доста различна в своите техники и ефект от самостоятелния кадър. Ще я срещнете под имената „разказ в картинки“, „фото есе“, „история в снимки“ и други вариации, а в конкурса за мобилна фотография Huawei Next Image awards – като категория Story Board”, в която аранжирате 9 снимки в 3×3 квадратна решетка.

Какво е важно да имаме предвид, когато заснемаме своята визуална история? Първо, тя е преди всичко и на първо място история, и ако една снимка е запечатан момент, то във фото есето имаме развитие на момента във времето и пространството. На практика има два основни подхода при заснемането й – тръгвате да снимате като вече сте я композирали в главата си, или в последствие се връщате към голям набор от снимки, които сте правили по някакъв повод, и избирате няколко от тях – оптималното е между 6 и 12, с които да разкажете история. Визуалните истории следват основните правила за всеки разказ – въдеждане, обстановка, завръзка, развръзка, главни герои и т. н., поради което при втория подход може да се окаже, че любимата ви снимка като самостоятелен кадър просто не стои на място в историята. Използвайте я самостоятелно като такава, а с другите разкажете история.

Ето и няколко практически съвета от Вера Гоцева- lomovera, споделени на последния от серията уъркшопи за мобилна фотография.

Photo_by_Lomovera_3

  1. Изберете или заснемете въвеждащ кадър: такъв, който вкарва зрителя в историята. Тoй задава контекст и обикновено указва мястото на развитие на историята. Пътна табела, разпознаваем интериор с надписи са добри примери, ако търсите конкретика, морски пейзаж също става, ако искате да кажете просто, че историята ви се развива на морето и т. н.
  2. Покажете детайл – снимките с детайли създават наситеност и плътност на историята.
  3. Включете пострети – хората са най-важното нещо за добрата история и е добре да имате поне един портрет. Отново припомняме, че портретът не е задължително да е буквално лице, по-скоро търсете одушевено присъствие – силует, ръка, животно и други според идеята на историята ви.
  4. Предайте настроение – настроението е привлекателно и заразително във фото есетата.
  5. Внимавайте за цветовата тоналност – добре е историята да бъде в една хомогенна тоналност.
  6. Предайте конфликт – добрата история разчита на конфликт. Това е аналогът на завръзката в традиционните разкази. Във фотографията тази роля играят контрастите – емоционални или чисто геометрични и цветови.
  7. Моментът e важен и в серията и от снимки – опитайте да уловите кадър, който е извън линеарната част на историята и я показва под друг ъгъл.
  8. Покажете общата картина чрез поне един кадър, който дава общ поглед върху историята.
  9. Завършващ кадър: ако правите затворена история, сложете кадър, който едновременно да препраща към началото, но и да ви извежда от историята. Това е развръзката и тя е много важна.

Photo_by_Lomovera_2

 
 

Гола сцена на Мерилин Монро беше открита 56 години след смъртта й

| от chronicle.bg |

56 години след смъртта на Мерилин Монро, нейна гола сцена от филма на Джон Хюстън, „The Misfits“, беше открита. Сцената, която Джон Хюстън изрязва от филма, се смяташе за унищожена, предава Deadline.

Откритието е направено то Чарлз Касило, докато е събирал информация за книгата си „Marilyn Monroe: The Private Life of a Public Icon“. Книгата разказва за бурния личен живот на най-известната блондинка  в историята и по-специално, за отношенията с баща й (или липсата на такива) и многото любовници, които пресичат пътя й.

Касило разбира за оцелелия запис по време на  интервю с Къртис Тейлър, син на продуцента на „The Misfits“, Франк Тейлър. Мъжът споделя, че е пазил записа в заключена стая откакто баща му умира през 1999 г.

misfits-the-1961-010-marilyn-monroe-in-plaits-clark-gable-00m-f45-00o-hmu
С Кларк Гейбъл в „The Misfits“

Лентата съдържа любовна сцена между персонажа на Кларк Гейбъл и този на Монро. В нея тя маха чаршафа, с който е покрита, и открива голото си тяло. Ако е била включена във филма, това най-вероятно е щяла да бъде първата гола сцена на американска актриса в голяма продукция от епохата на говорещото кино.

Режисьорът Джон Хюстън отказва да остави сцената във финалния вариант, защото според него не е била необходима на историята. Но продуцентът Франк Тейлър е осъзнавал важността на записа и го е съхранил. „The Misfits“ е заснет през 1961 г., а сценарият е на тогавашния съпруг на Мерилин Монро, Артър Милър. Той разказва историята на трима каубои, които се състезават за вниманието на красива жена. Това е последният филм на Монро.

Къртис Тейлър казва още, че не е решено какво ще се случи със записа.