shareit

Плевнелиев: България няма да бъде „троянски кон“ на Москва в Европа

| от |

655-402-prezidentyt-rosen-plevneliev

Интервю на Жан-Батист Ноде

Избран чрез преки всеобщи избори, Президентът на българската държава има ограничени правомощия, но е много влиятелна политическа фигура. Президентът говори за кризата в страната. Номиниран от голяма политическа партия (ГЕРБ), която днес е в опозиция, тъй като е получила през май т.г. само относително мнозинство, Президентът дава мнението си за кризата, която разтърсва страната.
Le Nouvel Observateur – Какво мислите за протестите срещу правителството и „червената мафия“, които продължават вече повече от 130 дни?
Росен Плевнелиев: За българския народ вече е ясно, че не може да се оплаква от политиците си единствено в заведенията. Ето че гражданското общество се събужда, става по-активно, съпричастно. Хората показаха сила и кураж в стремежа да защитят позицията си. Те намериха посока, която ги обединява – България е една от най-проевропейските настроените сред държавите-членки на ЕС. Но за съжаление, хората имат усещането, че институциите не постигат резултати в тяхна полза, а само за едно привилегировано малцинство. Чувам, това което протестиращите казват. Протестиращите от февруари имаха абсолютно справедливи искания и аз ги подкрепих. Те протестираха против монополите и искаха повече прозрачност в ключовия за страната ни сектор, какъвто е енергетиката. Аз ги поканих в президентството, подкрепих ги, инициирах създаването на обществени съвети. Последва втора вълна протести. Хората излязоха по един изключително демократичен начин – с децата си, с внуците си, с детските колички, с колела и, забележете, с европейския флаг, редом с българския.

LNO: Вие сте казали, че България има фасадна демокрация. Какво сте искали да кажете с това?
Росен Плевнелиев: Не аз, а хората дадоха това определение по време на протестите. Те я обявиха за фасадна. Нашите институции и закони напълно съответстват на европейските норми, но проблемът е в начина, по който функционират и в резултата, който постигат.
Какво има зад европейската фасада? Хората посочиха ясно проблемите по време на протестите: работещи институции, справедлива и независима съдебна система, свободни медии и функционираща пазарна икономика, а не икономика от олигархичен тип. Нашите институции трябва да бъдат прозрачни, но няма прозрачност, особено в ключова сфера като енергетиката. Там има монополи. Отсъства прозрачност, например, по въпроса с изграждането на АЕЦ „Белене“ (руско изпълнение, бел. ред). Хората не разбират този процес, а искат да го разберат. Когато правителството падна и аз назначих служебно, това, което направи това правителство, беше именно в отговор на исканията на протестиращите. Публикувани бяха 200 договора от енергийния сектор в интернет – за първи път. Процесът по либерализация на доставките на електрическа енергия беше доведен до самия финал. И фактът, че днес отново няма прозрачност, е необясним за българските граждани и за мен.
По същия начин стои въпросът и за начина и процеса на взимане на решенията на правителството, тъй като няма ясно коалиционно споразумение между партиите, които подкрепят кабинета. Европейските държави дават добър пример за това как всяка коалиция е възможна, но когато е стъпила върху ясни и публични ангажименти и договорености. Когато това липсва, хората губят доверие във властта.

LNO: Протестиращите обвиняват ,,червената мафия“, която според тях управлява страната. Какво мислите Вие?
Росен Плевнелиев: Мафията няма определен цвят. Едно е сигурно – това, което наричаме мафия, е болест на демокрацията и тя трябва да бъде излекувана. Ако крием истината, не просто няма да се излекуваме, а нещо повече – ще позволим да се разраства. Аз съм оптимист, защото гражданското общество в България постави много точна диагноза и тя ще ни позволи да излекуваме държавата.

LNO: Вие за „лустрацията“ ли сте, за отстраняването на лица от репресивните служби на бившия режим?
Росен Плевнелиев: Аз съм отскоро в политиката и не спирам да се изненадвам от напълно неефикасния начин, по който се разглежда въпросът за зависимостта от тоталитарния комунистически режим. Неогласената история на Държавна сигурност е един от основните проблеми на нашето съвремие. Стават много скандали. Досиетата никога не са били напълно разсекретени. И хората са уморени от полуистини, от спекулации, от верни и неверни обвинения. Желанието ми е всичко да бъде дигитализирано и да бъде публично оповестено в интернет. Този период от нашата история е съвсем скорошен, документите ги има. Българското общество може само да стигне до истината, ако политиците се осмелят да му покажат фактите. Но вместо това правителството иска да премахне Комисията, отговаряща за архивите на Държавна сигурност.

LNO: Руският посланик в Брюксел заяви, че България ще бъде „Троянски кон“ на Москва в ЕС. Какво мислите Вие?
Росен Плевнелиев: Когато през 2007 г. руският посланик в Брюксел направи това изявление, аз очаквах някаква реакция от страна на властите, от Министерство на външните работи, от министър-председателя, от парламента. Но нямаше никаква. Какво означава „троянски кон“ в Европа? Не, за мен нещата са ясни, България няма да бъде „троянски кон“ на никого в ЕС. Българите са едни от най-проевропейски настроените сред гражданите в Европа и се гордеят с това, единни са по този въпрос.
Смятам за грешка, че българо-руските политически отношения са били твърде фокусирани само върху три големи проекта – т.нар. „Голям шлем“. Аз бях част от правителство, което спря два от тях. Относно „Южен поток“ – той е важен за България и никога не съм бил против него, напротив. България и Русия могат да работят заедно, но само когато има полза и за двете страни и само когато е спазено европейското законодателство. Исторически, нашият национален стремеж и визия винаги са били свързани с Европа. Нашата идентичност е проевропейска. Разбира се, за Русия България има стратегическо значение. Аз бях първият президент, който открито заяви историческия факт, че българските комунисти са предложили на Кремъл да станем 16-та република на Съветския съюз. Не бива да се потулва историята, нито тази на комунизма, нито тази на нацизма, ако не желаем тя да се повтори.

LNO: Въпреки присъединяването ви към Европа, наблюдаваме националистически уклони…
Росен Плевнелиев: Интересно е да се отбележи, че българският патриотизъм и националната визия винаги са били обвързани исторически с Европа. Българските национални герои са проевропейски ориентирани и патриотизмът ни е европейски. Защо ли имаме сега при нас ксенофобска партия („Атака“, бел. ред)? В България, както във Франция, след пет години икономическа криза някои си играят с популизма, с национализма и със страховете на хората. България е в тази популистка спирала, тъй като няма политическа воля за намирането на решения на новите предизвикателства. Понякога нещата не могат да останат сиви, а са черни или бeли – или сте за Eвропа, или против нея, или сте за една функционираща демокрация, или за една олигархична икономическа система. За мен е важно какво ще се случи и в един по-дългосрочен план. Важни са и предстоящите избори за Европейски парламент през 2014 г. Следващите европейски избори няма да бъдат между десни и леви, а „за“ или „против“ Европа. Голяма е отговорността на политическите партии – тяхната визия. Важна е общата посока.

 
 
Коментарите са изключени

Какво означават различните котешки очи на пътя в различните държави

| от |

Малките бабуни / пъпки / повдигната пътна маркировка има различни светлоотразителни цветове, някои от които (като бяло и жълто) имат разбираеми значения, подобни на обикновената пътна маркировка. Но има и други цветове (като синьо и зелен), които предават допълнителна информация. ако знаете как да ги разчитате.

Някои цветове са за полицаи, служители на спешна помощ и работници по поддръжката на пътя като им показват къде могат да намерят неща като пожарни хидранти т подобни. Но значенията на цветовете на котешките очи варират на различните места по света.

M9 motorway Carlow Ireland catseyes

Магистрала М9 в Карлоу, Ирландия

  • Бяло: използва се в центъра на пътя, маркира ленти и острови
  • Жълто: по ръба на пространството между два съседни еднопосочни пътя 
  • Червено: по аварийната лента на магистралите
  • Синьо: по места за отбивки na аварийни превозни средства, основно за полицията да паркира ида  наблюдава трафика
  • Зелено: на входове и изходи, понякога се използват за маркиране на незначителни странични пътища

В Северна Америка значенията на цветовете са малко по-различни:

  • Бяло: маркировка на лентата или по ръбове на тротоара
  • Жълто: разделяне на ленти със срещуположно движение, далечни страни на еднопосочни ленти
  • Червен: обозначение, че улицата е еднопосочна и влизането е забранено
  • Синьо: крайпътен пожарен хидрант
  • Зелено: влизане в комплекс от затворен тип, достъпен за аварийни превозни средства
  • Бяло (или жълто) + червено: червеното, видимо само в една посока, означава, че сме влезли в насрещното движение или „влизането забранено“
  • Бяло + черно: с бяло се маркират ограниченията за лента за специално движещи се МПС, а черно, когато маркировката не се прилага

В Австралия се ползват европейските стандарти, с разликата, че както в САЩ, синьото се използва за означаване на наличието на пожарен хидрант. Жълтото също има допълнително значение във Виктория: пресечените жълти линии с жълти светлоотразители означават коловози, по които могат да се движат други превозни средства. Непрекъснатите линии и двойните жълти рефлектори пък съобщават на водачите, че линиите не се пресичат.

 
 
Коментарите са изключени

Да ядеш грехове – една изчезнала професия от 19 век

Съществуват най-различни професии в началото на 20-и век. В някои села в Англия, Шотландия и Уелс присъстват много изкушаващи работни позиции. Макар и да изглежда лесно изпълнение, все пак няма научно доказателство за поглъщане на грехове, заемането на тази работна позиция изисква квалификация. Като за начало, кандидатът е трябвало да изяде парче хляб, напоено с грехове. До тук добре, ала парчето хляб е поставено върху гърдите на мъртвец. Обикновено гълтачът на грехове трябва да извърши този ритуал пред очите на семейството. Още несправедливости следват в подробностите – семейството консумира бира, докато консуматорът се храни само с хляб. Някога жителите на острова вярвали, че греховете могат да бъдат напоени в хляба, а щом минел служителя, можел да ги отнеме и по този начин да позволи на починалия да стигне по-бързо до рая.

Гълтачът на грехове не само ги премахвал от починали, но и ги абсорбирал. Това най-вероятно повишавало много сериозно нивата на психоза. Личност като тази е била смятана за демон, мразена и същевременно достатъчно опасна в обществото. След всяка следваща церемония, гълтачът имал дарбата да кълне хора, а много често в архивите се говори, че прокълнатият успява да се побърка и да почине до една седмица.

Според митичния английски фолклор, абсорбирането на греховете не било само предпазване от ада, но и гаранция, че душата на починалия нямало да скита по земята под формата на призрачна форма. Практикуващите не са особено желана компания и дори не са добре платени. За успокояването на душата на мъртвия, както и на семейството, гълтачът получава половин шилинг на операция. Добрата новина е, че покрай гарантираното посещение в ада, професионалният заличител на житейски грешки получава и безплатна храна, стига да си изяде хляба. По това време католическата църква набюдава тази практика като чиста конкуренция.

Според духовниците, това е просто поредният добър трик за създаването на монопол върху погребалните церемонии. Следователно добавяме още едни хора, които професионалният гълтач трябва да избягва. Като допълнителни мерки, църквата подготвяла и сурови наказания за онзи, който използвал подобни услуги. Повечето практикуващи били антисоциални, отхвърлени от обществото и негодни за друга работа, следователно се надявали, че така и така животът им не е особено добър, могат да се препитават по този начин. Не е документирано кога гълтачите приключват своята професионална кариера, но с течение на времето църквата успява да вземе превес над групата странни хора.

 
 
Коментарите са изключени

Какво означава номерацията върху самолетните писти

| от |

Пистите имат много детайли в дизайна си, но един от тях е и лесен за пропускане, и трудно да се разбиране: уникалните им номера. Летищата имат еднакви цифри в двата края на всяка писта, но какво означават те?

„Всички писти са номерирани въз основа на магнитния азимут (посоката, в която се движим, показана от компас), по който пистата е ориентирана“, обяснява Дейв Дарги, лидер в Инфраструктура в авиационния сектор в компанията Stantec. Но това на пръв поглед изглежда странно, тъй като числата са твърде кратки, за да стигат до 360 градуса. Това е така, защото се изпуска цифра, като един вид се закръгля отчитането на компаса до десет градуса. Така оставаме с числата от 1 до 36. Единият край на всяка дадена писта е на 180 градуса от другия и съответно ако единият й край е 26, другият ще бъде 08 – към едната цифра се изважда или добавя 18, за да се получи другата.

Runway 22

Когато има няколко паралелни писти, те се разграничават с добавя на още обозначения. Например, 08L-26R и 08R-26L означава 08 Ляво – 26 Дясно или 08 Дясно – 26 Ляво според това кое от коя страна на самолета е. „С“ се използва за „Център“ в случай, че има 3 писти. В най-редките случаи, когато има четири писти една до друга, няма четвърто обозначение, а вместо това едно число се измества с 10 градуса (1 цифра).

15R-33L - Aeropuerto de Madrid-Barajas - detail

Човек ще си помисли, че летищата просто ще подредят всичките си писти една до друга, защото е най-лесно и просто. Но ориентацията им се основава на преобладаващите ветрове на конкретното място, а те, разбира се, могат да се изместват. В резултат на това много летища разполагат с писти под най-различни ъгли, за да могат самолетите да се справят по-добре с вятъра. Съвсем естествено – не всички летища са достатъчно големи, за писти във всички посоки.

Магнитният северен полюс се променя на няколко години и затова съответният държавен орган следи тези изменения и според тях променя  цифрите.

 
 
Коментарите са изключени

Проектът Сайбърсин – да управляваш икономика само през компютри

| от |

На 11 септември 1973 военна хунта насилствено пое контрола над Чили, което по това време се ръководи от президента Салвадор Алиенде. Алиенде става президент със съвсем демократични избори, но след военния преврат, генерал Аугусто Пиночет поема властта и управлява Чили като диктатор до 1990. Режимът на генерала разтуря Конгреса, поема контрола върху медиите и се заема с премахването на социалистическите и демократичните институции, които правителството на Алиенде създава.

В разгара на тези дейности военните откриват странна стая в необозначена офис сграда в центъра на Сантяго. Помещението е с шестоъгълна форма със седем бели стола от фибростъкло, подредени в кръг с лице един към друг. Тази „оперативна зала“ е част от сложна система, наречена Cybersyn – технологично и инженерно изключително амбициозен проект, чиято цел е да контролира на социалистическата икономика на Чили.

Salvador Allende Gossens-

Салвадор Алиенде

Алиенде се надява да покаже на света, че версията на социализма в Чили ще бъде различна от комунистическите и социалистическите експерименти в другите червени страни. Конституцията ще бъде запазена, пресата няма да бъде цензурирана, гражданските свободи ще бъдат защитени. Правителството започна с увеличаване на заетостта и заплатите, както и прилагането на аграрни реформи.

Най-голямото предизвикателство пред Алиенде (което е предизвикателството и на всички социалистически революции като цяло) е да превърне частния бизнес в публичен. Правителството поема контрол над около 150 предприятия, включително и над някои от най-големите компании в Чили. Но това огромно поглъщане представя проблем: правителството сега трябва да се увери, че всичко, което е взело, е в състояние да продължи да функционира и да произвеждат достатъчно стоки за народа.

Фернандо Флорес, съветник на Алиенде , има идея как да управлява чилийската икономика – чрез една сравнително нова наука, наречена кибернетика. Кибернетиката започва да става популярна някъде през Втората световна война. Когато хората създадат нови видове машини, започват да се насочват и към от разработването на системи за управление на тези машини. Резултатът е кибернетиката.

В Англия през 60-те години бизнес консултантът Стафорд Биър прилага кибернетика в бизнес управлението като вярва, че на един бизнес може да се мисли като интелигентна система. Ако целта е да се вдигнат продажбите или да се работи по-ефективно, човек би могъл да проектира кибернетична системата така, че да работи за постигането на тази цел. Флорес мисли, че кибернетиката може да се ползва за управление на икономиката на Чили и Биър е развълнуван от възможността да приложи идеите си в такъв голям мащаб. Консултантът пристига в социалистическата държава през 1971 и така започва проектът „Cybersyn“.

Стафорд Биър първо направи кибернетичен модел на чилийската икономика, който очертава как отделните й части се свързват в по-голямата система. Той също така иска те да общуват лесно помежду си, което смята да стане чрез компютри.

Биър също така иска цялата тази сложна система да има някакъв физически интерфейс. И това ни връща към шестоъгълната стая, открита след свалянето на правителството.

Помещението, създадено от Стафорд и дизайнери от Чилийската група за индустриален дизайн, трябва да служи както на обикновени служители, така и на бюрокрация от по-високите държавни нива. Всеки стол има пепелник, място за чаша уиски и набор от бутони, които контролират екраните по стените.

Стаята е безупречна откъм дизайн, но технология й е изключително тромава. По някакъв начин изглежда, че стаята е готова за бъдеще, което още не е пристигнало. Докато проектът Cybersyn се гради, правителството на Алиенде е пред ред беди. В разгара на Студената война, когато Латинска Америка се превръща в бойно поле, САЩ активно работи с хора от Чили, които са противници на Алиенде. Безработицата в държавата, както и инфлацията започват да нарастват.

Тогава, едва 3 години след избирането на Алиенде, се случва чилийският 11 септември. Докато президентският дворец е бомбардиран от военната хунта, подкрепена от ЦРУ, президентът се обръща за последен път към народа по радио: „Да живее Чили, да живеят хората, да живеят работниците“. Същият ден Салвадор Алиенде отнема живота си.

По време на управлението на Пиночет около 38 000 души са били вкарани в затвора, а повечето от тях са били измъчвани. Близо 3000 души са екзекутирани, 1200 души изчезват, а около 200 000 души са изселени в други страни.

Проектът Cybersyn никога не се довършва в работещ вариант. Самата операционната зала е завършена, но никога не се използва. Технологията едва ли щеше да помогне на социалистическата икономика на Чили. Но при условие, че САЩ правят всичко по силите си, за да пропадне правителството, може би нито една технология няма да помогне.

През 2000 ЦРУ признава подкрепата си за преврата над правителството на Алиенде. Фернандо Флорес, неговият съветник, прекарва 3 години в затвора, след като Пиночет поема властта. Стафорд Биър продължава да изнася лекции за кибернетиката до смъртта си през 2002.

 
 
Коментарите са изключени