Pink Martini подаряват музикална рецепта за щастие
|
|
На 16 октомври за първи път в България ще гостува една от най-свежите и интересни американски формации в последните две десетилетия.
Само 3 седмици след световната премиера на новия си албум Get Happy, Pink Martini идват в София по покана на EventEase, за да го представят и у нас. Точно в 20:00 часа на16 октомври музикантите ще се качат на сцената в зала 1 на НДК за първата си среща с българската публика.
За концерта у нас пристига мини оркестър от 18 музиканти, начело с основателя на групата Томас Лодърдейл.
Очаквайте скоро и интервю с групата, специално за chronicle.bg.
Коментари
"На плажа Чезъл" (On chesil Beach) Иън Макюън е един от специалните гости на фестивала. Предстои да излезе екранизация на романа му "Законът за детето", в който ще участва Ема Томпсън. Преди това обаче, българските зрителите ще гледат друга негова успешна екранизация - "На плажа Чезъл" - историята разказва за Англия през 1962 година. Романтичната идилия на млада двойка се сблъсква с представите за секуална свобода и натиска на обществените порядки, а това превръща първата им брачна нощ в дискомфортно и почти съдбовно преживяване.
"Безкрайната градина" Сред фестивалните заглавия на 2018 г. е „Безкрайната градина“ на Галин Стоев. Създаден по мотиви от пиесата „Приятнострашно“ на Яна Борисова, филмът е дебют в игралното кино на един от най-големите ни театрални режисьори и представлява съвременна градска драма, под чиято повърхност пулсират невидими светове и се раждат неочаквани чувства.
"Мери Шели" (Mary Shelley) Пърси и Мери Шели и до днес остават сред най-известните двойки в историята. Излизането на филма у нас съвпада с 200-годишнината от публикуването на класиката на Мери Шели, "Франкенщайн". С какво тази история за доктор Виктор Франкенщайн и неговото Създание пленява читатели и зрители вече два века? Какъв живот водят Пърси и Мери? Това ще ни разкаже биографичният филм на Хайфа ал-Мансур.
"Съпругата" (The Wife)
Глен Клоуз влиза в ролята на Джоун Кастелман в "The Wife". Тя играе съпруга на известен писател, с когото трябва да пътува до Стокхолм, за да получи той най-голямата награда за работата си - Нобел за литература. Актрисата е прекрасна в трейлъра и може би най-накрая ще бъде подобаващо почетена от Академията на САЩ, която вече няколко десетилетия я пренебрегва. А още преди Академията да я оцени (надяваме се), ние ще я гледаме на CineLibri.
"Колет" (Colette)
Сидони-Габриел Колет е една от най-знаковите фигури във френската литература на миналия век, създала класики като "Шери", "Жижи" и романите за Клодин. Сега е ред на Кийра Найтли да разкаже личната й история от екрана. Засега тя е сред основните фаворити на букмейкърите за номинация за "Оскар".
"Есеннта соната" (Autumn Sonata)
Тазгодишното издание на фестивала включва т. нар. "Панорама Бергман". Наред с документалният филм с Лив Улман, ще видим и три от най-великите филма на шведския творец - "Персона", "Седмият печат" и "Есенна соната". Ние имаме пристрастия към Ингрид Бергман (която виждате на снимката), затова последният филм е заглавието, което очакваме с най-голямо нетърпение. Но който и от трите филма да изберете, с Бергман няма да сбъркате.
"Да се превърнеш в Астрид" (Becoming Astrid)
Филмът осветлява малко познатата история около появата на най-непокорното и луничаво момиче в литературата – Пипи Дългото чорапче. Като тийнейджърка в консервативна Швеция (20-те години на миналия век) Астрид Линдгрен, тогава все още Астрид Ериксън, се впуска в любовна афера с шефа си – главен редактор на местен вестник. Впоследствие забременява от него, а той е женен… Астрид е принудена да направи тежък избор, от който извлича не един житейски урок. Това е първата кинобиография на световноизвестната писателка, чиито герои са любими на малки и големи в почти 100 страни по света.
"Лив Улман. Къщата на спомените"
По случай 100-годишнината от рождението на един от най-великите кино творци на всички времена – Ингмар Бергман, ще се състои премиерна прожекция на документалния филм „Лив Улман и къщата на спомените“ - парченца живот, подредени от журналиста Георги Тошев и оператора Румен Василев. Приветствайки каузата на фестивала, за първи път легендарната норвежка актриса, която тази година навършва 80, отваря малката си ваканционна къща край Осло, за да посрещне българския снимачен екип. В прегръдката на природата и спомените Лив намира покой, връща се към вълнуващи роли и срещи, белязали живота й, към всички онези шедьоври, които са я променили. Това е първото българско филмово заглавие с участието на музата на Бергман.
"Чайка" (The Seagull)
Истинско предизвикателство е да заснемаш една от най-известните пиеси на Чехов - "Чайка". Сърша Ронан продължава с интересните роли, сега на ред е Нина Заречная. А до нея застават Елизабет Мос и Анет Бенинг. Актрисата Ирина Аркадина, синът ѝ Константин и значително по-младият ѝ приятел, писателят Борис Тригорин, гостуват през лятото на брат ѝ Пьотр в уединено имение в провинцията. Страстите постепенно се нажежават, разговорите не стихват. Свободолюбивата Нина Заречная, чувствителна девойка от съседно имение, се запознава с Тригорин и се влюбва. От там нататък всичко е трагичен "сюжет за кратък разказ"...
"Щастливият принц" (The Happy Prince)
Рупърт Евърет и Койн Морган играят Оскар Уайлд и лорд Алфред Дъглас в биографичният филм, който разказва за последните дни от живота на иконичният автор. Сценарият е базиран на творбата на Уайлд De Profundis и с него Евърет дебютира като сценарист и като режисьор. Нямаме търпение.
"Човекът, който уби Дон Кихот" (The Man Who Killed Don Quioxote)
След множество пречки по снимачния процес, съдебни дела за авторските права между продуцентите и режисьорите, "Тhe Man Who Killed Don Quixote" най-накрая ще бъде показан по киносалоните. Премиерата е на 16 октомври.
11 заглавия на CineLibri 2018, които не са изпускане
|
|
Да живеят кинофестивалите! Във време, в което програмата на киносалоните изобилства от най-популярното в момента (разбирайте екшъни, трилъри, блокбъстъри с над 50 млн. бюджет и някоя друга анимация), тези събития са единствената възможност за зрителите да се докоснат до едни от най-добрите в художествено отношение заглавия в киното.
Един такъв скоро ще се проведе в София. В дните между 10 до 24 октомври за четвърта поредна година ще се случи CineLibri – единственият по рода си кинофестивал, посветен на взаимовръзката между две велики изкуства – киното и литературата. – Над 300 прожекции и 45 актуални кинопродукции се обединяват тази година под мотото „Любов между редовете“.
Голяма част от филмите, които ви показваме в нашите галерии, включват заглавия на филми, които няма да може да гледаме по големите кина. Затова фестивали като CineLibri са нужни на българския зрител. А какво препоръчваме ние, вижте в галерията ни горе.
"Подготвям нещо ново"
"Смятам да поседя малко тук"
"ciao bella "
"Един типичен понеделник"
"Накарах те да се обърнеш"
"Опитвам се да хапвам здравословно, но най-големият ми проблем е виното"
"Майка ми прави най-добрите снимки"
"Когато денят ти започне с донът и мимоза"
"Готова за Свети Валентин"
"Слънце!"
"Профил и анфас "
"Поглед назад"
Аманда Елис Лий превзе Инстаграм!
|
|
Невероятната канадка и фитнес модел Аманда Елис Лий е истинска сензация в Инстаграм. И не без причина.
Аманда е квалифициран инструктор по пилатес, личен треньор и модел. С невероятното си тяло и извивки тя бързо се присъедини към елита на красивите и успелите.
Аманда е родена на 13 декември 1986 година, второ от общо 5 деца. Майка й също е фитнес фанатик и личен треньор и инструктор, което прави здравословният начин на живот голяма част от ежедневието на семейството.
В ъийнейджърските си години Аманда се е срамувала от кльощавото си тяло. Редовните тренировки обаче стимулират увереността й.
Тя учи в Колежа Сара Лорънс, специалност Модерни Танци. Под погледа на майка си тя започва по-усилени тренировки и така успява да извае тялото, което я прави известна.
Ариана Гранде за смъртта на бившия си Мак Милър
|
|
Ариана Гранде говори публично за смъртта на бившия й приятел Мак Милър като написа в социалните мрежи, че той е „най-милата, сладка душа с демони, които не заслужава“.
Милър беше намерен в дома си в Калифорния мъртъв на 26-годишна възраст.
В официалния си акаунт в Instagram 25-годишната Ариана пише, че е обожавала Милър от първия ден, в който го е срещнала, когато била на 19.
„Ти беше най-скъпият ми приятел толкова дълго. Съжалявам, че не успях да поправя или да взема болката ти. Наистина исках. Най-милата, сладка душа с демони, които не заслужава.“
„Толкова съм ядосана, толкова съм тъжна, че не знам какво да правя“, добавя тя.
За милър се твърди, че умира от свръхдоза, но не можем да потвърдим. Малкълм Маккормик е разказвал за проблема си с наркотиците, особено за сироп за кашлица, в интервюта за медиите и рап текстовете си.
Милър набира популярност с албума си „K.I.D.S.“ през 2010 година и още отрано в кариерата си е известен с парти песните си и клиповете към тях.
По-късно през 2011 година „Blue Side Park“ е пуснат от независим лейбъл и покорява класациите. В по-късни албуми Милър се обръща към джаз и фънк звучене – те са харесвани от критиците, но не стават особено популярни.
София е дом
|
|
Когато бях на 20, си мислех, че никога няма да заживея в този голям град, в който можеш да се изгубиш, можеш да изчезнеш или още по-страшното – да бъдеш незабележим.
Всеки 20-годишен човек е забележителен, всеки 20-годишен е огън и блясък, дори да е затворен, умълчан, проклет и тъжен, дори да бъде плах. Особено тогава. Да си на 20 е звезди и вечност само по себе си.
После спрях да пътувам всеки ден за лекции с влака от съседния малък град и се нанесох в празния люлински апартамент с една раница живот на рамо. Баба ми и дядо ми ми подариха пералня, събрах пари за легло.
Гледката от прозореца беше абсурдна, зловеща, постсоциалистическа, кафява, нямаща нищо общо с гледката ми дотогава, с планините ми, с дърветата ми, с живота ми, с любовите ми.
Харесвах я. Исках да викна една приятелка художник да ми я нарисува на стената в хола – всички тези панелни блокове – по-високи и по-ниски. Да гледа през прозореца, да попива цветовете и балконите им, прането, телевизорите, коледните лампички, цветните мушката, семейните скандали, литрите ракия, кучета и котки, всичко и да го налива у дома ми, да го рисува с шарена ръка, за да го прегръщам по-бързо и да го чувствам по-близък този град, в който ще живея.
После забелязах Западен парк – той се вижда като погледнеш надясно от балкона ми – зелен, огромен, страшен, влажен. Днес тичам там и го обичам, както обичам пазара „Димитър Петков” и всички малки улици в центъра на София от март до октомври, както обичам шумните барове в тъмните безистени, в широките подземия на града от ноември до февруари. И всички хора, които срещнах и останаха, и онези, които още не съм срещнала, но ще срещна в градския безкрай.
София е болезнено красива. Красотата – тя невинаги е пищна, нито нагласена, нито винаги зелена, нито винаги чиста или скромна, или някаква конкретна. Тя е красота и без грим, и без филтър, и без ред и с бетон, и с каруци, и с арматура и стъкло, и с лошия злокобен смог, от който искаме да я спасим, да я изтръгнем и да я притиснем към гърдите си, София, с отворени обятия и дробове, с пулсиращи сърца.
Никога не се превърнах в пребиваващ тук човек, който „си се прибира“ всеки уикенд, за да помъкне буркани, макар че само на 35 минути с влака от Централна гара е градчето ми – онова с другите гледки – в което обичам да се завръщам.
Не мисля, че мога да понесе да живея на място, което не обичам и не знам как хората с години прекарват работните си седмици и тревожните си нощи в град, който не ги приютява, който не им е дом.
Домът – той не е даденост. Човек може дълго време да се чувства бездомен у дома си.
Домът не е нито град, нито къща, нито човек, нито семейство. Домът усмихва и приспива като люлка. В него се случват неща, които не се случват другаде. Той пази тайни и сближава сърца. Ухае на храна и винаги нещо му е повредено, винаги нещо трябва да му се ремонтира. Защото домът не е изряден, нито конкретен, но е дом и това ни стига. Даже е много. Достатъчно.
София е дом.
