shareit

По-добрият БГ рап

| от |

Който казва, че в България няма добър рап, със сигурност, или е прекалил с Криско през последните години, или се ръководи от връчването на бг хип-хоп наградите. Разбира се, никои награди не са меродавни, както знаем. Дори Оскарите, които прескачаха Леонардо ди Каприо десетилетия. Трябва да си изкривиш душата, за да твърдиш, че Ъпсурт, Спенс, Бобо и още някои представители на този жанр с несигурно съществуване у нас нямат добър наратив. До момента не съм срещала човек с особено отношение към музиката, който да не обръща палачинката щом заговорим за Ицо Хазарта, а напоследък и за няколко от по-новите имена.

Не иде реч за меланжа от румънско манеле и второкачествен регетон, дами и господа. Това го могат само Гери Никол и нейните връстници. Девойката – заможна и енергично провокативна, залага на бляскави клипове и скандално поведение, но съдържанието на текстовете й наподобява рими на 13-годишен фен на Мишо Шамара.

А ние си говорим за силен наратив, запомнящ се флоу, яка бленда и ударен бийт. А, който твърди, че у нас няма такова нещо на едно място, значи просто не слуша внимателно. Затова нека поразчистим замъгленото си от претенции съзнание и да си поговорим за по-добрият БГ рап.

Разбира се че започваме с Ъпсурт.

„Колега” е сред най-емблематичните им парчета, а „3 в 1” е химн в рекламните поприща. Лаф след лаф, оригинално влизане, разпознаваеми гласове и съдържание за интелигентни над средното ниво. В текстовете им има модерни послания по теми, от които би трябвало да се вълнуват повечето хора у нас, но уви – това не се случва. И макар че след култовата „Бела жига”, изпълненията на Ъпсурт се превърнаха в бутикови, то когато издадат нещо ново, го правят като хората и няма у нас капaцитет, който да отрече този факт. В случай, че се появи подобен потенциал, който да критикува, го финтираме с един единствен аргумент – 2014 година, Ицо Хазарта, One Shot и песента му „Хип-хоп” – защото хип-хопът им е много по-добър от хип-хопа ти.



Накъде без Спенс?

Няма как да пропуснем тегавото момче на рапа у нас. Не познавам човек, който да не знае кой е Спенс. Той е не само БГ звезда, но и един от основоположниците на хип-хопа у нас. Текстовете му съдържат от по над 400 уникaлни думи във всяка песен – речников запас, за който Мишо Шамара и компания могат само да му завиждат. Клишета липсват, но затова всяка рима е лозунг. С абсолютно категорична гражданска позиция, запознат с международното положение достатъчно, за да направи песен за това, Спенснята е повече от рапър. Сам си е студио, сам си записва и сам се издава. Един независим рапър в потока на БГ хип-хопа, който също няма как да сбъркаш дори ако го чуеш по радиото.


Всичко на Бобо!

Който не е слушал симпатичния шоколадов изпълнител, трябва да го направи още сега. Един от най-сериозните хип-хоп представители у нас още от времето, когато припяваше в хита „Първичен инстинкт” в колаборация с „Димна Завеса”. Бобо е безпогрешен в слуха и пеенето си – негова слабост е соула, джаза и RnB звука, а блендата му е уникална и може би се дължи на гвинейските му корени. С други думи – музикант до мозъка на костите си, който в последно време действа повече като композитор и текстописец. В ранна възраст започва да се занимава с пеене при джаз певицата и музикален педагог Стефка Оникян. След това става част от Снайпър Рекърдс – и как иначе? Спенс не би подминал подобен талант. Напоследък се е отдал на колаборации и живи изпълнения с едни от най-сериозните музиканти у нас. Може да ги чуете като Bobo and The Gang. За щастие Бобо ни зарадва и с One Shot през май – „Трудният път”. Там сочен наратив гали ухото. Така че, за да станеш човек от амеба трябва да четеш, а ако не ти се чете – слушай Бобо.

Сред по-добрите БГ рапъри, от които има какво да чуеш и научиш, се нарежда и едно варненско чудо – Явката Дългия – баш майсторът на рапа от Варна до София. Залага на тежки словосъчетания, лежерна бленда, по-малко псувни (да не кажем, че липсват) и повече мисъл. В текстовете няма грам поза – нещо, което за новата „рап вълна”, където всичко е Бали, жилибони, кралици и дупета-баклави си е направо уникално постижение. Със сигурност за да спреш словесните изстрели на Явката ДЛГ, ти трябва малко над средното ниво умствен багаж, а за battle – поне да си изчел книгите в списъка по литература от седми клас, което в наши дни си е рядкост. Та ако имате нужда от пожарогасител за простотията – Явката Дългия ще ви услужи с неговия.

Освен че не е рапър с претенции, Явката мечтае за нинтендо с NDOE, както и повечето от нас. NDOE e вечен не само в Добрич, но и до там и обратно. Най-свежият изпълнител, по лично мнение, в българския рап – талантлив от първия си албум, който излезе на касетка през 90-те. Един от основателите на „Амнистия”, които помним с тлъстия среден пръст, насочен към глупците. От от далечната 1994 година до сега – близо две декади, NDOE e недостижим. Разбира се, че е работил в Sniper Records, заедно с Митака като DRS. Предлага разнообразие от запомнящи се рими в различен стил – от реге през хип-хоп до dancehall. Фен е на всичко ямайско и за щастие наскоро се завърна с гръм и трясък с невероятния One Shot – „10 от 10” . За това парче, NDOE научил целия си текст отзад напред, което звучи като непосилна задача за масата. Лятото по Черноморието вече се усеща по-дивашко с Diego Freestyle, последното му парче, миксирано от близначките Алекс и Влади.

Наричат ги най-свежите агенти на новата вълна в БГ рапа. Наред с NDOE лято 2016 е по-лудо с Young BB Young – Стефонския и Черния, както се представят Стефан и Владо. Те просто са различни и това е най-точната дума за тях. Рапират на свой език, който лесно остава в съзнанието и те кара да подхвърляш странните реплики от текстовете им по всяко време на денонощието дори в най-невероятната ситуация. Заедно с NDOE преди 2 месеца YBBY пуснаха BIBI SONG – хит, който ще ви накара да гледате по друг начин на БГ хип-хопа. Весело звучене, двусмислици, храна за всички – с други думи бъдете вечно млади с Young BB Young и не пропускайте нито една тяхна песен оттук нататък.


Dim4ou e голямо, усмихнато момче, което ще ви накара да се клатите в ритъм, докато реди с такава лекота, все едно пее детска песен. Същевременно текстовете му са оригинално съчетани със специалните моменти от бийта- така че да влезе неочаквано без да подозирате. Сменя тактовете без да губи ритъма – абсолютен феномен за повечето български „рапъри” извън тази листа. Разбира му се всичко, а варненският диалект не дразни грам. Закърмен с рапа на 90-те години, пише текстовете си на листове от тетрадка в клас и ги събира в кутии за обувки. Следва 4 години пауза, след което – бум, Димчо е отново в играта и „ши ги клати”. А вие вижте само как го прави.

WОSH MC или Стефан Иванов е достоен син на баща си – синеоката мечта на нашите майки – актьорът Иван Иванов. Само че се изявява на музикалната сцена. С песните на STICKY INSECT сме прекарвали лято след лято пред огъня и палатката, а преди 2 години WOSH MC „отми” проблемите с песен за тях. Към него сме особено взискателни, защото той е известен с непоносимостта му към комерса, което пък лишава феновете му от регулярното му присъствие в рап средите. Затова пък когато се появи, запълва съзнанието ни с качествени рими. Така че музика и текст by Wosh MC е винаги добър избор и зиме, и лете.

И приключваме (засега) този ограничен (поради наличността) списък на истинските и добри рапъри у нас с една ъндърграунд банда, позната на ценителите – T.H.A. и Кучетата. Бучката и Drunken Ma са мастери на професионалния бийт и точните като стрели лирики. Богат текст, информация за размисъл и студийна обработка на високо ниво – Бучката си е българския Timberland и няма как да му се отрече. Помните ги с емблематичната за бг хип-хопа песен „Една Нощ” , в чиято нова версия участва Rahlo от Blacksoil. Истината е, че нещата им се получават само за една нощ – текст, музика и мастериране – защото им идва отвътре. Истински Кучета в света на хип-хопа, които си заслужава да чуете.

Без претенции списъкът да е изчерпателен бихме могли да обобщим – по-добър БГ рап има, но повечето от „рапърите” у нас го подминават, защото просто не разбират по-сложните словосъчетания. Но както знаем, хип-хоп културата се храни от книгите, политиката и социалните проблеми. Така че няма как да стане без знания и думи. Защото смисълът на рапа е борбата с думи и музика, а за това трябва последователност и концентрация, както и гражданска позиция, макар компрометирането на всякакъв вид протест в нашите географски ширини напоследък.

Ако все пак преслушате тези предложения, със сигурност ще си тръгнете една идея по-облагородени и в по-добро настроение. Да кажем сбогом чалга-рап, да живее по-добрият хип-хоп.