По пътя към “Нова Русия“

| от |

Западът не признава „референдумите“ в Донецк и Луганск. Кремъл пък все още не реагира. Макар и тези „всенародни допитвания“ да са нелегитимни, те биха могли да предизвикат опасна верижна реакция. Коментар на Бернд Йохан от Дойче веле.

Волята на проруските сили в Източна Украйна гласи, че в Европа отново трябва да бъдат прокарани нови граници. Ето, че сега в Донецка и Луганска област ще бъдат създадени две нови държавни образувания. Те трябвало да бъдат независими „народни републики“. В действителност обаче те ще се ориентират към Русия, защото както в политическо, така и в икономическо отношение са зависими от подкрепата на Кремъл.

„Всенародните допитвания“, на които в неделя (11.05.) жителите на Донецка и Луганска област бяха призовани да отговорят с „да“ или „не“ на въпроса „Подкрепяте ли акта за самостоятелност на Донецката народна република?“ и съответно „Подкрепяте ли акта за самостоятелност на Луганската народна република?“, противоречат на украинската конституция. Тя не предвижда регионални референдуми.

Организаторите на т.нар. референдуми бяха и все още са въоръжени сепаратисти, които окупираха административни сгради и полицейски управления. Те на са избрани демократично от никого, а завзеха властта с оръжие. Дори само поради този факт, „всенародните допитвания“ са нелегитимни и нямат никаква демократична основа.

Имитация на демокрация

Гласуването и резултатите от „референдумите“ не можеха да бъдат контролирани от независими наблюдатели – дори и само поради простичката причина, че не съществуваха официални избирателни списъци. Никой не знае колко души действително са дали гласа си. А може би е имало и фалшифицирани бюлетини. Освен това отделни лица може и да са подавали по няколко бюлетини. Много украински граждани в източната част на страната не се отправиха към урните – вероятно от страх. Затова и международната общност не може и няма да признае тези т.нар. референдуми.

Това обаче няма да спре сепаратистите. Те и не очакват международно признание за своите действия. Техните „референдуми“ всъщност бяха популистка маневра. Те имитираха демокрация, за да могат да се позоват уж на „народната воля“. Те имат и друга цел: да предизвикат верижна реакция. Защото се надяват, че и в други области в Източна и Южна Украйна биха могли да бъдат проведени подобни „всенародни допитвания“.

„Нова Русия“ може да се разпростре до ЕС

Тази стратегия напомня за теорията на доминото от времето на конфликта Изток-Запад. Навремето тя гласеше, че идеологията и пропагандата ще накарат съседните държави да паднат една по една и да се „обърнат“ към Москва. Ето, че сега съществува опасността подобен сценарий да бъде реализиран и в някои области на Украйна. Сепартистите искат по подобие на Донецк и Луганск да бъдат създадени и други „народни републики“. От тези „плочки на доминото“ в бъдеще би могло да бъде сглобено общо държавно образувание под името „Нова Русия“. В Донецк и Луганск вече се говори за това, най-често обаче – в Москва.

Самият руски президент Владимир Путин също употребява понятието „Нова Русия“. Става въпрос за една територия, която би могла да се разпростре от Източна Украйна през Крим и Одеса до Република Молдова и Румъния, т.е. непосредствено до границите на ЕС. Русия вече анексира полуостров Крим. Сега Москва би могла да подходи така и към Донецк и Луганск, макар и засега да отрича подобни намерения. За Кремъл обаче точно тези области са „плочките от доминото“ по пътя му към „Нова Русия“.

 

 
 

Най-странните контрацептиви в историята

| от chr.bg |

Добре, че е глупостта ни, за да не изчезнем.

Днес през 1951 година, когато мексиканският химик Луис Ернесто Мирамонтес Карденас е едва на 26, той регистрира последния етап от синтезирането на норетиндрон. Така се дава началото на противозачатъчното хапче.

До края на живота си през 2004 година Луис ще запише повече от 40 национални и международни патента в областта на фармацевтичната химия, органичната химия, нефтохимията и атмосферната химия. През 1964 година хапчето е избрано от патентното ведомство на САЩ за едно от най-важните изобретения от 1794 до 1964. Името на Луис се нарежда до това на Пастьор, Едисън, Бел и братята Райт в „Залата на славата“.

За да подчертаем важността на това събитие в галерията ни днес ще ви покажем само няколко от най-странните контрацептиви, които човечеството е използвало преди хапчето и модерният презерватив.

Приятно разглеждане!

 

 
 

Точно така: да драскаме, но културно!

| от chronicle.bg |

Няма вече Банкси, няма вече Майкъл Мур! Откакто някакви пичове, служители от Националната опера, надраскаха паметника в Хирошима с „Локо София“, има ново течение контракултурното изкуство!

Уволнени и низвергнати от обществото и собствения си отбор, тези мъже са герои! Ние ще последваме техният пример и ще разнесем тази гмеч, наречена „български отбор по футбол“ заедно с посланието за България, навсякъде по рохката плът на майката земя.

Без псувни и грубости, културно! Ето как и къде:

„Локо Пловдив“ на Нагасаки

Те просто така си вървят – по двойки. Нали знаете, красотата е симетрия.

„Ботев Враца“ на Статуята на свободата

Бързо, докато Валери Божинов не си е тръгнал от отбора – нека се разпише и при тази порочна мадама.

„Аре Миньоро“ на Айфеловата кула

Знаете, известна е жарката любов между град Перник и винкела като предмет. А ако съществува на тази планета паметник на винкела, то той е Айфеловата кула.

„Берое Стара Загора“ на паметника на Ким Ир Сен и Ким Чен Ир

Северна Корея и „Берое“ има едно нещо помежду си: и при двете „няма мое, няма твое…“

„Лудогорец  Разград“ на Ниагарския водопад (някъде отстрани, не върху водата)

Ниагарския водопад е може би най-посещаваната забележителност в света с над 30 милиона посетители годишно. Това би трябвало да им покаже какво е да имаш фенове.

„Само Левски“ на Стоунхендж

Хубавото е, че навсякъде около Стоунхендж има тревичка и зелено. Така там спокойно могат да пасат говеда.

„Само ЦСКА“ на Крепост Хисаря

Крепост Хисаря се намира в Ловеч. Там надписът „Само ЦСКА“ ще седи страхотно, защото където и да ходиш, където и да скиташ, най-хубаво си е вкъщи.

 
 

Кои са по-опасни: кулагиновците или ричардовците?

| от Вучето |

Най-скандалният български гримьор стигна до края на пътя от “Осанна” до “Разпни го”. След като потроши малко продуцентска покъщнина, беше набит от “мецана” Костова с пластмасова бутилка и разби с неподозирана за крехката си физика сила вратата, водеща към външния свят, зрителите най-после се възмутиха и обърнаха палеца надолу. 70 и няколко процента дислайк изпратиха Кулагин да си лакира ноктите у дома, при баба и мама.

В Къщата ликуват, пият и пеят възрожденски песни, за да ознаменуват освобождението от тиранина. Сдружение “Майки срещу насилниците на жени” се обърнаха с искане към премиера да обяви 15 октомври, датата, на която Кулагин напусна шоуто, за национален празник. В няколко града на страната се канят да организират през уикенда всенародни тържества, на които да се раздава курбан за здравето на пострадалите от ръката на гримьора на ВИП-ове, Папи Ханс и Ваня Костова.

Главата на змията беше стъпкана и Доброто възтържествува. Както винаги.

А дали наистина?

Заради разиграващите се вече повече от месец циркове около Валентин Кулагин и несекващите коментари за безобразното му поведение, някак на заден план останаха други панаирджийски мечки. Именно те използваха интереса към главния дразнител в реалитъ предаването като параван, зад който да скрият собственото си безобразие. Думата ми е за Ричард Величков – “Ричи”.  И не конкретно за него, а за  всички немуподобни, които бродят из фитнес-клубовете на републиката и помпат мускули в очакване да станат известни. Ако не може утре, то поне вдругиден, че много им е спешно да почнат да ги спират хората по улиците и да ги молят да си направят селфи с тях  Междувременно се явяват на разни конкурси за Мистър Едикаквоси по слипчета Andrew Christian (дизайнерският надпис на ластика моментално прибавя поне десет точки отгоре). Освен това четат литература за самопознание и самопомощ: “Преди да се гръмнеш прочети тази книга” (подвеждащо заглавие – НЕ е книга за лов и риболов!), “Силата на духовната интелигентност” (висока топка!) и “ Лидерите винаги обядват последни”( още по-висока топка! Допълнително затруднение: от нея се огладнява…)

Ричардовците са непреклонни в амбицията си да станат милионери като правят…нещо. Представят си как след време някой ще напише книга за самопомощ, вдъхновена от техния светъл пример, със заглавие: “От Смолян до милиона”.

Друго нещо, с което ричардовците си запълват времето в очакване да се случи националната известност и първият милион, е като спят с жени, които не непременно харесват. Наричат тези жени не кифли, а “вафли”. Причината е, че като им се прияде нещо сладко и няма кифли, и вафлите стават. Жени – вафли, все тая. За тях сексът с манекенка в национален ефир или на страниците на жълт вестник с каракачанска овца е еднакво ефективен начин за постигане на заветната цел.

С ричардовците разговорът невинаги върви гладко, защото особеностите на диалектния им изказ често затрудняват събеседниците им.  Обаче ричардовците компенсират липсата на богат речник и бляскав интелект със солиден запас от 48 тениски с маркови етикети отзад на врата. Така де, нали по броя и бранда на тениските посрещат… По какво изпращат още не са го измислили.

Ричардовците са пример за подръжание за малките, които искат да станат като тях като пораснат. И как не! Казват “Добър ден” на влизане в аптека, кръстят се в черква и отстъпват място на бременни и баби в трамвая. Това последното е приятно допълнение към PR образа им, въпреки че е пълно фентъзи. Ричардовците не ползват трамвай, не защото не могат да се научат да го карат, а защото предпочитат да карат други… коли.

Ричардовците могат и да харесват кулагиновците, но могат и да не ги харесват. Те всъщност нямат нищо против да са приятели с “джендъри”, понеже на техен фон по презумпция изглеждат по… развити. А и джендърите не са им конкуреция за женското внимание. Виж, проблем са разните там интелектуалци, които хем не могат да вдигат 100 от лежанка, хем дрехите им не са италиански, но въпреки това ги водят ВИП. Нещо не излиза сметката. Изобщо, разсъждават ричардовците, ако продължават някакви сакати физици, дето говорят през лаптопа си, и други смешници без добре оформени трицепси да печелят възхищение, награди и риалити шоа, накъде изобщо  се е запътил този свят?

Накъдето и да се е запътила този свят обаче, ричардовците винаги ще се нагаждат към новата среда. Защото са нов биологичен  неунищожими вид хлебарки. Само че хлебарки с ЕГН. И се размножават. Но всички останали се правят, че не ги забелязват, понеже някак е срамно да кажеш, че домът ти е нападнат от гадините. Тогава не ти остава нищо друго освен  да се гръмнеш ПРЕДИ да прочетеш бестселъра “От Смолян до милиона”.

 
 

Ницше, който дейно участва в убийството на Бог

| от chr.bg |

Фридрих Вилхелм Ницше е роден на 15 октомври 1844 година в Рьокен, село близо до град Лютцен в Прусия. Кръстен е на крал Фридрих Вилхелм IV, който навършва 49 години в деня на неговото раждане, но по-късно се отказва от средното си име.

През 1865 година Фридрих Ницше се запознава в дълбочина с работите на Артур Шопенхауер, а през следващата година прочита „История на материализма“ на Фридрих Алберт Ланге. И двамата, най-вече Шопенхауер, оказват значително влияние върху развитието на философските му възгледи. С публикацията си през 1878 г. на „Човешко, твърде човешко“ (книга с афоризми на теми вариращи от метафизиката до моралността и от религията до половете) реакцията на Ницше срещу песимистичната философия на Вагнер и Шопенхауер става очевидна, както и влиянието на „Мисъл и реалност“ на Африкан Спир.

Понеже болестта му го кара да намери по-благоприятен климат за здравето си, Ницше пътува често и живее до 1889 г. като независим автор в различни градове. Той прекарва много лета в Силс Мария, близо до Санкт Мориц в Швейцария и много зими в италианските градове Генуа, Рапало, Торино и френския град Ница. През 1881 г., когато Франция окупира Тунис, той планира пътуване до Тунис за да види Европа отвън, но по-късно се отказва от тази идея. Ницше от време на време се връща в Наумбург за да види семейството си. През това време той има повтарящи се периоди на конфликт и помирение със сестра си. Той живее от пенсията си в Базел.

На 3 януари 1889 г. Ницше преживява психически срив. Двама полицаи го приближават, след като нарушава обществения ред по улиците на Торино. Какво се е случило остава неизвестно, но често разказвана история твърди, че Ницше вижда удрянето с камшик на кон, притичва до него, прегръща врата му, за да го защити и се срива на земята.

През следващите няколко дни Ницше изпраща кратки писма до няколко стари приятели (включително Косима Вагнер и Якоб Буркхарт). На бившия си колега Буркхарт Ницше пише: „Накарах Каяфа да бъде поставен в окови. През последната година бях разпънат на кръст от германските лекари. Вилхелм, Бисмарк и всички антисемити бяха премахнати“. Освен това той нарежда германския император да отиде до Рим, за да бъде застрелян и призовава европейските сили да предприемат военни мерки срещу Германия.