Полъх от Варна по Валери Петров

Двамата сядали горе на четириетажната кула за скокове във водата и пиели лимонада. Там четяли с часове стихотворения на отраканите младоци, които очаквали с трепет оценката и заръките на двамата големи. Можело да се натъкнеш на Петров и Павлов и на масичка край мраморния площад или край буните на нощна разходка. Дълго обсъждали музи, съждения, думи от които се раждали стихове, а от стиховете още стихове на млади поети, които търсили своите собствени любови и музи край морето…

В тези варненски градски легенди трудно се вярва, защото минавайки покрай Старите морски бани през последните години, картините на романтичните разкази се разсейваха от зловонието на рушащите се, изоставени и изографисани със спрей постройки край варненския градски плаж. Железният мост с прословутия безалкохолен бар е бил съборен още през 80-те години, та от него няма и следа.

През 90-те години на 19-ти век Варна била обявена за първия морски курорт у нас, а лазурният бряг приютил първите чужди туристи, които ахвали – това също е някак трудно за вярване…

Особено когато пред очите се ширеха полусрутени, силно замърсени помещения, а между грозните сгради гниеха ръждиви железа. Тунелите, които водеха към плажната ивица бяха превърнати в обществена тоалетна.

С всяко следващо лято Старите бани ставаха все по-„нови”, ставаше все по-зле…

Изгря звездата на модерните на Запад Launge клубове и дискотеки, които трябва да водят директно до плажа. Старите морски бани с архитектурен дъх на Френската Ривиера, бяха превърнати в заведения, а пясъчната ивица – залята от нискокачествени пластмасови маси и столове.

Постепенно варненците, а и туристите, спряха да посещават варненския градски плаж, а от обаянието на Варна и поетичния дух на Валери Петров не бе останал и помен. Нямаше как някой да допусне, че Старите морски бани, издигнати върху релси – някогашна гордост и емблема на града, са част от културно-историческото наследство.

Масивната двуетажна постройка, във формата на буквата Ш сякаш бе забравена от Бога под носа на морето, а многобройните кабини и съблекални заприличваха на общежития след бомбардировка с идването на всеки следващ сезон. През златните есени ледения морски бриз разнасяше салфетки и хартийки в малко по-различен от клубния ритъм, а зимата боклуците се вдлетяваха в настилките и се заскрежаваха от комбинацията на ниските температури с влажния въздух.

Сякаш не се очакваше голяма промяна, не и толкова бързо, но тя се случи някак експресно само за три месеца. Дали заради събитията по случай навършването на 90 години от създаването на Старите морски бани или поради нечия съвест пробудена, само за 90 дни новият концесионер на варненската плажна ивица започна мащабен проект на стойност над 7 милиона, а фасадните и вътрешни ремонти вече са към края си. Тази година, в началото на юни, вървейки надолу по главната алея на Южния плаж в ранната утрин, освен трио старици въоръжени с гоблени, които редовно присядат на пейките с изглед към морето, можеш да видиш и онази Стара Варна от младостта на Валери Петров.

В началото на ивицата, малко след басейна, са разположени и вече работещи няколко кокетни заведения с декоративни възглавнички и етно десени, а коктейлите може да се поглъщат съвсем по пиратски – направо в рибарска лодка. Малко по-надолу влюбена двойка танцува на брега на морето на фона на снежно-бели чадъри, а няколко германци ухилени посрещат новите посетители като викачи с „Гутен морген”.

Ставало и за 3 месеца значи, но горките Стари морски бани трябваше да почакат 90- тина годинки за нова премяна. Е, поне ще бъдат готови точно преди бала си.

Очаква се през август и „Калните бани” да отворят врати. Там ще има нов център за калолечение и водолечение, както и заведение за отдих и минерален басейн на пясъка.

Отворен е и култовия в миналото ресторант “Централна морска тераса”, а визията му е досущ като от 1926 година, когато Старите морски бани били истински хит. Мъжката и женската част били на прилично разстояние една от друга. Кабините били монтирани на железни релси, забити в морето, а стигането до помещенията било истинско изпитание за дамите, които се движели като патета по дългите тесни мостчета. В морето се слизало по стълби, а само на-смелите пресичали въжените ограждания, за да поплуват…

Но и тогава, и сега природата е надарила град Варна с всички предимства за добрата морска баня, казвал е често географът и етнограф проф. Атанас Иширков.

Тази година Варна ще е красива, такава, каквато я обичаме и по вкус на Валери Петров.

Новият облик на Варна може да видите в галерията ни горе.