Пловдив в детайли за три дена

| от Стефан Генадиев |

Можеш да стигнеш до най-затънтените кътчета на едно място, да разгледаш всички забележителности, да изучиш историята му от корица до корица… и да си тръгнеш непроменен. Можеш да знаеш наизуст Главната, Сахат тепе и Бунарджик, Етнографският музей, „Ейрене” и нищо от това да не оставя отпечатък.

А можеш да отидеш в Пловдив по един ден в годината за последните три години и да се влюбиш в този град.

В Пловдив се ходи с отворени сетива. Без предварителни очаквания, с любопитство към прословутите малки улички. Те крият също толкова тайни, колкото експонатите в Етнографския музей, например. Не ги подценявайте, защото когато той е затворен за ремонт, именно паветата ще ви разкажат за града и ще бъдат вашият екскурзовод.

Бил съм в Града на тепетата точно три пъти в последните три години. По един ден всяка година. Крайно недостатъчно? Най-вероятно, да. И все пак напълно достатъчно, за да поискаш да се връщаш всяка година (за по-дълго) на това място. А нима това не е причината, която запалва искрата за пътувания? Да знаеш, че има още много какво да откриеш. Да изучиш малките кътчета, каменните стъпала, които крият толкова тайни, колкото и разкопките в центъра. Да захраниш любопитството и всяка година да откриваш, че то е неутолимо, защото мястото го разпалва след всяко посещение.

Дали заради собствено изострено усещане към наглед незначителни образи или защото самият град е една безкрайна върволица от незабравими малки неща, помня най-ясно именно детайли. Откъслечни места, усещания, емоции.

Първият ден премина главно във Виенския павилион. Огромните палати на панаира и поставената между тях като от друго място сграда в зелено, пълна със светлина, като сапунен мехур, обграден от езеро. След това центъра, Общината и стрелките на многото часовници, които ни напомняха, че нямаме много време. Един кратък участък от главната улица и бързото и скорошно потегляне от автогарата с обещания отново да се върнем.

Вторият ден премина почти изцяло в културния дом „Борис Христов”. Топлото време, оживеният град, навалицата в началото на май, червените седалки на залата, озвучителната кабина горе, сякаш накрая на света, голямата сцена с внушителната си инфраструктура, мирисът зад кулисите (опияняващият мирис на театър!), дългият и наскоро построен коридор с многото гримьорни. И отново кратка разходка около Общината, защото ни предстоеше среща с местната публика вечерта. Тръгнахме си от Пловдив под дъжд от аплодисменти. Някъде преди това се случи онази първа разходка в „Цар Симеоновата градина“, която като че ли се намира в друго време и пространство. Прилича на парк, но на практика няма друг парк като нея. Оживена е като Борисовата, разнолика като Южния парк, но си има нещо свое, което я отличава от тях и от всеки друг градски парк. Може би са заобикалящите я улици с ниски къщи в старовремска архитектура. Като парк от друго време. Може да е от пеещите фонтани. От ароматните липи. А може би историята, започваща през 1862 г. все пак наистина пази милиони тайни. Май е това…

Третият ден премина изцяло по улиците на града. Започна някъде около „Цар Симеоновата градина“ и приключи на същото място. Междувременно беше запълнен от стотици туристи, обикаляне по малките улици и няколко от най-приятните загубвания в мълчаливия стар град. Небет тепе беше приютило няколко групи чужденци, които лягаха на скалите за кратко, млади двойки се целуваха, възрастните сядаха, където могат, за да си починат от изкачването, децата се гонеха около нас, докато ние гледахме стотиците непознати места в подножието на възвишението. Всяка гледка само увеличаваше жаждата за още такива. Съвсем естествено, за накрая оставихме градината. Навсякъде имаше хора и все пак никакъв шум не нарушаваше тишината. Може би защото в определени състояния нищо не може да заглуши личните усещания. Ако е така, то всеки ще чуе и усети в Пловдив, това, от което има най-много нужда.

Днес е празникът на Пловдив. Три дни на това място са срамно малко време. Но както казахме, достатъчно. Да се запали искрата. Да усетиш сладкото гъделичкане при мисълта колко много ти предстои и няма за къде да бързаш. Затова ще има още много дни. Не само за мен. Скоро. И всяко следващо посещение ще добавя още и още детайли към голямата лична картина на всеки от нас, наречена Пловдив.

 
 

Тилан Блондо – новата Кейт Мос

| от chronicle.bg |

В края на миналата година еднa от световните класации с близо 30-годишна история публикува ежегодния си списък с най-красивите женски лица за 2018 г.

Начело на него е момиче, което е свикнало да бъде под светлината на прожекторите още от 6-годишна. След като преди 10 години печели титла за „най-красиво момиче в света“, 17-годишната французойка Тилан Блондо стана „най-красиво лице в света“ Класацията е на филмовия критик TC Chandler, който e част от асоциацията „Independent Critics“.

Това е напредък за Блондо, тъй като за предходната 2017 г., тя е била на второ място  в същия списък.

Как започва всичко?

Моделската звезда на Тилан Блондо изгрява, когато тя е още четиригодишна и се появява на модно ревю на Жан-Пол Готие.

Още тогава предизвиква фурор, а дискусиите дали това, което прави, не противоречи на нормите започват с появяването й на корицата на френския Vogue, когато тя е едва на 6 години. Четири години по-късно, преди още да е влязла в тийнейджърските си години, отново се появява на страниците на списанието с тежък грим и облекло на възрастна жена.

Независимо от реакциите, че списанието сексуализира образа на дете, това дава старт на моделската кариера на Блондо. Скоро след това тя вече е сравнявана с Бриджит Бардо, която се появява в списание Elle едва на 15 години.

Тилан Блондо е дъщеря на френския футболист Патрик Блондо и модния дизайнер Вероника Лубри.

От времето на онези първи кадри, в който тя гали заек или се черви в огледалото, моделът в нея получава все повече и повече възможности да се реализира в света на модата. Когато е на 13 г. за първи път се появява на корица на списание. Френското списание Jalouse я нарича „Новата Кейт Мос“.

От тогава до сега са минали 4 години.

Разликата е, че днес Блондо вече е представлявана от същата агенция, която стои зад сестрите Джиджи и Бела Хадид и зад Кая Гербер (дъщерята на Синди Крауфорд). Работи за световноизвестна козметична компания и е редовен посетител на Седмиците на модата в различните краища на света.

В интервю за W magazine споделя, че хората, които я вдъхновяват са Кара Делевин, Барбара Палвин и Джиджи Хадид.

В момента Тиери Блондо живее в Южна  Франция със семейството си, а по нейните думи тайните на поддържането на добрия външен вид са многото сън и махането на грима преди лягане вечер.

Повече от Тиери Блондо, най-красивото лице в света за 2018 г., можете да видите в галерията ни горе.

 
 

Стийв Карел прави комедия за Netflix с хора от „The Office“

| от chronicle.bg |

Продукцията ще е „комедия на работното място“ и ще разказва за плановете на САЩ за космоса. Стийв вече е подписал с Netflix, въпреки че сериалът „Space Force“ още няма сценарий.

Сериалът е вдъхновен директно от предложението на Доналд Тръмп през юни за шести клон на армията, който да се занимава конкретно с евентуални космически войни.

Освен да играе, Карел също ще продуцира заедно Грег Даниелс, кой е създател на американската версия на „The Office“. „Space Force“ е предложен единствено на Netflix като част от мотивацията за проекта от страна на платформата идва от чудесното представяне на „The Office“ – сериалът е най-гледаната телевизионна продукция на платформата и дори получава повече внимание, отколкотo когато го даваха по CBS.

През декември Карел отрече да има планове за продължение на култовия сериал. „Буквално трябва да имаш същите сценаристи, същите продуценти, същите режисьори, същите актьори и дори тогава може да не излезе същото нещо.“

 
 

Създадоха робот, който помага на хора с болестта на Алцхаймер

| от chronicle.bg |

Робот, построен от учени в САЩ, може да помогне на възрастни хора с болестта на Алцхаймер да живеят самостоятелно.

Той работи с помощта на сензори, които се поставят в дома на болния, за да засичат къде се намира в момента, какво прави и дали имат нужда от помощ с ежедневните си задачи. Ако имат – специален робот-помощник е изпратен, за да им услужи. Той може да им представи прости инструкции как да извършат определена дейност или да ги заведе до желан предмет (като храна, лекарства).

Даян Кук, професор по електроинженерство и компютърни науки и директор на Центъра за адаптивни системи към Университета във Вашингтон, където е създаден роботът, твърди, че той може да помогне на възрастни хора да живеят самостоятелно в домовете си. „Около 90% от възрастните предпочитат да остаряват в дома си вместо в старчески дом. Искаме това да бъде опция за възможно повече хора без да се налага да наемат болногледач.“

1-wsusmarthome

Роботът е тестван от 26 студента, които трябва да изпълнят 3 задачи и след това да оценят асистенцията на робота. Повечето оценки са положителни, но системата все още е в ранен стадии на развитие.

Доктор Фиона Карагър от Alzheimer’s Society, Великобритания, казва: „Няма лек за болестта, а нови лекарства не са се появявали от повече от 15 години. Затова е важно да намерим и други начини за помощ на болните. Роботите могат да допринесат възрастните да не се чувства самотни и да са в по-добро настроение. Нищо обаче не може да замени човешките отношения.“

 
 

Велики филми, които никога не бива да съсипваме с римейк

| от chronicle.bg |

Истинските любители на киното и Холивуд намират все по-малко допирни точки в последните няколко  години. Мястото, смятано в продължение на десетилетия за Мека на седмото изкуство, днес все повече се отдалечава от художествения аспект за сметка на финансовия.

А днес финансов успех се постига с няколко неща: блокбъстър за супергерой, игрален филм по анимация, всички възможни сюжети, които могат да произлязат от вече направена класика. И добрият стар римейк, който макар да върви надолу, не загубва позициите си.

Римейкът е изгоден за киностудията по много причини. Той стъпва на нещо сигурно, често култово, което е гарант за интереса на публиката. От това следва, че рискът е относително по-малък, отколкото с оригиналната история.

В последните години видяхме доста несполучливи опити за римейкове. Макар и тези филми да донесоха милиони на продуцентите си, оригиналните версии нямаха нужда от подобни бледи копия на своите аури.  Но Холивуд не възнамерява да спре дотук и е заредил в ръкава си достатъчно заглавия, които да избълва от конвейера си през тази година.

В следващите месеци очакваме новите „Цар Лъв“, „Ейс Вентура“, „Зеленият фенер“, „Мечът в камъка“, „Ангелите на Чарли“ и „Дъмбо“.

И понеже горният списък е малко притеснителен, обръщаме поглед назад към няколко класики, които би било ужасно да бъдат възродени за нов живот. Една от много причини е, че всяко произведение на изкуството вирее най-добре в своята собствена епоха. Ако е велико, ще я надживее. И това ще е целият живот, от който има нужда.

В този ред на мисли, в  галерията горе сме събрали скромен брой филми (седем), които би било истинско светотатство да бъдат екранизирани наново.