Последно ciao с Флоренция

| от Дарио Диониси |

Да си кажеш последно ciao с любим град, който те приютява, без да те съди откъде идваш или какъв си, просто те приема в своите обятия, като негов гражданин и когато настъпи последният ти миг в него… Раздялата е много трудна, независимо дали си бил там за няколко дни, месеца или години. В този неизбежен момент всички спомени и емоции се сблъскват в съзнанието ти, образуват онази гадна бучка в гърлото ти и те карат да се чувстваш малък и нищожен.

И тогава идва ред на носталгията по отминалите моменти, която те преследва, докато не я опитомиш.

Това е и моята история за последното ми ciao с Флоренция. Тя ми даде повече, отколкото очаквах или исках. Въобще не ми е минавало и през ума какво ще ми се случи в петте месеца, които прекарах тук. И как цялото това преживяване ще приключи точно като един миг, в който накрая осъзнаваш колко много си се променил.

21-2-min-1

Днес под формата на приятна следобедна разходка в Тосканската столица ще разкажа как протичаше ежедневието ми в повечето уикенди.

Февруари е и времето лека – полека започва да възвръща типичния си тоскански блясък. Онова време, в което слънцето се прокрадва леко и те облива с първите топли лъчи за годината, но в същия момент то е придружено със силния студен февруарски вятър, който ти напомня, че все още лятото е далеч.

72-min-1

В университета съм за последно, взимам си документите за успешно завършен семестър и си казвам любезно довиждане с обслужващия персонал. С усмивка тръгвам към автобусната спирка, за да изчакам рейса, с който стигам до центъра. В този момент осъзнавам, че това ще е последната ми разходка в града. Слизам на централната гара и тръгвам по обичайния си маршрут по главната улица, водеща до Дуомото на Флоренция. Да се насладя на това величие на архитектурата, да й се възхитя още един път и да се усмихна, припомняйки си първата ми реакция, когато я видях.

Продължавам към Палацио Векио и галерия Уфици, вървейки наблюдавам вечния поток от хора, който има в центъра, и ги гледам внимателно. Как се смеят и разхождат, как се наслаждават на времето и си купуват изискани принадлежности, за да имат уж спомен от града, но в същото време забравят да спрат за секунда и да се огледат около тях, да почувстват и усетят истински Флоренция.

83-min-1

Продължавам и стигам от едната страна на галерията, където са поставени различни статуи на митични герои, които стоят винаги там и посрещат всеки нов турист. Стоя и ги наблюдавам любопитно. Виждам как охраната пак се кара на поредните ентусиасти да се покатерят, за да си направят прословутото селфи. Аз, от моя страна, си правя поредната неуместна шега наум за голотата на статуите и продължавам с разходката.

48-min-1

Продължавам към световноизвестния Стар Мост и сядам под арката да послушам малко уличните музканти, които винаги са там и свирят. Наслаждавам се на мелодията и в същото време си мисля ”Представяш ли си… тук преди са били наредени месарници, от които се е стичало кръв, после лека – полека мястото се превръща във финансова точка на града.  А днес е улицата с най-много бижутерийни магазини в града… не искам и да си помисля какъв е наемът за един магазин тук.“

63-min-1

Минавам от другата страна на моста и продължавам по течението на река Арно към любимата ми gelateria.  Както винаги, си взимам любимия ми вкус, йогурт с нутела и тръгвам щастлив, като малко дете. Естествено правя някоя снимка на сладкия си трофей и я пращам на приятелите ми, за да ги подразня малко, че мога да си позволя да ям сладолед през февруари и да не ми е студено.

Продължавам нагоре, противоположно на течението на река Арно, за да стигна до любимото ми място в града – площада на Микеланджело. Искам да зърна за последно магията на Ренесанса, да седна и в тишината да се насладя на цветовете, които рисуват в небето над Флоренция. В този момент ми се насълзяват очите с идеята, че вече, когато почувствам някаква трудност или искам просто да видя нещо елементарно и красиво, няма да мога, защото това място вече няма да е близо до мен. Стоя, колкото се може по-дълго, но е време да се насоча към ресторанта, в който имам резервация.

86-min

Ресторант го открих съвсем случайно в началото и от тогава, го посещавах всеки петък. Всеки път ядях пица там и мога да гарантирам, че това бе една от най-хубавите пици, които съм ял във Флоренция и в Италия, като цяло.

След прекрасната вечеря беше време за последния етап от разходката – да се прибера пеша до нас, гледайки красивите светлини на нощна Флоренция.   

На другия ден потеглих към летището в Рим, за да се върна в истинския си дом, с идеята, че някой ден ще се върна във Флоренция, защото там оставих част от себе си, която чака да се върна, за да се съберем заедно отново.

 
 

С бира и вино към бащинството

| от chr.bg |

Бирата и виното са полезни за мъжете, които искат да станат бащи, защото подобряват качеството на спермата, съобщи в. „Дейли мейл“, позовавайки се на италиански учени.

Учените от Фондационе поликлинико в Милано са изследвали 323 мъже.

Ефектът се дължи на антиоксидантите в гроздето и на съединението хсантохумол в хмела, които предпазват клетките от увреждане.

Препоръчваното количество обаче е малко – около бутилка вино седмично, или няколко малки бири. То обаче може да е голяма утеха за мъжете с репродуктивни проблеми, на които обикновено забраняват всякакъв алкохол.

Допустимото количество алкохол е четири до седем единици седмично. Една алкохолна единица в Италия е 12,5 гр. Това са четири до седем бири от 330 мл.

 
 

Направиха огромна статуя на Джеф Голдблум в Лондон

| от chr.bg |

Гигантска статуя на актьора Джеф Голдблум беше инсталирана близо до „Тауър бридж“ в Лондон за 25-годишнината на филма „Джурасик парк“.

Статуята е дълга 25 м. Тя показва актьора полегнал, както в една от сцените във филма, с който стана известен.

Лондончани и туристи бързо започнаха да се снимат със статуята, инсталирана временно от телевизия Скай. Не всички я харесват, а и някои се чудят защо трябва да е в Лондон, след като Голдблум не е лондончанин и филмът е сниман на друго място.

jeff goldblum

Джеф Голдблум изигра ролята на учения Иън Малкълм във филма на Стивън Спилбърг. Тази година той се завърна в същата роля в „Джурасик свят 2: Рухналото кралство“.

Актьорът е на 65 години. Миналия месец той получи звезда на холивудската Алея на славата. Джеф Голдблум се е снимал също в „Ани Хол“, „Мухата“, „Денят на независимостта“.

8b0f97e6-6055-4ae5-8a58-9383ecf1f6bb-goldblum

 
 

Проектът FISHLOVE идва в България с фотографска изложба

| от FISHLOVE |

Серията от снимки, в които известни личности позират с морски обитатели, ще бъде представена в галерия Credo Bonum от 26 юли до 27 август, със сътрудничеството на

д-р Атанас Грозданов от Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и помощта на WWF-България и БАКБ. Инициативата е част от световно движение, посветено на опазването на моретата и океаните от разрушителните риболовни практики.

Oколо 33% от световните запаси на риба са подложени на свръхулов, а годишната консумация на риба нараства два пъти по бързо от нарастването на населението на Земята, показва доклад на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (FAO). Европа потребява много повече морска храна, отколкото може да улови в своите води или да отгледа в рибни ферми. Към днешна дата Европа вече е изконсумирала запасите си от риба за годината и започва да разчита само на внос на риба и рибни продукти, за да посрещне потребителското търсене.

JEAN MARC w MAKO SHARK_photo DENIS ROUVRE

През 2009 г. Никълъс Рол, съсобственик на японския ресторант MOSHIMO и актрисата Грета Скаки, създават благотворителната организация FISHLOVE. Тяхната основна цел е да насочат обществено внимание към неустойчивите риболовни методи, които с бързи темпове унищожават морските екосистеми на планетата.

GILLIAN ANDERSON w EEL_DENIS ROUVRE

Предстоящата изложба FISHLOVE-България беше включена официално и в поредицата събития, посветени на Европейския ден на морето, координирани от Европейската комисия. По време на откриването ще бъде представена важна информация за проблемите, свързани с морските ресурси и начините, по които можем да въздействаме за тяхното опазване.

ASLI BAYRAM w Thresher Shark_photo JOHN SWANNELL

Впечатляващите фотографии, които предизвикаха значителен обществен интерес в кампании на множество световни организации – Marine Conservation Society, OCEAN2012, Deep Sea Coalition, The End of the Line, and Blue Marine Foundation ще бъдат показани за първи път в България.  Oфициалното откриване e на 26 юли в 18:30 ч. с вход свободен.

 
 

Как кралят на Англия, Хенри VІІІ, се оказа първият измамен с Фотошоп

| от Радослав Тодоров |

Всички знаем как текат виртуалните запознанства на по-непривлекателно изглеждащите младежи из социалните мрежи. Снимките, които показват на „жертвите“ си, са затъмнени или кропнати и най-вече фотошопнати.

Но ако си мислите, че тази социална тактика се е пръкнала със социалните мрежи в последните десетина години, жестоко се лъжете. По абсолютно същия начин през ХVІ в. е бил изигран и самият крал на Англия!

Когато Хенри VІІІ решава да се жени за четвърти път (а дори ще му предстоят още два), по политически причини изборът пада върху дъщерята на Йоан ІІІ, херцог на Клеве, който също като Хенри е подръжник на Реформацията и Еразъм Ротердамски.

За сключването на замисления съюз най-вероятно краля е бил убеден от канцлера Кромуел. Хенри обаче е твърде придирчив, за което говори и броя на браковете му, докато този на любовниците му пък е направо неизчислим. Така че той иска да е сигурен, че няма да се прекара и решава да се информира за външния вид на бъдещата си съпруга.

Скоростта и качеството на нета през 1539 г. обаче били отчайващи. За да се изпрати еквивалента на един съвременен файл тип .jpg от Германия до Англия е било нужно да изпратиш на кораб биологична единица снабдена с бои и платно, тя да вземе данните от мястото и да бъде върната по същия начин обратно. Като времето за извършването на тази операция е било няколко месеца. В днешно време всички мрънкат ако тегленето на видео или изображение вземе, че се забави с някоя и друга секунда повече, Хенри обаче чака стоически.

2
Картина на Хенри VІІІ от 1537 г.

Въпросната биологична единица, която трябва да пренесе изображението е придворния художник Ханс Холбайн младши. Краля изрично му казва да не пести никакви детайли и да нарисува Ана точно така както тя действително изглежда, без да се притеснява, че някой може да го обвини за качеството на портрета.

Художникът обаче явно е минал и втора консултация при Кромуел впоследствие, който, така да се каже, му е разбърникал настройките. Дали с подкупи или заплахи не е ясно, но успява да го убеди да излъже със своята картина.

Кромуел успява да консултира и пътуващия хроникьор на пратеничеството Едуард Хол, така че и той в хрониката си да опише Ана с възможно най-хвалебствени думи за външния й вид:

„Her hair hanging down, which was fair, yellow and long … she was apparelled after the English fashion, with a French hood, which so set forth her beauty and good visage, that every creature rejoiced to behold her“

Колкото до Холбайн, ето как той изобразява Ана фон Клеве:

1

Жената гледаща от портрета се харесва на Хенри и той се съгласява на брака. Когато обаче в Англия пристига истинската Ана, усмивката бързо угасва от лицето на Хенри.

Достатъчно показателно е че дори първата им брачна нощ така и не била консумирана. Гневното обяснение на Хенри към Кромуел за това е, че „тялото и миришело лошо и имала остри гърди“. В резултат на това няколко месеца по-късно бракът е разтрогнат.

Как точно е изглеждала в действителност Ана фон Клеве, никога няма да узнаем. И слава Богу.