Последно ciao с Флоренция

| от Дарио Диониси |

Да си кажеш последно ciao с любим град, който те приютява, без да те съди откъде идваш или какъв си, просто те приема в своите обятия, като негов гражданин и когато настъпи последният ти миг в него… Раздялата е много трудна, независимо дали си бил там за няколко дни, месеца или години. В този неизбежен момент всички спомени и емоции се сблъскват в съзнанието ти, образуват онази гадна бучка в гърлото ти и те карат да се чувстваш малък и нищожен.

И тогава идва ред на носталгията по отминалите моменти, която те преследва, докато не я опитомиш.

Това е и моята история за последното ми ciao с Флоренция. Тя ми даде повече, отколкото очаквах или исках. Въобще не ми е минавало и през ума какво ще ми се случи в петте месеца, които прекарах тук. И как цялото това преживяване ще приключи точно като един миг, в който накрая осъзнаваш колко много си се променил.

21-2-min-1

Днес под формата на приятна следобедна разходка в Тосканската столица ще разкажа как протичаше ежедневието ми в повечето уикенди.

Февруари е и времето лека – полека започва да възвръща типичния си тоскански блясък. Онова време, в което слънцето се прокрадва леко и те облива с първите топли лъчи за годината, но в същия момент то е придружено със силния студен февруарски вятър, който ти напомня, че все още лятото е далеч.

72-min-1

В университета съм за последно, взимам си документите за успешно завършен семестър и си казвам любезно довиждане с обслужващия персонал. С усмивка тръгвам към автобусната спирка, за да изчакам рейса, с който стигам до центъра. В този момент осъзнавам, че това ще е последната ми разходка в града. Слизам на централната гара и тръгвам по обичайния си маршрут по главната улица, водеща до Дуомото на Флоренция. Да се насладя на това величие на архитектурата, да й се възхитя още един път и да се усмихна, припомняйки си първата ми реакция, когато я видях.

Продължавам към Палацио Векио и галерия Уфици, вървейки наблюдавам вечния поток от хора, който има в центъра, и ги гледам внимателно. Как се смеят и разхождат, как се наслаждават на времето и си купуват изискани принадлежности, за да имат уж спомен от града, но в същото време забравят да спрат за секунда и да се огледат около тях, да почувстват и усетят истински Флоренция.

83-min-1

Продължавам и стигам от едната страна на галерията, където са поставени различни статуи на митични герои, които стоят винаги там и посрещат всеки нов турист. Стоя и ги наблюдавам любопитно. Виждам как охраната пак се кара на поредните ентусиасти да се покатерят, за да си направят прословутото селфи. Аз, от моя страна, си правя поредната неуместна шега наум за голотата на статуите и продължавам с разходката.

48-min-1

Продължавам към световноизвестния Стар Мост и сядам под арката да послушам малко уличните музканти, които винаги са там и свирят. Наслаждавам се на мелодията и в същото време си мисля ”Представяш ли си… тук преди са били наредени месарници, от които се е стичало кръв, после лека – полека мястото се превръща във финансова точка на града.  А днес е улицата с най-много бижутерийни магазини в града… не искам и да си помисля какъв е наемът за един магазин тук.“

63-min-1

Минавам от другата страна на моста и продължавам по течението на река Арно към любимата ми gelateria.  Както винаги, си взимам любимия ми вкус, йогурт с нутела и тръгвам щастлив, като малко дете. Естествено правя някоя снимка на сладкия си трофей и я пращам на приятелите ми, за да ги подразня малко, че мога да си позволя да ям сладолед през февруари и да не ми е студено.

Продължавам нагоре, противоположно на течението на река Арно, за да стигна до любимото ми място в града – площада на Микеланджело. Искам да зърна за последно магията на Ренесанса, да седна и в тишината да се насладя на цветовете, които рисуват в небето над Флоренция. В този момент ми се насълзяват очите с идеята, че вече, когато почувствам някаква трудност или искам просто да видя нещо елементарно и красиво, няма да мога, защото това място вече няма да е близо до мен. Стоя, колкото се може по-дълго, но е време да се насоча към ресторанта, в който имам резервация.

86-min

Ресторант го открих съвсем случайно в началото и от тогава, го посещавах всеки петък. Всеки път ядях пица там и мога да гарантирам, че това бе една от най-хубавите пици, които съм ял във Флоренция и в Италия, като цяло.

След прекрасната вечеря беше време за последния етап от разходката – да се прибера пеша до нас, гледайки красивите светлини на нощна Флоренция.   

На другия ден потеглих към летището в Рим, за да се върна в истинския си дом, с идеята, че някой ден ще се върна във Флоренция, защото там оставих част от себе си, която чака да се върна, за да се съберем заедно отново.

 
 

Виржини Виард наследява Карл Лагерфелд като главен дизайнер на Chanel

| от chronicle.bg |

След смъртта на легендарния Карл Лагерфелд, дългогодишен креативен директор на Chanel, съдбата на бранда вече е в нови ръце. 

Виржини Виард от няколко десетилетия е директор на модния отдел и дясна ръка на Лагерфелд. По официална информация, публикувана в акаунта на компанията в Instagram, „Виржини Виард, директор на Fashion Creation Studio в Chanel и най-близкият човек до Лагерфелд в компанията за последните 30 години, получи доверие от Ален Вертеймер (собственик на Chanel заедно с брат му – бел. ред.) за позицията на Kарл, за да може делото на дизайнера да продължи.“

Лагерфелд има доживотен договор с компанията и от години витае въпросът кой би могъл да го замести. Обсъждани са възможности като Хайди Слиман (фотограф), Марк Якобс (дизайнер) и Хайдер Акерман (дизайнер), но Виард изглежда най-добрият избор заради миналото си в бранда и приятелството си с Лагерфелд, с когото се запознава още през 1987 година.

Виард започва в Chanel като стажант, но бързо е става мениджър бродерия и в крайна сметка се издига до директор на Fashion Creation Studio, където отговаря за 8 модни колекции на година. Единственият момент в кариерата й, в който не работи за Chanel, е през 1992 година, когато прекарва 5 години в Chloé след като Лагерфелд приема страничен проект там.

Тя има досег и с филмовата индустрия като прави костюмите за „Three Colors: Blue“ (1993) и „Three Colors: White“ (1994) на Кшищоф Киесловски.

Виржини казва пред Elle: „Гледам на себе си като човекът, който му помага да реализира идеите си“

 
 

Отиде си морякът от популярната снимка „V-J Day in Times Square“

| от chronicle.bg |

Американският моряк, който целува непознато момиче на Таймс Скуеър в Ню Йорк, празнувайки края на Втората световна война в популярната снимка V-J Day in Times Square, почина на 95 години.

Джордж Мендоса целува 21-годишната Грета Цимер Фридман на VJ Day (Victory over Japan Day – Денят на победата над Япония, от англ. ез.), а изображението им става иконично за този период от историята на Съединените щати.

Кадърът е снет от Алфред Айзенщад за списание Life. Самият той си отива през 2016 година, на 92.

Дъщерята на Мендоса, Шарън Молюр, каза, че баща й получава гърч след като пада в старческия си дом в Мидълтаун, Роудд Айлънд.

Фотографът разказва как вижда моряк, който тича сред тълпата на 14 август 1945 година и хваща всеки, който му попадне. „Аз тичах пред него с моята Leica и се опитвах да хвана хубав кадър, но все не успявах. В един момент обаче, неочаквано, видях, че хвана нещо бяло, обърнах се и ги щракнах. Ако мединската сестра беше с тъмни дрехи, никога нямаше да мога да направя снимката.“

Грета Фридман, работи като асистентка в зъболекарски кабинет, казва, че разбра за фотографията чак през 60-те години. „Не беше кой знае каква целувка. Някой просто празнуваше, нямаше нищо романтично.“

Не всеки обаче вижда снимката като нещо положително. Въпреки че тя е всеприета като момент на искрена радост, в модерните времена тя може да се счете за, както пише списание Time: „документиран акт на публичен сексуален тормоз.“

 
 

Момче излюпи патешко яйце, купено от супермаркет

| от chronicle.bg |

Чудили ли сте се някога дали е възможно да излюпите яйце, купено от магазина? Разбира се, че сте с чудили. 

Уилям Аткинс, на 14 години, от Уест Мидландс, Великобритания, си купува 12 патешки яйца на свободни патици от магазина. Вкъщи той поставя яйцата в специален инкубатор, който взима от eBay за 40 паунда и ги оставя там за 3 дни, докато не долавя пулс в едно от тях. Аткинс каза пред Daily Mail: „От този момент натам неизлюпеното пате растеше все по-голямо всеки ден.“

sei_52301713-c2a8

4 седмици по-късно патето се излюпва. То се казва Джеръми и за кратко ученикът се грижи за него като домашен любимец. Майката на Уилиям също остава изненадана, но решава, че не е добре момчето й да има пате като домашен любимец в стаята си и затова, когато пораства малко, го дават на местна ферма.

Това е третият опит на Уилям, който преди това е правил същите опити с пъдпъдъчи и кокоши яйца. 

Производителят на патешките яйца, които момчето използва, Клерънс Корт, признава, че е възможно да се излюпи някое от яйцата му, но е много трудно. Говорител на фирмата каза: „Разделянето на мъжките от женските патици става на ръка от няколко висококвалифицирани служители. Грешките обаче са неизбежни, Държим животните на малки групи, които могат да излизат навън. Докато са на открито, понякога се случва патиците да привлекат внимание то на някой див паток. Така въпреки че като цяло е много рядко женските патици да срещнат мъжки, това все пак е възможно.“

„Оплодените яйца са безопасни за консумация и без специална инкубация е напълно невъзможно да се различат от неоплодените яйца.“

 
 

Академията направи статуетки с Лейди Гага и Оливия Колман

| от chronicle.bg |

Академията направи статуетки с Лейди Гага и Оливия Колман. Жестът идва след вълна от подкрепа към жените в киното тази година. 

Двете са номинирана в категория Най-добра актриса – Гага за играта си в „A Star Is Born“, а Колман за „The Favourite“. Това вдъхнови и новия вид на статуетки да репрезентира точно тях.

Те бяха наредени до тази на Джанет Гейнър – първата жена, която получава Оскар.

ODEON - Osc-hers

Би ни било любопитно каква ще е речта на Оливия Колман, но Лейди Гага и „A Star Is Born“ идват с победи от Bafta, Golden Globes и Critic’s Choice Awards.

Директорът на ODEON UK, Керъл Уелч, каза: „Чудесно е да видим толкова силни и талантливи претендентки на Оскарите тази година. Видяхме чудесни филми като „The Favourite“ и „A Star is Born“ и затова номинациите на Гага и Колман не са изненада.“

На церемонията по връчването на Оскарите, статуетките ще бъдат в класическия си вид като тези няма да бъдат показани. Освен това тя ще е първата без водещ от 30 години насам след скандала с Кевин Харт. Номинациите ще се обявяват от различни звезди в бранша.

Гага ще изпълни песента „Shallow“, за която също получи номинация, а Дженифър Хъдсън – “ I’ll Fight“ от документалния „RBG“.

Церемонията тази година ще се състои на 24 февруари.