Подземно трасе с две метростанции от Бизнес парк „София“ към ИКЕА

| от |

Приетият вариант за продължение на първи метродиаметър върви успоредно на Околовръстното и стига до долна лифтова станция „Симеоново“, пише в. Строителство и града.

На 15 октомври Общинският експертен съвет по устройство на територията на Столичната община разгледа разработените три варианта за трасе и нивелета на продължението на първи метродиаметър – от метростанция 16 при Бизнес парк „София“ в „Младост 4″ на запад до долна лифтова станция „Симеоново“. (Решението за посоката на трасето е взето на експертен съвет на Столичната община още през 2012 г.) Във връзка с изпълнение на заповед на кмета на Столичната община от 2012 г. „Рикат“ разработват предпроектните проучвания, възложител е „София Саут Ринг мол“.
–-
По време на експертния съвет бяха разгледани подробно два от трите варианта за трасе и нивелета, тъй като другият (вариант 2) предвиждаше големи отчуждителни процедури на доста частни имоти, разказва инж. Антон Янев, управител на „Рикат“. В резултат на дискусите беше приет трети, изцяло подземен вариант. Според него междустанционните тунели ще се изпълняват по нов австрийски тунелен метод, така че да не се нарушават пътните комуникации в района и да не се навлиза в частни територии, които да подлежат на отчуждаване, уточни инж. Янев.

Трасе и метростанции
Продължението на първия метродиаметър от МС 16 до долна лифтова станция „Симеоново“ е с дължина 1902 м и 2 метростанции.
Първата метростанция 17 е разположена при връзката на бул. „Ал. Малинов“ с околовръстния път от северната страна, като за обслужване на пътниците от южната страна е предвиден подземен пешеходен тунел и ескалатори за влизане под околовръстния път и излизане от южната страна. МС 17 е къса – дължината й е 137 м, ширината й е 16.9 м.
След МС 17 трасето върви успоредно на Околовръстното от северната му страна в западна посока. Малко след бул. „Климент Охридски“ („Бистришко шосе“), срещу долната лифтова станция „Симеоново“ е разположена МС 18. Тя е третирана като крайна, дълга е 113 м, ширината й е 16.8 м. Пешеходен тунел под околовръстното с асансьори, стълбища и ескалатори свързва северния вестибюл с южния.
Метростанциите са дълбоки, защото метротунелът между МС 17 и МС 18 трябва премине под реките Банишка и Рекалмица, и то така, че над него да се осигури минимално покритие от 4.50 – 5 м. МС 17 е на дълбочина на терена около 18 м, като коловозите са на -15 м. МС 18 е дълбока 22 м, като коловозите са на -19 м. Точните стойности ще бъдат ясни при разработване на идейния проект. И двете станции ще бъдат изграждани по открит способ.

Подземните комуникации
Тунелът не нарушва подземните комуникации, които са съсредоточени основно около „Бистришко шосе“ (бул. „Климент Охридски“), магазините на ИКЕА, „София Ринг мол“. При МС 18 ще се наложи изместването на канализационна система. Възможно е в малка степен да бъдат нарушени комуникациите за улично осветление. Но основното предизвикателство е преминаването на метротунела под двете реки. Най-вероятно ще бъдат проектирани допълнителни дейности за заздравяване на свода на тунела и на терена около реките. Това ще стане на базата на по-подробни геоложки проучвания, за да се разбере кой ще е най-добрият начин за укрепване.

Експертният съвет препоръча
метростанция 17 да бъде съгласувана с проектанта на квартал в „Младост 4″ с влязъл в сила ПУП от август 2014 г. Проектът за разширението на метрото е предаден през април 2014 г., тези промени тогава не са съществували и затова и не са отразени. Идеята е да не се засяга бъдещият квартал и да не се навлиза в сервитута на Софийския околовръстен път.

metro

Другите варианти
„Спазвайки минималните изисквания за проектиране на метрополитени, запазвайки целостта на съоръженията по бул. „Ал. Малинов“ и връзката му с околовръстния път, отчитайки същоствуването на естакадата от Околовръстното, която преминава над „Бистришко шосе“, нямахме кой знае колко варианти за трасета“, казва инж. Янев.
Няколко са пречките метротрасето да мине от южната страна на Софийския околовръстен път:
– Фундаментите на устоите на естакадата.
– В района има гъста застройка, не се открива възможност за ситуиране на МС 18.
– Теренът след МС 16 се покачва рязко. „Изследвахме вариант да минем от юг на Околовръстното – зад новия „София Ринг мол“ и зад ИКЕА, но се оказа, че за да има метростанция там, трябва да слезем в дълбочина поне 30 м, а ние имаме ограничение – надлъжните наклони могат да бъдат максимум 4%. И това създава проблем с вертикалната комуникация на пътниците, уточни инж. Янев.
Наземен вариант също се оказва неприемлив. Според инж. Янев „вариантът, който можеше да бъде изпълнен частично по открит способ, включва подземното изкачване на дълъг участък след МС 16, при което се засяга транспортна тунелна връзка от бул. „Ал. Малинов“ на изток към кино „Арена“. Ако повдигнехме нивелетата, трябваше да предвидим реконструкция на този тунел и да минем на разстояние 50-60 см от естакадата на околовръстното. При такова надземно решение свързването на северната и южната страна на метростанцията трябваше да стане с пасарелка. Добавяме към проблемите и високото коловозно развитие на метростанциите. И още – като се копае открито, е необходимо голяма част от подземната инфраструктура да се реконструира“, допълни инж. Янев.
Следващата стъпка по развитието на проекта за разширение на първи метродиаметър е подготовката на идеен проект, съставен от 20 части.

 
 

Тъжният момент от пътуването, за който никой не говори

| от chronicle.bg, по Thought Catalog |

Никой не оспорва твърдението, че пътуването е единственото нещо, за което плащаш и което те прави по-богат. Но сещате ли се за онзи специфичен момент, за който малцина говорят и който дори е труден за описване. Моментът на завръщането.

Виждаш света, опитваш нови неща, срещаш нови хора, влюбваш се, разлюбваш, посещаваш страхотни места, изучаваш нови култури. И после всичко приключва. Много често се говори за заминаването, но как стоят нещата със завръщането у дома? Но не онова завръщане след едноседмичен престой във Венеция, Берлин или Занзибар. А завръщането след дълго пътуване, през което си пуснал корени на Онова място…

Винаги говорим за трудните моменти, когато сме далеч – намирането на работа, създаването на приятелства, личната безопасност, свикването със социалните норми, предателствата от хора, на които сме мислили, че може да се доверим. На практика през всички тези неща се преминава. Всички те биват изтрити от абсолютната еуфория на преживяването. Сбогуванията са трудни, но някак ги приемаш в момента, в който си купиш билета за връщане. Още повече, че мисълта за срещата с близките, която си чакал от мига на излитането, заличава до известна степен болката от всички раздели в чуждата земя.

След пристигането, идва моментът на сбирките със семейството, първите две седмици са непрестанни срещи с роднини и приятели, наваксвания, разказвания на истории, спомени… Първите няколко седмици се чувстваш едва ли не като Холивудска звезда и всичко е ново и вълнуващо. Старата входна врата, пътят към вкъщи, който сега изглежда по-тесен и по-кратък, ежедневието бавно приема някаква нова форма, но винаги подобна на онази, която си оставил при заминаването.

После всичко изчезва. У вас свикват да си си вкъщи, вече не си новодошлият обект и бавно започват въпросите: Намери ли си работа? Какъв е планът? Срещаш ли се с някого?

Тъгата идва, след като отметнеш всички задължителни посещения, след като те е нямало по-дълго време. Лежиш в старата си стая и осъзнаваш, че нищо не се е променило. Радваш се, че всички са живи и здрави, имат нови работи, нови гаджета, сгодили са се, някои имат деца. Но една част от теб крещи в лицата им, „не осъзнавате ли колко съм се променил“? И не става въпрос за коса, тегло, ръст, дрехи или нещо външно. Става въпрос за нещо дълбоко вътрешно, генерално изменено. Мечтите са се променили, начинът, по който приемаш отсрещния човек се е променил, навиците, които си изоставил, новите неща, които вече са важни. Иска ти се хората да видят всичко, което искаш да споделиш и да го обсъдите, но няма как да опишеш еволюцията на духа, която настъпва след като оставиш всичко зад себе си.

Ядосваш се. Чувстваш се изгубен. На моменти се питаш дали всичко си е струвало. Какво да правиш тогава? То е като да учиш чужд език, който никой около теб не говори.

Затова щом си пътувал за първи път, единственото, което искаш да правиш, е да заминеш отново. Наричат го „пътешественически бъг“ (travel bug), но на практика то е свързано с желанието да се върнеш на мястото, където хората говорят същия език като теб. Не английски, португалски или френски, а езикът на тези, които знаят какво е да напуснеш, да се промениш, да се сринеш и да израстеш, да преживееш, да научиш, после да се завърнеш у дома, където се чувстваш по-изгубен, отколкото в най-далечната земя, която си посещавал.

Това е частта от пътуването, за която никой не говори и за мнозина тя е мотивът отново да тръгнат на пътешествие.

 
 

Скорпион се появи в самолет на Lion Air

| от chronicle.bg |

Ако вече имате страх от летене, може би не е добре да четете текста.

Пътници от Индонезия останаха шокирани след като видяха 30-сантиметров скорпион да изпълзява от багажното отделение над главите им. Един от свидетелите, Карим Таслин, каза пред местните медии, че възрастна двойка веднага изпаднала в паника при вида на животното, докато той самия го снимал с телефона си.

sei_52498268-aa47-e1550332720555 1128397-img.ti5fls.1aqrg

Полетът е на Lion Air от Джакарта до Пеканбару. Таслин твърди, че e натиснал паник бутона, но никой не се отзовава на повикването. Пътникът казва още, че разразилата се паника след това е попречила скорпиона да бъде заловен и затова животното успява да се скрие.

Всички скорпиони имат отровно жило, но далеч не всички могат сериозно да наранят човек.

Има около 25 вида, които реално могат да убият човешко същество. Според специалисти, паякообразното в самолета е гигантски горски скорпион – вид, който често се отглежда като домашен любимец. За него се смята и че е един от най-агресивните видове скорпиони в Индонезия.

В изявление Lion Air твърдят, че това не е скорпион, а паяк. 

Авиолинията каза още, че самолетът е минал проверка за вредители  преди седмица и че е образувана проверка по инцидента. Скорпионът все още не е заловен.

 
 

Даниел Радклиф: „Няма да бъда последния Хари Потър“

| от chronicle.bg |

Дори само мисълта за някакъв нов живот на поредицата за Хари Потър е малко плашеща. Едва ли има две мнения по въпроса дали продължение под някаква форма е необходимо. Но предвид факта, че в момента това е една от най-популярните формули в киното и телевизията, нищо чудно след време да чуем за нов проект, който да ни напомни наново за (не)забравеното старо.

Самият Даниел Радклиф смята, че продължението на „Хари Потър“ е „неизбежно“ и той не би се изненадал, ако някой ден се появи нов филм или сериал. Това споделя 29-годишният актьор в интервю за сайта IGN.

„Сигурен, че ще има някаква нова версия. Знам, че няма да съм последния Хари Потър за времето си.“ казва Радклиф, цитиран от Entertainment Weekly, по повод актьорите от постановката „Хари Потър и прокълнатото дете“ Джейми Паркър и Гарет Рийвс, които са влизали в ролята на момчето магьосник.

„Би било интересно да видим колко дълго ще останат тези филми. В момента сякаш над тях е издигнат ореол, но той ще изчезне, блясъкът ще угасне в някой момент.“ продължава актьорът. „Би било интересно да го възродят и просто да направят нова версия на филмите или пък сериал.“

Макар според Радклиф продължението да е неизбежно, той споделя, че няма намерение да се връща в магьосническия свят в бъдеще, тъй като в момента има други проекти. Сред тях са участие в постановка на Бродуей и участие в сериала Miracle Workers, чиято премиера в САЩ беше преди три дена. Сюрреалистичният сериал разказва за това как Господ (Стийв Бушеми) е загубил вяра в човечеството, а Радклиф играе ангел, който успява да го убеди да го прати на Земята, където да изпълни молитвите на хората.

 
 

„Имаш четка, имаш цветове – нарисувай си рай“ по рецепта на Никос Казандзакис

| от chronicle.bg |

Никос Казандзакис е гръцки писател, чието творчество включва романи, есета, поеми, трагедии, пътеводители и не на последно място преводи на произведения като Дантевия „Ад“ и „Фауст“ на Гьоте. Смятан е за един от най-знаковите гръцки писатели и философи на ХХ век.

Роден на днешната дата през 1883 г. в териториите на тогавашната Османска империя, Казандзакис прекарва по-голямата част от живота си извън родната Гръция, с изключение на годините на Втората световна война.

Някои от романите му се занимават с историята и културата на собствената му страна и връзката между човека и Бога. Двете пъти е номиниран за Нобелова награда за литература, а през 1975 г. за един глас не успява да спечели и наградата е връчена на френския писател Албер Камю.

По случай рождената дата на автора на романи като „Алексис Зорбас“, „Капитан Михалис“ и „Последното изкушение“ събираме тук малка част от необятното му творчество. 

nikos-kazantzakis

„Почувствах още веднъж колко простичко и достъпно нещо е щастието: чаша вино, печен кестен, звуците на морето. Нищо повече.“

„Истинските учители са тези, които използват себе си като мостове и канят учениците им да минат по тях.“

„Имаш четка, имаш цветове – нарисувай си рай.“

„Идеалният пътешественик винаги си създава идеална страна, към която да пътува.“

„Единственият начин да служиш на себе си е да служиш на другите. Или да се опитваш да ги спасиш – това е достатъчно.“

„Ако бях огън, щях да горя. Ако бях дървосекач, щях да сека. Но съм сърце и затова обичам.“

kazantzakis-thumb-large

„Само една жена съществува в този живот – една жена с безброй лица.“

„Идваме от тъмната бездна и свършваме в тъмната бездна. Краткият период, в който има светлина, наричаме живот.“

„Човек има нужда от малко лудост, в противен случай никога няма да се осмели да среже въжето и да бъде свободен.“

„Красотата е безмилостна. Ти не я гледаш. Тя гледа в теб и не прощава.“

„Горчива е бавната раздяла с хората, които обичаш, по-добре да отрежеш изведнъж като с нож и да останеш отново сам в естествения климат на човека – самотата.“

„Тъй като нямам договор с определен срок с живота си, отпускам спирачката, когато стигна при най-опасната стръмнина. Животът на всеки човек е една железопътна линия, с нагорнища и надолнища, и всеки разумен човек пътува по нея със спирачка.“

Kazantzakis-Tribute-1140X530_show_inner

„Всичко, което е необходимо, за да се чувствате, че тук и сега е щастието, е просто и скромно сърце.“

„На врата на глухия можеш да чукаш цяла вечност.“

„Бог сменя образа си всеки миг. Благословен е човекът, който може да го познае във всичките му образи.“

„Какво е любовта? Не е състрадание, нито доброта. Добротата са двама души – един, когото го боли и един, който лекува. В добротата са двама – този, който дава и този, който получава. Но в любовта е един. Смесват се двамата и стават един човек. Не се открояват. Егото се заличава. Любовта ще ги уеднакви, за да станат едно…“