Почина Нелсън Мандела – символ на съпротивата и пример за човешката щедрост на духа

| от |

1002032_688333767866538_1208725612_n

Първият чернокож президент на Южна Африка и анти-апартейд икона, Нелсън Мандела, почина на 95-годишна възраст. Южноафриканският президент Джейкъб Зума потвърди новината.

„Нашата нация изгуби своя велик син”, каза Зума.

Нелсън Ролихлахла Мандела е южноафрикански политик от народността кхоса, водач на Африканския национален конгрес (АНК). Нелсън Мандела е символ на борбата срещу системата на апартейд в Южна Африка.

Започва да се занимава политическа дейност през 1944 г., когато става член на Младежката лига на АНК. През 1952 г. оглавява кампанията за неподчинение на расистките закони. Година по-късно е избран за президент на АНК в провинция Трансваал.

През 1955 г. участва в конгреса на народите от Южна Африка. През 1956 г. попада в списъка на 156-те човека, обвинени в държавна измяна и арестувани от властите в Южноафриканската република (ЮАР). От 1960 г. е в нелегалност, а от 1961 г. ръководи военната организация на АНК.

През 1962 г. отново е арестуван и е осъден на 7 години затвор. През 1964 г. получава доживотна присъда.

article-2347173-00ED675700000190-364_634x429

Нелсън Мандела прекарва 18 години в затвора на о. Робън (1964-1982 г.), през 1982 г. е преместен в затвора в Кейптаун, където остава 6 години, след което е хоспитализиран заради туберкулоза. В продължение на дълги години по света се води кампания за неговото освобождаване.

През 1985 г. той отхвърля предложението на президента Питер Бота да бъде освободен, но да се откаже от каузата си. Освободен е на 11 февруари 1990 г., след като в системата на апартейд започва криза. Избран е за председател на Изпълнителния комитет на АНК през 1991 г. и за негов президент от юли 1991 г.

През септември същата година Нелсън Мандела подписва национално споразумение за мир от името на АНК, уточнява процедурите за спиране на политическо насилие.

article-2245915-00ED6E2100000190-219_634x426

На 3 февруари 1992 г. в Париж, заедно с президента на ЮАР Фредерик де Клерк получава награда на ЮНЕСКО за мир “Хофу-Боани”. През 1993 г. отново с Де Клерк получава Нобелова награда за мир.

public-pkt83-82614-jpg

През 1994 г. е избран за президент на ЮАР в първите общонационални избори с участието и на чернокожото население. През 1996 г. под негово ръководство е разработена и приета новата конституция на ЮАР. Президент на страната е до 1999 г.

article-2519062-19E1FFB900000578-748_634x824

Мандела е носител на повече от 250 награди, включително на Нобелова награда за мир (1993) и на българския орден „Стара планина“ (2009).

[youtube id=“XC3ahd6Di3M“ width=“667″ height=“356″]

Легендарната ирландска група U2 записа специален сингъл – Ordinary Love, като част от саундтрака към биографичния филм за бившия президент на ЮАР Нелсън Мандела – Mandela: Long Walk to Freedom. Приживе, Мандела и Боно бяха добри приятели и споделяха общи каузи.

article-2347173-0AE9E3C2000005DC-757_634x573

Повече от 120 улици, булеварди, пътища и мостове по света са кръстени на Нелсън Мандела.

mandela-map-title

Screenshot_4

1460221_10152104041595329_2082572786_n (1)

Вижте животът на Нелсън Мандела в снимки, но преди това си припомнете част от неговите емблематични цитати, събрани в отделна книга:

„Високо ценя идеята за демократично общество, в което всички са свободни, равни и живеят в хармония.”

„Божественото в човек е като пламък, който може да се скрие, но никога угаси.”

”Лидерът е като овчар. Той застава зад стадото и оставя способните и находчивите да излязат напред и поведат останалите. Така никой не осъзнава, че този, който ги ръководи, стои най-отзад.”

„Свободата би била невъзможна и безсмислена, ако няма сигурност у дома и по улиците.”

„Външният вид има значение и не забравяйте да се усмихвате.”

„Аз не съм светец, освен ако не гледате на мен като грешник, който се опитва да изкупи греховете.”

„Никой не знае що е нация, ако не е лежал в затвор. За една нация се съди по начина, по който се третират нисшите слоеве на обществото, а не висшите.”

„Бедността може да се победи не чрез благотворителност, а чрез справедливост. Бедността и робството не са проблеми, зародили се по естествен път. Човекът ги е създал и само той може да ги изкорени.”

„Никой не се ражда с омраза към друг заради цвета на кожата, религията или миналото. Хората трябва да се научат да мразят, тогава ще научат и да обичат. Любовта завладява човешкото сърце много по-лесно отколкото омразата.”
„Когато човек е лишаван от правото да живее живота според вярванията си, не му остава друг избор освен да стане беглец и да живее в изгнание.”

„Да негодуваш е все едно да пиеш отрова, надявайки се че това ще убие враговете ти.”

„Аз съм краен оптимист. Не мога да определя дали по рождение съм такъв или съм придобил това качество. Едно от нещата, които те правят оптимист, е да вървиш напред с вдигната към слънцето глава. Попадал съм в мрачни моменти, които са поставяли на изпитание вярата ми в човечеството, но не искам и не бих могъл да се подам на отчаяние. Този път води към поражение и смърт.”

„Най-важното предизвикателство, което стои пред нас е да установим социален ред, в който да бъде застъпена свободата на отделния индивид в пълния ѝ смисъл.”

„В страни където умират невинни хора, политическите лидери не се ръководят от разум, а от жаждата за кръв.”

„Забравете миналото.”

„Не съдете за мен по успеха, който съм постигнал, а по броя на случаите, в които съм падал, ставал и продължавал.”

„Както съм казвал и преди, първо бъдете честни със себе си. Няма как сблъсъкът с обществото да не ви промени. Великите миротворци са честни, почтени и смирени хора.”

„Образованието е най-мощното оръжие, с което може да промените света.”

„За разлика от повечето политици, аз признавам грешките си.”

„Не съм месия, а обикновен човек, превърнал се в лидер поради необичайно стечение на обстоятелствата.”
„Глобализация има там, където богатите и могъщите се стремят към повече власт и пари и го постигат, ощетявайки бедните и слабите. Това ни дава право да протестираме в името на световната свобода.”

„Научих, че куражът не е липса на страх, а триумф над него. Смел е не този, който не чувства страх, а който умее да го преодолява.”

„Когато общуваш с някого на език, който разбира, казаното възприема с разума. Когато говориш на майчиния му език – той възприема със сърцето.”

„Ако искаш да се помириш с врага си, трябва да работиш с него. Така той става твой партньор.”

„В моята родина първо влизаш в затвора и после ставаш президент.”

„Няма такова нещо като частична свобода.”

„Никоя страна не би могла да се развие, ако гражданите ѝ са необразовани.”

„Нека има работа, хляб, вода и сол за всички ни.”

„Дайте на едно дете любов, смях и мир, а не ХИВ.”

„Ако си беден, няма да живееш дълго.”

Споделете ни вашите мисли за Нелсън Мандела.

 
 

Най-влиятелните хора на годината според TIME

| от chronicle.bg |

Вчера списание Time публикува ежегодния си списък със 100-те най-влиятелни личности на годината, който този път включва рекорден брой жени (45) и 45 попълнения на възраст под 40 години. 

Главният редактор на списанието, Едуард Фелзентал обясни, че тази година списъкът има значително променен образ от предишни издания. Една от причините за това е, че днес влиянието не зачита „граници“ като пол или минимална възраст.

В сайта на Time всяка личност има представяне, написано от външен автор (като Наоми Уотс, която представя Никол Кидман). Сред 45-те жени е активистката Тарана Бърк (основателка на движението MeToo).

Шест от 100-те личности ще бъдат заснети на кориците на специални броеве на списанието – това са Бърк, Роджър Федерер, Тифани Хадиш, Никол Кидман, Дженифър Лопез и изпълнителният директор на Microsoft Сатя Надела.

Главният редактор уточнява, че списъкът не е мерило за величието на някакви хора, а по-скоро отбелязва личности, които са носители на промени. 

Мили Боби Браун отбелязва рекорд тази година, ставайки най-младото попълнение в списъка изобщо (тя е на 14). Актрисата от Stranger Things е в компанията на принц Хари, Меган Маркъл, Риана, Кеша, Шон Мендес. До тях се нареждат Доналд Тръмп и Ким Чен Ун и кметът на Лондон Садик Хан.

Други имена в списъка са: 

Хю Джакман (актьор)

Грета Геруиг (актриса и режисьор)

Гийермо дел Торо (режисьор)

Джъстин Трюдо (министър-председател на Канада)

Си Дзинпин (президент на Китай)

Еманюел Макрон (президент на Франция)

Върджил Абло (моден дизайнер)

Опра Уинфри  (телевизионна водеща)

Джеф Безос (основател и изпълнителен директор на Amazon)

Илон Мъск

Соня Фридман (театрален продуцент от Бродуей и Уест Енд)

 
 

А не може ли просто да забраним мачовете?

| от Цветелина Вътева |

Толкова сме свикнали с факта, че по мачове стават простотии, че вече неща от типа на „извадено око“, „счупен крак“, „откъснат палец“, „натрошен рейс“ пр. явления по време на вечното дерби са станали нормални.

Все едно е супер в реда на нещата в деня, в който Левски и ЦСКА играят, движението в центъра да е почти невъзможно, през Борисовата да не се минава и половината град да е пълен с фанатизирани фенове, лошо гледащи полицаи и наплашени граждани.

Инцидентът с бомбичката, гръмнала в окото на полицайка, влезе в новините, но и някак си съвсем естествено се вписа в разбирането, че „така е на мач“.

Хайде сега да повторим думата. Мач. Не война, не терористичен акт, не бомбардировка. Мач! Някакви момчета, които пет пари не дават за футбола, замятат крака, чакайки мъката да свърши и да ходят да се успокоят между гърдите на плеймейтка в черно сепаре с бял прах по масата. Докато те вяло подтичват на терена, натопорчени и възбудени младежи с настръхнли зърна (и в по-лошия случай: възрастни мъже с вехти тениски и избелели мастилени черепи по пъпчасалите рамене, правени от Емо, който се е учил да татуира в затвора) ръсят слюнка и псувни по червените или сините си шалчета, след което отпушват насъбрания екстаз в селска агресия.

Около стадиона има стотици полицаи, които вместо да си вършат другите неща, като например да гледат в една точка в мизерното районно, стоят като истукани и гледат мрачно. От една страна, защото си искат при точката, от друга – защото знаят, че по време на мача или след него вероятно ще им се наложи да поработят. Някои от тях, в които садистичното начало е засилено, сигурно са доволни, че ще имат възможност да разбият нечия обръсната глава с палка, но повечето са по-скоро отегчени.

Това е ситуацията на всеки мач на Левски и ЦСКА от много години насам.

Вече почти няма и да чуете „Само Левски“ или „Само ЦСКА“.

Призивите на „положително подкрепление“ отдавна са отстъпили на далеч по-звучните „К*Р за Левски“, „Копелета сини, всичко е червено“, „Гунди ви зове, на синьото небе“, „Чорба-м*нет“ т.н. Има и още, но те не може да се напишат в уеба.

Иначе мога да събера смелост и да напиша „Здравейте, аз съм Цвети и имам приятели-ултраси“. Наистина. Имам. От Левски съм, защото баща ми е от Левски, но пък имам приятели от агитката на ЦСКА. С тях съм пила бира, ходили сме на море и си ходим по рожденните дни. Не знам дали такова нещо като „бивши ултраси“, но те от години не ходят по мачове. Следят мачовете и отбора си, но са прекалено заети да правят пари или деца, или и двете. И въобще да си живеят живота.

А сред масата мутри, рецидивисти и комплексирани хулигани, живеенето на живота остава на заден план.

Тъжната истина е, че във футболните мачове между Левски и ЦСКА отдавна няма спорт. Това е война. Многогодишна война между две групи от една и съща субкултура: такава, която не среща своя естествен край, защото се предава от едно поколение на следващо. А както казва един от приятелите ми, за които говорех, „да бъдеш част от това създава чувство за принадлежност, сила, значимост – неща, които много от тези момчета няма къде другаде да получат“.

Наежваме се, когато Тръмп бомбардира Сирия, за да не се обиди Путин и да стане Трета Световна, и се подмокряме, когато Ким Чен Ун прати ракета в задния двор на Белия дом, а в същото време толерираме една реална, макар и жалка в мащаба си, война, чиито военни действия се реализират редовно в центъра на града ни.

В колата си имам диск на Lasthope и обикновено превъртам песента „F*ck Police“ по няколко пъти. Отношението към органите на реда обаче в този казус не е водещо. Водещ е фактът, че една жена, която е била на работното си място, е претърпяла и ще претърпи още цифра очни операции с надеждата, че ще си възстанови зрението.

Тя е жертва на война. И то такава, която може да се предотврати. Аре да ги забраним тия мачове.

 
 

No Tears Left to Cry на Ариана Гранде е страхотна песен

| от chronicle.bg |

Ариана Гранде пусна в мрежата новият си сингъл – първият след като бе извършен атентат по време на неин концерт в Манчестър през 2017 г.

24-годишната изпълнителка качи видеото на най-новата си песен, No Tears Left to Cry в профила си в Instagram. В емоционалния текст са включени препратки, напомнящи за събитието от миналата година, когато 22 души от публиката бяха убити, а 500 бяха ранени.

Клипът на No Tears Left to Cry е дело на режисьора Дейв Майерс, а продуцент е Макс Мартин. Песента е страхотна с постепенната си смяна от госпъл ритъма към свежо лятно поп парче. А клипът ни препраща в паралелна вселена, малко а ла Blade Runner.

Певицата подгря феновете си с няколко предварителни откъси и постове в социалните мрежи по-рано през седмицата.

От излизането си на 19 април, песента вече има 15 млн. гледания в YouTube, а отзивите за нея са повече от екзалтирани.

Според нас песента е страхотна, но оставяме и на вас да прецените.

 
 

Никълъс Кейдж се отказва от актьорската кариера

| от chr.bg |

Холивудската звезда Никълъс Кейдж оповести намерението си в близко бъдеще да се откаже от актьорство.

54-годишният Кейдж, познат с ролите си във филми като „Лунатици“, „Диво сърце“, „Да напуснеш Лас Вегас“, „Да изчезнеш за 60 секунди“, „Призрачен ездач“, е споделил, че си дава още „само три или четири“ години като актьор, преди да се насочи трайно към изяви зад камера.

Бъдещите си намерения да работи като режисьор и продуцент Никълъс Кейдж е споделил пред репортери в Пуерто Рико, представяйки новия си филм „Първично“ („Primal“).

„Що се отнася до продуцентска и режисьорска работа – ще бъда „в играта“. Компанията ми „Сатурн филм“ стои зад всички филми с мое участие. Режисурата обаче е нещо, с което бих се изявявал занапред, тъй като на този етап съм основно изпълнител.

Ще продължа да правя това още само три или четири години, след което ще насоча вниманието си главно към режисирането“, е заявил Никълъс Кейдж.