„Подари книга“ – за четящите с любов

| от |

„Подари книга“ е световна инициатива, която насърчава четенето и, в която книжарниците „Хеликон“ се включва този декември. Това заяви за БГНЕС Людмила Еленкова, книжар в книжарница „Хеликон-Витоша“.

Включихме се към инициативата, защото осъзнахме, че хората все по-често избират книга за подарък, за удоволствие и за лично преживяване. Присъединяването ни към инициативата „Подари книга“ стана по естествен начин, обясни Еленкова. Инициативата ще продължи до края на декември, а Людмила се надява и докато има четящи хора, любов към книгата и желание да се подаряват книги, което е винаги.

Според Людмила подаряването на книга е много интимна и специална емоция, а именно на това залагат в „Хеликон“. Подаряването на книга означава лично отношение към човека, за когото тя е предназначена. Цялата атмосфера в книжарниците ни е организирана така, че хората да почувстват книгата като жест, отношение, лична емоция и любов, допълва Еленкова.

В „Хеликон“ може да откриете класически и модерни заглавия, подредени по рафтовете на книжарницата, която предлага голям избор, достатъчно е просто да се насочите към един от книжарите и той ще ви помогне във всеки един момент.

Голямото пазаруване започна отдавна, но ако силите ви са на изчерпване, то книгите определено не са. Предложенията ни са атрактивни, разказа Еленкова. Голям хит сред читателите са луксозни албуми, които са на специални цени, а намаленията на книги са много сериозни. Книгите са с богати илюстрации и просто си струват, заради цената и съдържанието вътре. „Екстравагантен дизайн от цял свят“ е едно такова ексклузивно предложение, самата книга е доста обемна и тежи над 5 кг и цената и е драстично намалена. Има огромен интерес към намалените книги, защото са естетически добре издържани, поясни Людмила.

От думите и става ясно, че когато човек се колебае какво заглавие да избере може просто да подари ваучер за подарък, който е на определена стойност. Така се спестява лутането и опцията подаръкът да не се хареса. Ваучерите са предпочитан подарък, защото са с много атрактивен дизайн. Пластиките на ваучерите са оформени така, сякаш се подарява самата книга. Освен това, те са и с много атрактивен дизайн, който отговаря на съдържанието на книгите, каза книжарката. Всички книжари в „Хеликон“ са четящи хора така, че когато човек не знае какво точно търси сме на среща и улесняваме избора му по всякакъв начин, допълни Людмила. Освен това книжарницата предлага и вариант да подарите книга плюс свещ и бутилка вино или шоколад, опаковани в елегантна кутия. Според Людмила българската литература в момента е на пиедестал, защото много награди, сред които и тази на „Хеликон“ толерира писането и промотирането на българските автори.

Всеки озовал се в книжарниците на веригата има възможност да избира между 35 000 заглавия, които са аранжирани по подходящ начин, и за които всеки четящ книжар е достатъчно компетентен, за да насочи клиентите си да направят индивидуален подарък за любим човек. В това море от книги може да изберете точното четиво и емоция за вас. /БГНЕС

 
 

Репресирани от комунизма поискаха от Жаблянов извинение и оставка

| от |

В декларация до председателя на Народното събрание представители на Съюза на репресираните от комунизма „Памет“, Съюза на репресираните от комунистическия терор и Съюза на репресираните след 9 септември 1944 г. поискаха оставката на зам.-председателя на парламента Валери Жаблянов от БСП. Повод за исканата оставка е позиция относно т.нар. Народен съд.

„БСП показа за сетен път престъпния си генезис. Настояваме за публично извинение и оставката на Валери Жаблянов“, заяви на брифинг в парламента Лили Друмева, председател на Съюза на репресираните от комунизма в България. Според нея личност като Валери Жаблянов няма право да заема такава отговорна длъжност в Народното събрание. От съюза изразяват възмущението си от „недопустимото и арогантно отношение на БСП към фактите от най-новата българска история и тяхното тълкуване“. „Макар че в публичното пространство отношението към Народния съд да се коригира привидно, авторите на този текст показаха недвусмислено и за пореден път двуличието на тази партия, агресивността в поведението й и гаврата с народната памет“, заяви Друмева.

По думите на Спас Гърневски от ГЕРБ 30 000 българи са били избити по време на комунистическия режим. Като европейска и дясна партия ГЕРБ винаги ще осъждаме онова голямо зло на миналия век – фашизма, национал-социализма и комунизма, каза още Гърневски.

 
 

Лекари помогнаха на транссексуална жена да кърми осиновеното си дете

| от |

Американски учени описаха за пръв път как транссексуална жена е могла да кърми своето осиновено дете с помощта на хормони, предизвикали появата на кърма, предаде Франс прес.

Учените при все това изтъкват, че трябва да бъдат направени допълнителни проучвания, за да се установи дали подобно майчино мляко е достатъчно хранително и безопасно за кърмачето.

В научната разработка, публикувана в списанието „Трансджендър хелт“, се описва случая с 30-годишна транссексуална жена, която се родила като мъж. Тя се подложила на 10-годишна женска хормонална терапия. Пациентката не се пожелала да й бъде извършена операция на гърдите или на гениталиите. Тя прибягнала до услугите на медицинския екип, след като нейната бременна партньорка не пожелала да кърми бъдещото бебе. А транссексуалната жена искала да поеме изцяло тази роля, изтъкват лекарите от екипа в болницата „Маунт Синай“ в Ню Йорк.

Пациентката преминала през режим, който при предишни експерименти предизвикал производството на кърма. Лечението постигнало увеличаване на нивата на женските хормони естрадиол и прогестерон в организма.

В режима бил включен и медикаментът домперидон, потискащ гаденето. Пациентката си го набавяла от Канада, тъй като лекарството не било разрешено в САЩ. То също имало свойството да увеличава кърмата. Жената използвала и помпа за кърма три пъти дневно. Тя следвала режима три месеца и половина преди раждането на детето. След което кърмила новороденото шест седмици. Растежът на кърмачето и неговите хранителни навици се оказали в нормата в този период

 
 

Най-високите жени сред известните

| от chronicle.bg |

Известните са като нормалните хора – има ги във всякакви форми и размери. Но има някои жени сред знаменитостите, които са по-високи, отколкото сме си мислели.

Височината на човек е трудна за определяне по телевизията, а и камерите си имат свои хитри ходове да правят един човек по-висок или по-нисък според целта.

Е, жени като Никол Кидман трудно биха могли да ни заблудят относно височината си, след като сме ги виждали до цели двама съпрузи (в случая с Кидман), над които стърчат с по една глава.

Някои жени са мислели, че актьорската им кариера може да бъде застрашена заради височината им. Особено тези, които са били супермодели, където височината е от изключително значение. Често обаче, дългите крака и главата в облаците работят за актрисите.

Гуендолин Кристи, която влиза в ролята на Бриен Тартска в „Game of Thrones“ едва ли щеше да получи тази роля, ако не беше толкова висока.

В галерията сме събрали най-високите жени в Холивуд. Вижте кои са те.

 
 

„Призрачна нишка“: омагьосаният кръг на гения

| от Дилян Ценов |

Всяка година има по няколко филма, които са многократно номинирани и награждавани, имат страхотна реклама, блясък до втръсване, но потъват в полето на забравата скоро след излизането си. За съжаление към тази група филми причисляваме успешния според световната филмова гилдия „Призрачна нишка“ (Phantom Thread) на режисьора и сценарист Пол Томас Андерсън, с участието на Даниел Дей-Луис. Филмът излезе в края на миналата година и е номиниран в 6 категории за „Оскар“. Въпреки безспорно добрите качества и ниво доста над средното, 2-часовата лента по наше мнение е далеч от най-добър филм на годината.

Известно време преди премиерата на филма, Даниел Дей-Луис обяви, че ще прекрати кариерата си в киното след тази роля. Изключително добър пиар ход, който не можем да пренебрегнем заради уважението на Академията към последните роли на големите актьори. Везните вече бяха наклонени в полза на Пол Томас Андерсън и неговата художествена историческа драма за модния дизайнер Рейнолдс Уудкок. Действието в нея се развива през 50-те години на ХХ век и Уудкок, заедно със сестра си (в ролята е Лесли Манвил) управляват една от водещите модни къщи в Лондон. Почти веднага можете да се досетите, че говорим за моден гений, който е в плен на своята дарба. А сестра му, като един Пиер Берже до своя Ив Сен Лоран, се грижи за всички административни въпроси около бизнеса на създателя на женски блянове. Сервитьорката в провинциален ресторант, Алма, се оказва търсено то вдъхновение и муза, която съвсем скоро започва да работи с дизайнера, да дели легло с него, да споделя мъките му, странностите му и кратките моменти на радост. Постепенно обаче връзката попада в омагьосан кръг, в който Уудкок не може да живее нито с нея, нито без нея.

r0vzXidVqrWAI1JhvptVE5UgRhY

Пол Томас Андерсън, когото познаваме от Inherent Vice (2014), There Will Be Blood (2007) и Boogie Nights (1997), режисира филма и пише сценария. Едно нещо трябва да му признаем и то е, че успява да вкара напрежение иначе равната, и преупотребявана тема за образа на твореца в киното. Историята е достоверна и интересна за гледане. Същото важи и за сценария, в който голяма част от съществено важното остава неизказана. А това винаги работи в угода на зрителя, защото той не получава цялата информация наготово, а трябва да достигне до нея. Опасността режисьорът и сценаристът да се провалят в тези паузи е голяма и Андерсън успява да прескочи трапа. Но дотам. Нищо революционно. Нищо необикновено. Една добра режисьорска работа и добре написан сценарий. Със сигурност не за „Оскар“. На този фон Лука Гуаданино, който се размина с номинация за режисура за „Призови ме с твоето име“ заслужава да заеме мястото на Андерсън. Режисурата на „Призрачна нишка“ почти няма друга гледна точка освен тази на главния герой. А претенциите на дизайнера, когото го дразни шумът от мазане на филия с масло, в един момент втръсват на зрителя. Човек има нужда и от друга гледна точка. Такава, в която той не участва. Тук тя липсва и егоцентризмът на неразбрания творец идва в повече.

PT

Най-силната страна на „Призрачна нишка“ е неговият актьорски състав, а под това разбирайте Даниел Дей-Луис и Лесли Манвил. Да, Дей-Луис е страхотен и тук. Не колкото в „Линкълн“, за който взе своя трети „Оскар“, поставяйки рекорд, но пак е много добър. Отчасти дразнението, което имаме към Уудкок се дължи на изпълнението му. Органичното представяне на тези състояния на необоснована претенция тип „защото аз искам да е така“ успява да ни помогне да го разберем. Но Лесли Манвил за нас е най-доброто в този филм, в ролята на сестрата на Рейнолдс, My old so-and-so (както я нарича той). Тя е човекът, който отключва сградата, за да дойдат шивачките, комуникира с клиентите, накратко – прави възможно Рейнолдс да работи.  Очертава се силна конкуренция за „Оскара“ в лицето на Алисън Джейни в „Аз, Тоня“.  В ролята на Алма влиза Вики Крипс, за която това е първа роля в подобна продукция. Играта й не блести с нещо главозамайващо, но заслужава похвала за страхотната химия между нея и Дей-Луис. Интересно ни е, накъде ще поеме кариерата й в бъдеще след този филм.

04-phantom-thread-8.w710.h473.2x

Като изключим „увисването“ на някои моменти в историята (като този със свалянето на булчинската рокля от заспалата възстара булка) и недостатъците на режисурата, всичко друго е на мястото си. Начело са костюмите – тук наградата, ако бъде спечелена, ще бъде повече от заслужена. Кинематография, музика и декор се допълват за създаването на атмосферата, в която се развива действието. Хубавото е, че и тази детайлност и пищност на фона, не заглушава същественото в историята за вътрешните турбуленции на мъжа и момичето до него.

phantom_thread2

Трудно би било да обобщим филма на Андесрън и да му сложим еднозначен етикет „лош“ или „добър“. Историята на Рейнолдс Уудкок, който е болезнено привързан към сестра си, не обича аспержите си с масло, отказва да изведе жена си на танци, създава сватбена рокля за белгийската принцеса, ще ви заинтригува. Защото е направена добре, внимателно, с уважение към героите. А сюжетът в по-голямата си част, когато не буксува на едно място, успява да изненада. Струва си защото е един от добрите филми на годината. Но в никакъв случай най-добрия. Нито Пол Томас Андерсън е най-добрият режисьор. А Даниел Дей-Луис… поздравления, за всичко. Тази година обаче е ред на Тимъти Шаламе или Гари Олдман.