Полубременни жени няма

| от |

Понеже не сме на принципа ‘Всяко чудо за три дни“, а и катарзиси не приемаме, темата за мораториума върху продажбата на земя на чужденци продължава да ни вълнува. Днес публикуваме мнението на Иван Стамболов (повече от него в блога му)

Винаги съм си мислел, че властите в нашето демократично общество са твърде малко. Освен трите основни и четвъртата в лицето на независимите и обективни медии, трябва да има и една пета власт с психиатрична насоченост. Тя ще следи представителите на останалите власти да не дерайлират грубо от релсите на менталното благоприличие или поне да не го правят на работните си места. Ако имаше такава власт, то тя спешно щеше да хоспитализира неколцина народни представители с диагноза „тежко раздвоение на личността“.

martinzahariev

Сред тях е социалистът и издател на еротична периодика г-н Мартин Захариев. След като преди десетина дни с гласа си на депутат той забрани на гражданите на ЕС да притежават българска земя, сега поиска от Конституционният съд да обяви за незаконно това негово решение. Казал пред медиите, че бил сбъркал, но не се чувствал виновен, защото „призната грешка била половин грешка“. Ако кажеш, че 2+2=5 и после си признаеш, че си сбъркал, това не прави грешката два пъти по-малка, нито пък прави математическия ти резултат наполовина верен. Точно както не съществуват и полубременни жени.

Истината обаче е друга и тя никак не е смешна. Истината е, че българските народни представители очевидно са пасмина без собствено мнение. Събират парламентарната група и ѝ казват: “Утре ще се гласува това и това и вие ще гласувате така и така! Точка“. И пасмината гласува, без дори да си направи труда да се запознае с това, което гласува. Така е било и с мораториума за продажба на земя. Някой някъде се е разбира с някого да има такъв документ в името на съответните интереси, договарят са поощренията и активистите тръгват да уточняват подробностите с председателите на парламентарните групи. Когато всичко се договори, свежда се до знание на пасмината как трябва да изглежда вотът и се влиза в пленарна зала. В случая с мораториума обаче явно става издънка или поради некомпетентност, или поради високомерие, или, както е най-вероятно, поради обикновена простотия и некадърност. Оказва се, че въпросното парламентарно действие поражда сериозни правни проблеми и нашата тромава политическа машина започва да прави бавен, но същевременно панически обратен завой като „Титаник“, когато е зърнал г-н Айсберг. Пасмината бива свикана отново и ѝ се свеждат до знание нови инструкции, така че гафът да се позамаже поне на първо време. Този завой и последвалия го инструктаж ще накара еротичния депутат да обобщи: Още при гласуването бях против, но сега не искам да говоря за това. Срамувам се от гласуването си тогава.“ Е, кажете не е ли нужна пета власт! Не е ли нужна власт, която да хоспитализира народни представители, които гласуват „ЗА“, когато са „ПРОТИВ“ и чувството, което изпитват от работата си в парламента, е срам. Макар че трябва да отдадем дължимото на нравствено-емоционалната структура на такива депутати, които се срамуват от положението си на парламентарна пасмина, защото повечето не се срамуват, а има и такива, които даже се гордеят.

И понеже стана дума, ще се възползвам от случая да кажа какво мисля аз относно забраната за придобиване на собственост върху земя от страна на чуждестранни граждани. Чувствам се стъписан и леко изтръпнал от мащаба, който придоби този дебат по иначе лесен въпрос с очевиден отговор. Ако сме свободни хора и демократи, за които собствеността е свещена, неприкосновена и основен инструмент за постигане на свобода и просперитет, не би трябвало да поставяме под съмнение правото на всеки субект да се разпорежда свободно със собствеността си, включително да я продава или да не я продава, без да дължи някому обяснение. Ако държавата смята, че не е правилно да се продава земя на чужденци, нека вземе решение на министерски съвет и да не продава земя от държавния фонд. Но тогава няма да продава, просто защото не желае, а не защото е забранено със закон. Една продажба да бъде забранена е точно толкова нелепо, колкото да бъде задължителна. Ако аз имам земя и смятам, че това е земята на Ботев и Левски и че който иска да я купи от мен не я купува, за да придобие собственост, а я купува, за да завладее територия, то няма механизъм, който да ме задължи да му я продам. Ако пък имам земя и смятам, че ако я продам независимо на кого, аз печеля свободен капитал, който може да се инвестира в икономиката, от което и аз ще спечеля, и икономиката ще се оживи, тогава по силата на същата логика не бива да има механизъм, който да ми пречи да го направя. Проблемът на българския капитализъм (като към него слагам и социализма от 1944 до 1989, защото той не беше нищо повече от тоталитарен държавен капитализъм) е че никога не е имал достатъчно капитал. А капитал се получава или от заеми, или от продажба на принадена стойност, или от продажба на собственост. Пазарът на земята е като всеки друг пазар. Ако насилствено изолираш от него определено платежоспособно търсене, то целта може да бъде само една – да поддържаш изкуствено ниски цени. Ако се огледаме и видим кой има интерес от ниски цени на който и да е пазар (това, разбира се, не са продавачите), ще разберем и за какво се прави всичко и кой на кого плаща, за да го прави. А ако се огледаме по-надалеч, то на отсрещния бряг ще видим Картаген, който трябва да бъде разрушен.

 
 

Изложба, посветена на 30-годишнината от полета на Александър Александров

| от БАН |

Изложба, посветена на 30-годишнината от полета на Александър Александров по научната програма „Шипка“ ще бъде експонирана от 18 до 22 юни във фоайето на Централната сграда на БАН.  Тя се организира от Института за космически изследвания и технологии и ще се открие на 18 юни от 10 часа в присъствието на големия летец-космонавт. Ще бъдат експонирани оригиналните апарати и системи, разработени специално за тази програма, с които той и други космонавти са провеждали научни експерименти на борда на орбиталната станция „Мир“. Ще бъдат показани също скафандъра и костюма на космонавта, както и научни публикации свързани с подготовката, реализацията и резултатите на тази програма, фото и видео материали и други.

В експозицията ще могат да бъдат видени и други знакови прибори и апаратни системи, разработени от български учени, инженери и специалисти, благодарение на които България продължава да заема достойно място сред космическите държави.

 
 

Ех, няма такива играчи вече*

| от Daher Lammoth |

Пол ши*ания Гаскойн, или просто Газа.

Или футболистът, който молеше за тишина журналистите на пресконференция, след което се изпърдяваше или оригваше в микрофоните. Същият футболист, който за рождения ден на негов чернокож приятел, му подарява посещения в солариум. Отвлича клубния автобус и го разбива в една спирка. Гонят го от хотел, задето се е къпал гол в декоративния фонтан на входа. Изсрал се в чорапите на Дженаро Гатузо, един от най-свирепите футболисти, за добре дошъл в новия му отбор. Изпикава се върху лицето на капитана Ричард Гъф през нощта, за да го събуди, защото не могъл да заспи и иска да играят билярд с него. Треньорът му сър Боби Робсън го нарекъл „тъп като метла“, а на следващия ден Газа излиза на тренировка със стърчаща метла от калците….

Ех, няма такива играчи вече :'(

Тези, които ме познават от малък, знаят че винаги съм симпатизирал на най-големите дървета в световния футбол – Англия. Най-вече заради онзи национален харизматичен отбор от 1990 г., съставен от „касапина“ Тери Бътчър, Стюърт „Психо“ Пиърс, споменатия магически ненормалник Газа, вечно бинтования като след война Марк Райт, геният-идиот Крис Уодъл, дядо Шилтън и легендата-джентълмен Гари Линекер (вероятно единстеният от онзи отбор, който не се напивал до припадане). Този отбор спечели сърцето на съвсем малкия Дахер, който за първи път гледаше оназ странна игра с топка. Физиономиите на Газа са имали пръст в това.

И макар през годините държавните им управители, начело с тъпи патки като Тереза Мей, или военнопрестъпници като Тони Блеър и „Пиг Гейт“ Камерън, да бяха направили всичко възможно да ме отвратят от английската нация, все пак английският хумор, писатели като Дейвид Мичъл, Тери Пратчет, Докинс, режисьори като Ридли Скот, Кен Лоуч, Дани Бойл, Мийдоус и т.н. комици и музиканти, и най-вече спомените за Газа, поддържаха симпатията ми към това общество.

Утре Англия излиза срещу Тунис. Англичаните продължават да стават все по-сиви и все по-нехарезматични. Звездата на отбора е фъфлещия Хари Бастунов (Кейн). Дори колегата му от Тотнъм, кореецът Хюн Мин Сон, говори по-разбираем английски от него.
Тактиката на англичаните е ясна – търчане по фланговете на житния бегач Стърлинг и центриране с надеждата да бъде уцелена главата на Хари.

И все пак….. Кам Он Ингерлааанд! Бйип Бийп Бийп.

 

*Текстът е представен без редакция от фейсбук страницата на Daher Lammoth

 
 

Клеър Фой не прилича на себе си в трейлъра на „The Girl In The Spider’s Web“

| от chr.bg |

Sony Pictures пусна трейлъра на „The Girl in the Spider’s Web“, в който Клеър Фой играе Лисбет Саландер пушещата и караща мотор героиня от романа в три части Millennium на Стиг Ларсън. Ролята на пънкарката идва след като Фой игра кралица Елизабет II в „The Crown“, за което спечели Златен глобус и беше номинирана за Еми.

Според трейлъра Саландер е част от движението #TimesUp – „жената, която наранява мъже, които нараняват жени“. Тя спасява една дама от юмруците на гаджето й като го провесва за краката, разкрива изневерите и побойщата му и за наказание прехвърля всичко, което има, в сметките на неговите жертви. Саландер обаче не е перфектна и някой, когото не е успяла да спаси, скоро й задава въпроса: „Никога не успях да разбера – защо помогна на всички, но не и на мен?“

Фой не прилича на себе си в тази роля – с изцяло черен гардероб, пиърсинги и разбира се, татуировка на дракон.

 
 

„Incredibles 2″ направи рекорд и оглави бокс-офиса на Северна Америка

| от chr.bg |

Комбинацията от супергеройски сили, студио „Пиксар“ и „суша“ от семейно ориентирани филми допринесе „Феноменалните 2″ да оглави бокс-офис класацията на Северна Америка с рекордни приходи за анимация, предадоха световните информационни агенции.

Постъпленията от филма, излязъл на екран 14 години след оригиналната анимация „Феноменалните“, възлизат на рекордните 180 милиона долара. Сумата съществено надхвърля очакванията на анализаторите, които прогнозираха приходи между 120 и 140 милиона долара през първия уикенд по кината.

Досегашният рекорд за най-касов дебют на анимация от 135 милиона долара се държеше от продукцията „Търсенето на Дори“ (2016).

Според компания „Дисни“ публиката на „Феноменалните 2″ е съставлявала 31 процента възрастни, 57 процента семейства и 11 процента тийнейджъри.

На далечното второ място в класацията с приходи от 19,6 милиона долара е филмът „Бандитките на Оушън“. Следва комедията „Tag“ с 14,6 милиона долара .

Челната петица в бокс-офиса на Северна Америка се допълва от филмите „Соло: История от Междузвездни войни“ и „Дедпул 2″. Приходите от продажбата на билети за двете продукции в киносалоните на САЩ и Канада през уикенда възлизат съответно на 9,1 милиона долара и 8,8 милиона долара.