Политолог: Анкара остана без приятели и без доверие

| от |

Турция губи подкрепа в света, няма вече кой да я защити и във Вашингтон, твърди политологът д-р Февзи Билгин, цитиран от в.“Бугюн“.

„Отношенията между Турция и Америка през последните години са разтърсени от дълбоки противоречия в гледните точки, все по-сериозни са разминаванията и сблъсъците чрез лидерските изявления, публичните лъжи и опитите за замазването им. По-лошо от това никога преди не е било и това е заключението на все повече кръгове във Вашингтон“, отбелязва в анализа си ръководителят на базирания в американската столица мозъчен тръст д-р Билгин. Според него президентът на Турция трябва да преосмисли политиките и поведението си.

Политологът анализира отражението на резултатите от междинните избори в САЩ, където републиканците регистрират огромно превъзходство и допуска, че нова пролет в двустранните отношения е възможна.

„Това обаче е слаба утеха, защото не всички републиканци са като Джон Маккейн, който е прагматичен човек и знае значението на Турция. Той се опитва да балансира президента Обама, републиканците държат на световната сигурност, но са разочаровани от лидера на Турция и поддръжниците на Реджеп Ердоган вече се броят на пръсти. За по-голямата част от тях президентът Ердоган е човек на ислямския шериат, който оказва натиск на секуларистите, не зачита американските военни и подпомага Ислямската държава. Следователно, тези хора вече имат културен проблем. Ако американските и турските военни се сражават рамо до рамо в битката срещу джихадистите, може да се постигне успех, но Ердоган отказва такава инициатива“, коментира пред всекидневника турският политолог.

Само подобно обединение на усилията може да удовлетвори републиканците в САЩ, Обама трябва да приложи ударна стратегия върху бойците на ИДИЛ и да поиска подкрепата на Турция, пък нека тя не се намесва, продължава той. Според него Обама избягва да следва културата на републиканците на Буш, защото я смята за неправилна, но с толкова бавно мислене той не работи много.

„Два месеца траят бомбардировките над ИДИЛ, но няма никакъв резултат. Сега обмислят нови проекти за действия. В момента е налице липса на желание за алианс, което не е за пръв път. Републиканците са в напрегнат период – началото на управлението на Партията на справедливостта и развитието беше успешно, а стратегическото партньорство се случи. Това ниво обаче е отминало. Никой във Вашингтон вече не рискува да защитава Турция, няма нормален човек, който би се хвърлил в това и да каже, че Америка се нуждае от хора като Ердоган. И никой в САЩ вече не може да твърди, че Турция има демократично правителство. Преди 2-3 години всеки искаше да се възползва от приятелството с Турция, сега обаче алармите звънят. През последната година редакциите изписаха най-тежките си публикации. Преди това не беше се случвало. Има дори и призиви Турция да бъде изключена от НАТО“, казва политологът д-р Билгин.

Той акцентира и на факта, че републиканците в САЩ и турските лидери в един момент са сближили позиции по отношение признаването на арменския геноцид, а въпросът стои напълно открит и в Конгреса на САЩ. Според него републиканците имат прекрасната възможност да прокарат положителна резолюция и геноцидът да бъде признат, въпреки страховете на Турция от евентуални искания за компенсации. „Този проблем трябва да бъде решен и това ще се случи през 2015 г. Ситуацията в Конгреса в момента е много благоприятна, предния път само един глас не достигна, за да стане факт арменският закон. Това ще повлияе и на американо-турските отношения, но мисля, че Турция се готви да се спусне надолу. Но тя трябва да признае миналото, макар че наля тонове пари в отричането на арменския въпрос. Обществата и в Армения, и в Турция вече много се умориха от протакането“, подчертава д-р Билгин.

Според него обаче не само републиканците, но и демократите в САЩ са гневни на Ердоган, а разривът е дошъл около протестните демонстрации срещу решението за парка Гези в Истанбул. „Все по-проблемно е възприятието за Ердоган като държавен лидер. В САЩ е трудно да бъде защитен този вид режим. Турция загуби основната си визия като стабилен и доверен партньор на САЩ, кризата на доверието към Ердоган е сериозна. Огромно е разочарованието и от властващата корупция по висшите етажи на властта, както и от намесата на държавата в съдебната власт“, заключава президентът на мозъчния тръст за политически анализи д-р Билгин. /БГНЕС

 
 

Новините CHR: какво се случи днес, 18 октомври 2018?

| от chronicle.bg |

В рубриката „Новините CHR“ представяме накратко основни новинарски акценти от страната и чужбина за отминаващия ден. Ето какво се случи днес, 18 октомври 2018 г.

Румен Радев покани кралица Елизабет II в България

Анна Цолова е напуснала Нова ТВ

Нуждаещите се от белодробна трансплантация у нас остават без достъп до Евротрансплант

Официално повдигнаха обвинения на Северин за изнасилването и убийството на Виктория

От „Атака“ оцениха искането за оставка на Сидеров като несериозно

Още акционери във Facebook се разбунтуваха срещу Зукърбърг

Путин повози президента на Египет на писта за Формула 1

Продадоха „златната глава” на Кейт Мос за над 400 хиляди долара

Извънредно завишени бонуси в Левски при победа над Лудогорец

Предстои промяна на времето

 
 

Новият филм на Ралф Файн „Рудолф Нуреев: Бялата врана“ – къде, кога и защо

| от Киномания 2018 |

Новият филм на Ралф Файнс за живота на виртуозния балетист Рудолф Нуреев е сред акцентите на Киномания 2018. Единствената прожекция е на 23 ноември от 19:00 часа в зала 1 на НДК.

„Рудолф Нуреев: Бялата врана“ е заглавието на третия филм на Ралф Файнс като режисьор. Той проследява живота на един от най-легендарните балетни артисти за всички времена. Сценарист на продукцията е Дейвид Хеър („Часовете“, „Четецът“).

Филмът е базиран на книгата „Рудолф Нуреев: Животът“ от Джули Кавана и се фокусира основно върху установяването на артиста в Париж в разгара на Студената война.

По думи на самия Ралф Файнс, това което го е подтикнало към историята на Нуреев, е: „Силата на млад изпълнител, който е жаден да разбере кой е като артист и като човек. Силата на неговия дух, неговата решителност, това са неща, които истински ме вълнуват. Има една нишка във филма: трябва да се целиш по-високо, винаги по-високо“.

Изпратен в Града на светлината като част от балетната трупа на елитния театър „Киров“ (името в съветския период на днешния Мариински театър), талантливият Нуреев моментално се влюбва в Париж. За ужас на агентите на КГБ, които следят изкъсо всяка негова крачка, артистът редовно посещава Лувъра, възхищавайки се на произведенията на изкуството, и обикаля парижките клубове, заедно с чилийската наследница Клара Сент.

Убеден, че ще бъде убит, ако се върне в родината си, Нуреев търси политическо убежище в Париж и успява да се върне в Русия,едва години по-късно, когато майка му е на смъртно легло.

Филмът се връща и към ранните години на големия артист – от раждането му в транссибирската железница, през трудното му детство, когато страстно отстоява идеите си, до младежките му години и сложната му сексуалност във времена, в които Студената война разрушава всеки стремеж на съветски артист да преследва световна кариера.

Главната роля се изпълнена от руския танцьор Олег Ивенко, който прави внушителен филмов дебют. В образа на Клара Сейнт – жената, помогнала на Нуреев да се установи в Париж, когато бяга от руския режим, влиза Адел Екзаршопулос (позната от „Синият е най-топлият цвят”, показан на Киномания 2013). Ралф Файнс пък се превъплъщава в ролята на известния по това време танцов педагог Александър Пушкин (не поетът от XIX век), който до 1950 г. е учител на Нуреев и вижда в него повече от чисто технически умения, запленен от страстта, с която танцува.

Филмът е завладяващ портрет на един брилянтен, енигматичен артист, чиито талант и темперамент го правят призван да разтърси не само света на балета, но и този на международните отношения.

 
 

Какво се случва с изкопа в градинката „Кристал“?

| от chronicle.bg |

Все още не е отминал шумът от последния скандал около ремонта на центъра на София, а новият, за съжаление, вече се задава. Този път под прицела на недоволните граждани попада любимата на столичани градинка „Кристал“ и в частност, изкопът в нея.

В информация, излязла в медиите тази сутрин, се изказват опасения, че „по-всичко личи“, че дупката в градинката „Кристал“ ще бъде напълнена с почва и изравнена. Приложени са снимки, на които се виждат огромни насипи пръст в самия изкоп. Източник на информацията (че дупката може да се запълни) не се съобщава. В резултат на това социалните мрежи реагираха с недоволство и случаят заприлича на този от преди няколко дена с ремонта на градинката „Св. Седмочисленици“.

За да внесем яснота по въпроса, ще се опитаме да изясним какво всъщност предстои да се случи наистина с градинката „Кристал“? Или поне ще съобщим информацията, която е общественодостъпна, но очевидно труднооткриваема… 

Още през 2014 г. планът за преустрояване на т. нар. Зона 4 в София (в която попада градинката „Кристал“) е приет и до него е осигурен публичен достъп. Ето тук можете да видите проекта в снимки. Според обществената поръчка, дупката трябва да  бъде превърната в езеро. Фирма изпълнител на поръчката е А.Д.А., която и в момента отговаря за ремонта в центъра.

Проектът, по който в момента се извършва ремонтът обаче (публикуван през 2015 г.) се различава от публикувания през 2014 г. И от него, и от информация, публикувана на фейсбук страницата на Йорданка Фандъкова, става ясно, че изграждане на езеро няма има. Вместо това се подготвя обновяване на терена в дупката и създаване на зони за отдих с пейки. За целта е необходимо да се изгребе най-горният слой от почвата (т.нар. хумусен слой, с дебелина от 20 до 30 см), който да се подмени с нов, с по-добри свойства. В момента се извършва именно това. Но според проекта и според думите на кмета на София, изкопът няма да бъде изравняван.

Историята на „дупката“ започва през 1914 г., когато е направен изкоп за основите на сграда на Народната библиотека и музей. Строежът не е реализиран за войните и в последствие пространството е оформено като част от парковото пространство на градината.

кристал
Ето така би трябвало да изглежда градинката след ремонта.

Проектът от 2015 г. е достъпен тук.

Снимка: Aleksandar Mihaylov Mihaylov

 
 

Нова социална мрежа бавно превзема света

| от chronicle.bg |

Казва се TikTok и идва, както почти всичко неодушевено в живота ни, от Китай.

За две години мобилното приложение вече има повече от половин милиард потребители, а 40% от тях са извън Китай. С него те могат да споделят видеа, в които готвят, танцуват или правят каквото и да е.

TikTok успя да излезе извън границите на държавата за разлика от останалите големи социални медии като WeChat, Sina Weibo и Youku.

В момента създателите ByteDance са в преговори със SoftBank за инвестиция, която ще оцени компанията на около 75 милиарда долара. Това е огромен скок след 20-те милиарда, на които беше оценена миналата година.

От ByteDance сами наричат себе си компания на изкуствения интелект. Той е основният механизъм, по който приложенията й решава какво искат хората. За да илюстрираме колко е силен този механизъм, ще кажем, че китайците използват името на друго приложение на компанията, Douyin, като част от жаргонна фраза, която описва хора залепени за телефона си. Потребителите на новинарската им приложение „Jinri Toutiao“ пък прекарват в нея средно 74 минути на ден.

Първият международен продукт от компанията идва през 2015, а от миналата година се правят целенасочени усилията за развиване извън местния пазар. Само за 10 месеца ByteDance купи видео стартъпа от Лос Анджелис Flipagram, пусна TikTok и купи платформата musical.ly за 800 милиона долара. Сега Flipagram вече е Vigo, а потребителите на musical.ly бяха прехвърлени в TikTok.

Този ход направи ByteDance петият най-голям производител на мобилни приложения в света по брой сваляния. Заради потенциала пред рекламодатели е огромен особено с видео аповете, които привличат предимно тийнейджъри. 

Изпълнителният директор на компанията Жанг Юиминг, на 35, е бивш служител на Microsoft. Негови колеги го описват като човек, който силно размишлява върху технологиите и и прекарва повечето си свободно време в програмиране.