Поевтиняването на петрола: повече печеливши или губещи

Повече ли са печелившите от губещите от падането на цените на петрола? Допринася ли поевтиняването му за дефлацията в еврозоната? Какво мисли управителят на Европейската централна банка? Сривът на цените поставя доста въпроси.

Кой печели?

Падането на цената на петрола е трансфер на богатство от страните производителки към страните потребители – локомотивите на световната икономика – САЩ, еврозоната, Япония и Китай. Компаниите увеличават маржовете си, потребителите – покупателната си способност. Цените на горивата във френските бензиностанции, например, са най-ниски от четири години насам.

Според Патрик Артюс, икономист в Натиксис, благодарение на падането на цената на петрола еврозоната „може да се възползва от положителния ефект от обезценяването на единствената валута върху нейния износ, без да понася отрицателния ефект от постъпването на вноса“ и да се надява да спечели 0,5 пункта БВП за две години.

Институтът Coe-Recommence подчертава, че френските енергийни разходи вече са паднали с поне 5 милиарда евро през 2014 и смята, чe индустрията е главният печеливш – тя ще спечели 2 милиарда евро или повече отколкото вноските по данъчния кредит за конкурентоспособността и заетостта – главна мярка на правителството за икономическо съживяване.

Ник Кунис, икономист от ABN Amro оценява ползата за страните вносителки на 0,7% от световния БВП.

Кой губи?

Най-напред, естествено, страните производителки.

В бележка за района на Персийския залив агенция Стандарт енд Пуърс пише, че последното падане на цената на течните горива, ако продължи, би могло да има значително въздействие. Средно петролните приходите на шестте страни от Съвета за сътрудничество в Персийския залив представляват 46% от техния БВП. Стандарт енд Пуърс смята Бахрейн и Оман за най-уязвими.

Половината от бързо развиващия се свят е засегната от отрицателния ефект от падането на цената на барел петрол, припомня Кристиан Дезеглиз, експерт от банка HSBC.

Бразилия направи големи инвестиции в петролните инфраструктури, които по-трудно ще изплати, докато Русия основа своя бюджет на цена от 100 долара за барел (срещу 66 евро в петък при затваряне на американския пазар), отбелязва Дезеглиз, като добавя, че в Русия силното обезценяване на рублата смекчава ефекта върху бюджета.

Всички сигнали са на червено във Венецуела, която се задушава финансово, тъй като 96% от постъпленията й на валута идват от петрола.

Падането на цената на барела има последици и за отрасъла на шистови течни горива в САЩ, които трябва да инвестират много, за да запазят производството. Анализаторите смятат, че тези инвестиции няма да са рентабилни, ако петролът се задържи на цена 65-70 долара.

Има ли риск от дефлация?

Дефлацията предизвиква спирала на падане на цените и на доходите, което парализира икономиката. Най-голям е този риск за еврозоната, където инфлацията вече е ниска (0,3% през ноември). Но според Дени Феран, генерален директор на Coe-Rexecode, досега цената на петрола има по-скоро дезинфлационен и положителен ефект върху покупателната способност и приходите на предприятията отколкото дефлационен.

Въпросът е дали фирмите ще запазят в маржовете си този ползотворен ефект или ще се възползват от него, за да свалят още цените, подчертава той, като отбелязва риска от опасна спирала.

А ЕЦБ?

Ефектът от поевтиняването на петрола за световната икономика би могъл да се изрази по заобиколен начин чрез Европейската централна банка, която трябва да попречи еврозоната да изпадне в дефлация.

Сигурен съм, че президентът на ЕЦБ Марио Драги тайно се надяваше, че ОПЕК ще му помогне като обяви силно намаляване на добива – синоним на покачване на цените и внесена инфлация в еврозоната, пише Майкъл Хюсън, анализатор в CMC Markets, Великобритания. Запазвайки статуквото, картелът – точно обратно – увеличи вероятността от нови мерки от страна на ЕЦБ, смятат анализаторите. /АФП.БГНЕС