Политиките на Обама към расизма

| от |

Барак Обама е първият президент на САЩ от афроамерикански произход. Въпреки това той никога не е искал да бъде президентът на афроамериканците в страната. Трагедията във Фъргюсън отново постави тази дилема. Непълнолетно афроамериканско момче беше застреляно от бял полицай през лятото – тогава афроамериканското малцинство в страната погледна с очакване към Вашингтон. То иска „неговият” президент да предприеме някакво действие, което да покаже, че той осъжда всекидневния расизъм и насилието от страна на полицията. Въпреки това Обама запази мълчание по въпроса и коментира само онези престъпници, които се бунтуват във Фъргюсън. Защо?

Бабата, която прави пренебрежителни забележки за афроамериканците

Обама, чийто баща е афроамериканец от Кения, а майка му е бяла жена от щата Канзас, е страдал от прояви на расизъм през живота си. Самият той разказва как собствената му баба е правила пренебрежителни забележки спрямо афроамериканците. Днес все още могат да се чуят негови изказвания колко много го е наранило това. Освен това той много добре познава от опита си на социален работник през 80-те години на миналия век в Чикаго как в САЩ се смесват бедност, насилие, криминални прояви и расизъм, които са причина за смъртта на много афроамериканци в този период.

Расизмът не е една от политически интересните теми за Обама. Неговата най-силна тема при ефектната му поява на националната политическа сцена през лятото на 2004г. в деня на избора на представители на Демократическата партия в Бостън беше разделението на населението на САЩ на „сини” и „червени” – на една консервативна и републиканска Америка и на една либерална демократична страна. Тогава той не спомена за разделението между една „бяла” и една „черна” Америка.

По време на предизборната си кампания през 2008г. Обама преди всичко говореше как ще обедини „синята” и „червената” Америка, което вероятно е било тактика, защото тогава той спечели симпатиите на по-голям брой гласоподаватели. Това би трябва да е последица от политическата му социализация и поколението, на което принадлежи – за родения през 1961 г. Обама, когато Движението за граждански права почти е победило, борбата „бели срещу черни” вече не играе екзистенциална роля.

Първо американец, а после цветнокож

Досега Обама е произнесъл само една реч за отношението между „черни” и „бели”. Това се случва през месец март 2008г., в средата на предизборната му кампания, когато трябваше да оправдае отношенията си с радикалния пастор от афроамерикански произход – Джеремая Райт, който е известен с язвителните си расистки забележки спрямо белите. Речта беше добра и пълна с обяснения защо афроамериканците в САЩ все още се чувстват потиснати, докато белите вярват, че лошите времена на безправието, разделението на расите и „Ку клукс клан” отдавна е отминало.

Но също така това беше реч на един мъж, който на първо място се чувства американец, а чак после – цветнокож. Да е афроамериканец, е само една част от идентичността на президента; също до такава степен той принадлежи и на бялата раса, от която произлиза и бялата му баба, която при възможност прави расистки коментари. В изказването си той си припомни и историята на живота си, която не е белязана от бремето на експлоатиран афроамериканец в едно враждебно общество, а точно обратното – на един млад мъж с по-тъмен цвят на кожата, който въпреки това следва право в Харвард, стана сенатор на Вашингтон и малко по-късно бе избран за президент на САЩ.

Възходът на Обама не променя нищо в ситуацията с расизма

Дали и други афроамериканци имат подобна фантастичната история? Повечето от тях – не. От социалните статистики може да се види, че афроамериканците в САЩ все още получават добро образование и добре платена работа по-трудно в сравнение с белите. Освен това, те по-често попадат в затвора и по-често са жертви на убийства. Този факт е описан от хиляди студии и понякога расизмът играе важна роля в резултатите от изследванията. Затова издигането на Обама не е показателен за общия случай.

Фактът, че той е спечелил два пъти изборите за президент на САЩ доказва единствено, че има достатъчен брой американци, които не са расисти. Това не означава, че расизмът е бил изкоренен. Но това не е задача а афроамериканците, а на белите./Spiegel/фокус

 
 

Салма Хайек пусна снимки по бикини от ваканцията си

| от chronicle.bg |

Не че имаме нужда от доказателство, че Салма Хайек е красива, но все пак то се появява.

51-годишната актриса пусна снимки без филтри от ваканцията си и трябва да признаем, че много малко от Инстаграм моделите, които печелят парите си единствено благодарение на снимките си в мрежата, могат да й стъпят на пръста.

Ето какво имаме предвид:

A post shared by Salma Hayek Pinault (@salmahayek) on

Wind hair. Cabello de viento ‍♀️ #hair A post shared by Salma Hayek Pinault (@salmahayek) on

#nofilter #noretouching

A post shared by Salma Hayek Pinault (@salmahayek) on

In my element. En mi elemento ‍♀️. #water #nature #gratitude A post shared by Salma Hayek Pinault (@salmahayek) on

А гифът, който ви привлече, е кадър от филма „From dusk till dawn“.

tumblr_oj408sJidv1w0et12o4_400

 
 

Как Мадона промени музиката завинаги

| от chronicle.bg |

Тя има 300 млн. продадени албума, печалбата от турнетата й е над 1 милиард долара и е една от най-известните жени в историята. Днес Мадона Луиз Чиконе, Кралицата на попа, има става на 60 години.

Позната или непозната на днешните поколения, атакувана или възхвалявана, Мадона е Икона. Неоспорима. Тя променя не само световната популярна култура, а културата изобщо. Жена, която за дългата си кариера, е устоявала на всякакви атаки.

Без влиянието на Мадона днешната музика, мода и концепция за знаменитостите не биха съществували изобщо.

Мадона променя стереотипите за по-възрастните жени и се изправя срещу остарелите представи за това, че жените на години не трябва да говорят открито за сексуалността си. Тя има връзка с по-млади мъже, а професионалните й успехи продължават – Мадона е певицата с най-големи продажби за всички времена. Когато получава наградата „Жена на годината“ на „Билборд“ през 2016 г., изброява в благодарствената си реч правилата, които се е очаквало да спазва като певица.

„Не остарявай, защото възрастта е грях. Ще те критикуват, хулят и определено няма да звучиш по радиото“. През цялата си кариера тя се противопоставя на тези норми, с които се очаква да са съобразяват жените.

Още с издаването на дебютния си сингъл „Everybody“ през 1982 г. Мадона се превръща в глобално явление. Откакто издава едноименния си албум през 1983 г., е направила 10 концертни турнета. Вписана е в Книгата на рекордите на Гинес като певицата с най-големите продажби за всички времена. Тя е най-богатата певица, работеща в САЩ – със състояние от 600 милиона долара. След нея са Селин Дион с 400 милиона долара и Барбра Стрейзанд. Най-популярната песен на Мадона в Spotify е „Like a Virgin“, a след нея са „Hung Up“ „Holiday“, „La Isla Bonita“, „Like a Prayer“. Най-дълго в класациите се задържа албумът й „Immaculate Collection“.

По повод рождения ден на една от най-влиятелните жени в историята на популярната култура вижте в галерията горе как тя промени музиката завинаги.

 
 

Глен Клоуз за Скарлет Йохансон: „Всеки трябва да може да играе всеки“

| от chronicle.bg |

Великата Глен Клоуз получи последната си от общо шест номинации за „Оскар“ преди 5 години. Ролята й беше на жена, която се представя за мъж, за да се издигне в ирландското общество на XIX век. Актрисата се справи брилянтно с ролята си. От екипа на филма „Алберт Нобс“ още тогава заявяват, че ролята на Глен Клоуз не е на транссексуална.

По повод последните полемики в развлекателната индустрия относно това кои актьори, какви роли могат да играят, актрисата от „Опасни връзки“ коментира, че разбира напрежението, образувало се около Скарлет Йохансон. Преди седмици Йохансон получи редица критики, защото беше избрана да играе транссексуална роля. В резултат на тези критики тя беше принудена да се оттегли от проекта.

Мнението ми е, че хора, които продуцират и режисират филми на такава тематика, трябва да осигурят работа на транссексуалните актьори… но също така трябва да имат възможността да вземат най-добрия човек„, казва Глен Клоуз, цитирана от IndieWire. „Актьорството е занаят… и лично аз смятам, че всеки трябва да може да играе всеки.

Миналия месец стана ясно, че Йохансон ще играе известният Данте „Текс“ Гил във филма „Rub & Tug“ – реална личност, която живее през 70-те години на миналия век, държи  масажистки салон и таен публичен дом. След това редица транссексуални актьори критикуваха избора на хетеросексуална актриса за ролята на транссексуален персонаж. След малко повече от седмица Скарлет Йохансон се оттегли от филма, а все още не е избран неин заместник за ролята.

На този фон продължават да се чуват гласове, които настояват ролите на хомосексуални и транссексуални да бъдат играни само от такива актьори. Такъв е случаят с Руби Роуз отпреди няколко дена. Актрисата, която се определя като „gender fluid“ беше избрана да играе Batwoman, чийто персонаж е на еврейка лесбийка. Руби Роуз беше заклеймена в социалните мрежи,  а настояванията са за ролята на еврейка лесбийка да бъде избрана актриса еврейка и лесбийка. В резултат Роуз изтри профила си в Twitter.

В същото време някои актриси, като Глен Клоуз, с подобни изказвания доказват, че все още има трезви умове в развлекателната индустрия, които разбират същността на истинското актьорско майсторство.

 
 

Ема Томпсън: „Нуждаем се от повече роли за възрастните актриси“

| от chronicle.bg |

59-годишната Ема Томпсън призова шоубизнеса за повече роли, в които да могат да влизат възрастни актриси на големия екран.

Носителката на две статуетки „Оскар“ в момента играе ролята на съдия в Семейния отдел на лондонски съд, която си има свои семейни проблеми в лентата „The Children Аct“ (Законът за детето). Тя трябва да решава съдбите на множество непълнолетни деца и на техните семейства.

На премиерата на филма Ема Томпсън обясни, че е приела ролята, тъй като е била заинтригувана от съдбата на героинята си, сдобила се с власт в един много мъжки свят.

Когато произнесем думата съдия, първо си представяме мъж. Харесах историята за тази съдийка и веднага се включих в проекта“, казва Томпсън. Тя изтъкна, че липсата на достатъчно добри роли за актрисите, които не са в първа младост, е проблем, който очаква своето решение, било то и в дългосрочен план.

"The Meyerowitz Stories" UK Premiere - 61st BFI London Film Festival
Getty Images

„Мъжете в нашия бранш не са поставени по същия начин. Нещата не са се променили от много дълго време. Но понякога се появяват някои добри роли и това ме изпълва с надежда“, коментира звездата от „Имението Хауърдс Енд“, Остатъците от деня“, „Разум и чувства“ т.н.