shareit

Почти 200 деца са убити в САЩ след клането в Нютаун

| от |

На 14 декември 2012 г., 20 деца и шестима възрастни бяха убити в началното училище Санди Хук . Това изглеждаше, че това е краят на пълната забрана за носене на оръжие. Една година след това са убити още 194 деца.

1
Числото е за 43 щата и в него са включени всички убийства, самоубийства и нещастни случаи с огнестрелно оръжие при деца до 12 – годишна възраст.

След инциденти:

– 127 деца са загинали в домовете си, докато десетки други в домовете на своите приятели, съседи и роднини .

– 72 от децата или сами са стреляли или са били убити от друго дете.

– Най-малко 52 смъртни случая са станали, след като дете си е играело с пистолет, който е бил оставен не заключен .

– 60 деца са били убити от техните родители, от тях 50 са били убийства.

– Средната възраст на жертвите е 6 години.

През декември 2012 година 20-годишният Адам Ланза застреля в училището „Сенди Хук” в град Нютаун 26 души – 20 деца и шестима възрастни.

След 10 месечно разследване следователите стигнаха до извода, че Ланза имал сериозни психически отклонения, бил обзет от мисли за масови убийства и огнестрелно оръжие. Но какво именно го подтикнало да извърши това кърваво престъпление в началното училище и до сега остава неясно.

 
 
Коментарите са изключени

Истинският баща на паркура

| от |

Дейвид Бел безспорно е известен като създателя и патрон на паркура, но корените на спорта могат да се проследят до баща му, Реймънд, и времето, което прекарва като дете във Виетнам.

Малкият Реймънд е отгледан в Далат, Виетнам, в сиропиталище на френската армия, където получава и основно военно обучение. Той се оказва изключително отдаден именно на това обучение и нощем тайно ходи на площадката с препятствия и тренира. Когато усвоява препятствията до съвършенство, той създава свои. Младежът знае, че нарушава дисциплината и ако бъде заловен по време на тренировките си, ще бъде наказан. Затова се опитва да тренира възможно най-тихо като паралелно с това се опитва да скочи от възможно по-високо, за да се научи и да се приземява невредим.

След кулминацията на Индокитайската война през 1954, Реймънд получава френско гражданство и заминава за Франция, където продължава обучението си в армията до 19-ия си рожден ден през 1958.

Когато завършва, решава да приложи атлетските си способности и става член на парижката военна противопожарна бригада. Именно по време на тренировките си за пожарната, Реймънд се среща с методите на човек на име Джордж Хеберт, известен учител по физическа култура, който се оказва, че е и създател на площадката с препятствия, на която Рей тренира като момче.

Lieutenant Hébert

Джордж Хеберт

Реймънд е изумен от така нареченият „méthode naturelle“ (от фр. – „природен метод“) на Хеберт. С две думи, природният метод се състои от серия от 10 упражнения, които Джордж вярва, че са в основата на добрата физика. Тези упражнения включват тичане, катерене, ходене (и на два, и на четири крака), плуване, хвърляне, вдигане, самозащита, скачане и баланс. Хеберт се вдъхновява за метода си, когато служи като офицер в началото на 20 век. Тогава той често среща хора, чиято физика и способност да преминават през пресечени, понякога откровено опасни, местности изглежда вродена и естествена и това го кара да мисли, че по-естествен подход към физическите тренировките би бил по-полезен от стандартния за тогава фитнес. Мотото му е „Être fort pour être utile“, което се превежда като „Бъди здрав, за да бъдеш полезен“, също силно съвпада с вижданията на Реймънд.

По време на пожарните тренировки, Рей се представя като един от най-способните кадри като чупи всеки рекорд на всяко препятствие и след това печели няколко награди по пожароприложен спорт.

Атлетичните способности на Бел на практика го правят легенда сред пожарникарите като той често е канен да участва в едни от най-опасните мисии, с които се среща отбраната. Може би една от най-бележитите прояви, поне в очите на обществото, се случва когато увисва от един хеликоптер и докато лети, успява да грабне виетнамския флаг от флагщок на върха на катедралата Нотр Дам в Париж на около 90 метра над земята (на всичкото отгоре, това е първата мисия с хеликоптер за пожарната). Рей също така ще изумява другарите си като изкачва цели сгради за секунди без стълба, а катерейки се по водосточната тръба или ходейки по малки ръбове на десетки метри над земята без предпазни средства.

Най-важни са обаче нещата, които Рей прави „зад кулисите“ – всъщност именно те го правят толкова популярен сред пожарникарите. Заради почти уникалната си способност да прекосява заобикалящата го среда, използвайки каквото тя му предлага (което може да се нарече някаква проектоформа на паркур, Реймънд често поема отговорността да обучава новопостъпилите кадри и дори хора от армията в това как да се придвижват по-ефективно през градската среда. По време на едно такова обучение, твърди се, че Рей казва на един новак как да не те е страх от височини е жизнено важно за един пожарникар, веднага след което се засилва към един прозорец и правейки предно салто, скача през него в пълно пожарникарско облекло.

David Belle NewYorker

Дейвид Бел

Такива истории се разказва и на сина му Дейвид, който е силно вдъхновен от почти надчовешките способности на баща си и съответно започва да ги имитира като така ще създаде може би най-младия спорт в момента – паркура.

Ученията на Рей продължават да живеят и след смъртта му през 1957 не само заради работата на сина му, но и заради френската пожарна отбрана, член на която е другият му син. До този ден пожарникарите развиват физическите си способности като се състезават един с друг в преминаването на трасе с различни препятствия. А понякога и тренират с Дейвид.

 
 
Коментарите са изключени

Шах с вързани очи

| от |

През 1744, на 18-годишна възраст, Франсоа-Андре Деникен Филидор (1726 – 1795) очарова парижкото общество след като игра едновременно две партии шах със завързани очи. И въпреки че губи една, а втората завършва с реми, самата демонстрация прави Филидор в очите на съгражданите си шах майстор от най-висок калибър и вдъхва нов живот в древната практика за шаха със затворени очи.

Съвременникът му, Жан д’Аламберт – учен-енциклопедист, философ, математик и механик – казва за тази демонстрация: „Това е един от най-необичайните примери за силата на паметта и въображението“, като удивлението му разкрива, че голяма част от слепите шахматни партии през историята са били забравени.

André Philidor

Франсоа-Андре Деникен Филидор

През 8 век в Близкия изток Саид бин Джубаир (665 – 714) става първият играч в историята, които се обръща с гръб към дъската, докато играе, а неговият съвременник Михамед бин Сирин също се радвал на способността да играе шах без да гледа фигурите. Но понеже по това време по тези земи шахът бил mukarrah (неодобрен) по мюсюлманското законодателство, един от наблюдателите на тези партии казва за играчите, че „те са в съюз със дявола“.

През 13 век във Флоренция, Бусека играе срещу трима от най-добрите шахматисти в града-държава едновременно, но не гледа само две от дъските (в крайна сметка завършва реми на една от тях, а другите спечелва). Това може и да не е първият път, в който подобно нещо се случва, но е първият документиран случай, в който един играч играе на няколко дъски с вързани очи и печели.

Слепият шах бил изключително разпространен в арабския свят и историческите извори ни разказват за играч на име Аладин, който през 14 век доминирал конкурентите си сред благородниците на Египет. Друг „сляп“ шахматист, Низам ал-Аями, също играел по няколко игри едновременно, но този път в Дамаск. До 16 век вече имало много арабски играчи, които имали интелектуалните способности дори за 5 едновременни игри, в които да играят конкурентно на противниците си.

Никое от дотук изброените събития не намалява постиженията на Филидор и публиката на мачовете му определено била впечатлена, а не малко и не вярвали на това, което виждат. Изявени личности като Бенджамин Франклин, Жан-Жак Русо и Волтер искали да играят срещу него. През 1747 той вече живее в Лондон, където играе шах професионално, побеждавайки най-добрите играчи в Англия.

Във върха на кариерата си, той е смятан за най-добрият шахматист в света. И този връх трае доста време – както казва Андрю Солтис, гросмайстор от наши дни: „Той е най-добрият играч в света в продължение на 50 години. Всъщност той е поне около 200 точки (рейтинг) по-добър от всички останали. Определено беше разгадал някои от мистериите на играта.“

Philidor-L‘Analyse du Jeu des Echecs

L’analyse du je des Eschec

През 1748, Франсоа-Андре Филидор написва „L’analyse du je des Eschecs“ („Анализ на играта шах“), публикувана през 1749, където съгражда популярната фраза „les pions sont l’ame due jue“ – „пешките са душата на шаха“. Тези думи са в директна противоположност на практиките в играта по това време. Гросмайсторът Борис Алтерман отбелязва: „Преди 500 години шахът е бил различен от днес. Пешките не са имали стойността, която имат днес. Най-добрите играчи започвали игрите си с гамбити (дебюти, при които една от двете страни предлага в началото на партията жертва на фигура ). За тях пешките са били просто малка цена, която плащат, за да отворят хоризонтал или диагонал, да създадат моментална атака срещу противниковия цар. Това е бил италианския стил шах. Тогава всички дебюти около царския гамбит са били много популярни.“

Книгата на Филидор е известна, освен с друго, и с това, че е първата, която представя анализ на така нареченият мителшпил или средния етап на играта – така тя дава стратегия за същинската игра на шах и описва идеите зад тактики като профилактични ходове, жертви, блокади и „мобилността на пешъчните формации“.

Филидор продължава да играе „сляп“ шах като побеждава трима играчи в едновременна игра в Берлин през 1750 и прави едно реми и една загуба в шахматния клуб Парсло в Лондон на 27 май 1782. На следващата година на 9 май, печели две и губи една партия отново в едновременна сляпа игра пак в Лондон – тогава играчите дори подписват документ, който потвърждава провеждането на игрите в такъв формат, в случай че някой не повярва.

Последният му сляп мач е на 20 юни 1795, в Парсло – той е срещу трима играчи като една от партиите на Филидор е позволено да гледа дъската. И до ден днешен резултатът не се знае. Великият шахматист умира на 31 август 1795.

 
 
Коментарите са изключени

Чудните военни машини: Летящият танк

Разказахме ви за Кръглия танк и за Летящия джип. Ето ви сега нова военна джаджа, в известна степен амалгама между двете – Летящия танк!

Сергей Анокин вероятно е най-смелият мъж в Съветската армия през Втората световна война, поне така изглежда. Защото той е единственият пилот, който лети и кара летящия танк Antonov KT-40.

KT-40 е съставен от лекия съветски танк T-60, на който са монтирани крила от евтино дърво и плат. Идеята зад проекта е да прелети над и да се приземи зад вражеските редици. Машината е плод на Авиационен научно-технически комплекс „Антонов“ (АНТК „Антонов“).

Той излиза през 1940 и за учудване и изненада – работи!

Antonov A-40

Двойните крила превръщат танка в летящ, брониран глайдер. Той е теглен от тежък бомбардировач и когато наближи крайната си дестинацията, е пускан като много (много) голям коктейл Молотов над немските глави. Изненадващо, но вдигането и свалянето на оръдието работело изкачвало или снижавало глайдера, а завъртането му го карало да завива. KT-40 е побира екипаж от двама човека – командир на танка и шофьор/пилот.

Tupolev TB-3

Tupolev TB-3

По време на единствения полет на летящия танк, тежестта му и въздушното съпротивление кара двигателите на дърпащия го TB-3 да прегреят много лошо и това наложило глайдерът да бъде пуснат по-рано от планираното. Анокин прелита с танка над малко пресечено поле и включва двигателя. След това пуска и механизма за каране и дава газ на веригите на танка моменти преди да се приземи, за да тръгне, когато докосне земята. Откача летящата част от танка и го закарва обратно в базата, където се възхищава пред всички колко хубаво лети машината.

Sergey_Nikolaevich_Anokhin

Съветският тестови пилот Сергей Анокин 

Въпреки техническия успех на теста, летящият танк не влиза в производство. Руснаците нямат самолет, който е достатъчно мощен, за да тегли тежкия KT-40. И още повече – T-60 не е особено много танк… За да полети въобще, се налага да се премахне голяма част от бронята и горивото му. Така оголената машина няма да издържи много срещу немските танкове.

 
 
Коментарите са изключени

Колко близо е бил Наполеон до победа при Ватерло

Битката при Ватерло и до днес се смята за героичната победа на нациите от Седмата колация срещу Наполеон 1-и. Завърланият се от остров Елба пълководец имал всички шансове да демонстрира качествата на невероятната френска армия и до някаква степен успява. Въпреки това 1815-а година е маркирана като краят на Наполеоновите войни. Обединението е и демонстрация за всички бъдещи амбиции на Франция за господство в Европа, поне на този етап.

Ръководството на военните сили на Седмата коалиция е поверено на херцога на Уелингтън и фелдмаршал Блюхер.
Срещу тях застава и човекът, успял да покори Европа в редица случаи, но както винаги ще остане победен само от руската зима. В битката при Ватерло, Наполеон предпочита да напада враговете си поотделно и по този начин да им попречи да извършат коордирано нападение с останалите партньори. Основните сили на френската армия се разделят и една част напада прусите в Лигни, докато друга е заета с англо-съюзническата армия при Куатра Браш. Решението е до някаква степен успешно и докато лордът успява да държи позициите си, пруската армия изпуска позицията и всички трябва да се оттеглят на север към Ватерло на 17-и юни.

Херцог Уесли разбира, че все пак може да получи желаното подкрепление от пруската армия и предлага премерване на силите близо до Мон-Сен-Жан. Целият следобед на 18-и юни, Артър Уесли успява да пази позициите си, а благодарение на постоянно пристигащите пруси започва бавно и сигурно да печели предимства.

Силите на Наполеон вече са на изчерпване и до вечерта се пуска старшата дружина на френската пехота. Последният опит е за пореден път отблъснат. Прусите пробиват десния фланг, херцог Уесли контраатакува центъра и така армията на Наполеон няма какво повече да предложи на своя противник. Следва абдикация, прекратяване на бойната кариера на Наполеон, както и изпращане в изгнание, отново. И до днес се смята, че именно лошото време е попречило на френския бог на войната да победи многочисления си противник. В името на добрата фактология е редно да заявим, че армията управлявана от Артър Уесли не е била изцяло британска, а мултикултурна. Британските войници са били със скромно присъствие спрямо всички останали.

Andrieux_-_La_bataille_de_Waterloo

Снимка: By Clément-Auguste Andrieux (1829–1880) – Base Joconde, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=304376

Скорошно изследване на археолози на бойното поле са показали една любопитна подробност. След близо 200 години от последната среща на армиите на белгийска територия, изследователи изследват бойното поле на легендарната битка и попадат на ампутирани кости и доста метални топчета, изстреляни през дулата на френски мускети. Откритието е емблематично за историята на Европа, защото много от костите са били използвани за наторяване на почвата в следващите години от жителите. Направеното изследване е върху основите на полева болница, където са преминали повече от 6000 ранени войника за гарантирана ампутация на крайник – най-доброто решение за ранната медицина в началото на 19-и век. Тук идва и любопитната подробност.

Според херцог Уесли, битката с Наполеон била изключително оспорвана и в много моменти не е било ясно кой ще надделее. И макар историята да говори за славното армейско обединение, успяло грандиозно да сравни френския император, бихме искали да разберем как ще се коментира наличието на гюлета около същата полева болница. Почти 3-килограмивите тежки метални топки най-вероятно са изпратени с комплименти от артилерията на Наполеон. Болницата се намира на близо 500 метра от линията на битката, което автоматично доказва, че във всеки един момент може да се стигне до преобръщане на цялата световна история.

Откриването на тези боеприпаси показва, че артилерията също е била в достатъчно добър обсег и най-вероятно цялото сражение се е водило за всеки метър земя. В резултат на всичко изброено, археолозите са категорични, че в тази битка всяка страна е можела да бъде победител във всеки един момент. Последното сражение показва, че тук всеки един войник е морален победител, но в никакъв случай не трябва да се зачерква усилието на френските войници, борещи се до последно за победа.

 
 
Коментарите са изключени