shareit

Последните кораби с роби пътуват много след забраната на робството

| от |

„Скитникът“ от 19 век е богата развлекателна яхта със зловеща история: корабът има скрита палуба, където стотици поробени африканци са държани в плен и незаконно изведени към Съединените щати. Сега, почти 165 години след последното пътуване на Скитника, един афроамериканският музей в Хоума, Луизиана, разказва историите на хората, оцелели от трансатлантическото плаване и продължили живота си в американския юг.

Както Марги Скоби, президент и уредник на музея, разказва: „Вярвате или не, аз съм развълнувана, защото разбрах, че хора от семейството ми са били на борда.“

Въпреки че през 1808 г. Конгресът забранява трафика на роби от чужбина, незаконната търговия с роби продължава до близо началото на Гражданската война. Скитникът е един от последните известни незаконни робински кораби, които работят в САЩ. Уилям Кори и Чарлз Ламар – двама видни застъпници за възобновяването на международната търговия с хора —купуват яхтата през 1858 г. и я преоборудват да превозва пленници, инсталирайки скрита палуба и резервоар за сладка вода от 56 000 литра.

През юли 1858 г. корабът напуска пристанището със знамена на Ню Йоркския яхт клуб, където Кори е член. Екипажът отплава до западното крайбрежие на Африка, където закупува почти 500 роби, повечето от тях момчета тийнейджъри. Много от поробените хора загиват при 6-седмичното пътуване, но около 400 стигат до остров Джекил, Джорджия. След това те са продадени на пазарите на роби на юг.

Предвид невъзможността притокът на пленници от Африка на пазарите за роби да се запази в тайна, Кори, Ламар и други, участващи в схемата, скоро са арестувани и съдени във федералния съд в Савана. Но журито от бели южняци отказва да ги осъди. (Според историческото дружество на Масачузетс един от съдиите по делото всъщност е тъстът на Ламар.) През май 1861 г. федералното правителство конфискува Скитника като вражески кораб и го използва при блокади на пристанищата на Конфедерацията. В крайна сметка корабът потъва край кубинското крайбрежие през 1871 година.

През 2018 г., в материал за Magazine of Jekyll Island Розалинд Бентли пише за живота на един от оцелелите на борда на Скитника: Силуцанджи, по-късно известен като Уорд Лий. Само 5 години след пристигането си в САЩ Лий е освободен, но той все пак остава блокиран в чужда държава – години по-късно написва публично писмо с молба да се върне в Африка.

В писмото пише: „Ще се върна към стария си дом, ако Бог е с мен.“

Но Лий така и не успява да се върне у дома. Неговият внук, Майкъл Хигинс, казва на Jekyll Island, че дядо му вместо това става изкусен занаятчия. Хигинс си спомня как баба му разказва истории за съпруга си, докато държи бастун, който той беше издялал. „Тя каза, че той винаги е говорил как трябва да поддържаме семейството заедно“, обясни Хигинс.

Wreck of the Slave Ship Clotilda

Останките на Клотилда 

Последният известен робски кораб, който пристига в САЩ, Клотилда, също е в центъра на последните усилия за възстановяване на връзките между семействата и тяхната история. През 2019 г. изследователите откриват останките на кораба по река Мобил. Общността в Африкатаун, Алабама, основана от някои от потомците на хора, жертви на трафик на борда на Клотилда, работи с историци и изследователи по проекта.

„Едно от нещата, които са много силни в това начинание, е да покажем, че търговията с роби приключва по-късно, отколкото повечето хора си мислят. Това сочи колко важно е било робството за икономическия растеж на страната, а също и за американската идентичност“, казва Лони Бънч, директор на Националния музей на афроамериканската история и култура, за Смитсониън. „За мен това е положително, защото поставя човешкото лице върху един от най-важните аспекти на афроамериканската и американската история. Фактът, че тези потомци на роби в този град могат да разкажат истории и да споделят спомени, прави всичко толкова реално.“

Шхуната Клотилда е последният известен американски робски кораб, който довежда пленници от Африка в САЩ, пристигайки в Мобайл Бей, през есента на 1859 или на 9 юли 1860, със 110 –160 роби на борда. Корабът е двумачтова шхуна, дълга 26 метра и широка 7 метра.

Участието на САЩ в търговията с роби в Атлантическия океан е забранено от Конгреса чрез Закона за забрана на вноса на роби, приет на 2 март 1807 г. (в сила от 1 януари 1808 г.), но практиката продължава незаконно, особено чрез търговци на роби, базирани в Ню Йорк през 50-те и началото на 60-те години на 19 век. В случая с Клотилда спонсорите на пътуването са базирани на юг и планират да купят роби в Уада, кралство Дахомей. След пътуването корабът е изгорен в Мобайл Бей в опит да се унищожат доказателствата.

За човек на име Куджо Казула Луис се твърди, че е готвач и най-старият роб на кораба. След Гражданската война той и още 31 бивши роби основават Африкатаун в северната част на Мобайл, Алабама. Към тях се присъединяват и други континентални африканци и образуват общност, която продължава десетилетия да практикува много от техните западноафрикански традиции и езика йоруба.

Като говорител на общността, Куджо Казула Луис живее до 1935 г. и е един от последните оцелели от Клотилда. Редоши, друга пленница на кораба, е продадена на плантатор в окръг Далас, Алабама, където става известна и като Сали Смит. Омъжва се, има дъщеря и доживява до 1937 г. Отдавна се смята, че тя е последната оцеляла от Клотилда. Изследвания, публикувани през 2020 г. обаче, показват, че друга оцеляла, Матилда Маккрир, е живяла до 1940 г.

Около 100 потомци на робите на Клотилда все още живеят в Африкатаун, а други са из страната. След Втората световна война кварталът е погълнат от град Мобайл. Мемориален бюст на Луис е поставен пред историческата Съюзническа мисионерска баптистка църква. Историческият квартал Африкатаун е включен в Националния регистър на историческите места през 2012 г. През май 2019 г. Историческата комисия на Алабама съобщава, че останки от кораб, открити по река Мобайл, близо до остров 12 майл и точно на север от делтата на залива Мобайл, е потвърдено, че са на Клотилда.

 
 
Коментарите са изключени