Плевнелиев: България няма да бъде „троянски кон“ на Москва в Европа

| от |

655-402-prezidentyt-rosen-plevneliev

Интервю на Жан-Батист Ноде

Избран чрез преки всеобщи избори, Президентът на българската държава има ограничени правомощия, но е много влиятелна политическа фигура. Президентът говори за кризата в страната. Номиниран от голяма политическа партия (ГЕРБ), която днес е в опозиция, тъй като е получила през май т.г. само относително мнозинство, Президентът дава мнението си за кризата, която разтърсва страната.
Le Nouvel Observateur – Какво мислите за протестите срещу правителството и „червената мафия“, които продължават вече повече от 130 дни?
Росен Плевнелиев: За българския народ вече е ясно, че не може да се оплаква от политиците си единствено в заведенията. Ето че гражданското общество се събужда, става по-активно, съпричастно. Хората показаха сила и кураж в стремежа да защитят позицията си. Те намериха посока, която ги обединява – България е една от най-проевропейските настроените сред държавите-членки на ЕС. Но за съжаление, хората имат усещането, че институциите не постигат резултати в тяхна полза, а само за едно привилегировано малцинство. Чувам, това което протестиращите казват. Протестиращите от февруари имаха абсолютно справедливи искания и аз ги подкрепих. Те протестираха против монополите и искаха повече прозрачност в ключовия за страната ни сектор, какъвто е енергетиката. Аз ги поканих в президентството, подкрепих ги, инициирах създаването на обществени съвети. Последва втора вълна протести. Хората излязоха по един изключително демократичен начин – с децата си, с внуците си, с детските колички, с колела и, забележете, с европейския флаг, редом с българския.

LNO: Вие сте казали, че България има фасадна демокрация. Какво сте искали да кажете с това?
Росен Плевнелиев: Не аз, а хората дадоха това определение по време на протестите. Те я обявиха за фасадна. Нашите институции и закони напълно съответстват на европейските норми, но проблемът е в начина, по който функционират и в резултата, който постигат.
Какво има зад европейската фасада? Хората посочиха ясно проблемите по време на протестите: работещи институции, справедлива и независима съдебна система, свободни медии и функционираща пазарна икономика, а не икономика от олигархичен тип. Нашите институции трябва да бъдат прозрачни, но няма прозрачност, особено в ключова сфера като енергетиката. Там има монополи. Отсъства прозрачност, например, по въпроса с изграждането на АЕЦ „Белене“ (руско изпълнение, бел. ред). Хората не разбират този процес, а искат да го разберат. Когато правителството падна и аз назначих служебно, това, което направи това правителство, беше именно в отговор на исканията на протестиращите. Публикувани бяха 200 договора от енергийния сектор в интернет – за първи път. Процесът по либерализация на доставките на електрическа енергия беше доведен до самия финал. И фактът, че днес отново няма прозрачност, е необясним за българските граждани и за мен.
По същия начин стои въпросът и за начина и процеса на взимане на решенията на правителството, тъй като няма ясно коалиционно споразумение между партиите, които подкрепят кабинета. Европейските държави дават добър пример за това как всяка коалиция е възможна, но когато е стъпила върху ясни и публични ангажименти и договорености. Когато това липсва, хората губят доверие във властта.

LNO: Протестиращите обвиняват ,,червената мафия“, която според тях управлява страната. Какво мислите Вие?
Росен Плевнелиев: Мафията няма определен цвят. Едно е сигурно – това, което наричаме мафия, е болест на демокрацията и тя трябва да бъде излекувана. Ако крием истината, не просто няма да се излекуваме, а нещо повече – ще позволим да се разраства. Аз съм оптимист, защото гражданското общество в България постави много точна диагноза и тя ще ни позволи да излекуваме държавата.

LNO: Вие за „лустрацията“ ли сте, за отстраняването на лица от репресивните служби на бившия режим?
Росен Плевнелиев: Аз съм отскоро в политиката и не спирам да се изненадвам от напълно неефикасния начин, по който се разглежда въпросът за зависимостта от тоталитарния комунистически режим. Неогласената история на Държавна сигурност е един от основните проблеми на нашето съвремие. Стават много скандали. Досиетата никога не са били напълно разсекретени. И хората са уморени от полуистини, от спекулации, от верни и неверни обвинения. Желанието ми е всичко да бъде дигитализирано и да бъде публично оповестено в интернет. Този период от нашата история е съвсем скорошен, документите ги има. Българското общество може само да стигне до истината, ако политиците се осмелят да му покажат фактите. Но вместо това правителството иска да премахне Комисията, отговаряща за архивите на Държавна сигурност.

LNO: Руският посланик в Брюксел заяви, че България ще бъде „Троянски кон“ на Москва в ЕС. Какво мислите Вие?
Росен Плевнелиев: Когато през 2007 г. руският посланик в Брюксел направи това изявление, аз очаквах някаква реакция от страна на властите, от Министерство на външните работи, от министър-председателя, от парламента. Но нямаше никаква. Какво означава „троянски кон“ в Европа? Не, за мен нещата са ясни, България няма да бъде „троянски кон“ на никого в ЕС. Българите са едни от най-проевропейски настроените сред гражданите в Европа и се гордеят с това, единни са по този въпрос.
Смятам за грешка, че българо-руските политически отношения са били твърде фокусирани само върху три големи проекта – т.нар. „Голям шлем“. Аз бях част от правителство, което спря два от тях. Относно „Южен поток“ – той е важен за България и никога не съм бил против него, напротив. България и Русия могат да работят заедно, но само когато има полза и за двете страни и само когато е спазено европейското законодателство. Исторически, нашият национален стремеж и визия винаги са били свързани с Европа. Нашата идентичност е проевропейска. Разбира се, за Русия България има стратегическо значение. Аз бях първият президент, който открито заяви историческия факт, че българските комунисти са предложили на Кремъл да станем 16-та република на Съветския съюз. Не бива да се потулва историята, нито тази на комунизма, нито тази на нацизма, ако не желаем тя да се повтори.

LNO: Въпреки присъединяването ви към Европа, наблюдаваме националистически уклони…
Росен Плевнелиев: Интересно е да се отбележи, че българският патриотизъм и националната визия винаги са били обвързани исторически с Европа. Българските национални герои са проевропейски ориентирани и патриотизмът ни е европейски. Защо ли имаме сега при нас ксенофобска партия („Атака“, бел. ред)? В България, както във Франция, след пет години икономическа криза някои си играят с популизма, с национализма и със страховете на хората. България е в тази популистка спирала, тъй като няма политическа воля за намирането на решения на новите предизвикателства. Понякога нещата не могат да останат сиви, а са черни или бeли – или сте за Eвропа, или против нея, или сте за една функционираща демокрация, или за една олигархична икономическа система. За мен е важно какво ще се случи и в един по-дългосрочен план. Важни са и предстоящите избори за Европейски парламент през 2014 г. Следващите европейски избори няма да бъдат между десни и леви, а „за“ или „против“ Европа. Голяма е отговорността на политическите партии – тяхната визия. Важна е общата посока.

 
 

Жирафите са застрашени от изчезване

| от chronicle.bg |

Най-високият бозайник в света е заплашен от изчезване.

Два подвида жирафи – от общо девете, който съществуват в момента – бяха добавени към списъка със силно застрашени от изчезване за първи път от Международния съюз за защита на природата (International Union for Conservation of Nature – ICUN).

Кордофанския и нубийския подвид жирафи, които се срещат из цяла Африка, бяха определени като „силно застрашени“, а мрежестият жираф, местен за източната част на Африка – като „застрашен.“ 

Доктор Джулиан Фенеси, кодиректор на Комисията за оцеляване на жирафите към ICUN, каза в изявление, че „жирафите са под значителен натиск в основните си населени зони в северна, централна и южна Африка… Ние сигнализираме за това вече от няколко години.“

Ситуацията се дължи до известна степен на незаконния лов и на сложната военна обстановка в тези места. Допринасят за случая и увеличаващата се аграрна дейност и минно дело. 

За кордофанските и нубийските жирафи нещата може и да не изглеждат добре, но два други подвида – източноафриканския и ротшилдовия – се справят по-добре. Артър Муенза, координатор за Източна Африка към Фондацията за опазване на жирафите, казва: „Това е успех за нас и подчертава колко важни са усилията за опазване и следене на популацията на животните из целия континент.“

Той също така умолява усилията в тази посока да се увеличат, особено по отношение на новите силно застрашени видове.

 
 

Леонардо ди Каприо трябва да върне Оскара (но не неговия)

| от chronicle.bg |

Леонардо ди Каприо трябва да върне статуетка Оскар по нареждане на федералните служби. Но тя не е тази, за която си мислите.

През 2016 година ди Каприо спечели награда на Академията в категория Най-добър актьор за ролята си в „The Revenant“ и така сложи край на меметата и шегите по негов адрес. 

Преди да извоюва дългоочакваното отличие, Леонардо е бил номиниран за приза общо 5 пъти: Най-добра поддържаща роля за „What’s Eating Gilbert Grape“, три пъти Най-добър актьор и веднъж като продуцент, когато „The Wolf of Wall Street“ беше номиниран за Най-добър филм.

Оказва се обаче, че Леонардо ди Каприо има и още един Оскар. Той е на Марлонд Брандо за ролята му в „On the Waterfront“ през 1954. Според вестник The New York Times, актьорът получава статуетката като подарък от малайзийския финансист Джо Лоу, който в момента е съден за измама срещу инвестиционен фонд. Ди Каприо трябва да върне и останалите подаръци, които Лоу му прави, включително картина на Пабло Пикасо и колаж на Жан-Мишел Баския.

Оскарът на Брандо изчезна от дома му в Холивуд и по-късно беше купен от Лоу за $600 000 от дилър на филмови сувенири. Някой биха казали, че е много, други биха казали, че е малко, но оказва се, че Academy of Motion Picture Arts and Sciences може да купи статуетката от правителството за $1. Това, разбира се, след као разследването приключи – а то може да се проточи дълго.

Ди Каприо не е единствената знаменитост, която получава такива подаръци от Лоу. Той купува прозрачно пиано от Crystal Music Company и го подарява на Миранда Кер. Манекенката, разбира се, трябва да го предаде, но понеже е трудно да го изкара от къщата си, то ще трябва да остане там поне засега.

Междувременно Лоу се укрива като мнозина смятат, че е в Китай. 

Феновете на Леонардо няма от какво да се притесняват – неговият Оскар си остава при него. Не е екзотична практиката богати финансисти и продуценти да правят скъпи подаръци на звезди, но няма да навреди към тези подаръци да се подхожда със съмнение.

 
 

Филмите с жени главни герои са по-доходоносни от тези с мъже

| от chronicle.bg |

Филмите с мъже в главната роля все още са повече от тези с жени, но изследване на Агенцията по креативни изкуства (САЩ) и компанията Shift7 сочи, че това не е най-добре за бизнеса. Резултатите от анализа на топ филми между 2014 и 2017 ни показват като първенци тези с главна женска роля, без значение какъв е бюджетът на самия филм.

Creative Artists Agency и Shift7 правят сметките с помощта на Gracenote. Главният персонаж във всеки филм е определен по това чие име е първо в Gracenote. Това означава, че филми като „Star Wars“ са с водеща мъжка роля – в „Star Wars: The Force Awakens“ това е Харисън Форд, а в „Star Wars: The Last Jedi“ е Марк Хамил, въпреки че Дейзи Ридли има основна роля и в двата.

В изследването участват 350 филми – 105 женски и 245 мъжки. 

„Разбирането, че да имаш филм с жена в главната роля е лошо откъм приходи е грешно“, казва изследователя от CCA Кристи Хаубегър пред The New York Times. „Те всъщност са маркетингов актив.“

Когато филмите били подредени в категории по бюджет: над $100 милиона, по-малко от $10 милиона, между $10 и $30 милиона и така нататък, средния приход във всяка категория бил по-голям за женските филми, отколкото за мъжките.

Филмите били подложени и на теста Бачдел, който мери представянето на жените в творби на изкуството: той задава въпроса дали творбата включва ли поне две жени, който си говорят за нещо различно от мъже. 60% от филмите минават теста и няма филм от 2012 година насам, който е изкарал повече от $1 милиард в боксофиса и не е преминал Бачдел.

 
 

Бен Афлек и Оскар Исаак в „Triple Frontier“ от Netflix (ТРЕЙЛЪР)

| от chronicle.bg |

Netflix имаше много добра година по отношение на авторските филми с „The Ballad of Buster Scruggs“, „July 22″ и „Roma“, както и други. И няма никакво намерение да спира и през 2019.

Стрийминг платформата пусна трейлър на „Triple Frontier“, пълен със звезди и режисиран от Дж. С. Чандор („All Is Lost“ и „A Most Violent Year“). Филмът събира отново Чандор с Исаак като тях ще се присъединят Бен Афлек, Педро Паскал, Чарли Хънман и Гарет Хендлънд.

Официалният синопсис на „Triple Frontier“ е:

„Екип от бивши агенти от Специалните служби (Афлек, Исаак, Хънман, Хендлънд и Паскал) се събират отново, за да организират обир малко населена зона в Южна Африка. За първи път в престижните им кариери, тези невъзпяти герои ще предприемат мисия за себе си, а не за родината. Но когато всичко се преобърне неочаквано и излязат извън контрол, уменията им, лоялността им и моралът им ще бъдат изпитани в борба за оцеляване.“

„Triple Frontier“ е един от няколкото основни драми, които ще видим от Netflix през 2019 година заедно с „The Irishman“ на Скорсезе.

Това е първият филм на Чандлор от „A Most Violent Year“ през 2014 година. Сценарият е дело на Марк Боул, който освен с Оскара си е известен и с работата си по „The Hurt Locker“ и „Detroit“ съвместно с Катрин Бигълоу. Самата Бигълоу първоначално трябваше да режисира и „Triple Frontier“, но промени в графика на снимките наложиха и смяната й с Чандор.

Филмът излиза през март 2019 година в Netflix, а ето и трейлъра: