Почина драматургът и актьор Сам Шепърд

| от chronicle.bg, по БТА | |

Сам Шепърд – носителят на награда „Пулицър“ за драматургия, номинираният за „Оскар актьор и известният драматург, чиито пиеси хроникират недостатъците на семейства и мачовци в американския Запад, почина на 73-годишна възраст, съобщиха Асошиейтед прес и Франс прес.

Говорителят му Крис Боно заяви, че Шепърд починал в дома си в Кентъки вследствие на усложнения от амиотрофична латерална склероза, известна също като болест на Лу Гериг.

Сам Шепърд е роден във Форт Шеридан, Илинойс, но израства в ранчо в Калифорния. Автор е на 44 пиеси и редица книги, къси разкази, написал е също мемоари. През 1979 г. пиесата му „Погребаното дете“ му носи „Пулицър“ за драма. Снимал се е в много филми, сред които „Райски дни“, „Хамлет“, „Блек Хоук“, „Парола: Риба меч“, „Паяжината на Шарлот“, „Убийството на Джеси Джеймс от мерзавеца Робърт Форд“. За участието си в „Истински неща“ е номиниран за „Оскар“ за актьор в поддържаща роля. Автор е също на редица сценарии, включително тези за „Луд за любов“ на Робърт Олтман и „Париж, щата Тексас“ на Вим Вендерс.

Той живееше заедно с певицата и поетеса Пати Смит, а след това близо 30 години с актрисата Джесика Ланг, от която има две деца.

 
 

„Чудо подари ми!“ – коледната песен с благородна кауза

| от chronicle.bg |

Ованес Торосян дебютира като режисьор на видеоклип към коледната песен „Чудо подари ми!“. Музиката на песента е на Натали Ангелова, текстът е неин и на пианистката Елина Дашина, а аранжимента изготвят Джейкъб Окуму – завършил „Berklee College of Music”, Boston, Момчил Косев и Борислав Димчев. Записът на песента е реализиран от Живко Даскалов в студио „Renewsound”.

За видеото режисьорът Ованес Торосян работи в екип с оператора Драгомир Димчев и асистент оператора Росен Савков.

Натали Ангелова споделя идеята си за създаване на съвместна коледна песен със свои приятели и колеги – музиканти и певци: Ева Георгиева – ЕVA, Елина Дашина, Kристиян Янкулов, Велин Михайлов, Крис Попов (дуетът Крис и Велин), Момчил Косев – китара, беквокал; Вася Попова– беквокал.

Посланието ни връща към безгрижните детски години. Напомня ни да погледнем навътре в себе си и да намерим истински щастливото малко човече, което пази чисти коледни спомени от детството, с аромат на свежи мандарини, много игри и моменти на истинско щастие. Кара ни да си спомним, че всеки от нас продължава да бъде това дете – спонтанно, неподправено, способно да се радва и да се впечатлява от най-простичките неща.

Участниците в проекта искат да съдействат на Неправителствената Организация „Конкордия”, подпомагаща деца в неравностойно положение, в инициативата за събиране на средства за построяване на детска площадка в двора на „Конкордия”, под мотото „Помогни на децата да бъдат деца.”

Съвсем скоро ще бъде готово и видеото към песента. За грима се погрижи GG’s beauty. Във видеото участват децата – Андреа и Михаела Сотирови, Николай Баджаков и Зорница Даскалова, лабрадора Toтомир Беладжиев – Тото. Видеото е заснето в дома на социоложката и певица Мира Радева, с любезното съдействие на Велизар Гоцев и Теа Димитрова.

„За мен беше много интересно и забавно!“ – сподели Ованес Торосян в интервю за Българско Национално радио в предаването „Закуска на тревата“ с Валерия Николова. „Аз отдавна имам интерес към режисурата. Велин Михайлов, с когото сме дългогодишни приятели ме предложи като режисьор на екипа на песента „Чудо подари ми!“. За мен това е дебют като режисьор на клип. Целият процес на заснемане, тази среща с изпълнителите беше полезна и приятна за мен. Допадна ми снимането на клипове.“

 
 

Първият телефон със сензор за отпечатъци в екрана

| от chr.bg |

По-рано тази седмица Synaptics обявиха, че са разнищили проблема с вграждането на сензор за пръстови отпечатъци в дисплея и ще произвеждат технологията за компания от „топ 5″. Сега знаем и името на компанията: Vivo.

В пост за списание Forbes, технологичният аналитик патрик Муурхед разказа за срещата си с телефона на Vivo оборудван със сензора. Той го описа като „бърз и прост“, а от Synaptics твърдят, че е два пъти по-бърз от 3D технологиите за разпознаване на лица като Face ID на Apple, въпреки че е трудно двете да се сравняват, защото използват различни механизми.

„Ето няколко снимки на смартфона VIvo със сензора за пръстови отпечатъци  на Synaptics в дисплея. SMOS сензора е 0,7 милиметра дебел и разпознава отпечатъци направо през OLED дисплея по-бързо, отколкото очаквах.“

Интеграцията на такъв сензор се разглежда като начин за удобна биометрична идентификация за телефони с „цял екран“. Apple, както знаете, премахна сензора си за отпечатъци и го замести със лицев скенер в iPhone X.

Решението на Vivo е като шамар към Qualcomm, който също имат разработки в тази посока. По-рано тази година Vivo показаха телефон със сензор от Qualcomm, но той се оказа осезаемо бавен.

Компанията може и да не е от най-популярните, но е една от най-големите брандове за смартфони в света. Тя е на 5 място в за първото тримесечие на 2017 година и въпреки че падна до 6 позиция през второто можем да я сложим на едно заедно с Oppo, защото и двете са собственост на BBK Electronics. Oppo е собственик на OnePlus, който е по-малък бранд, но със сигурност ни е по-познат. Според Муурхед, заради успеха си на индийския пазар, Vivo може да се върне на 5 позиция.

 
 

Малко известни факти за „Star Wars“

| от chr.bg |

„Star Wars: The Last Jedi“ излиза по кината!

Оригиналният филм „Star Wars“, по-късно преименуван на „Star Wars: Episode IV—A New Hope“ по необходимост, остава една от иконите на световната поп култура дори 40 години след премиерата си.

А това, че новият филм се казва „Последните джедаи“, не означава, че филмът е последен. „Solo: A Star Wars Story“ идва следващата пролет.

По повод премиерата събрахме малко известни факти за любимата на поколения сага!

 

 
 

Бомбиля, чай с масло и самовар: как пият чай по света?

| от chronicle.bg |

Чаят и топлото одеяло са любимите ни зимни клишета. Добавете куче, гадже и филм и започвате изцяло да виждате La vie en rose, както е казала веднъж една велика жена. Днес обръщаме внимание на чая. Напитката, която не просто ни сгрява, а ни сплотява.

Пиенето на чай е традиция стара почти колкото света и според източниците датира от 2737 година пр. Хр. от Китай. Вярва се, че изсушени листенца паднали в горещата вода на император Шен Нунг и така се появил прототипът на първия чай.

От тогава досега чаят е една от най-продаваните напитки в световен мащаб. Изнасянето й за Новия свят се превръща в търговия, и съставката бележи културите на цели държави и народи. И е различна в различните държави. От тиха и богата на аромати церемония в Япония, през изискан ритуал във Великобритания, до небрежно наливане на промишлени количества студен чай в голяма чаша със сламка в Америка.

Мароко
Чаят Туарег е традиционен за северноафриканската държава. Той е смес от мента, зелен чай и за точка служи обилно количество захар. Налива се отвисоко в тесни стъклени чаши и обичаят е те да се допълват три пъти. С всяко наливане ароматът леко се изменя. Дори има поговорка, която гласи: „Първата чаша е нежна като живота, втората е силна като любовта, третата е горчива като смъртта.“ Откажете на домакина някоя от трите и няма да получите следваща покана.

22580345_1812955488995209_1779177983186042880_n(1)

Тибет
Забравете за дебата „мляко или лимон“. В Тибет го правят по-различно – добавят масло. Традицията е голямо количество черен чай Пемагул да се вари в продължение на часове. След това към него се добавя сол, мляко и масло от як и се бъркат до получаването на хомогенна смес. Напитката с консистенция на супа действа сгряващо и дава енергия – две повече от необходими неща предвид надморската височина на мястото.

Индия
Един от най-големите износители и потребители на чай е известен най-вече с блендовете си – черен чай с добавени подправки, като канела, джинджифил, кардамон или пипер. Рецептите са различни според регионите, но навсякъде това е неотлъчна традиция от ежедневието – пие се на крак, пие се сутрин, предлага се на гостите и можете да го купите почти на всеки ъгъл. Продава се в керамични съдове, за които се смята, че допринасят за качествата на напитката. Чайовете масала и дарджелинг идват именно от Индия.

24845498_152380752065797_5457962998586933248_n(1)

Русия
Самоварите! Може би все още имате един в къщата на баба ви. Ако е така, пробвайте го поне веднъж. Традициите идват от лежерните времена на Руската империя, когато аристократите са искали да проточат следобедите, обедите, дните, изобщо всичко. Самоварът е идеалният уред. Обикновено в него се слага черен чай, а руснаците го наливат в стъклени чаши. Два пръста са достатъчни, после го разреждате с вряла вода (концентрираният чай е много силен). И да знаете, че ако пиете чай и на масата няма бисквити или нещо малко за ядене, все едно не пиете чай в Русия.

Китай
Традиционната чаена церемония в Китай е цял ритуал, посветен на детайлите. Малки чашки, голям чайник, цедка, чаени салфетки, поднос и „чаши за аромати“, които се използват само за вдишване на изпарения от чая. Преди запарването, на гостите им се подават билките, за да усетят ароматите им. След това идва пиенето – чашките се нареждат в кръг и се сипва от високо, с едно движение, от чаша в чаша, докато всички са пълни. Гостите трябва да разклатят чашата, за да се освободят ароматите на напитката, държейки с две ръце да отпият бавно, задържат течността, за да усетят вкуса, а когато чашата е празна, отново я разклащат, за да усетят пак ароматите.

25008103_152495248851036_8420603887152529408_n(1)

Япония
Тук даже може да се каже, че традициите са още по-стриктни. Обръща се внимание на всичко. Чистенето на дома преди да дойдат гостите, редът в който приборите и съдовете ще бъдат сложени на масата, почистването и затоплянето им, запарването на чая и отсервирането му. Детайлите са различни според сезона и времето, но обикновено чаят Матча е предпочитаният бленд. Сервира се със сладки, за да се тушира горчивия му вкус.

Великобритания
Чаят е внесен в Англия през 17 век, но прословутият следобеден чай се налага чак 200 години след това. Около 1840 г. традицията е била обядът да се сервира по пладне а вечерята – късно вечер. Тогава седмата херцогиня на Бедфорд, Анна поръчвала около 16:00 да й приготвят малка закуска, придружена от чай. Примерът й вдъхновява висшата класа и скоро традицията става масова, а днес вече е един от белезите на англичаните. Най-добрият вариант е да сервирате чая заедно със сандвичи с краставица, филийки с масло, дребни сладки или кекс.

Despite Price Rises The British Love Of A Cup Of Tea Endures

Иран
Разпространявайки се на запад от Индия и Китай , чаят навлиза в Близкия Изток през 15-ти век. Бързо добива популярност и са отворени малки чайни. Чак през 20-ти обаче иранците започват да произвеждат свой собствен черен чай, който днес е важен елемент от културата на страната. Напитката се сервира на сребърен поднос заедно с набат – оцветени бучки захар с куркума. Чаят е много силен и се сипва в малки чаши. Традицията не е да се слага захар вътре , а вместо това отпиващият поставя една зад зъбите си и през нея пие чая.

Пакистан
В тази държава е прието на всеки гост да му се сервира чай. Традиционният бленд съдържа шам-фъстък, бадеми, сол, мляко и подправки като кардамон, канела и звезден анасон. Лесно ще го познаете по розовия му цвят. Върви чудесно с традиционни пакистански десерти. Друг популярен чай е Doodh Pati, за който не се използва вода – само мляко.

Аржентина
Тази страна може да се похвали с един от най-известните видове чай – йерба мате. Приготвя се в малък чайник и се прие през метална сламка , наречена бомбиля. Чайникът се предава от човек на човек, за да може всеки да усети вкуса и преживяването на бъде споделено. Ако кажете благодаря, когато ви го подадат, това се смята за голяма обида. Не е прието и да бъркат течността с бомбилята – това означава, че се съмнявате в способностите на вашия домакин. Традицията е да се сервира без захар, но тя бавно и полека се изменя.

18512680_1371992136227744_6099231646291066880_n(1)