Петте най-успешни трансфера на 2014 г.

| от |

През 2014 г. много топ футболисти смениха клубовете си. Някои от тях успяха да пожънат успехи, други не чак толкова, или пък продължават да се борят за това. Но определено има няколко играчи, които изпъкват в новите си тимове и попаднаха на местата си. Ето ги и тях:

1.Алексис Санчес
Изглеждаше, че 42,5 млн. евро, платени от Арсенал на Барселона миналото лято, са твърде много. Но в Северен Лондон останаха възхитени от чилийския национал. Алексис има пълната свобода в атаката на „топчиите“ и е най-добрият футболист на отбора от началото на сезона.

Alexis Sanchez

2.Клаудио Браво
Да замениш Виктор Валдес не е лека задача. Въпреки това Клаудио Браво накара феновете на Барселона бързо да забравят легендарния вратар. В първите си 8 мача (754 минути) в Примера дивисион, чилийският национал не допусна гол във вратата си, подобрявайки рекорда на Артола от сезон 1977/78.

Claudio Bravo

3.Сеск Фабрегас  
Сеск намери своето място в Челси на Жозе Моуриньо. След завръщането си в Англия, той отново стана лидер и пое диригентската палка, след като в Барселона тази възможност така и не му беше предоставена. Отличното му разбиране с Диего Коща позволи на Челси да направи крачка напред, сравнение с миналия сезон. Той има 12 асистенции и 2 гола във Висшата лига.

Cesc Fabregas

4.Тони Кроос
Веднага успя да се превърне в един от най-ценните футболисти на Реал (Мадрид). Доказа се в Байерн (Мюнхен), но на „Сантяго Бернабеу“ вече се превърна в играч от световна класа, а много специалисти го определят като най-добрият халф на планетата в момента. Има 11 асистенции и е футболистът на Реал с най-много минути на терена.

Toni Kroos

5.Шаби Алонсо
В Мюнхен не останаха никак доволни, че изгубиха Тони Кроос. При това той премина в основния конкурент в Шампионска лига Реал (Мадрид). Но Хосеп Гуардиола успя да реагира изключително бързо с взимането на Шаби Алонсо. Неговото присъствие вече е от решаващо значение за баварската машина, а с Гьотце, Робен и Рибери направиха страховит квартет./News7

Xabier Alonso

 
 

Има четири основни типа пиячи

| от chr.bg, БТА |

Консумацията на алкохол лесно може да се обясни като резултат от хилядолетни ритуали и привички. Замисляли ли сте се обаче защо всъщност избирате да пиете? На базата на мотивите, подтикващи хората да посягат към чашката, изследователи от Австралия извеждат четири основни типа пиячи, пише в. „Дейли мейл“.

По-доброто разбиране на потребностите по отношение на алкохола може да помогне за насърчаване на хората да пият по-малко или поне да го правят по по-щадящ начин, смятат авторите на изследването от университета „Ла Троуб“ в Австралия.

В личен план всеки може да изтъкне куп мотиви защо избира да пие, което прави по-трудно научното разбиране на причините. Все пак науката разполага с т.нар. мотивационен модел за употреба на алкохол, според който хората пият, защото очакват след това да се почувстват по различен начин.

В частност моделът обяснява, че индивидите разчитат на алкохола да повиши позитивното усещане и да намали негативното. Мотивацията се обуславя и от фактори, свързани с психологическа награда. Те могат да бъдат вътрешни, например подобряване на желано емоционално състояние, или външни, например търсене на социално одобрение, предаде БТА.

Въз основа на това и имайки предвид останалите фактори, играещи роля в консумацията на алкохол – генетика, характер, заобикаляща среда, австралийските специалисти извеждат четири категории.

Според тях хората пият основно, за да се чувстват по-добре (защото е вълнуващо), за да се справят (да забравят тревогите си), от социални съображения (за да се забавляват и да празнуват) и от конформистки съображения (за да се впишат в заобикалящата ги среда).

 
 

Великият пост започва от днес

| от |

От днес – седем седмици преди Великден, след Сирни заговезни, започва Великият или Великденският пост.

Великият пост е най-важният от четирите постни периода през годината. През тази година Възкресение Христово или Великден е на 8 април, информира БТА.

Великият пост припомня за четирийсетдневния пост на Исус Христос в пустинята, въвежда в Страстната седмица и в най-светлия християнски празник Възкресение Христово – Великден.

Постът не е просто диета – въздържанието от определени храни /най-вече на тези от животински произход/ не е самоцелно. Идеята на поста е чрез лишаване на тялото, да се смири душата. Смята се, че когато пости и се моли, човек се доближава до Бога.

Великият пост е време за молитви и покаяние, като подготовката за него започва три седмици по-рано. Според православната традиция постът е най-строг през първата и последната седмица, особено през Страстната седмица и на Разпети петък. Първият ден, през който се разрешава риба, е Благовещение – на 25 март.

Строгият пост не се препоръчва на болни, на малки деца, на възрастни хора, на бременни жени и кърмачки.

През Великденския пост всяка седмица е посветена на някакво събитие или на личност, чиито дела призовават към смирение и покаяние. През първата седмица от поста ограниченията са по-строги, а богослуженията – по-продължителни. Тогава се освещава вареното жито, което се приготвя в памет на великомъченика Теодор Тирон и се празнува Тодоровден.

През втората седмица от Великия пост се чества Св. Григорий Палама, който развил учението за поста и молитвата. Третата седмица е посветена на Светия Кръст, за да напомни на вярващите за страданията и смъртта на Спасителя. Неделята от четвъртата седмица се посвещава на Св. Йоан Лествичник, написал съчинение за добрите дела, които довеждат до Божия престол. В съботата от петата седмица се чества Пресвета Богородица, а в неделята – Преподобната Мария Египетска – ярък пример за покаяние.

Съботата от шестата седмица /Лазаровден/ на Великия пост е посветена на възкресението на Лазар. Исус Христос го извел от гроба и го върнал към живот.

Шестата неделя /Цветница или Връбница/ е посветена на тържественото влизане на Исус Христос в Йерусалим в навечерието на еврейския празник Пасха.

Християнската църква нарича началото на Великденския пост „предверие на божественото покаяние“ или Голяма четиридесетница, през която хората, постейки, се отказват от своите грехове, „очистват се“ и се доближават до Исус Христос.

 
 

„Порно за отмъщение“ – масово явление във Великобритания

| от |

Повече от половината тийнейджъри във Великобритания са виждали приятели да споделят порнографски снимки на хора, които познават. Почти двама на всеки 5 пък са ставали свидетели на създаване на групи в социалните мрежи, в които се търси и споделя сексуални снимки и клюки.

Статистиката е на благотворителната фондация Childnet. От фондацията казват: „За много млади хора сексуалното насилие е част от живота им онлайн, то е нормално и дори очаквано.“ Нейният шеф Хана Броудбент твърди, че откритията, които са направили, са вцепеняващи, а историите на някои млади хора са сърцераздирателни.

Изследването, частично спонсорирано от Европейския съюз, разкрива още, че 31% от момичетата и 11% от момчетата са получавали съобщения с нежелано сексуално съдържание от своите връстници.

Едно на 10 от запитаните е било обект на сексуални заплахи включително и заплахи за изнасилване. Повече от половината са виждали да се споделят голи снимки на някого, когото познават, а 6% са били жертва на тази практика.

Става въпрос за деца на възраст между 13 и 17 години. 

14-годишно момиче, което е изпратило своя гола снимка на момче, казва: „Много хора ми искаха голи снимки и накрая изпратих на едно момче, което ми каза, че ме харесва и че ако му пратя снимки, бихме били невероятна двойка. Вързах се и на другия ден снимките ми бяха из цялото училище, въпреки че той ми изпрати първи такива снимки. Всички казват, че е окей момчетата да изпращат снимки с пенисите си, но когато момиче направи подобно нещо, го наричат уличница и парцал. Направих грешка и сега съжалявам.“

Наблюдават се и взимане на снимки без съгласието на снимания. 23% от запитаните са виждали приятелите и познатите им да правят такива снимки, а 8% признават, че сами са ги правили.

След това снимките се разпространяват във Facebook, WhatsApp, Snapchat и Instagram.

 
 

“Формата на водата“: приказката, която ни вдъхва надежда

| от Дилян Ценов |

Тъмносин екран. Помещенията сякаш отдавна са под вода, а мебелите са в безтегловност. На този фон разказвачът споделя с нас, че не знае как да започне. Истина е. За „Формата на водата“ на Гийермо дел Торо се пише трудно. Тези, които все още вярват, че приказките не са заключени завинаги в томовете на Андерсен и Оскар Уайлд ще разберат безсилието да говориш за нещо толкова чисто, фантастично, което ти вдъхва вяра. Другите, които си падат по по-hardcore неща, молим да ни простят това, което наричат „розов романтизъм“.

Истината е, че „Формата на водата“ е добре направената екранна приказка за вярата и любовта, от която хората имат нужда. За филма започна да се говори, откакто спечели голямата награда на кинофестивала във Венеция през 2017 г. Равносметката от тогава: вече близо 100 млн. долара приходи, номинации за всички големи награди, винаги печелеше в големите категории, и почти максимални рейтинги от критиците. 13-те номинации за „Оскар“ го правят рекордьора тази година.

the shape of water ,формата на водата

Зародишът на идеята за любовната история между митично морско създание и жена се ражда още през детството на Гийермо дел Торо след като гледа филма Creature from the Black Lagoon. Днешната история обаче е доста по-различна. Действието се развива в САЩ по време на Студената война. Американска военна база. Руснаците дишат във врата на американците и обратното. В този свят на убити цветове и сиво ежедневие живее Илайза Деспозито – чистачка във военната база, сираче, намерено в река, което заради белезите на врата не може да говори. Никой не знае от какво са причинени те. Ежедневието е едно и също, монотонно, най-екстремното нещо е сутрешното мастурбиране във ваната, преди сваряването на трите яйца. Следва посещение при съседа и единствен приятел – художникът гей Джайлс. В работата пък е Зелда – едрата афроамериканка, която не млъква и ту се оплаква, ту кълне съпруга си Брустър. Денят, в който „обектът“, както го наричат в базата, е докаран, започва приказката…

На първо място, заслугата за този майсторски филм е на дел Торо, за когото това е първият такъв пробив от началото на кариерата му през 1985 г. Ако зависеше от нас, веднага му даваме „Оскара“ за най-добър режисьор. Без излишни протяжни моменти за времетраене от два часа. Действие, напрежение, обрати, конфликт – всичко майсторски изградено и съшито така, че приказката да добие максимално достоверен вид, но все пак да знаеш, че не бива да бъдеш краен буквалист, когато гледаш. В това е чарът и на сценария на дел Торо и Ванеса Тейлър (Hope Springs, Divergents, и продуцент във втори и трети сезон на Game of Thrones). Той те освобождава от вродената ни склонност да търсим причинно-следствени връзки, логика и по този начин ни потапя в паралелната вселена, където вратата не е изкъртена от напора на водата, хомосексуалният прощава на чудовището, че е изяло котката му, косата му пониква отново, а раната му заздравява. Подходът  deus-ex-machina, тук е на мястото си. Както подобава на истинските приказки.

hero_Shape-of-Water-2017

Пак, благодарение на дел Торо, успяваме да видим Сали Хоукинс така, както дори в „Син жасмин“ не я видяхме. Добрият актьор може и без текст, това е. Сали Хоукинс е повече от добра актриса. Няма пародиране, няма наиграване. Има отмерени жестове, намеци, смигвания, ясни и в същото време достатъчно загадъчни, за да ни изненада Илайза със следващия си ход. До нея е Зелда (Октавия Спенсър), за която третата номинация за „Оскар“ е напълно заслужена – тя е антиподът на нямата чистачка, който обаче успява да запази самообладание дори когато комплексираният расист командващ поделението, полковник Ричард Стрикланд, я заплашва в собствения й дом. Триото от добри актьори е завършено от Ричард Дженкинс в ролята на съседа Джайлс – старият мъж, неизживял младостта си, който редовно купува пайове, които не изяжда и се опитва да завърже разговор с красивия, но груб продавач.

28161816_10156135688137402_8630534296068459429_o

Останалите компоненти на филма трябва също да бъдат споменати. В него почти няма светли и живи тонове, всичко е пастелено, почти монохронно. Този скопен, а после умъртвен тон придава на една усмивката на Илайза или на примигването на създанието още по-енигматичен вид. Целият вътрешен свят на жената контрастира с обстановката около нея, подсилвайки приказния ефект. Тук се появява и музиката, от 50-те и 60-те години, феминизирана до краен предел (която Джайлс обожава). Грамофонът се върти, а от него звучи Кармен Миранда. Така, неусетно, едно яйце, малко музика, нежен допир стават достатъчни.

Кое обаче прави „Формата на водата“ толкова добър? Техническата реализация разбира се, че има заслуга. Режисурата и играта също. Но това са само добре сработени помежду си проводници, по които преминава идеята. Идея, която човечеството винаги е търсило. Нуждата да слушаш приказки. Детски, нереални и наивни, достатъчно силни, че да вдъхнат вяра. Тази година това е „Формата на водата“.

До болка познати са изводите, че чак е втръснало да ги повтаряме. Любовта е навсякъде. Всесилна е. Възможна е. Приказките се сбъдват. Не само между жена и морско създание, а между хората като цяло. Защо да не вярваме? Все пак никой не знае какво се е случило в реката, и откъде е белегът на врата на Илайза.

А за себе си знаем ли? Къде сме били в онзи момент? Не. Затова най-добре е да вярваме и да се благодарим на „Формата на водата“, че ни напомни това.