Петте най-чести причини жените да изневеряват

| от |

women-poster_2608852b

Носенето на чорапи по време на секс и мръсните думи в леглото са едни от причините, които карат жените да изневеряват на съпруга си.

Сайтът за запознанства Виктория Милан, който помага на хора да намерят извънбрачен партньор, изследвал над 4000 жени, за да установи топ пет на лошите навици, които водят до изневяра. Липсата на джентълменство (издърпването на чаршафите през нощта), нарцисизма (доставянето на удоволствие на себе си, а не на партньора) и като цяло липсата на добър секс са сред лошите навици, които карат жените да изневеряват, съобщава сайтът.

Близо 65% от анкетираните казали, че не биха изневерявали, ако мъжът до тях извършва по-малко нередности в спалнята. 81 на сто от дамите заявили, че са склонни на повече експерименти в секса с извънбрачния си партньор, отколкото със съпруга си.

Малките неща като краденето на завивките, оставането с чорапи по време на секс и проверяването на смартфона се смятат за липса на джентълменство и отблъскват жените, съобщава сайтът. Друг вреден навик е нарцисизмът, когато мъжете „се съсредоточават прекалено върху неща, които само те харесват в леглото“ и оставят партньорката си на студено.

Мръсните думи също влизат в списъка, тъй като мъжете понякога използват тази тактика, когато партньорката им не иска да прави секс. Другите две причини в списъка са липсата на въображение и пропускането на любовната игра преди секса.

 
 

„Incredibles 2″ е номер едно в бокс-офиса у нас

| от |

Анимацията „Феноменалните 2″, която излиза 14 години след първия филм за семейството супергерои Боб и Хелън Пар, е най-гледаният филм у нас, сочат обобщените данни от киносалоните. Продължението на семейната история, в която има злодей, с който семейството трябва да се пребори, е гледано от 20 021 зрители и има 198 663 лева приходи за първите три дни на екраните у нас.

На втора позиция е „Джурасик парк: Рухналото кралство“, който е вече десет дни на екраните у нас. Историята за спасяването на динозаврите от Исла Нублар, който ще бъде разрушен от вулканично изригване, е гледана вече от 63 835 зрители и има 711 533 лева приходи.

Втората премиера от миналия уикенд – „Бандитките на Оушън“ – дамската версия на нашумялата поредица на Стивън Содърбърг, е на трето място в топ 10. Събирането на екип за обир на скъпоценно колие и осъществяването на кражбата са гледани вече от 8 107 зрители и имат 77 620 лева приходи.

Третата премиера от миналия уикенд – „Да обичаш Пабло“, създаден по биографичната книга на Вирхиния Валехо, е на четвърто място сред най-гледаните филми у нас. Екшънът за известния колумбийски наркобарон Ескобар, разказващ повече за другата му страна – строителството на болници, училища и жилища с парите от наркопроизводството, е гледан от 6 288 зрители и има 60 439 лева приходи за първите три дни у нас.

Пето място е за „Соло: История от Междузвездни войни“. След месец на екраните филмът за един от любимите персонажи в сагата, който разказва за ранните му години, е гледан от 57 268 зрители и има 639 562 лева приходи.

На шесто място е комедията „Книга за възрастни“ с Даян Кийтън, Джейн Фонда, Кандис Бъргън, Мери Стийнбъргън в главните роли. Случващото се с четирите героини по време на четенето и разбора на трилогията „50 нюанса сиво“ е гледано от 57 268 зрители и има 639 562 лева приходи от билетите им за трите седмици у нас.

Седма позиция е за екшън-фантастиката „Дедпул 2″ с Райън Рейнолдс в главната роля. Приключенията на Уейд в 12-ия поред филм по комикси на „Марвел“ са вече пета седмица на екраните у нас и за това време са гледани от 86 307 зрители и са събрали 839 856 лева приходи.

Осмо място е за българския „Революция Х“. Морското турне на едноименната група, съчетано с отдиха на съучениците им под надзора на училищното ръководство, както и с наркотрафик, отвличане и Гери-Никол, е гледано от 49 811 зрители и вече отчита 414 197 лева приходи за месец и половина на екраните.

Девето място е за анимацията „Чаровният принц“. Канадският филм за Филип Чаровния, който си търси жена преди да е навършил пълнолетие, е гледан от 25 071 зрители и има 241 041 лева приходи за петте седмици на екраните у нас.

На десета позиция е комедията „Зад борда“ – римейк на едноименния филм от 1987 година. Перипетиите на плейбой и самотна майка, изиграни от Еухенио Дербес и Ана Фарис, са гледани от 19 350 зрители и са събрали 189 263 лева приходи за месец и половина на екраните у нас.

 
 

Досиетата CHR: Мъжът от Сомертън

| от chr.bg |

Сомертън е плаж в Австралия, на юг от Аделайд. През 1948 година на 1 декември там започва делото Таман Шуд. То не е разкрито и до днес.

На тази дата в 6:30 сутринта на плажа е намерен мъртъв неизвестен мъж. Делото е кръстено по персийската фраза „tamám shud“, която означава „свършен“ или „приключен“. Тези думи били написани на откъснато парче хартия, което било намерено месеци по-късно в джоба на панталоните на жертвата. Хартията била откъсната от книгата „Рубайят“ на поетът от XII век Омар Хайям.

Полицията успява да намери и конкретната книга, от която е откъсната хартията. Тя била захвърлена в кола близо до плажа, където бил намерен трупа. На задната корица намират вдлъбнати следи от писане – два телефонни номера и текст, който определили като някакво закодирано съобщение. Това съобщение никога не бива разкодирано по задоволителен за следователите начин.

SomertonManCode-wikipedia

Месец и половина след печалния 1 декември е намерен куфар явно с вещите на мъжа. Той е бил оставен на съхранение на ЖП гара Аделайд в 11:00 часа сутринта в деня преди смъртта му. Освен няколко предмета, надписани с „Kean“, „Keane“ или „T. Keane“, нищо в куфъра не идентифицирало човека, а никой с подобно име не бил обявен за издирване.

Единият телефонен номер бил на медицинската сестра Джесика Елън Томсън, която живеела много близо до злополучния плаж. Тя казала на полицията, че не познава умрелия. Когато по-късно й била показана отливка на лицето на трупа „тя била напълно стресната и изглеждала все едно всеки момент ще припадне“, което дало повод на полицията да смята, че жената знае нещо, което не казва.

Джесика казва на полицаите, че дала копие от книгата „Рубайят“ на мъж на име Алфред Боксал, когото среща в хотел Клифърд Гарденс в Сидни през 1944, докато учи за сестра. Боксал обаче бил жив и здрав в Марубра.

Мнозина смятат, че цялата информация за случая е изцедена. През 2013 година обаче дъщерята на Джесика Томсън, Кейт, дава интервю за „60 Minutes“, в което казва, че майка й споделя как познава мъртвия, но нарочно не е казала на полицията. Майка й също така може да говори руски, което предполага някакъв участието й в шпионаж.

Когато мъжът е бил намерен, той е имал цигара в уста. Мистерията не изглежда, че ще бъде разкрита скоро. Или някога.

 
 

Мечтите, които няма да се сбъднат, ако спреш да работиш в офис по 8 часа на ден

| от chronicle.bg |

„Ще напусна офиса и ще работя от вкъщи на свободна практика!“

„Ще напусна, защото ме ограничава стоенето от 9 до 5 в офиса.“

Или върховното:

„Ще напусна, за да се развивам, защото не искам да влизам в машината на фиксирания 8-часов работен ден.“

Мисли, които се въртят в почти всяка милениалска глава. Прекрасни на теория, трудно осъществими на практика.

Добавете към тези „аргументи“ и някой чиклит роман и представата е на една ръка разстояние. Напускате работа, на втория ден пиарите на „Ив Сен Лоран“ се свързват с вас, за отидете на Малдивите и да ви снимат голи за рекламата на новия им парфюм. После звънят от „Прада“, „Гучи“ и свършвате на корицата на септемврийския брой на „Воуг“.

Или пък на третия ден след напускане на работа от комитета на „Пулицър“ ви пишат, че сте награден за невероятната ви поезия, вдъхновена от момичето от Люлин 3.  Следват тонове бестселъри и участия в риалити шоута. Остава само да треснете молбата си за напускане на бюрото на шефа.

Да, работата всеки делничен ден от 9 до 5 е нещо крайно досадно. Както впрочем и половината живот. Разбира се че да прекарваш осем часа на ден, пет дни в седмицата на едно бюро в офис, заедно с още десетина колеги и денят ти да минава под ритъма на щракащи клавиатури, не е най-прекрасната работа. В един момент омръзва. А днес милениалите са на върха си и упорито скандират колко ограничаващо е да работиш по 8 часа на ден в офиса. Мисълта за самостоятелно индивидуално развитие е все по-изкушаваща.

Прекрасно, дано се случи на всеки, който го пожелае. Нека все пак уточним няколко неща, които няма да ви се случат (особено у нас), ако напуснете работа и решите да пишете своя собствена версия на чиклит роман.

Няма да изживеете своя „Яж, моли се и обичай“. Знаем, че дори тези, които наричат книгата „боклук“, искат да им се случи същото, но не – няма. Дори Елизабет Гилбърт е трябвало да работи поне 16 години в офис, докато си позволи да напусне. Още повече, (и това тя самата го казва), тя подписва договор с издателство да напише точно тази книга, което й отстъпва финанси, за да пътува 3 месеца в Италия, 3 в Индия и 3 в Бали. Така че нещата са с една идея по-подсигурени и човек е с една идея по-опитен преди да се впусне в подобно начинание. Та да, няма да направите околосветско пътешествие и да издадете бестселър. Но може да пробвате с булевардна стихосбирка (защото ще я пишете на някой булевард) „Яж, пости и се надявай“.

Няма да срещнете съвършената любов. На ментално ниво ще бъдете твърде заети да мислите как ще вържете двата края. А на материално, голяма е вероятността да не си платите интернета или телефона и да останете без Facebook, Tinder, Grindr и всичките съвременни способи за запознанство с нови хора и „опознаване на нови култури“. А вечеринки вече няма…

Няма да превърнете таланта си в кариера за милиони. Историята просто не познава такъв случай. Стивън Кинг е работил много време в обществена пералня още преди да напише „Кери“. Тенеси Уилямс е работил три години във фабрика за обувки и пише всеки ден, предимно нощем. Чак след години идват „Трамвай Желание“ и „Котка върху горещ ламаринен покрив“. Джоан Роулинг години наред е била учителка. Схванахте ли идеята? Свободата си има цена. И тя винаги е 8-часов работен ден. За всички, дори за онези с яките снимки – човекът зад апарата е много вероятно да е, както казва приятелка на приятелка, „некво IT”.

Няма да можеш да обвиняваш никого. Мда, когато си в екип с още 15 човека все има на кого да стовариш вината за собствените си грешки. А това, всички знаем, е много сладко. И е много кофти, когато нямаш избор, че твоята тъпотия си е само твоя тъпотия. Помислете за това преди да напуснете.

Няма да откриеш вътрешното си Аз, което да те направи щастлив и блажен. Няма и да усетиш свободата. Ще усетиш просто временното блаженство да не зависиш от определена група хора. Но много скоро ще дойде следващата такава. И ще откриеш, че си още по-далеч от свободата.

За да не кажете сега, че мразим милениалите и сме черногледи, ето няколко прекрасни неща, които Ще ви се случат:

Ще си плащате сами осигуровките.

Ще пиете по-малко (защото пиенето е пари)

Ще ходите повече пеша (защото и пътуването е пари)

Ще преотктриете сладостта на краткотрайните флиртове (защото дълготрайните връзки изискват някаква минимална стабилност в чудото, наречено живот)

Ще заздравите връзката с мама, тате и баба (да са живи и здрави и дълго да ви гледат)

И накрая нека само уточним, че няма нищо лошо в стремежа на човек към самоусъвършенстване, свобода и професионално развитие. Лошо е , когато мечтаем правопропорционално на възможностите си.

 
 

Режисьорът Тери Гилиъм загуби правата за „Човекът, който уби Дон Кихот“

| от chronicle.bg |

Дългоочакваното излизане на филма на Тери Гилиъм „Човекът, който уби Дон Кихот“ по екраните е поставено под съмнение, съобщи Контактмюзик.

Седемдесет и седем годишният сценарист и режисьор най-после показа филма си в рамките на кинофестивала в Кан миналия месец след няколкогодишни съдебни разправии, но започналата нова съдебна битка може да означава, че „Човекът, който уби Дон Кихот“ всъщност никога няма да се появи по екраните.

Парижки съд постанови, че правата над филма се притежават от продуцента Пауло Бранко, а не от Гилиъм. Следователно сега Бранко трябва да реши дали филмът да излезе по екраните.

Преди началото на кинофестивала в Кан той поясни, че проявил благоразумие, предоставяйки на организаторите „изключителното право“ да покажат „Човекът, кой уби Дон Кихот“ с участието на Адам Драйвър. Бранко все пак настоя, че решението няма нищо общо с други проблеми, свързани с появата на филма по екраните. „То не е в разрез с други решения, които вече бяха взети и ни предоставят правата над филма“, отбеляза той.