shareit

Подготовка за зимната сесия или как се мелят СЕМките

| от |

Един член на СЕМ използва социалните мрежи, за да сподели със света как се готви за „зимната сесия“. Представяме ви Иво Атанасов в текст и снимки.

1239726_4688447348148_1008736781_n

Някога, в депутатските ми години, на излизане от мазето ме срещна съсед: „Абе, комшу, и ти ли се препитаваш с буркани?!“ Удивих се повече от него. Какво ли си е мислил, че има на трапезата ни? И защо? Нали през целия си парламентарен период останах не само и не просто възможно най-свързан с Кюстендил! А и когато банкери, митничари, лекари се изнесоха към центъра, моето семейство продължи да обитава панелните покрайнини. Това беше важно, за да не губя представа за живота извън жълтите павета, да не се откъсвам от всекидневието на хората, които гласуват за мен. Както не на шега казваха някои, в квартал „Запад“ останаха само пролетариатът и депутатът. Всички виждаха каква ми е жената, родата, колата. Къде си пия кафето, в кои магазини и какво пазарувам. Подвеждането на политиците под общ, и то лош, знаменател е непрестанно и почти повсеместно, но когато животът ти се ниже пред очите на всички, какво има за чудене, особено пък от страна на съседи и съкварталци?

539753_4688501589504_943678809_n

Минаха още няколко години. Учуденият звънна на вратата и докато успея да кажа каквото и да било, нахълта с ревизорски поглед. „В хладилника те бия. И в печката те бия. В телевизора ти ме биеш, но в пералнята – аз. И в бойлера, а, и ваната ми е по-хубава…“ Виждал съм какво ли не, но в случая гледах и не вярвах на очите си. Още повече не вярваше на своите той. Макар и да сме в един и същи вход, толкова време си беше изграждал представата не от това, което ден след ден сам вижда, а от онова, което се пише, казва и показва. Както и от собствените си подозрения. Всичко това в един миг му се срути. Но човекът не стоя дълго слисан. Окопити се пръв и тържествуващо възкликна: „Егати депутатът, само в телевизора си по-напред от мен!“ Рядко съм доставял по-голямо удоволствие на избирател!

1238933_4688488469176_1844594123_n

Всяко лято вестниците отразяваха подготовката ми за „зимната сесия“. Разказваха как отивам в Дорково при тъщата, как суша сено, окопавам картофи, затварям буркани. Мнозина смятаха, че това е игра, и то лицемерна, за да се харесам на избирателя, други бяха убедени, че се правя на интересен, защото съм суетен. Само малцина си даваха сметка, че това е въпрос на същност – моята и на семейството ми. Че ние сме били, сме и ще бъдем част от този начин на живот. Той ни е не само познат, но и близък. С него би трябвало да е на „ти” всеки политик отляво. Да е наясно не само на думи с битието на онези, които го избират. Да е в състояние да разбира това, което мислят и чувстват. И не от изследванията на социолозите, а от собствения си опит.

1235542_4688503869561_1042486285_n

Всичко това на мен и съпругата ми ни е известно, и то не от теорията. Знаем как се приготвят различните консерви, в какви пропорции са отделните съставки, колко сол, захар, олио или пък оцет се добавя, кое колко ври. Как се слага зеле и туршия. Знаем дори какво е да се нарежат няколко кубика дърва и за половин ден двамата да ги приберем и подредим. Правили сме и ще го правим. Защото сме разбрали, че колкото и да е удобно парното в града, друго си е да има къде да отидеш, макар и за броени дни, и да доловиш с ноздрите си приятния мирис на пукащите в огъня цепеници, да се вслушваш в бумкането на печката и по детски да се вълнуваш от играещите по тавана светлини. Защото сме наясно, че в днешното алчно и безконтролно време, когато в хранителните магазини ни продават всякакви отрови, е особено важно да знаеш, че поне част от онова, което ядеш, е екологично чисто. Да си сигурен в това, тъй като сам си го произвел.

558060_4688494269321_1104591455_n

Винаги сме се включвали в подготовката за „зимната сесия”, но не като основни фигури, а предимно като помощници. Със смъртта на тъста ми и на мама обемът от дейности, в които се включваме, разбираемо нарасна. А след като миналата година си отиде и тъщата, вече всичко ляга върху нашите плещи. И сякаш едва сега си даваме точна сметка колко много са правили за нас. Така е навярно във всички области на живота – разбираш пълния смисъл на едно или друго не като четеш или слушаш за него, а като го изпиташ на собствения си гръб.

565035_4688408947188_1669365266_n

 
 
Коментарите са изключени