Петев викна резерви и дебютанти за последните квалификации

| от chronicle.bg |

Селекционерът на България Ивайло Петев не повика капитана Светослав Дяков, Илиян Мицански, братя Миневи, Станислав Манолев, Владимир Гаджев, Валери Божинов и Николай Михайлов за предстоящите евроквалификации с Хърватия и Азербайджан.

Всички те не получиха повиквателни за последните дувбои, които на практика са без значение.

Националният ни отбор е на шест точки от третото място, което дава право на участие на бараж.

За да се класираме, трябва да победим Хърватия в Загреб и азерите у дома, а хърватите да загубят при гостуването си на Малта в последния кръг.

И на всичкото отгоре – нашите победи трябва да са доста убедителни, а хърватите да загубят и двата си мача с поне по два-три гола разлика, за да можем да имаме по-добра голова разлика от тях. Справка – в момента нашата е -2, докато тази на Хърватия е +11.

Вече излекуваният Иван Иванов и завърналият се в Левски Живко Миланов получиха първите си повиквателни от доста време насам. Антон Карачанаков от Славия също бе повикан.

В повиканите 23-ма футболисти има и трима дебютанти: Антон Недялков (Литекс), Асен Георгиев (Монтана) и Георги Костадинов (Левски).

Ето ги и 23-мата избраници на Петев за последните евробитки:

Вратари: Божидар Митрев (Шериф), Благой Макенджиев (Берое), Пламен Илиев (Ботушани).

Защитници: Александър Александров (Лудогорец), Иво Иванов (Берое), Георги Терзиев (Лудогорец), Иван Иванов (Базел), Страхил Попов (Литекс), Живко Миланов (Левски), Антон Недялков (Литекс), Асен Георгиев (Монтана).

Полузащитници и нападатели: Симеон Славчев (Аполон Лимасол), Георги Костадинов (Левски), Ивайло Чочев (Палермо), Христо Златински (Университатя Крайова), Тодор Неделев (Майнц 05), Антон Карачанаков (Славия), Александър Тонев (Фрозиноне), Михаил Александров (Лудогорец), Ивелин Попов (Спартак Москва), Георги Миланов (ЦСКА Москва), Димитър Рангелов (Коняспор), Андрей Гълъбинов (Новара).

 
 

Гола сцена на Мерилин Монро беше открита 56 години след смъртта й

| от chronicle.bg |

56 години след смъртта на Мерилин Монро, нейна гола сцена от филма на Джон Хюстън, „The Misfits“, беше открита. Сцената, която Джон Хюстън изрязва от филма, се смяташе за унищожена, предава Deadline.

Откритието е направено то Чарлз Касило, докато е събирал информация за книгата си „Marilyn Monroe: The Private Life of a Public Icon“. Книгата разказва за бурния личен живот на най-известната блондинка  в историята и по-специално, за отношенията с баща й (или липсата на такива) и многото любовници, които пресичат пътя й.

Касило разбира за оцелелия запис по време на  интервю с Къртис Тейлър, син на продуцента на „The Misfits“, Франк Тейлър. Мъжът споделя, че е пазил записа в заключена стая откакто баща му умира през 1999 г.

misfits-the-1961-010-marilyn-monroe-in-plaits-clark-gable-00m-f45-00o-hmu
С Кларк Гейбъл в „The Misfits“

Лентата съдържа любовна сцена между персонажа на Кларк Гейбъл и този на Монро. В нея тя маха чаршафа, с който е покрита, и открива голото си тяло. Ако е била включена във филма, това най-вероятно е щяла да бъде първата гола сцена на американска актриса в голяма продукция от епохата на говорещото кино.

Режисьорът Джон Хюстън отказва да остави сцената във финалния вариант, защото според него не е била необходима на историята. Но продуцентът Франк Тейлър е осъзнавал важността на записа и го е съхранил. „The Misfits“ е заснет през 1961 г., а сценарият е на тогавашния съпруг на Мерилин Монро, Артър Милър. Той разказва историята на трима каубои, които се състезават за вниманието на красива жена. Това е последният филм на Монро.

Къртис Тейлър казва още, че не е решено какво ще се случи със записа.

 
 

Романът „Отворени рани“ е красива кутия, пълна с бръснарски ножчета

| от Дилян Ценов |

„Понякога, като позволяваш на хората да ти правят разни неща, всъщност правиш тези неща на тях.“

Още от първите редове на дебютния роман на Джилиан Флин, „Отворени рани“ (издателство ЕРА), читателят разбира, че Камий Прийкър е жена, която не иска да среща в реалния живот. Освен ако не е същият изрод като нея. Тя не се впечатлява от история за майка, забравила децата си в затворено помещение за три дена, за да излезе да „смукне лула“. Това е битова драма. Тази нейна реакция е само ежедневно проявление на травми, които идват от далечното вече минало, преливащо от алкохол, леки наркотици, секс (във всевъзможни варианти) и обтегнати до краен предел семейни отношения. Но нека да е ясно, тя не може да бъде сложена в плоското и опростено понятие „жена с проблеми“. В света на Джилиан Флин няма етикети.

Камий е посредствен репортер в малък чикагски вестник, който отчаяно се нуждае от атрактивно съдържание. Когато главният редактор намира достатъчно интересен случай, неговото „паленце“ се оказва най-подходящият човек да го отрази.

Уинд Гап е малък град в щата Мисури, наблизо е река Мисисипи. Макар да се намира в Средния Запад от него лъха чист южняшки полъх. Архитектурата, нравите, хората – всичко напомня на отминалите и неосъществими южняшки идеали, които са донесли повече страдания, отколкото щастие. Уинд Гап е родното място на Камий Прийкър и завръщането й там е последното, което тя иска. Миналата година 9-годишната Ан Неш е намерена удушена с въже за пране в гората, а преди броени дни е изчезнала 10-годишната Натали Кийн. Репортерката трябва да разбере какво се случва в малкото градче и да се върне при редактора си с история. Задачата обаче е по-трудна от колкото изглежда, защото за да се върне с история, Камий трябва да преживее отново своята собствена. А това означава да се срещне с майка си, Адора Крелин, и нейния нов живот.

На пръв поглед романът на Флин („Не казвай сбогом“ (Gone Girl) и „Мрак“ (Dark Places)) е типичното лятно неангажиращо четиво. Главен женски персонаж, убийство в отдалечен малък град, тайни, вманиачена майка, лениви полицаи. Това, което издига „Отворени рани“ над лятното неангажиращо четиво е пътят, по който авторката минава през гореизброените задължителни за всяка кримка елементи. Да ни каже кой и как е извършил престъплението, е нейна последна цел.

Вместо това, тя поставя пред читателя редица въпроси, които излизат над обикновената битова драма в малко американско градче – Защо?, Къде?, Кога? Докога? Колко? Защо някои родители имат неконтролируемо желание да причиняват болка на собствените си деца? Къде можеш да избягаш от демоните от миналото? Кога се прекрачва границата, отвъд която поставяш самия себе си в опасност? Докога можеш да продължаваш по този начин? Колко дълбоки могат да бъдат вечно отворените рани?

Флин взима един банален „Who done it?” сюжет и го превръща в качествен психологически трилър, който развенчава сладникавата представя за женските персонажи в литературата и ги представя в друга светлина – отблъскваща, брутална, грозна.

Трите основни персонажа са Камий, нейната майка и полусестра й Ама. На повърхността Адора Крелин е абсолютното въплъщение на южняшката жена. Невероятно красива, изтънчена, от добро семейство, богобоязлива, ранима, с множество неосъществени идеали, разбити мечти, но приела геройски съдбата си. Подобно на Бланш Дюбоа от пиесата на Тенеси Уилямс „Трамвай Желание“, товарът на Адора през годините натежава непосилно и днес склонността й да обгрижва 13-годишната Ама е добила унищожителни размери. На този фон заварваме самата Ама – преждевременно развита за крехката си възраст и гладна да опита всички преживявания, до които има достъп младата и разкрепостена жена. Тя е звездата в местното училище и тарторката на компанията. С антуража си от приятелки тя е най-отличаващото се и най-властното момиче в младежкия кръг на Уинд Гап. Вкъщи играе ролята на крехката порцеланова кукла на Адора, която връзва косата си с панделки и отдава цялото си внимание на куклената къща – умален модел на имението, в което семейство Крелин живее. Домът е обитаван и още един женски образ – този на починалата преди 14 години полусестра на Камий, Мериан. Всяка от жените (живите) е изкривена по свой начин, а историята постепенно показва как травмите при всяка една от тях са дело на предното поколение жени.

Едно от най-приятните неща в „Отворени рани“ е да проследяваш тънката нишка, която следват мислите на разказвача (в случая Камий). Джилиан Флин има ясната идея къде трябва да стигне разказът и пътят към финала, дълъг 300 страници, е отрупан с дребни символични детайли. Те задават не само атмосферата, в която се развива действието, но и рисуват разпадащия се външен свят на персонажите. Постоянството, с което Флин настоява над тях е една от най-силните части на романа.

„Отворени рани“ е подарък, който Флин прави на читателите. От този подарък разкриването на убийството е само панделката, с който е опакован. А кутията е пълна с бръснарски ножчета, водка, всякакви хапчета… и 56 човешки зъба. Не се колебайте да разопаковате този подарък… ще се изненадате, но е много вероятно някои от предметите вътре да са точно за вас.

212918_b

„Отворени рани“, американска („Sharp Objects, 2006)
Марин Загорчев – превод
Фиделия Косева – худ. оформление на корицата
Издателство ЕРА, София, 2018

 
 

„The Marvelous Mrs. Maisel“ се завръща: първи трейлър на сезон 2

| от chronicle.bg |

След като спечели две награди „Златен глобус“ и беше номиниран за „Еми“ в осем категории, сериалът „The Marvelous Mrs. Maisel“ („Удивителната госпожа Мейзъл“) ще се завърне с втори сезон.

Компанията „Amazon“ вече пусна първия трейлър на сезон 2 на поредицата, обявена за „най-добър сериал – мюзикъл или комедия“ на „Златните глобуси“, а  Рейчъл Броснахан спечели награда за най-добра актриса.

Действието се развива през 50-те години на миналия век в Ню Йорк. Сериалът разказва за пътя на главната героиня, която се посвещава на кариера в стенд-ъп комедията след разпада на брака й. Първият сезон показа способността на мисис Мейзъл да разсмива публиката, както и трудностите й да се справя с бизнес аспекта на шоубизнеса. В последното начинание й помага новият й агент.

Новият трейлър показва само наченки на това, която ни е приготвил вторият сезон, но получаваме един важен съвет от Алекс Борстайн (в ролята на агента) накрая на видеото. До Броснахан и Борнстайн застават Майкъл Зиген, Тони Шалоуб и Марин Хинкъл.

Премиерата на втория сезона на „The Marvelous Mrs. Maisel“ е насрочена за края на годината.

 
 

Най-красивите кадри в киното, част 2

| от chr.bg |

Понякога старанието в синематографията един кадър да не изглежда все едно леля ви е снимала сватбата минава всякакви граници. И това старание е обект на галерията ни днес.

Това част 2 от наистина стотиците, дори хиляди безумно красиви кадри в киното.

В Част 1 ви показвахме кадри от филми като Forrest Gump (1994), A Nightmare on Elm Street (1985) и Eyes Wide Shut (1999).

Сега продължаваме с прекрасния Life Of Pi (2012), The Fountain (2006), който всеки трябва да гледа, и Grand Budapest Hotel (2014), който може би всеки е гледал.

Приятно прекарване! И, да, ще има част 3 – разбира се ,че ще има част 3.