Плевнелиев в Благоевград: Политиците не трябва да се страхуват от протестите

| от |

president

За нова фаза на демократична консолидация, която може да бъде постигната чрез укрепване на гражданското общество у нас, апелира президентът Росен Плевнелиев в Благоевград пред студенти от Американския университет в България. В лекция на тема „За по-добро бъдеще: кой трябва да поеме инициативата?“ държавният глава заяви, че все още в България трябва да се работи за укрепването на върховенството на закона, на независимите и обективни медии, на пазарната икономика и публичните институции.

„24-годишният преход към демокрация и пазарна икономика показа, че простото установяване на демократична партийна система, институции и законодателство не е достатъчно за установяването на дългосрочна демократична стабилност. Единствено инвестициите в дългосрочните стълбове на демокрацията могат наистина да възвърнат развитието на демокрациите в региона“, каза Росен Плевнелиев пред близо 400 студенти и преподаватели в Американския университет.

Според президента, днешната институционална криза в България се дължи на структурни проблеми на демократичната система, които обществото ни не е преодоляло напълно за 24 години преход. Такива са правителствените зависимости от олигархични структури, които активно влияят върху политическия дневен ред чрез медийна концентрация и задкулисно правене на политика, чрез липса на прозрачност по отношение на големи правителствени проекти, неефективна и недостатъчно независима съдебна система.

„В началото смятахме, че това е национален проблем, но това е регионален феномен за Централна и Източна Европа. В нашите млади демокрации в целия регион има тенденция на отстъпление и загуба на крайъгълни постижения на демокрацията, веднъж оставени без подкрепа“, посочи президентът Росен Плевнелиев.

През 2013 г. гражданското общество се завърна на сцената с вълна от спонтанни протести и с искане за промяна, хората поставиха проблема за това как работи нашата икономика и демокрацията ни, подчерта държавният глава в лекцията си.

„Отбелязваме безпрецедентни протести, политическа конфронтация и исторически ниски нива на доверието в институциите и политиците в България, но и по целия свят. Днес гражданското общество има различен дневен ред. Въпросът е готови ли са политиците за промяна“, каза Росен Плевнелиев.

Според него, днес е налице „най-силното ниво на политическа конфронтация от началото на прехода с тенденцията към нейното задълбочаване“, а страната ни е в състояние на повсеместна политическа криза, с високо ниво на реваншизъм, дефицит на диалог и на конструктивен подход.

Президентът отново изтъкна проблемите, ясно посочени от българските граждани – ниски доходи, безработица, корупция, проблеми с върховенството на закона, ниско качество на здравеопазването, зависими медии, млади хора, които напускат страната. Хората не се интересуват толкова от рейтинга на политиците, а именно от посочените проблеми, решаването на които не е толкова трудно, каза държавният глава.

„Например, решението на проблема с ниските доходи са реформите за конкурентоспособност и по-добра бизнес среда за повече инвестиции. Решението на проблема с безработицата е подкрепа за малките и средните предприятия. Решението за корупцията е електронното правителство, а за здравеопазването – реформа и въвеждане на електронно здравеопазване“, подчерта Росен Плевнелиев.

„За всички вече е ясно, че членството в Европейския съюз не води автоматично до просперитет, до върховенство на закона и до демокрация – за тях трябва да работим“, категоричен бе още президентът. Държавният глава коментира, че след 45 години комунизъм страната ни днес има институции „с европейска форма и фасада, но тяхното съдържание и резултати не отговарят на очакванията на хората“. „Затова смятам, че активната позиция на гражданското общество е много позитивен знак, че хората ги е грижа, че хората действат и се променят“, каза още държавният глава.

В лекцията си президентът Росен Плевнелиев определи като забележителна историческата трансформация през изминалите повече от 20 години на страните от региона на Югоизточна Европа, където след колапса на комунизма днес има само добри съседи и приятели. Според него, евроатлантическото партньорство също е ключов фактор за предпазване на страните от Централна и Източна Европа от заплахата за отстъпление от демокрацията. Инструментите за това отново са активното гражданско общество, институционалното изграждане, както и активният икономически и политически ангажимент на евроатлантическите партньори.

„Един от уроците, които научихме, беше, че можем да променим играта, само ако работим заедно, като регион. Стратегията ни трябва да се основава върху премахване на всички неразбирателства и виртуални граници, които ни разделят. На тяхно място трябва да поставим нови пътища, които ни свързват и ни помагат да правим бизнес; нов стил на партньорство, базиран на взаимно доверие, и креативност, основана върху нашето разнообразие“, каза още президентът.

„Бъдещето е ярко, посоката е ясна, но кой трябва да поеме инициативата? Отговорът е: всички ние! Това е, което научихме от миналото, но и от близката ни история. Вече не вярваме на супергерои и на популисти, по-добре е да се доверим на силни демократични институции и активно гражданско общество, което да бъде пазач на нашите правила и нашите ценности. И това наистина зависи от всеки от нас“, обърна се Росен Плевнелиев към студентите на Американския университет в България.

По отношение на продължаващото гражданско недоволство президентът коментира, че политиците не трябва да се страхуват от протестите, а да се вслушват в исканията на хората. „Политиците във всяка една държава трябва да бъдат щастливи, когато младите имат мнение, за което са готови да се борят“, каза държавният глава в отговор на въпрос на студентите в залата на Американския университет. По думите на Росен Плевнелиев, досега исканията на младите хора обикновено са били пренебрегвани. „Да обърнем гръб на проблемите обаче е 100% рецепта за неуспех! Няма друг начин хората да реализират идеите си без работещи институции, затова отново призовавам гласът на гражданите да бъде чут и заедно да накараме институциите да заработят“, каза още президентът Росен Плевнелиев

 
 

Потвърдено: японски милиардер ще бъде първият турист на Луната

| от chronicle.bg |

Компанията на Илон Мъск – SpaceX – ще изпрати 42-годишният японски милиардер Юсаку Маезава на обиколка около Луната. Той ще бъде първият частен турист на подобно пътешествие.

Маезава се очаква да излети с ракетата Big Falcon – система, която компанията на Мъск разработва още през 2016-а. Мисията ще е първата с дестинация до Луната от тази на НАСА и Аполо 17 от 1972-а.

Тя беше официално обявена в седалището на SpaceX в Хоторн, Калифорния, и се предполага, че ще бъде извършена през 2023-а.

Според компанията това е важна стъпка към това обикновени хора да получат достъп до Космоса. До момента се знаеше единствено, че първият пътешественик ще бъде от Япония. Маезава планира да вземе със себе си 6 до 8 творци, с които да сподели преживяването.

Пътуването им ще трае 4-5 дена. През 2022-а Big Falcon трябва да бъде изпробван като товарен космически кораб.

Засега само 24 души са били до Луната и всички са американци. Времето за излитането все още не е ясно и зависи изцяло от времето, необходимо да бъде доизградена ракетата.

През 2017-а Мъск обяви, че ще изпрати двама космически туристи на обиколка около Луната. По тази причина от февруари миналата година SpaceX се концентрира върху разработката на Big Falcon.

Тази неделя Илон Мъск публикува в акаунта си в Twitter артистично изображение на това как ще изглежда ракетата, с  която ще летят пасажерите.


Тя би трябвало да е в състояние да изведе до 150 тона в околоземната орбита.

 
 

Джордж Р. Р. Мартин: историята на едно пораснало момче

| от chronicle.bg, по The New Yorker |

Годината е 1994. Един уморен мъж на средна възраст напуска Холивуд, защото има нужда от промяна и свобода. В телевизията има умерен успех с работата си по „The Twilight Zone” и фантазията „Beauty and the Beast”. Но сценарият на пилотния епизод на нов сериал, „Doorways”, не е одобрен и това окончателно го отказва от телевизията като средство за разказване на собствените му истории. Всичко, което прави, е прекалено скъпо. Той иска замъци, крепости, армии, мащаб. Не може да имаш и коне и Стоунхендж в сериала – избери едно от двете , го съветва един продуцент. На страницата обаче може да имаш всичко, нали?

„Ще напиша фантастика и ще бъде велика. Ще имам всички герои и битки, които искам.“ Така през 1996 г. Джордж Реймън Ричард Мартин публикува роман, дълъг 700 страници. „Игра на тронове“ е първият том от „Песен за огън и лед“, тогава планирана като трилогия. Поредицата описва борбата за власт между аристократичните родове в Седемте кралства, част от въображаема средновековна нация. Мартин се вдъхновява не от митологичните сюжети, а от исторически събития. Книгите му са слабо базирани на Войната на розите – средновековна война в Англия. В сравнение с повечето фантастични книги, Мартин по-рядко прибягва до магията, за разлика от много свои колеги фантасти.

В началото книгата не бележи особен успех, макар че определени независими продавачи я препоръчват на клиентите, а те на свой ред я дават на приятели. Формира се малък кръг от почитатели. Жена му казва, че при премиерата е имало опашка от 400 души, чакащи за автограф. Само седмици по-късно, никой вече не се появява на представянията. С разказването на историята, авторът открива нещо – три книги са недостатъчни. Ще трябват поне седем, за да разплете конците, които е оплел.

George RR Martin, Джордж Р Р Мартин

Към днешна дата Джордж Р. Р. Мартин е продал повече от 15 млн. копия от книгите си по цял свят, а аудиторията му се е увеличила многократно в последните седем години, откакто излиза сериалът на HBO, “Игра на тронове“. В случая обаче Мартин знае как да играе играта. В свят като днешния, общуването на един писател с неговата аудитория е повече от ползотворно. Създаваш й усещането, че е част от личната ти история. Затова Мартин поддържа собствен блог от много години вече, интересува се какво коментират читателите, отговаря, поддържа връзка с основателите на форуми и клубове и се среща с фенове в неформална обстановка.

Да общуваш с публиката обаче си има своите минуси. А когато не си публикувал следващия роман от поредицата вече 7 години, всички фенове стават нетърпеливи. Заради забавянето, те настояват все по-настървено да разберат какво се случва с любимите им герои. Преди излизането на последната книга през 2011 г. някои от коментарите по форумите са крайно груби.

Един от най-големите идоли на Мартин е „Бащата“ на фантастичния жанр – Толкин. Повечето почитатели на фантастиката твърдят, че след втория, всяка книга в жанра наподобява „Властелинът на пръстените“. Героите на Мартин обаче са различни. Сред тях няма орки и гоблини, тъмни лордове, лошо и добро. Действието се развива около истински хора, в истински ситуации, което не се среща често във фантастиката. Героите носят всички черти на хората от Средновековието, държат се като тях. Определени персонажи, които са извършвали престъпления и злодейства, могат да станат симпатични на читателя. Нищо не е константа при Мартин и това е една от големите причини за успеха му. На никого от персонажите не му се гарантира дълъг живот, обратите в сюжета са толкова много, че хората се привързват към историята като към наркотик.

Един цитат на Мартин много точно описва мотивацията му към амбивалентния подход към персонажите: „Когато гледаш как Индиана Джоунс застава срещу нацистите е много зрелищно, но не е „Списъкът на Шиндлер“. Трябва да провокираш в читателя любов към персонажа и страх за него, дори за лошия такъв.

джордж мартин, джордж р р мартин

Мартин започва да пише още в тийнейджърските си години. Първото му поле за изява са истории за комиксови списания, в които той описва приключенията на супергерои, измислени от фенове на списанието. Влюбва се в научната фантастика и през 1971 г. започва да посещава сбирки на фенове. На една такава, четири години по-късно, се запознава с Парис Макбрайд. Тя е харесала негов разказ и двамата скоро създават приятелство помежду си. По това време Мартин е сгоден за друга жена, а Парис започва работа в пътуващ цирк. В следващите години двамата ще продължат да се виждат предимно на сбирките на фенове на фантастиката. След края на първия му брак, двамата започват връзка и през 1981 г. се местят в Ню Мексико. Женят се едва през 2011 г.

Същата година е публикуван и последният към днешна дата роман от поредицата – „Танц с дракони“. От тогава досега всяка година получаваме изявление от Джордж Мартин, че следващия роман от поредицата, „Ветровете на зимата“, ще се появи следващата година. Това важи и за тази година – през април Мартин каза, че романът няма да излезе през 2018 г. Една от основните причини за забавянето на книгите е желанието на автора да даде на читателите „най-доброто“, което заслужават. Поне така твърди самият той. Натискът от феновете, в комбинация със сложната и многокомпонентна сюжетна линия изискват прецизно синхронизиране при писането. Мартин не иска да допуска грешки. И нормално, при творение от такъв мащаб и фенове, които могат знаят книгите до последните им страници, всяка „грешка“ ще бъде изтъкната.

Очакванията са повече от големи. Отлагането на следващата книга не потушава напрежението, а напротив – нагнетява го. „Песен за огън и лед“ има такъв успех, че списание Time, обявява Мартин за „Американския Толкин“ след излизането на четвъртата книга, „Пир за врани“. Мнозина читатели твърдят, че Толкин е най-добрият жив писател на фантастика.

А ние чакаме. Следващата книга. Следващия сезон на „Игра на тронове“. И желаем на Джордж Р. Р. Мартин, който днес става на 70 години, честит рожден ден.

 
 

Сериалът „Забравена“ ще има втори сезон

| от chronicle.bg |

След първоначалния успех на първия сезон на сериала „Завръщане“ (Absentia) беше очаквано да видим какво още може да се случи с агент Емили Бърн. За щастие на феновете й, вече е ясно, че сериалът „Забравена“, ще се завърне през 2019. Продукцията вече е в ход, а снимките отново ще бъдат изцяло в България – основно в София, покрайнините и подбрани локации.

В главната роля отново ще видим сърбо-хърватката, известна у нас от сериала „Касъл“ – Стана Катич.

Докато е по следите на известен бостънски, сериен убиец, агентът от ФБР Емили Бърн (Катич) изчезва без следа и е обявена за мъртва. Шест години по-късно, е открита в изоставена хижа в гората, полужива и без никакъв спомен за случилото се с нея през целия период, в който е била в плен. Завръщайки се вкъщи, тя разбира, че съпругът ѝ Ник (Патрик Хюсингер) се е оженил повторно, а синът ѝ е отглеждан от друга майка, всъщност единствената, която детето познава. Твърдо решена да събере липсващите парчета от пъзела, Емили скоро се оказва въвлечена в нова серия от убийства.

Във втори сезон, след като успява да открие похитителя си и да го убие, Емили отново се опитва с всички сили да установи нормални отношения със сина си Флин и бившия си съпруг Ник. Но, обсебена от търсенето на отговори на въпросите, които остават неразкрити, тя попада на следите на сериен убиец и неусетно е въвлечена в конспирация, която този път може да струва много повече от безопасността на семейството ѝ. И във втори сезон ще видим Патрик Хюсингер в ролята на бившия съпруг на Ейми и специален агент Ник Дюран.

Zabravena_1_1

Изпълнителен продуцент и режисьор е Одед Ръскин (False Flag), заедно с Джули Глюксман, Стана Катич и Мария Фелдман, a AXN ще излъчва сериала. Режисьори на продукцията са Адам Сандерсън и Каша Адамик. Сериалът е създаден по идея на Гая Виоло и Мат Кирюлник.

Във втория сезон на „Забравена“, актьорският състав ще бъде допълнен от Матю Ле Невез (The Widow) и Наташа Литъл (The Night Manager). Ле Невез е в ролята на Кал Исак – бивш морски тюлен, склонен към обезоръжаващ оптимизъм, Кал познава демоните, които гонят Емили и се оказва лоялен и състрадателен партньор. Наташа Литъл е в ролята на специален агент Джулиан Гюнарсен – високо квалифициран и енигматичен профайлър от ФБР. Надарена с хладна ефективност, Джулиан се присъединява към бостънската служба на бюрото, след като смъртоносно терористично нападение разтърсва града. В новия сезон ще видим отново Ейнджъл Бонани, Нийл Джаксън, Кара Теобалд и Пол Фрийман.

 
 

11 заглавия на CineLibri 2018, които не са изпускане

| от chronicle.bg |

Да живеят кинофестивалите! Във време, в което програмата на киносалоните изобилства от най-популярното в момента (разбирайте екшъни, трилъри, блокбъстъри с над 50 млн. бюджет и някоя друга анимация), тези събития са единствената възможност за зрителите да се докоснат до едни от най-добрите в художествено отношение заглавия в киното.

Един такъв скоро ще се проведе в София. В дните между  10 до 24 октомври за четвърта поредна година ще се случи CineLibri – единственият по рода си кинофестивал, посветен на взаимовръзката между две велики изкуства – киното и литературата.  – Над 300 прожекции и 45 актуални кинопродукции се обединяват тази година под мотото „Любов между редовете“.

Голяма част от филмите, които ви показваме в нашите галерии, включват заглавия на филми, които няма да може да гледаме по големите кина. Затова фестивали като CineLibri са нужни на българския зрител. А какво препоръчваме ние, вижте в галерията ни горе.