Половината от населението на Земята ще бъде жадно през 2030 г

| от |

Около половината от населението на Земята ще изпитва остър недостиг на питейна вода около 2030 година, съобщи  генералният секретар на ООН Бан Ки-мун на откриващата се в Будапеща „Среща за водата 2013”.

До 2030 година 40% от населението на земята могат да останат без достатъчно количество питейна вода.  „2013 година е обявена за международна година за сътрудничество в областта на водните ресурси, ние сме длъжни да гарантираме равен достъп за всички хора до вода.“, заяви Бан Ки Мун, добавяйки че въпросът за недостига на питейна вода се явява един от главните въпроси за човечеството в близките десетилетия.

Проблемът с недостига на вода е нужно да бъде решен в няколко направления. Първото е продоволствената сигурност. Според него, селскотопанската дейност не може да съществува без вода и тя се явява главен фактор за потреблението.

Второто направление, по думите на генералния секретар е борбата с изменението на климата. Според Бан Ки-мун, повече от 2,5 млрд души нямат достъп до нормални санитарни условия, а около 1 млрд. са лишени от достъп до водопроводна и канализационна система.

 

 
 

Шарлиз Терон в нова роля и с ново тяло

| от chr.bg |

Мнозина се чудят как да свалят килограми, но за актрисата Шарлиз Терон се оказва предизвикателство и да ги качи. За последната си роля във филма “Tully” актрисата е трябвало да напълнее с над 22 килограма. За целта тя е настройвала алармата си за 2 сутринта, за да се тъпче с макарони със сирене.

Във филма тя влиза в ролята на майка, претоварена от работа. Терон казва, че за нея е било по-трудно, отколкото си представя, да влезе пак във форма.

„Просто исках да почувствам какво е усещала тази жена и мисля, че за мен [качването на килограми] беше начин да се приближа до нея, да разбера този начин на мислене“, казва тя пред Entertainment Tonight. Актрисата добавя, че заради подготовката за ролята си се е сблъскала и с депресията.

Три месеца са й били необходими да качи килограмите. В началото е било забавно, защото се е чувствала като „дете в магазин за бонбони“. След това обаче нещата са се променили и храненето се е превърнало в работа. Шарлиз казва, че е качила толкова килограми, че децата й са помислили, че е бременна. След филма успява да свали натрупаното излишно тегло трудно. „Отне около година и половина“, казва тя. „Беше дълъг, много дълъг път“.

Това не е първият път, в който актрисата качва килограми за роля. За участието си в „Чудовището“ тя напълнява с над 10 килограма, но тогава свалянето им е било по-лесно.

„Нали знаете, тялото ви на 27 е малко различно от тялото ви на 43, и моят лекар се постара да ме убеди в това“, казва още актрисата.

 
 

Досиетата CHR: Митовете и истините за Хитлер

| от chronicle.bg, по The Washington Post |

На днешната дата през 1889 година е роден Афолф Хитлер. 129 години по-късно, както  става с личности от неговия ранг и положение в историята, личността му е обгърната в митове и легенди. Те се простират от личния му живот (и части от тялото) до политически игри, в които се смята, че е бил замесен. 

Противно на разпространеното вярване, възходът на една от най-мрачните личности на миналия век не се дължи само на омразната реторика. Притежанието на мажоритарният дял от „лъвския пай“ е комбинация от редица фактори.

И до днес националсоциалистическата партия в Германия през Втората световна война е обгърната в митове. Днес представяме пет от тях, свързани с нейния лидер, Адолф Хитлер.

Хитлер е имал големи корпоративни донори

В биографията на Хенри Кисинджър, авторът Ниъл Фъргюсън твърди, че немският магнат Фриц Тисен подпомагал финансово бъдещият фюрер, за да може да стигне до голямата власт. По време на възхода си, партията действително е получавала средства от компании (вкл. тази на Тисен и за кратко от индустриалиста Ернст фон Борзиг), но помощта от тях била допълнение към основния капитал. Програмата на нацистката партия (с 25 точки) предвиждала национализация на собствеността, споделяне на приходите и край на „робството на интереса”. Според идеологията, капитализмът поробва човека – той попада под слоугъна за прогрес, технологии, рационализация и стандартизация. Партията също така разчита до голяма степен и на членския внос, абонамент за вестниците си и организирани събития. Инструментите за пропаганда – танците, „немските вечери”, концертите, речите – са също машина за правене на пари (както е описано в дневниците на Йозеф Гьобелс). Когато партията вече е на власт, партията наистина е получавала финансиране от корпорации, тъй като бизнесмените са печелили многобройни проекти за обществени поръчки. Част от приходите идват също от конфискуването имуществото на евреите (включително и на предприятията им).

Победата на Джеси Оуенс на Олимпийските игри ядосала Хитлер

Въпреки, че Хитлер възнамерява да превърне домакинството на Олимпийските игри през 1936 г. в открита нацистка пропаганда, голямото събитие тогава са четирите златни медала за афроамериканецът Джеси Оуенс. Това, според някои историци, е истинско изплюване в лицето на нацистите и възгледите им за арийско превъзходство и върховенство на европеидната раса. Смята се, че победата на Оуенс е била унижение за Хитлер. Въпреки пресата и кампаниите отвъд океана, статистиката говори в полза именно на немците – те печелят най-много златни медали тогава (33). Америка има 24. Самият Оуенс твърди, че проблемът е бил раздут от медиите и между него и фюрера не е имало никакво напрежение.

Расистката идеология е ключът към възхода на Хитлер

Разбира се, че антисемитизмът много често е на повърхността, когато говорим за този период от историята. Хитлер е бил идеологически фанатик и привлича малка, но вярна аудитория, която подкрепя тези възгледи в началото. Преди възхода му подкрепата в отдалечените от столицата райони рядко достига дори 10 процента. Истината не е в конкретна идеология, а в това, че Адолф Хитлер е отличен политически стратег преди всичко. Партията обещава всичко на всички – по-високи изкупни цени за фермерите и по-ниски за работниците в градовете. Противоречията били очевидни и опозиционните партии постоянно наблягали на тях. Но нацистите или пренебрегвали това или повтаряли, че „с мрънкане нищо няма да стане”. Хитлер знаел, че във времена на отчаяние хората искат невъзможното и успешно им внушава, че може да им го даде. В тези години Германия е в тежка криза и бъдещият фюрер дава усещането, че всичко е възможно. През 1930 г. гласовете на партията драстично скачат, а две години по-късно тя печели доверието на 38 процента от електората.

Хитлер е бил решителен лидер

Не става въпрос за крясъците и настояването. В реалността Хитлер е бил доста нерешителен лидер, който е подлудявал войските си с неспазване на срокове, забавени и противоречиви действия. Съветниците му често се оплаквали от неспособността му да дава ясни заповеди. През 1935 година например, той обявява Нюрнбергските закони, според които евреите вече не са граждани. Но не става ясно, какво според този закон означава „евреин”. Полуевреите броят ли се ? Партията и държавниците спорят с месеци по този въпрос и въпреки призивите към Хитлер да се намеси, той отказва да се произнесе в полза на конкретно решение. За да бъдат по-лоши нещата, неговите решения рядко са били писмено документирани. Вместо това, той предпочитал да дава вербални заповеди на подчинените си. Истина е, че веднъж решил нещо, нищо не е могло да разубеди фюрера, но пътят до това решение е бил дълъг, тежък и изморителен за всички около него.

Третият райх е имал безупречна организация

Още по времето на Войната нацисткият режим е бил синоним на брутална, механизирана операция. В популярната култура дори има термини като „нацистка организация”, „нацистка дисциплина” и „нацистка ефикасност”. Подсилено от общоприетото схващане за подредеността на немците, впечатлението още повече се засилва. Реалността е малко по-различна – Алберт Шпеер описва режима като „организиран хаос”. Кабинетът и органите на партията често са получавали еднакви задължения и правомощия, което е създавало обърквания. Имало е например пет различни военни, държавни и партийни агенции, отговарящи за икономиката по време на войната. Хитлер обяснява подхода си с твърдението, че само най-способният от всички еднакви органи ще свърши работата адекватно.

 
 

Братът на Меган Маркъл не e поканен на кралската сватба

| от chr.bg |

Томас Маркъл, полубратът на Меган Маркъл, заяви, че не е поканен на сватбата й с принц Хари. Томас съжалявал, че тя е забравила семейните си корени.

Той увери, че не се е срещал с 36-годишната американска актриса, която се готви да стане член на британското кралско семейство, от смъртта на баба им през 2011 г. Тогава Меган заминала за Торонто, за да се снима в сериала „Костюмари“.

„Може би американското й семейство по някакъв начин й създава проблеми – отбеляза 51-годишният Томас. – Не съм злобен, а разочарован. Това е оскърбително, като се има предвид, че навремето бяхме толкова близки.“

През последните няколко месеца опитите му да влезе в контакт с нея се провалили. „Откакто проби в Холивуд, тя стана друг човек – поясни Томас – Тя забрави семейните си корени.“

Той се надява, че макар присъствието на баща им, 73-годишния Томас Маркъл старши, на сватбата да не е потвърдено, Меган ще поиска от него да я отведе до олтара. „Той го стори при първия й брак в Ямайка“, уточни Томас Маркъл младши. Според него другата му сестра Саманта, която миналата година довери, че Меган винаги е искала да стане принцеса, вероятно е допринесла за обтягане на семейните отношения.

Наскоро Саманта заяви в Туитър, че бъдещите младоженци поканили „непознати“ на сватбата си, но сред поканените не били нито братът, нито сестрата, нито племенниците на Меган. Майката на Меган Маркъл – Дория, която се появи публично заедно с бъдещите младоженци, обаче би трябвало да присъства на сватбата.

Междувременно Асошиейтед прес съобщи, че въоръжени полицаи ще патрулират на железопътните станции, от които има пътища до Уиндзорския замък, когато принц Хари и Меган Маркъл сключат брак на 19 май.

 
 

Кинофестивалът в Дубай ще бъде организиран веднъж на две години

| от chr.bg |

Международният филмов фестивал в Дубай вече ще бъде организиран на две години.

Оповестявайки решението си, фестивалните организатори обясниха, че то е плод на мащабните промени, протичащи както в региона, така и в глобалната филмова и медийна индустрия.

Заради взетото решение тази година кинофестивалът в Дубай няма да се състои. Проявата ще се завърне през 2019 г.

Международният филмов фестивал в Дубай е учреден през 2004 г. През годините в него са участвали звезди на Холивуд, Боливуд и от арабските страни. Наблюдателите обаче отбелязват, че в последно време проявата е изгубила част от блясъка си.