Посрещни новата година с една Агата Кристи

| от |

Точно в края на 2015 година, дни след като белобрадият старец е минал с чувала и малко преди да изпратите годината и да посрещнете новата с идеи и очаквания, може да си причините новия тв продукт на британците от BBC. Освен, че е взеизвестен факт, че ВВС правят качествена телевизия, то в най-новото им телевизионно шоу, което е само един сезон и се ограничава в три епизода, има още един плюс – майсторското качество на мадам Агата Кристи.

„And Then There Were None“ е адаптация по един от най-добрите романи на Кристи – „Десет малки негърчета“. И макар, за да сме политически коректни, както е модерно напоследък, да не трябва употребяваме думата „негърчета“, то за мен романът не може да има друго име.

„Десет малки негърчета“ сигурно е най-адаптираната творба на Агата Кристи. Не като самостоятелна книга, а като идея и сюжет. Простотата и същевременно гениалната чистота на идеята на Кристи и до днес е поле за множество вариации на историята й. Иначе, най-известните и награждавани романи на авторката – в сферата на киното разбира се – са „Убийство в Ориент експрес“ и „Убийството на Роджър Акройд“, за който и досега се смята, че е най-добрата й работа. Не съм съгласна. Може би, това е породено и от факта, че „Десет малки негърчета“ е първият роман, чрез който аз се запознах с мадам Кристи. Не знам.

За тези, които не са го чели, не знам какви хора сте точно, ако това кощунство ви се е случило, сюжетът накратко разказва за десет непознати, поканени на изолиран остров, които започват да измират, един след друг, обратно пропорционално на базата на вината, която носят в себе си. За минали свои престъпления, не за друго. Всичко това е обагрено от гротескна песничка за десет малки негърчета, на базата на която се извършват убийствата и са илюстрирани с малки фигурки на аборигенчета, поставени видно на централната маса, които изчезват една след друга с растежа на труповете.

Непознати събрани на едно място, които биват убивани един от друг или от непозната ръка, е върховен сюжет, майсторски написан от Агата Кристи и гениално интерпретиран хиляди пъти, последният величествено от Тарантино. Мистерията, кой може да извършва нещо толкова жестоко и театрално се заплита и около въпроса „защо, по дяволите, го прави“.

ВВС пък правят по-модерна и пространствена адаптация на романа на Кристи. И същевременно буквална. Сериалът на британската телевизия отделя три епизода по 55 минути всеки, за да задълбае около вината, социопатията и психопатията на група от хора, затворени като животни на място, от което бавно, но сигурно осъзнават, че не могат да си тръгнат.

„Това е едва началото на касапницата“, както казва персонажът на Сам Нийл в края на първи епизод.

BBC обаче са политически коректни, за разлика от мен, и са преименували острова – от Негърския остров, както е името му в романа, те са го кръстили Soldier Island, а негърчетата са станали войници. Няма лошо, ВВС. Прощавам ви. Всичко останало обаче е изпипано до последния детайл. ВВС разширяват сюжета на Кристи не просто, за да напълнят три часа с диалог и действие, а за да задълбаят в една история на гротескна театралност, историята на 10 престъпления и наказания. От самото начало, в първите няколко сцени на сериала, на зрителя му става ясно, че хората извикани на този остров не са случайни и са там, за да бъдат наказани. И ако някой все пак има съмнения, един запис на плоча им го казва директно. След което се появяват първите два трупа. Много театрално, много мелодраматично.

„And Then There Were None“ или „Десет малки негърчета“ е изпипан до последния детайл. От картината и диалога, през кадрите до великолепния каст, който екипът е направил. Чарлс Данс, Сам Нийл, Дъглас Буут, на който така му отива да играе отворен кретен, Бърн Горман, прекрасната Ана Максуел Мартин чак до блестящата като диамант австралийка Мейв Дърмъди и най-голямата изненада Ейдън Търнър, който отдавна е пораснал и вече не е чаровното джудже Кили от „Хобит“. Не, тук той е секси, арогантен умник, който пуши цигари като сър, има вледеняващ поглед и костюмът му стои като на наследник на някоя корона. По възможност британска. Към това само добавям факта, че Ейдън е спряган за новия Джеймс Бонд. И как ще му отива.

ВВС успяват да надминат себе си с продукцията си, особено тази година, а „And Then There Were None“ е едно от последните им бижута, на което може да обърнете специално внимание. Независимо дали сте почитатели на Агата Кристи като мен или не. Просто го направене. Няма да ви казвам кой е убиецът. От мен да мине.

 
 

Хората с висок морал по-рядко имат чувство за хумор

| от chronicle.bg |

Хората с висок морал е по-малко вероятно да бъдат забавни или да се смеят на чужди смешки, твърди се в ново изследване. По този начин те създават впечатление на „покровителствени или прекалено стриктни“, твърдят учените от Университета в Сингапур.

В изследването си те откриват, че високият модал всъщност може да повреди на имиджа на човек. „Въпреки че прекалено моралните хора често са адмирирани за постъпките и характера си, те могат да бъдат приети и негативно заради ограниченията, които си налагат. Заради нравите си те избягват или нарушават по-свободни и безгрижни ситуации, което пък може да ги развали и за останалите. Така че не винаги целомъдрието ще ви бута напред – в някои случаи дори може да вреди.“

В изследването са използвани шеги и мемета.

Хуморът, който се използва, целенасочено прекрачва някои граници, за да притесни хората с висок морал. „Те могат да проявяват и да се наслаждават на шеги стига те да не нарушават границите на благоприличието“, пишат учените в изследването си. „Конкретно служителите и мениджърите с такава ценностна система могат да са много полезни за бизнеса, особено с вярността си и доверието, с което се ползват. Но техният принос може да има цена като погледнем от социална гледна точка.“

 
 

Верни ли са вицовете за чукчите?

| от Радослав Тодоров |

Чукчите са ни известни най-вече от вицовете, където винаги са представяни като недодялани, прости или в най-добрия случай крайно наивни персонажи. Поредицата от анекдоти за тях с времето се е превърнала едва ли не в жанр. Трябва ли обаче непременно да й се доверяваме?

Тяхната изключително сурова родина, Чукотка, определено не е място, където един глупав и нескопосан човек би оцелял.

„Чукча” всъщност е прозвище, с което местното население е станало известно на запад. То идва от туземното „чаучу”, означаващо „собственик на огромни еленови стада”. Така са се представили вождовете на номадските племена от вътрешността на Чукотка пред първите руски пътешественици, стигнали дотам.

В същото време обитателите на крайбрежните райони занимаващи се предимно с лов на морски животни са носели названието „анкалу”. Така се получило, че и двете групи били обединени под общото наименование „чукчи”, както по подобен начин и племената от групата на евенките били кръстени „тунгуси”. Самите чукчи се самоназовават „ораветлат”, означаващо „хора”, като в миналото са предпочитали да се именуват с по-горделивото „луораветлат” – „истинските хора”. А всички останали племена, те едва ли не считали за хора едва и ги търпели единствено в ролята на взети във война пленници. Затова техните съседи не знаели покой, освен в редките години, когато чукчите пропускали да се отправят на военен поход поради някакви причини. По отношение на появилите се там през 17 век руснаци, чукчите в крайна сметка се съгласили, че и те са „истински хора”, които може да бъдат уважавани, но докато се стигне до това били необходими 150 години непрестанни руско-чукотски войни.

Като цяло колонизацията на Сибир от руснаците протекла сравнително гладко и с доста по-малко битки и оказана съпротива отколкото колонизацията на Америките от европейците.

чукчи

Казаците – паравоенно формирование служещо на руския цар, се били като сибирския еквивалент на американските конкистадори и трапери. Те се придвижвали из тайгата предимно с лодки по реките и пристигайки на територията на някое ново племе тържествено му предлагали да „паднат под ръката на великия бял цар”. След което от туземците се изисквало единствено да произнесат някаква клетва на развален руски и да се съгласят да плащат налог за да станат руски поданици. Руснаците искали от тях да плащат налога в животински кожи. Именно това изискване станало и една от основните причини за толкова лесното и бързо завземане на Сибир. Ценните кожи от белки, самури, видри, мечки и друг дивеч, били конвертируема валута за руснаците още от княжеските времена. Но докато в европейската част дивите животни вече били доста изтребени, то в Сибир и най-бедните туземци се разхождали целите в кожи, поради което плащането на въпросния данък не представлявало никакъв проблем за тях.

Така за близо половин век казашките отряди преминали почти целия Сибир, в повечето случаи туземците веднага склонявали на условията им, ако някъде се случело някое войнствено племе да откаже и да ги нападне, бързо го склонявали само с няколко пушечни изстрела да се разбяга. В този дух протичала колонизацията докато казаците не достигнали до Чукотка. Чукчите се оказали изключително корави воини, дори и на фона на това, че били на съвсем примитивно материално и технологическо ниво спрямо новопоявилите се европейски врагове. Техните щитове и доспехи били единствено от кост и дърво, а в бой те влизали под звуците на тъпани направени от изпъната човешка кожа. Всеки мъж чукча от малък преминавал през невъобразимо тежки тренировки, като например трябвало да свиква да отбягва редовно внезапен замах към главата му с горяща цепеница и въобще да изгради светкавични рефлекси против всякакви опасности.

Подрастващият чукча вече трябвало да може да дочува полета на пусната в гръб по него стрела и да отскача от пътя й. Ако издържел всички тези опасни изпитания той ставал воин, ако загинел при някое от тях, то баща му дори не си спомнял повече, че е имал някога такъв недостоен син. Въпреки че чукчите били сравнително малък народ, едва около 10 000 души, те успявали да всеят голям смут и страх на доста обширна територия. Освен страх, те предизвиквали и огромна ненавист у съседните им племена, поради което и не било трудно за руснаците да ги склонят да се бият на тяхна страна против омразните си врагове. В средата на XVII век дотам за първи път достигнали казашки военни подразделения със задачата да покорят чукчите под скиптъра на руския цар.

чукчи

Нищо обаче не се получило.

Още при първия сблъсък, чукчите обсипали казаците с дъжд от стрели, след което се пръснали из тундрата, откъдето периодично се появявали само за да им нанасят изтощаващи удари и да ограбват обоза им, след което отново изчезвали. Новината за крахът на тази операция не се харесала в Кремъл и през 1727 г. оттам решили да изпратят нова експедиция от 400 души редовна войска и казаци, която окончателно да покори този войнствен народ. Отрядът пътувал цели две години през дивия Сибир докато успее да се добере до Анадирски Острог, където да попълни редиците си със съюзници от жадните за мъст към чукчите племена на якутите и коряките.

Започнала Голямата Руско-чукотска война продължила близо 30 години, през която из пустошта на Крайния Север се водели битки от по няколко хиляди души и от двете страни. Руснаците се оказали в невъзможност да противодействат на партизанската война, която чукчите предприемат против тях с внезапни набези, ограбвания на обозите им и разрушаване на фортовете им. Тази война била не по-малко мащабна и ожесточена от знаменитите „индиански войни” в Дивия Запад, но за разлика от своите американски събратя, чукчите я спечелили.

През 1763 г. руснаците окончателно свили знамената, изоставяйки фортовете си в този район, и напуснали Чукотка. Веднага след това победоносните чукчи се нахвърлили на поселенията на руските съюзници – коряките, и нанесли страшни опустошения на селищата им. Те заграбили всичките им еленови стада, което принудило коряките занапред да се препитават от лов на морски зверове.

Чукчите не били глупави и с времето започнали да оценяват предимството на стоките, пристигащи покрай руснаците, като железни сечива, пушки, кибрит, водка и накрая сами преценили, че присъединяването им към Русия не е чак толкова лоша идея. Така през 1778 година решили да приемат предложението за поданичество, но при условие че и занапред разполагат с пълно самоуправление и не плащат никакви данъци и налози. Подобни условия никое друго племе не е успявало да договори. С това проточилият се близо век и половина конфликт приключил.

Чукчите формално станали поданици на империята, но реално не признавали никаква власт чак до ХХ век и се срещали с руснаците само за да търгуват. Дори и по времето на Сталин, когато цели класи и народи били жестоко репресирани от властта, чукчите останали напълно незасегнати и от колхозите и от лагерите. Нещо повече, руснаците даже им плащали да отстрелват избягали от ГУЛАГ затворници из тайгата. Интересен факт е, че през 1947 г. те едва не забъркали международен скандал между СССР и САЩ, когато нападнали ескимосите от съседните Алеутски острови, които са част от щата Аляска. На практика тогава въоръжени съветски граждани нахлуват на територията на САЩ, в момент в който вече е започнала Студената война и при огромно напрежение покрай течащото ядрено превъоръжаване. Цяло чудо е, че и тази тяхна лудория остава безнаказана и за щастие на всички нас, не води до фатални последствия.

Та с няколко думи, за да отговорим на въпроса от заглавието, най-добре е да го направим с въпрос… Дали са верни вицовете за чукчи? 

 
 

Disney адаптира и „The Hunchback of Notre Dame“

| от |

„The Hunchback of Notre Dame“ е следващият (пореден) филм на Disney, който ще бъде превърнат в игрален. Снимките вече за започнали, а идеята е филма да бъде мюзикъл.

Disney пусна анимацията през 1996 година като пожъна среден успех. Тя отбеляза и края на ренесансовия период на студиото през 80-те и 90-те като тя беше последният високобюджетен 2D филм. След него Disney последва примера на Pixar и „Toy Story“ – към 3D.

„The Hunchback of Notre Dame“ не пожъна същия успех като „Beauty and the Beast“ и „The Jungle Book“, но сега предстои да видим как игралната му версия ще стои до техните игрални версии. 

Сценарист ще е Дейвид Хенри Хуанг, а композитори – Алан Менкен и Стивън Шварц. Двамата вече са работили с Disney, включително и за оригиналния филм. Джош Гад, който работи и по „Frozen“, е изпълнителен продуцент, а също ще играе и Квазимодо. Той озвучава Олаф като ще повтори това във „Frozen 2″ и „Kingdom Hearts 3″, а също така игра и Лефу в „Beauty and the Beast“. Други решения за актьорския състав все още не са правени.

Все още няма дата за премиерата на „Hunchback“. В момента студиото прави още няколко филма едновременно, така че можем да очакваме да мине доста време преди да видим и чуем Гърбушкото на голям екран.

 
 

Трейлър на „Documentary Now!“: Това не е Марина Абрамович

| от chronicle.bg |

В новия сезон на „Documentary Now!“ в ролята на Марина Абрамович се появява… Кейт Бланшет. Участват още Таран Килам, Джон Мулани и Оуен Уилсън. Пародията наистина си заслужава поглед.

За тези, които имат нужда от още малко убеждаване – IFC пусна трейлър на шестте епизода. 

Сериалът се присмива на манията по документални филми. Първият сезон има 6 серии, които правят трибют на документалния формат по забавен начин. Поръчват се втори и трети сезон още преди да е излъчен първият епизод на първия сезон.

Режисьор отново е Алекс Буоно, а сценарист – косъздателят на сериала Сет Майерс. Майкъл Кийтън също се в епизода „Batsh*t Valley“.