На червения килим в Кан.
"Обичам да взимам решения, които се отразяват положително на планетата. Като банският ми, който е направен от рециклирани рибарски мрежи."
"Добър момент да се съединим с елементите!"
"Честит св. Патрик"
"Обожавам оптичната илюзия"
"Танцувай. Усмихвай се. Смей се. Обичай!"
"Щастието да си заобиколена от съкровища"
"Шшшшш..."
"Нов ден, нов външен вид"
"Парти под слънцето!"
Петра Немцова – една чешка перла в короната
|
|
Петра Немцова е родена на 24 юни в Чехия и днес има рожден ден! Да ни е жива и здрава!
Бащата на Петра Немцова е строителен работник, а майка й – учителка. Момичето е на 16 годишна възраст, когато е забелязано по време на национално търсене на таланти от професионалисти. От тогава Петра влиза в модния бизнес. Тя е един от най-популярните световни модели и е основател и президент на благотворителната фондация “Щастливо сърце”.
През месец декември 2004 г. Петра Немцова става жертва на цунами в Тайланд, което й причинява множество травми. Тя получава четири счупвания на тазобедрените стави и множество вътрешни кръвоизливи и белези по тялото. В този трагичен момент тя загубва годеника си – модният фотограф Саймън Атли.
Коментари
Огромни продажби на мемоарите на Мишел Обама
|
|
Огромен интерес предизвикаха мемоарите на бившата първа дама на САЩ – Мишел Обама, озаглавени на английски Becoming (в превод „Да се станеш“ или „Да се превърнеш“). Само в първия ден от появата им на пазара бяха продадени 725 000 екземпляра. Това е един от най-големите литературни дебюти за годината.
Данните за продадените екземпляри включват както продажбите в първия ден, така и предварителните поръчки, уточнява издателската къща Crown Publishing.
Мемоарите на Мишел Обама са издадени под формата на книга с твърди корици, аудиокнига и електронна книга. За да представи книгата, Мишел Обама тръгна на национално турне. Автобиографията проследява пътя й от Чикаго до Белия дом. Критиките за мемоарите досега са положителни.
В. „Вашингтон пост“ изтъква, че в книгата бившата първа дама споделя по един впечатляващо балансиран начин истината за предизвикателствата, пред които е била изправена, като същевременно на няколко пъти признава колко щастлив е животът й.
Заради големия интерес към книгата, от Crown Publishing увеличиха предварителния тираж от 1,8 милиона екземпляра на 2,6 милиона бройки.
Who the f*** is Alice? На мода е Цвети с кафето!
|
|
Теньо Гогов е сценарист, певец и автор на „100 истории„. Той пише настоящия текст като действащо лице в прословутата реклама на кастинга „Годината, в която стана известен“.
“Винаги съм усещала, че ти, именно ти си най-големият проблем на нашето общество”. И заливащ се от смях емотикон. Това написа преди няколко дни на стената ми приятелка-адвокат – в разгара на скандала с клипчето за Студентската телевизия. Клип, за който написах сценария.
Честно казано, с това бих могъл и да приключа този текст.
Но понеже е статия, а не телеграма, вероятно е прилично да дам още малко дължина.
Първо ще кажа какво този материал няма да е. Няма да е моето оправдание. Не защото нямам с какво да оправдая творческите си решения за клипа, а защото едва ли на някой друг, извън мене, това му е супер важно. Мисля, че публиката рядко си прави труда да разбере личния свят на когото и да било.
Тя прилича малко на енергичен джак ръсел – винаги хуква по посока на хвърлената пръчка, но никога не стига до това да я намери в тревата. Просто се разсейва.
Всъщност, ще разкрия само един по-личен факт покрай моето участие в скандала. Намесих се в него по собствено желание и то в момент, в който вече бях напуснал проекта за Студентска телевизия. Защо си тръгнах – да кажем, „несходство в характерите“ с някои ключови фигури. Сред които, между другото, и самият Башар.
Казвам, че си избрах да се намеся, защото наистина беше въпрос на избор. Някои от участниците в създаването на клипа и до днес не замесват имената си в скандала и никой не ги „дъвче“.
Това нямаше как да е моят избор, защото ми се стори твърде нередно целият хейт да се излива върху Башар Рахал, независимо в какви отношения съм с него. Трябваше хейтът да се разпредели, за да не бъде премазан от негативизъм един човек. Един. Човек.
Толкова по въпроса дали съм фен на гавренето с хора в уязвима позиция, унижението на секретарки, жени с кафета и прочее.
На който му се занимава – да си направи някакви изводи.
Казах какво тази статия няма да е. Сега да кажа и какво ми се иска да е. Иска ми се накрая да носи оптимизъм. И да звучи позитивно. Струва ми се, че това никак няма да ни навреди – ей така, като народ.
Като казах народ – една препратка към френския народ. Робърт Чалдини, „бащата“ на социалната психология, дава следния емблематичен пример от епохата на Френската революция. Формалният повод за избухването на революцията е любопитен – Луи XVI свиква, а няколко дни по-късно решава да разпусне събранието на Генералните щати – орган, който не е бил свикван в продължение на почти 2 века. Поколения французи нямат никаква представа какъв точно е този орган, с какво се занимава и дали изобщо е важен. В интерес на истината, не е бил много важен – имал е функцията главно да аплодира краля и да хвали неговите мъдри решения за майка Франция.
И все пак – събранието е разпуснато и народът полудява. Според Чалдини, това се дължи на един много интересен рефлекс на човешката психика. Изглежда, че човек може да изкара много дълго време без нещо, което е нямал, но дадеш ли му го замалко и после да му го отнемеш – в мозъка става страшно. Истинска революция.
Е, подобна беше реакцията и покрай клипа за Студентската телевизия.
Народът разбра, че изобщо има такова нещо като Студентска телевизия, едва от рекламното клипче за кастинга. Иначе „Алма матер“ съществува главно на хартия. Тя не се излъчва по никоя кабелна мрежа, защото има нищожен бюджет и не може да произведе програма. Всъщност, дори да можеше, спорно е колко хора биха гледали един вътрешно-ведомствен университетски канал.
Обаче клипчето излезе в социалните мрежи и сума народ скочиха да бранят академизма и високия стил. На една несъществуваща телевизия.
Никой не им беше казал, че неотдавна самият Университет е взел решение да търси комерсиално бъдеще за канала си. Защото, за да се привлече външен инвеститор, той ще иска комерсиална програма, от която да може да си върне парите.
Всъщност, ако има враг на студентската телевизия, то това е най-вече мизерията. Но да говорим за по-хубави работи.
Между другото, имаше нещо хубаво в бурната реакция покрай клипа. Щом все още някой в тази държава се ядосва заради ценности като просвета, образование и университети, значи има надежда.
Но си струва да се направи един тест. Предлагам ректорът да открие банкова сметка, която да набира средства за качествена академична програма на телевизия „Алма матер“ и всеки, който е написал дори един гневен коментар към нашия клип, да преведе 50 лева по сметката. Защо ли? За да може идеалите и ценностите да му струват нещо.
Както е струвало на Евлоги и Христо Георгиеви. За които някой написа, че трябвало да станат и да си тръгнат заради клипчето. Братята Георгиеви са се “бръкнали”. А не са писали само гневни статуси във фейсбук.
Ако човек не е готов да го заболи поне малко за каузата, която твърди, че защитава, значи нещо не е наред. Като общество, ние трябва да се научим да плащаме цена за добрите неща, които искаме.
Като например българските медии. Удивих се, че в устрема си да защитават престижа и морала на журналистическата професия, водещи телевизии у нас потъпкаха елементарни правила на същата тази професия. бТВ и „БГ он еър“ взеха от мен уж уточняващи интервюта по темата за клипа, но в ефир пуснаха толкова малко и толкова тенденциозно окастрено съдържание, че самият аз не успях да разбера какво съм казал.
Предаването Култура.бг по БНТ пък тотално забравиха за обективността и поканиха коментатори за скандала, които приличаха на взод за разстрел. Голямо пуцане срещу хора, които дори не бяха в студиото да се защитят. На единия от стрелците, доцент Орлин Спасов от ФЖМК, искам да кажа: „Господин доцент, достатъчно беше просто да кажете, че клипът не ви харесва. Нямаше нужда непременно да ме изкарвате и долен чалгаджия и човек без вкус. Защото не ме познавате. Ако смятате, че нашият клип е продукт без вкус – поне вие бъдете човек с вкус и етика. За да бъдете алтернатива. А сега – здравейте на нашето ниво!“
Между другото, от запенване срещу клипа, никой не обърна внимание на няколко детайла в кастинг кампанията. Някой видя ли, че бяхме сложили уважение към телевизионните професии „бекстейдж“ – сценаристи и организатори? Бяхме ги нарекли „важните хора зад кадър“. Кога за последно чухте някой да казва на невидимия човек в България, че е важен? И възможно ли е една и съща кампания едновременно да иска да унижава и да уважава? Все едно. Минала работа.
Този текст е към края си. Преди да свърши, искам да изкажа уважението си към Цвети „с кафето“ – момичето, което преживя много тежки емоции заради това, че жертвоготовно се снима като секретарката в клипа. Защото малкият ни екип направи всичко без пари и с лични усилия. А иначе Цвети е майка, висшистка, кадърна и организирана млада жена, която от години работи в СУ. Тя понесе стоически целия хейт – една жена пострада, в името на това други хора да твърдят, че защитават правата на жените. Странна логика, но да сме живи и здрави.
А иначе, „Цвети наистина вече стана известна“– последната реплика от рекламата заживя. И това искам да го кажа на всички студенти, които мечтаят за кариера с писане: Думите ви имат сила! Вие имате сила! Използвайте я за добро! Понякога дори и ще ви се получава.
"Бохемска рапсодия", "Роди се звезда" и какво още, вижте в галерията?
"Падингтън 2" ("Paddington 2")
Говорещо мече се опитва да купи подарък за стогодишната си леля, но отива в затвора. Там обаче открива радостта от нова техника за правене на сладко за сандвичи, която дори строгият готвач одобрява. Не просто добра анимация, озвучена от страхотен актьорски състав (Хю Грант, Бен Уишоу, Сали Хоукинс, Хю Боневил), а остроумен и възхитителен филм, който се нарежда на десето място в класацията.
"Бохемска рапсодия" (Bohemian Rhapsody)
Отне сякаш цяла вечност да се направи този филм. Режисьорът беше уволнен. После дойдоха лошите ревюта, акцентирайки върху скованите диалози и буквалисткия разказ. Независимо от това, „Бохемска рапсодия“, в която Рами Малек играе Фреди Меркюри има енергия, която излиза през екрана и дори в лош вариант, успява да завладее публиката. Макар и леко объркан, този филм успява да разкаже за живота, като стремеж към любовта, секса, рокендрола и красотата. Затова е разбираемо, че трябва да се нареди в топ 10 филмите на годината.
"If Beale Street Could Talk"
В последния филм на Бари Дженкинс се разказва за млада двойка, която очаква дете и междувременно е обвинявана в редица неща. Един от акцентите в него е сблъсъкът между младите хора с правосъдната система, която невинаги застава зад интересите им.
"Роди се звезда" (A Star Is Born)
Съвсем очаквано е този филм да е в класацията. Лейди Гага стремително върви към "Оскар". Първите ревюта възхвалиха режисьорския дебют, с който и Лейди Гага дебютира в киното, са повече от позитивни. Купър режисира себе си и Гага в историята, разказваща за двама музиканти, тяхната кариера и лични взаимоотношения. Въпреки добрата работа на Купър, според филмовите ревюта, гвоздеят на филма е изпълнението на американската поп певица.
"Can You Ever Forgive Me?"
Някога през 80-те години кариерата на биографа Лии Израел затъва и от отчаяние тя започва да продава фалшиви писма, сякаш са написани от известни литературни фигури. Филмът на Мариел Хелър е базиран на истинска история, а актрисата Мелиса Маккарти прави една от най-добрите женски роли на годината.
"The Favourite"
След сатирата си "Омарът" и мистерията "Убиването на свещения елен", Лантимос се пренася в английската драма от XVIII век. "The Favourite" изследва личните отношения и борбата за власт в политическата йерархия между кралица Ан, Херцогинята на Малборо и нейната по-млада братовчедка. В екипа на Лантимос отново застава Оливия Колман ("Омарът", "Тиранозавър"), която играе кралица Ан, а Рейчъл Вайс ще играе Сара Чърчил, Херцогинята на Малборо. До тях застават Ема Стоун, Марк Гатис, Джо Алуин и Никълъс Холт.
"Eight Grade"
Бо Бърнам дебютира с този филм, както и актрисата Елси Фишър, която влиза в ролята на подрастващо момиче, което влиза в гимназията и трябва да се изправи срещу проблемите. В унисон с вълната от филми за подрастващи не е учудващо, че този филм намира място в класацията на Закарек.
"First Reformed"
Итън Хоук отново прави фурор с новата си роля на объркан пастор, който използва алкохола, за да се справи с проблемите си. Аманда Сийфрид играе млада жена от неговата енория, която се страхува, че съпругът й може да се самоубие. Политика, религия, радикализъм... всичко необходимо за да наречем един филм „злободневен“.
"Won't You Be My Neighbour"
Добрината е най-ефективният начин да вървим напред. На това ни учи шоуто на популярния Фред Роджърс, „Mister Rogers Neighbourhood”. А документалният филм на Морган Невил, разказва за една от най-обичаните звезди в САЩ. Невил използва реални кадри от предаването и среща се с хора, близки до Роджърс, за да създаде един от най-добре приетите документални филми на годината.
"Рома" (Roma)
"Roma" разказва за Мексико Сити през 70-те години на миналия век и проследява историята на семейство от средната класа, на фона на страна, тресяща от вътрешни конфликти. Клео е млада домашна помощница, която заедно с Адела, работи за малко семейство от средната класа в квартала Рома. Матриархът на семейството - София се бори да отгледа децата си, докато съпругът й постоянно отсъства. Клео се привързва към четирите деца на София и двете жени стават жертва на социалните порядки в страната, които се намесват дори отвъд защитените (по презумпция) граници на дома.
Филмът е вдъхновен от личните спомени на Куарон, който израства в подобен квартал в Мексико през 60-те и 70-те години. Режисьорът определя филма, като "най-личният, който някога е правил". Досега лентата обра редица награди от различни фестивали, а критиците са повече от възторжени. Именно с него Закарек приключва класацията си, определяйки го като най-доброто тази година.
Най-добрите филми на 2018 г. според TIME
|
|
Годината върви към края си, а с това идват и неизбежните равносметки за това какво ни показа киното. Съвсем скоро различните асоциации, връчващи награди, ще започнат да обявяват своите списъци с най-добрите на годината.
При нас вече е първият подбор на 10-те най-добри заглавия на 2018 г. Зад него застава списание Time и неговият критик Стефани Закарек, която прави своя спорна според нас класация.
Списъкът е първият легитимен критически поглед над добрите заглавия, които се появиха през 2018 г.
По наше скромно мнение, едва ли филмите в списъка ще оберат всички награди (с изключение на два или три от тях). За да разберете защо, вижте кои са те в галерията горе. Филмите са подредени от „най-малко добрия“ до „най-добрия“ според Закарек.
„Нощта на театрите“ се завръща
|
|
Нощта на театрите ще се проведе за шести път тази събота в 16 града, с участието на повече от 1300 артисти.
Програмата ще обхване общо 150 събития в София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Русе, Хасково, Благоевград, Велико Търново, Сливен, Габрово, Симитли, Добрич, Плевен, Кърджали и Шумен.
Локациите са разпръснати от театрите и музикалните зали до барове, търговски центрове, кина, галерии и др.
Проектът „Нощни персонажи“ е фотосесия, в която ще участват актьори като Владо Пенев, Юлиан Вергов, Владо Карамазов, Иван Бърнев, Дарин Ангелов, Теодора Духовникова, Ана Пападопулу, Луиза Григорова, Силвия Петкова, Весела Бабинова, Койна Русева, Христо Мутафчиев, Ованес Торосян, Деян Ангелов и Рая Пеева, световноизвестният български диригент Максим Ешкенази, прима балерината Марта Петкова и премиер солистът Никола Хаджитанев от Софийска опера и балет.
Народният театър ще отвори врати за гостите, които искат да се разходят зад кулисите, като гидове ще са любимите актьори. „Операта отблизо“ ще срещне почитателите на изкуството с тайните на сценографията, сценичния грим и подготовката за поставянето на „Симон Боканегра“ от Верди в Софийската опера.
Ованес Торосян, ще играе за първи път на столична сцена авторския си моноспектакъл „Малкият Пучи“ – от 17.30 ч. в клуб „Карусел“.
Още за програмата на нощта на театрите – вижте тук.