Последно ciao с Флоренция

| от Дарио Диониси |

Да си кажеш последно ciao с любим град, който те приютява, без да те съди откъде идваш или какъв си, просто те приема в своите обятия, като негов гражданин и когато настъпи последният ти миг в него… Раздялата е много трудна, независимо дали си бил там за няколко дни, месеца или години. В този неизбежен момент всички спомени и емоции се сблъскват в съзнанието ти, образуват онази гадна бучка в гърлото ти и те карат да се чувстваш малък и нищожен.

И тогава идва ред на носталгията по отминалите моменти, която те преследва, докато не я опитомиш.

Това е и моята история за последното ми ciao с Флоренция. Тя ми даде повече, отколкото очаквах или исках. Въобще не ми е минавало и през ума какво ще ми се случи в петте месеца, които прекарах тук. И как цялото това преживяване ще приключи точно като един миг, в който накрая осъзнаваш колко много си се променил.

21-2-min-1

Днес под формата на приятна следобедна разходка в Тосканската столица ще разкажа как протичаше ежедневието ми в повечето уикенди.

Февруари е и времето лека – полека започва да възвръща типичния си тоскански блясък. Онова време, в което слънцето се прокрадва леко и те облива с първите топли лъчи за годината, но в същия момент то е придружено със силния студен февруарски вятър, който ти напомня, че все още лятото е далеч.

72-min-1

В университета съм за последно, взимам си документите за успешно завършен семестър и си казвам любезно довиждане с обслужващия персонал. С усмивка тръгвам към автобусната спирка, за да изчакам рейса, с който стигам до центъра. В този момент осъзнавам, че това ще е последната ми разходка в града. Слизам на централната гара и тръгвам по обичайния си маршрут по главната улица, водеща до Дуомото на Флоренция. Да се насладя на това величие на архитектурата, да й се възхитя още един път и да се усмихна, припомняйки си първата ми реакция, когато я видях.

Продължавам към Палацио Векио и галерия Уфици, вървейки наблюдавам вечния поток от хора, който има в центъра, и ги гледам внимателно. Как се смеят и разхождат, как се наслаждават на времето и си купуват изискани принадлежности, за да имат уж спомен от града, но в същото време забравят да спрат за секунда и да се огледат около тях, да почувстват и усетят истински Флоренция.

83-min-1

Продължавам и стигам от едната страна на галерията, където са поставени различни статуи на митични герои, които стоят винаги там и посрещат всеки нов турист. Стоя и ги наблюдавам любопитно. Виждам как охраната пак се кара на поредните ентусиасти да се покатерят, за да си направят прословутото селфи. Аз, от моя страна, си правя поредната неуместна шега наум за голотата на статуите и продължавам с разходката.

48-min-1

Продължавам към световноизвестния Стар Мост и сядам под арката да послушам малко уличните музканти, които винаги са там и свирят. Наслаждавам се на мелодията и в същото време си мисля ”Представяш ли си… тук преди са били наредени месарници, от които се е стичало кръв, после лека – полека мястото се превръща във финансова точка на града.  А днес е улицата с най-много бижутерийни магазини в града… не искам и да си помисля какъв е наемът за един магазин тук.“

63-min-1

Минавам от другата страна на моста и продължавам по течението на река Арно към любимата ми gelateria.  Както винаги, си взимам любимия ми вкус, йогурт с нутела и тръгвам щастлив, като малко дете. Естествено правя някоя снимка на сладкия си трофей и я пращам на приятелите ми, за да ги подразня малко, че мога да си позволя да ям сладолед през февруари и да не ми е студено.

Продължавам нагоре, противоположно на течението на река Арно, за да стигна до любимото ми място в града – площада на Микеланджело. Искам да зърна за последно магията на Ренесанса, да седна и в тишината да се насладя на цветовете, които рисуват в небето над Флоренция. В този момент ми се насълзяват очите с идеята, че вече, когато почувствам някаква трудност или искам просто да видя нещо елементарно и красиво, няма да мога, защото това място вече няма да е близо до мен. Стоя, колкото се може по-дълго, но е време да се насоча към ресторанта, в който имам резервация.

86-min

Ресторант го открих съвсем случайно в началото и от тогава, го посещавах всеки петък. Всеки път ядях пица там и мога да гарантирам, че това бе една от най-хубавите пици, които съм ял във Флоренция и в Италия, като цяло.

След прекрасната вечеря беше време за последния етап от разходката – да се прибера пеша до нас, гледайки красивите светлини на нощна Флоренция.   

На другия ден потеглих към летището в Рим, за да се върна в истинския си дом, с идеята, че някой ден ще се върна във Флоренция, защото там оставих част от себе си, която чака да се върна, за да се съберем заедно отново.

 
 

Силвестър Сталоун се готви за Рамбо 5

| от chr.bg |

Силвестър Сталоун може и да е на 72 години, но догодина отново ще играе любимия на милиони Рамбо и нищо не може да го спре. За последно видяхме виетнамския ветеран през 2008 година, но ето че другата есен ни очаква и Рамбо 5. Сталоун ни показа в Инстаграм как се подготвя за снимки:

Екшън героят ще трябва да помпа яко, ако иска да се справи с мексиканските картели през 2019 година.

Снимките започват този месец. Слай загатваше на няколко пъти за завръщането на 36-годишния франчайз. В миналото обаче актьорът е заявявал, че се отказва от ролята, защото „сърцето му го иска, но тялото му вече не може да се справи с физическата работа, изисквана от войникът армия“.

След добрият отзвук от Роки Балбоа в „Creed“ на Райън Куглър, който му спечели Златен глобус и номинация за Оскар през 2015 година, мотивацията му май се е върнала, защото очакваме „Creed 2″. И в двата филма обаче Майкъл Б. Джордан върши по-голямата част от бъхтането. В този контекст дали петият Рамбо ще бъде физически интензивен, не можем да предположим.

За разлика от другите старчета в Холивуд, Сталоун поддържа тялото си и успява да участва в още филми. Освен „Creed 2″, който ще излезе през ноември, но се направи „The Expendables“ и се появи в „Guardians of the Galaxy Vol. 2″.

 
 

„Stranger Things“ се завръща със сезон 3

| от chr.bg |

Снимките на сезон 3 на великия (засега поне) „Stranger Things“ приключва снимки през ноември, по думи на изпълнителния продуцент Шон Леви.

След дебюта си през 2016 година сай-фай хорърът стана любим на зрителите заради чудесната си комбинация от приключение, осемдесетарска носталгия и харизмата на актьорския състав. За съжаление, имаше някои забавяния около новия сезон и това остави феновете да чакат до средата на 2019 година за „Stranger Things“ номер 3 по Netflix.

Като имаме предвид тъмния край на сезон 2, продължението може да започне отвсякъде. За сега няма детайли около действието, но се очаква да започне със значителен скок напред във времето. Единайсет вече се казва Джейн Хопър и живее нормалния за един тийнейджър живот. Въпреки този тийзър:

новият сезон няма да бъде лек и хумористичен, дори напротив, ще бъде доста тъмен и изпълнен с екшън.

Леви също така нарече новият сезон „най-амбициозният ни досега“.

Забавянето може да се дължи на допълнителни мерки за безопасност след като сериалът вече е толквоа популярен. Най-любопитно е, че сезонът ще има повече време за пост продукция (от ноември до лятото на 2019 година). Това време може да означава повече визуални ефекти.

 
 

Какво не знаят родителите за първия учебен ден

| от |

Вие сигурно не подозирате, но на първия учебен ден детето ви претърпя цял роман от събития в душата си. Цяла сапунка от вълнения само за ден. Не е било като по ваше време, тогава нещата бяха друго яче – марката беше 1000 лева, Бритни още не беше изкукуригала, Азис беше само Васко. Днес времената са по-други, по-иначе, а вие няма как да знаете, все пак не хвърляте боб. Единственият път, когато хвърляте боб, е когато малкият е оставил лего на пода и вие го настъпите, докато носите тенджерата с боба.

Вчера вълненията бяха огромни, гигантски за малкото дете. И те нямат нищо общо с технологиите.

Съдбата на детето, което започва новата учебна година, е съдба на бежанец, отиващ в Германия с мечти за един по-добър живот, но срещащ само бюрокрация и зле прикрит нацизъм.

В началото всичко изглежда обещаващо – отиваме на пазар за тетрадки, учебници и дрехи. Миризмата на мастило е първият досег на малчугана с леките наркотици. Подаряването на цвете на класната в училище пък е суха тренировки – години по-късно със същия наивен трепет вече порасналият малчуган ще подарява пиене на някоя милфка в някой бар. Вълненията и възхищението са същите – чистотата не.

Вечерта преди първия учебен ден детето за първи път изпитва това, което възрастните изпитваме вечерта преди понеделник. За разлика от нас обаче, на следващата сутрин у детето има оптимизъм. То става с надежда в малката си душичка, защото го очакват нови преживявания. Още не е открило, че разликата между миналата и новата учебна година е като разликата между Първата и Втората световна война – едно и също, но с по-агресивни оръжия. Скоро ще разбере.

Ставаме рано, обличаме се превъзходно и тръгваме за първия учебен ден. Градският транспорт, в това число и тротарите, е пълен с други станали рано и облекли се превъзходно деца. Все едно всичко в държавата е наред…

Дворът на училището е пълен с деца. Всичките са изтупани и с цветя – все едно не започваме, а свършваме училище. Колко е хубаво! Има сцена, от нея директорът ни пожелава добри думи, може би и учителите на по-горните класове са до него (вече можеш да познаеш кои пишат оценки срещу шише водка), може би има и поп наоколо. Всички сме заедно, всичко е хубаво, детенцето получава следи от червилото на класната по бузките, когато й подарява цветята.

Директорът приключва с глупостите и от уредбата начеват инфантилни песни. Няма Джъстин, няма Селена, няма дори и Криско (а уж сме патриоти). Тогава у детето се пораждат и първите подозрения към суровия характер на предстоящото. Но отива с класа на МакДоналдс и забравя. Пророчеството обаче остава с малкия, докато си тананикат наум: „Върви, народе възродени, към светла бъднина върви“. Вече усещат, че песента подканя учениците да не спират да ходят, а светлата бъднина е всъщност светлината в края на тунела.

През първите 2-3 месеца от учебанта година детето ви изпитва фьодор-михайлович-достоевска депресия. Особено като есента смрачи времето. Всичкият кеф и вълнения от новото стихват и на тяхно място се появява тъгата на спрялото монотонно ежедневие. Новите маратонки вече са кални – тази мащеха съдбата им отне и малкото останало щастие. „Ех, един ден когато порасна, ще бъда толкова свободен, нищо няма да ме спира да правя каквото си искам!“ Ха-ха-ха, колко са трогателни милите…

Децата все още не осъзнават, че работят на половин работно време, а не им се плаща, защото работят за себе си.

Помнете, че децата нямат отдушник. Те не могат да отидат на барче след работа и да вентилират напрежението си с клюки, мръсни вицове и алкохол, както правим ние големите. Затова нека поне сме наясно за вълненията им.

 
 

Потвърдено: японски милиардер ще бъде първият турист на Луната

| от chronicle.bg |

Компанията на Илон Мъск – SpaceX – ще изпрати 42-годишният японски милиардер Юсаку Маезава на обиколка около Луната. Той ще бъде първият частен турист на подобно пътешествие.

Маезава се очаква да излети с ракетата Big Falcon – система, която компанията на Мъск разработва още през 2016-а. Мисията ще е първата с дестинация до Луната от тази на НАСА и Аполо 17 от 1972-а.

Тя беше официално обявена в седалището на SpaceX в Хоторн, Калифорния, и се предполага, че ще бъде извършена през 2023-а.

Според компанията това е важна стъпка към това обикновени хора да получат достъп до Космоса. До момента се знаеше единствено, че първият пътешественик ще бъде от Япония. Маезава планира да вземе със себе си 6 до 8 творци, с които да сподели преживяването.

Пътуването им ще трае 4-5 дена. През 2022-а Big Falcon трябва да бъде изпробван като товарен космически кораб.

Засега само 24 души са били до Луната и всички са американци. Времето за излитането все още не е ясно и зависи изцяло от времето, необходимо да бъде доизградена ракетата.

През 2017-а Мъск обяви, че ще изпрати двама космически туристи на обиколка около Луната. По тази причина от февруари миналата година SpaceX се концентрира върху разработката на Big Falcon.

Тази неделя Илон Мъск публикува в акаунта си в Twitter артистично изображение на това как ще изглежда ракетата, с  която ще летят пасажерите.


Тя би трябвало да е в състояние да изведе до 150 тона в околоземната орбита.