Петролният поток няма да пресъхне

| от |

Леонид Бершидски,“Блумбърг“.

Ръководителят на най-голямата в Русия държавна петролна компания „Роснефт“ Игор Сечин каза нещо съвсем неочаквано след състоялата се тази седмица среща, на която представителите на нефтодобиващите страни не успяха да се договорят за съкращаване на добива.

В Русия всичко ще бъде наред, заяви той, даже ако цената на петрола падне до или под 60 долара за барел. Как е възможно нещо подобно, ако, според неотдавнашните оценки на „Дойче Банк“, за да си осигури балансиран бюджет през тази година Русия се нуждае от цена около 100 долара за барел?

Отговорът на този въпрос важи както по отношение на Русия, така и по отношение на редица страни-членки на ОПЕК. Бюджетният баланс се осигурява в национални валути, а не в долари и всяка страна, разполагаща с политическо пространство за маневриране, за да девалвира своята валута, няма особен стимул за намаляване на добива. Руският президент Владимир Путин каза нещо подобно неотдавна в интервюто си за ТАСС. „Погледнете: по-рано ние продавахме стока, която струваше долар, и получавахме за нея 32 рубли. А сега за същата стока за един долар получаваме 45 рубли. Доходите на бюджета се увеличиха, а не намаляха“.

По данни на „Блумбърг“ експортните мита на петрола в Русия са намалели от 54 долара за барел през януари до около 38 долара през декември. Но в рубли руската държава не е загубила нищо. Ако цената на сорт Брент от началото на годината се е понижила с 25%, то курсът на рублата е поевтинял с 30%. През януари държавата получаваше около 1728 рубли за барел, което при днешния курс прави 1775 рубли.

Свиването на добива означава загуба на бюджетни доходи с неясни последици за цените, а руският износ на „черно злато“ през тази година вече се понижи в сравнение с 2013 г.

Петролните цени

Няма нищо учудващо, че нефтодобивните страни, които се решиха на понижаване на курса на своите национални валути през тази година, гледат с оптимизъм на спада на цените. Министърът на енергетиката на Алжир Юсеф Юсфи заяви миналия месец, че неговата страна „много спокойно“ наблюдава спада на петролните цени, макар че за връзването на алжирския бюджет е необходима цена от 113 долара за барел. От началото на годината алжирският динар е поевтинял с 9%.

Иранският министър на петрола Бижан Намдар Зангане обеща неговата страна да не свива своя дял на световния петролен пазар с „нито един барел“, макар Техеран да се нуждае от 153 долара за барел, за да осигури бездефицитен бюджет. През тази година курсът на риала спрямо американския долар е поевтинял със 7,2%.

Подобно обезценяване на валутите не е достатъчно, за да компенсира напълно понижаването на цените на „черното злато“, но авторитарните правителства на Алжир и Иран знаят, че те могат да девалвират своите валути и по-нататък, ако това се наложи, докато съкращаването на добива неизбежно ще доведе до намаляването на доходите почти мигновено.

Изглежда, че и Нигерия смята, че може да оцелее в условията на понижаващите се цени. Нейната валута през тази години загуби почти 10% спрямо долара.

Освен това, има такива петролни държави като Катар, ОАЕ и Саудитска Арабия, които не са девалвирали своите валути, но са в състояние да балансират бюджетите си в условията на доста ниски цени. Те също не са заинтересувани от намаляването на добива.

Незащитени ще останат само тези страни, които нямат такава възможност за маневриране, заради което те гръмогласно призовават за съкращаването на добива. Ползващият американски долари Еквадор, а също Венецуела, където правителството контролира валутния курс с традиционните катастрофални последици, са готови на такива стъпки, само и само да спрат спада на цените.

Русия и останалите страни, които са решили да преживеят периода на поевтиняващия петрол за сметка на девалвацията на собствените си валути, могат да компенсират част от загубите на своите граждани. Това няма да им струва много скъпо, ако голяма част от стоките, които се купуват от най-бедните слоеве на населението се произвеждат вътре в страната. Именно по този начин стоят нещата в Русия, където правителството на Владимир Путин разчита на подкрепата на бедните класи и служителите в държавната сфера, очаквайки, кога понижението на петролните цени ще изтощи американските производители на шистов газ до такава степен, че те ще съкратят добива. Когато това се случи предлагането ще стане по-малко от търсенето и цените ще започнат да растат.

По този начин гледат на положението и водещите производители от ОПЕК. „Никой не трябва да съкращава добива, а пазарът ще се стабилизира от само себе си. Защо Саудитска Арабия да съкращава добива? Днес САЩ също добиват големи количества. Може би те трябва да свият добива си?“, заяви саудитският министър на петролната индустрия Али Ал-Наими на срещата на картела във Виена.

Топката е в полето на американските нефтодобивни компании. /БГНЕС

 
 

Северин Красимиров признал за убийството на Виктория Маринова

| от chronicle.bg |

Асен Георгиев, доведеният баща на Северин Красимиров, обвиняемият за убийството на Виктория Маринова, каза, че Северин признал за убийството на журналистката и казал, че съжалява. Това станало, когато той избягал при Асен и майка си в Германия. Той също така каза, че Северин също като брат си и сестра си пиел хапчета, защото „не бил добре с главата“.

Обвиненията срещу него са за изнасилване и убийство. Днес предстои Русенският съд да обяви мярка за неотклонение. 

След ареста си той беше настанен в килия, която отговаря на европейските изисквания. Там той беше разпитван в продължение на 4 часа като в полицията разбира къде е заровил телефона на жертвата си и след това го намира на същото място.

Общо 6 адвокати са отказали преди Красимиров да си намери служебен защитник.

 
 

Тази сладка синеока Фелисити Джоунс и 6 страхотни нейни роли

| от chronicle.bg |

Лесно можете да объркате Фелисити Джоунс с еднодневна сензация, която става известна за широката публика в нощта след премиерата на филмa „Теорията на всичко“. Реалността обаче далеч не е такава, защото това малко синеоко момиче, което днес навършва 35 години, работи дълги години, за да спечели сърцата на критиците.

За запознатите с нейните роли тя винаги е била британския нешлифован диамант, на когото му е било нужно единствено време, за да заблести в редиците на най-добрите актьори от екрана.

Преди да се сдобие с първата си номинация за „Оскар“ за  най-добра поддържаща актриса, в резюмето й вече се открояват няколко запомнящи се роли. Професионалната й кариера започва, когато е на 12 години и участва във филма „Ловци на съкровища“. От там насетне започва стъпка по стъпка да се катери по стълбата. Последните години в биографията й има както прилични блокбъстъри, така и няколко филма, които са предпоставка бляскаво бъдеще, ако всичко върви наред.

В чест на рождения ден на тази обещаваща актриса, на която никога не бихме дали 35, споделяме 6 страхотни нейни роли. Вижте ги в галерията горе.

 
 

Какво се случва с изкопа в градинката „Кристал“?

| от chronicle.bg |

Все още не е отминал шумът от последния скандал около ремонта на центъра на София, а новият, за съжаление, вече се задава. Този път под прицела на недоволните граждани попада любимата на столичани градинка „Кристал“ и в частност, изкопът в нея.

В информация, излязла в медиите тази сутрин, се изказват опасения, че „по-всичко личи“, че дупката в градинката „Кристал“ ще бъде напълнена с почва и изравнена. Приложени са снимки, на които се виждат огромни насипи пръст в самия изкоп. Източник на информацията (че дупката може да се запълни) не се съобщава. В резултат на това социалните мрежи реагираха с недоволство и случаят заприлича на този от преди няколко дена с ремонта на градинката „Св. Седмочисленици“.

За да внесем яснота по въпроса, ще се опитаме да изясним какво всъщност предстои да се случи наистина с градинката „Кристал“? Или поне ще съобщим информацията, която е общественодостъпна, но очевидно труднооткриваема… 

Още през 2014 г. планът за преустрояване на т. нар. Зона 4 в София (в която попада градинката „Кристал“) е приет и до него е осигурен публичен достъп. Ето тук можете да видите проекта в снимки. Според обществената поръчка, дупката трябва да  бъде превърната в езеро. Фирма изпълнител на поръчката е А.Д.А., която и в момента отговаря за ремонта в центъра.

Проектът, по който в момента се извършва ремонтът обаче (публикуван през 2015 г.) се различава от публикувания през 2014 г. И от него, и от информация, публикувана на фейсбук страницата на Йорданка Фандъкова, става ясно, че изграждане на езеро няма има. Вместо това се подготвя обновяване на терена в дупката и създаване на зони за отдих с пейки. За целта е необходимо да се изгребе най-горният слой от почвата (т.нар. хумусен слой, с дебелина от 20 до 30 см), който да се подмени с нов, с по-добри свойства. В момента се извършва именно това. Но според проекта и според думите на кмета на София, изкопът няма да бъде изравняван.

Историята на „дупката“ започва през 1914 г., когато е направен изкоп за основите на сграда на Народната библиотека и музей. Строежът не е реализиран за войните и в последствие пространството е оформено като част от парковото пространство на градината.

кристал
Ето така би трябвало да изглежда градинката след ремонта.

Проектът от 2015 г. е достъпен тук.

Снимка: Aleksandar Mihaylov Mihaylov

 
 

Новият филм на Ралф Файн „Рудолф Нуреев: Бялата врана“ – къде, кога и защо

| от Киномания 2018 |

Новият филм на Ралф Файнс за живота на виртуозния балетист Рудолф Нуреев е сред акцентите на Киномания 2018. Единствената прожекция е на 23 ноември от 19:00 часа в зала 1 на НДК.

„Рудолф Нуреев: Бялата врана“ е заглавието на третия филм на Ралф Файнс като режисьор. Той проследява живота на един от най-легендарните балетни артисти за всички времена. Сценарист на продукцията е Дейвид Хеър („Часовете“, „Четецът“).

Филмът е базиран на книгата „Рудолф Нуреев: Животът“ от Джули Кавана и се фокусира основно върху установяването на артиста в Париж в разгара на Студената война.

По думи на самия Ралф Файнс, това което го е подтикнало към историята на Нуреев, е: „Силата на млад изпълнител, който е жаден да разбере кой е като артист и като човек. Силата на неговия дух, неговата решителност, това са неща, които истински ме вълнуват. Има една нишка във филма: трябва да се целиш по-високо, винаги по-високо“.

Изпратен в Града на светлината като част от балетната трупа на елитния театър „Киров“ (името в съветския период на днешния Мариински театър), талантливият Нуреев моментално се влюбва в Париж. За ужас на агентите на КГБ, които следят изкъсо всяка негова крачка, артистът редовно посещава Лувъра, възхищавайки се на произведенията на изкуството, и обикаля парижките клубове, заедно с чилийската наследница Клара Сент.

Убеден, че ще бъде убит, ако се върне в родината си, Нуреев търси политическо убежище в Париж и успява да се върне в Русия,едва години по-късно, когато майка му е на смъртно легло.

Филмът се връща и към ранните години на големия артист – от раждането му в транссибирската железница, през трудното му детство, когато страстно отстоява идеите си, до младежките му години и сложната му сексуалност във времена, в които Студената война разрушава всеки стремеж на съветски артист да преследва световна кариера.

Главната роля се изпълнена от руския танцьор Олег Ивенко, който прави внушителен филмов дебют. В образа на Клара Сейнт – жената, помогнала на Нуреев да се установи в Париж, когато бяга от руския режим, влиза Адел Екзаршопулос (позната от „Синият е най-топлият цвят”, показан на Киномания 2013). Ралф Файнс пък се превъплъщава в ролята на известния по това време танцов педагог Александър Пушкин (не поетът от XIX век), който до 1950 г. е учител на Нуреев и вижда в него повече от чисто технически умения, запленен от страстта, с която танцува.

Филмът е завладяващ портрет на един брилянтен, енигматичен артист, чиито талант и темперамент го правят призван да разтърси не само света на балета, но и този на международните отношения.