Пет от най-важните функции на бъдещите смартфони

| от |

Въпреки очакванията, че до няколко години смартфоните ще отстъпят мястото си на умните часовници, това няма да стане чак толкова скоро или пък лесно. Смартфоните все още не са показали всичките си потенциални възможности, пише „Дневник“.

Същевременно производителите вече започват да осъзнават, че трудно могат да спечелят потребителите само с тънък корпус и дизайн. Затова компаниите постепенно ще започнат да развиват доста по-съсредоточено други, по-важни възможности на умните телефони.

Интерес представляват няколко разработки. Очаквано сред тях попадат гъвкавите екрани. Технологията за тях е готова и в момента, но има някои сериозни пречки. Най-малката от тях е цената на производството им, която бързо може да бъде понижена с навлизане на новите производствени методи. Проблем обаче е създаването на гъвкави платки и батерии, които са задължителен елемент, ако бъдещите смартфони искат да могат да са наистина гъвкави.

Компаниите отделят голямо внимание и на гласовите асистенти. Според Google например е на мнение, че хората предпочитат да кажат с глас на телефона си какво искат от него, вместо да въвеждат текст за всяко нещо. Очакванията са, че асистенти като Google Now, Siri и алтернативни разработки ще станат много по-интелигентни и ефикасни.

През тази година Amazon направи опит да изпробва интереса на хората към телефон с 3D екран. Макар и триизмерното изображение да се постига без очила, Fire Phone нямаше особено голям успех. Въпреки това има компании като MasterImage3D, които разработват миниатюрни проектори за смартфони за вграждане в предния им панел. С помощта на дисплея, те биха могли да създават триизмерни холограмни изображения пред телефона.

И като стана дума за проектори, някои компании все още не са се отказали от идеята да вграждат тези устройства в смартфоните си. Чрез тях потребителите могат да гледат мултимедия на голям екран навсякъде, или поне такава е идеята. Тази година Lenovo се опитва отново да провери интереса на хората към тази идея чрез таблета си Yoha Tablet 2 Pro.

Петата ключова функция на бъдещите смартфони може да бъде и добавената реалност. Тя използва вградената камера на устройството, за да показва на неговия екран допълнителна информация за заобикалящия свят. Данните могат да са най-различни. От любопитни факти за забележителности до информация за ресторантите и магазините наоколо, програма на киносалона и какво ли още не. Основният проблем за момента е, че технологията трудно разпознава достатъчно ефективно обектите в реално време. С подобряване на прецизността й обаче добавената реалност може да увеличи значително своята популярност./money.bg

 
 

Има четири основни типа пиячи

| от chr.bg, БТА |

Консумацията на алкохол лесно може да се обясни като резултат от хилядолетни ритуали и привички. Замисляли ли сте се обаче защо всъщност избирате да пиете? На базата на мотивите, подтикващи хората да посягат към чашката, изследователи от Австралия извеждат четири основни типа пиячи, пише в. „Дейли мейл“.

По-доброто разбиране на потребностите по отношение на алкохола може да помогне за насърчаване на хората да пият по-малко или поне да го правят по по-щадящ начин, смятат авторите на изследването от университета „Ла Троуб“ в Австралия.

В личен план всеки може да изтъкне куп мотиви защо избира да пие, което прави по-трудно научното разбиране на причините. Все пак науката разполага с т.нар. мотивационен модел за употреба на алкохол, според който хората пият, защото очакват след това да се почувстват по различен начин.

В частност моделът обяснява, че индивидите разчитат на алкохола да повиши позитивното усещане и да намали негативното. Мотивацията се обуславя и от фактори, свързани с психологическа награда. Те могат да бъдат вътрешни, например подобряване на желано емоционално състояние, или външни, например търсене на социално одобрение, предаде БТА.

Въз основа на това и имайки предвид останалите фактори, играещи роля в консумацията на алкохол – генетика, характер, заобикаляща среда, австралийските специалисти извеждат четири категории.

Според тях хората пият основно, за да се чувстват по-добре (защото е вълнуващо), за да се справят (да забравят тревогите си), от социални съображения (за да се забавляват и да празнуват) и от конформистки съображения (за да се впишат в заобикалящата ги среда).

 
 

Димо Падалски: Причините да няма подобни предавания са много

| от chr.bg |

На днешната дата през 1980 година започва едно от епохалните предавания „Минута е много“. Разбира се, говорим с емблематичния Димо Падалски. По време на разговора в нас се прокрадва чувството, че говорим с рок звезда, чиито виртуозните концерти сме гледали по телевизията.

Ето какво стана:

Защо според Вас няма вече подобни предавания „състезания за ума“ по телевизията?

Като начало да честитя годишнината на предаването на целия екип,преди всичко на Петър Вучков и на създателката му Лили Райчева. На всички бивши участници и на многобройната му публика!

Причините да няма днес подобни предавания са много (макар,че има голям интерес към такива предавания) – несъобразяване на телевизиите със зрителския интерес, субективни фактори, те имат по-ограничена аудитория в сравнение с риалити програмите.

 Какво мислите за моментната ситуация в БНТ?

Мисля, че на БНТ липсват атрактивни водещи, интересни теми, разнообрани предавания, липсват различните гледни точки. Да вземем спортните предавания – малко са най-интересните събития, само Олимпиадата и мачовете на националния отбор по футбол. Впечатленията са ми, че много малко млади хора гледат БНТ…

Имате ли любим въпрос(и) от „Минута е много“?

Моите любими въпроси в предаването са тези, които са били свързани с мен и са повлияли върху моето представяне . Такива бяха въпроси на зрителите в така наречените дузпи – когато състезателите завършат с равен брой точки и им се задава допълнителен въпрос. В първия случай въпросът ми беше – коя е тази напитка за която се спори от векове дали е полезна или вредна (аз веднага си помислих за кафето),но е била забранена от Корана? Веднага отговорих „Виното“. Отговорът беше “Не, кафето“. Аз им казвам – вие не сте ли чували за арабско и турско кафе? Това не ми помогна, както и това, че занесох книга на френски тълкувател на Корана, който казва защо кафето и цигарите не са били забранени. Защото когато е писан Корана, те не са били познати. Оказа се, че през 17-18 век е имало султани – фундаменталисти, които забранили кафето в страните си. Но това няма нищо общо с Корана…

Втория въпрос беше каква е фактическата грешка в понятието „дузпа“? Моят отговор беше, че няма такава грешка. Зрителят беше пратил отговор, че „дузпа“ означава „12 стъпки“, а е единадесет метров наказателен удар.

Аз им казах,това не е фактическа грешка, а съответствие, защото има английска мярка ярд, която е равна на 91 см и 12 ярда са 11 метра. Ако ме бяхте попитали какво означава дузпа, веднага щях да ви отговоря.

Така загубих несправедливо две състезания.

Работите като учител. Какви са проблемите на образователната система?

Проблемите на образователната система са толкова много… С новия образователен закон те се задълбочиха. Този закон засегна особено природните науки география, химия, биология, физика като часовете им в задължителната подготовка на горния курс бяха сериозно орязани. Така часовете географията намаляха с около 17%. На нашата гимназия НПМГ бяха премахнати собствените (наричани вътрешни) приемни изпити по география, биология, химия, физика, математика, а приемът е с националното външно оценяване по български и математика. Вярно е, че от тази година ще се взима предвид и наше състезание по природните науки. Не е добра и системата на делегираните бюджети, при която бюджетът на едно училище се формира като се умножат учениците по издръжката на един ученик. Първо, издръжката години наред не се променя или се променя съвсем малко и второ, тази система защитава най-слабите и мързеливи ученици, защото те ако получат реалните си оценки и бъдат отстранени от училище, то училището ще загуби издръжката на един ученик, ще загуби пари.

Сериозно е застаряването на учителите, а желаещите да дойдат млади учители са малко поради две главни причини: ниските заплати и отношението на родители, ученици, обществото към учителите, което не е никак добро. Постоянно се променят учебните планове и програми без да има допитване до учителите. Липсва добра система за квалификация на учителите. Учителите са затрупани от все по-голяма бумащина, което също отблъсква много способни хора.

За училищата като нашето, които готвят олимпийци и състезатели, няма допълнително финансиране, а те даже са ощетени, защото разходите по изпращане на състезатели и учители се поемат от общите разходи и остават по-малко пари за заплати и допълнително материално стимулиране.

Какви решения бихте предложил? Как изглежда една добра образователна система?

Решенията са много,както и проблемите са много:

А. Да се поправи грешката със съкращенията на чассовете по природните науки – география, биология, химия, физика.

Б. Да се поправи финансирането на училищата, а и на университетите, като то зависи не само от бройката на учениците и студентите, а и от постигнатите резултати.

В. Да има широка дискусия с учителите при създаване на новите програми, планове и учебници.

Г. Да се вземат мерки за по-добра дисциплина на учениците.

 Как родителите биха могли да стимулират любопитството на децата си?

Родителите биха могли да помогнат в откриването на интересите, на способностите на своите деца, в това те да бъдат развити и да не настояват на своите идеи, които често са далеч от интересите и способностите на децата им.

Като учител имате наблюдения върху бъдещето на България. Как изглежда то?

Моите наблюдения върху младежта на България не са много показателни, защото преподавам в едно от най-добрите училища на България НПМГ. Има чудесни деца и в моето, и в други училища, но стават все повече децата, които не се интересуват от нищо. Децата растат без да се интересуват особено от политика и социални въпроси. Надявам се, че с навлизането на социалните мрежи младите ще се интересуват повече от политически, социални и икономически въпроси.

Как можем да познаем умния човек, когато го срещнем на улицата?

Умния човек като вървим по улицата не можем да познаем, без да общуваме с него. Глупавия човек, невъзпитания, лошия можем да открием много по-лесно. Можем да открием кой е открит и кой е затворен, но кой е умен без по-продължително общуване не можем.

 
 

Актрисите, с които „Оскарите“ много сбъркаха

| от chronicle.bg |

Наградите за кино, и особено „Оскарите“, не са просто награди за най-добри филми, но и за най-добре представени филми.

Не е достатъчно само да си добър, важни са и някои финансови и рекламни аспекти. Когато добрият продукт се припокрива с добро представяне, всичко е чудесно. Понякога обаче, и това почти всеки ще го потвърди, се чудим какво точно оценява Академията на САЩ – играта или презентацията.

Особено по отношение на актрисите.

Все още публиката не може да преглътне някои решения Академията и макар да знаем, че „Оскарите“ са просто статуетки, е неприятно за гледане как Сандра Бълок се качва на сцената на „Долби тиътър“ вместо Мерил Стрийп.

Вижте в галерията горе нашите най-големи разочарования, когато статуетката за най-добра актриса на „Оскарите“ отиде в грешния дом.

 
 

“Формата на водата“: приказката, която ни вдъхва надежда

| от Дилян Ценов |

Тъмносин екран. Помещенията сякаш отдавна са под вода, а мебелите са в безтегловност. На този фон разказвачът споделя с нас, че не знае как да започне. Истина е. За „Формата на водата“ на Гийермо дел Торо се пише трудно. Тези, които все още вярват, че приказките не са заключени завинаги в томовете на Андерсен и Оскар Уайлд ще разберат безсилието да говориш за нещо толкова чисто, фантастично, което ти вдъхва вяра. Другите, които си падат по по-hardcore неща, молим да ни простят това, което наричат „розов романтизъм“.

Истината е, че „Формата на водата“ е добре направената екранна приказка за вярата и любовта, от която хората имат нужда. За филма започна да се говори, откакто спечели голямата награда на кинофестивала във Венеция през 2017 г. Равносметката от тогава: вече близо 100 млн. долара приходи, номинации за всички големи награди, винаги печелеше в големите категории, и почти максимални рейтинги от критиците. 13-те номинации за „Оскар“ го правят рекордьора тази година.

the shape of water ,формата на водата

Зародишът на идеята за любовната история между митично морско създание и жена се ражда още през детството на Гийермо дел Торо след като гледа филма Creature from the Black Lagoon. Днешната история обаче е доста по-различна. Действието се развива в САЩ по време на Студената война. Американска военна база. Руснаците дишат във врата на американците и обратното. В този свят на убити цветове и сиво ежедневие живее Илайза Деспозито – чистачка във военната база, сираче, намерено в река, което заради белезите на врата не може да говори. Никой не знае от какво са причинени те. Ежедневието е едно и също, монотонно, най-екстремното нещо е сутрешното мастурбиране във ваната, преди сваряването на трите яйца. Следва посещение при съседа и единствен приятел – художникът гей Джайлс. В работата пък е Зелда – едрата афроамериканка, която не млъква и ту се оплаква, ту кълне съпруга си Брустър. Денят, в който „обектът“, както го наричат в базата, е докаран, започва приказката…

На първо място, заслугата за този майсторски филм е на дел Торо, за когото това е първият такъв пробив от началото на кариерата му през 1985 г. Ако зависеше от нас, веднага му даваме „Оскара“ за най-добър режисьор. Без излишни протяжни моменти за времетраене от два часа. Действие, напрежение, обрати, конфликт – всичко майсторски изградено и съшито така, че приказката да добие максимално достоверен вид, но все пак да знаеш, че не бива да бъдеш краен буквалист, когато гледаш. В това е чарът и на сценария на дел Торо и Ванеса Тейлър (Hope Springs, Divergents, и продуцент във втори и трети сезон на Game of Thrones). Той те освобождава от вродената ни склонност да търсим причинно-следствени връзки, логика и по този начин ни потапя в паралелната вселена, където вратата не е изкъртена от напора на водата, хомосексуалният прощава на чудовището, че е изяло котката му, косата му пониква отново, а раната му заздравява. Подходът  deus-ex-machina, тук е на мястото си. Както подобава на истинските приказки.

hero_Shape-of-Water-2017

Пак, благодарение на дел Торо, успяваме да видим Сали Хоукинс така, както дори в „Син жасмин“ не я видяхме. Добрият актьор може и без текст, това е. Сали Хоукинс е повече от добра актриса. Няма пародиране, няма наиграване. Има отмерени жестове, намеци, смигвания, ясни и в същото време достатъчно загадъчни, за да ни изненада Илайза със следващия си ход. До нея е Зелда (Октавия Спенсър), за която третата номинация за „Оскар“ е напълно заслужена – тя е антиподът на нямата чистачка, който обаче успява да запази самообладание дори когато комплексираният расист командващ поделението, полковник Ричард Стрикланд, я заплашва в собствения й дом. Триото от добри актьори е завършено от Ричард Дженкинс в ролята на съседа Джайлс – старият мъж, неизживял младостта си, който редовно купува пайове, които не изяжда и се опитва да завърже разговор с красивия, но груб продавач.

28161816_10156135688137402_8630534296068459429_o

Останалите компоненти на филма трябва също да бъдат споменати. В него почти няма светли и живи тонове, всичко е пастелено, почти монохронно. Този скопен, а после умъртвен тон придава на една усмивката на Илайза или на примигването на създанието още по-енигматичен вид. Целият вътрешен свят на жената контрастира с обстановката около нея, подсилвайки приказния ефект. Тук се появява и музиката, от 50-те и 60-те години, феминизирана до краен предел (която Джайлс обожава). Грамофонът се върти, а от него звучи Кармен Миранда. Така, неусетно, едно яйце, малко музика, нежен допир стават достатъчни.

Кое обаче прави „Формата на водата“ толкова добър? Техническата реализация разбира се, че има заслуга. Режисурата и играта също. Но това са само добре сработени помежду си проводници, по които преминава идеята. Идея, която човечеството винаги е търсило. Нуждата да слушаш приказки. Детски, нереални и наивни, достатъчно силни, че да вдъхнат вяра. Тази година това е „Формата на водата“.

До болка познати са изводите, че чак е втръснало да ги повтаряме. Любовта е навсякъде. Всесилна е. Възможна е. Приказките се сбъдват. Не само между жена и морско създание, а между хората като цяло. Защо да не вярваме? Все пак никой не знае какво се е случило в реката, и откъде е белегът на врата на Илайза.

А за себе си знаем ли? Къде сме били в онзи момент? Не. Затова най-добре е да вярваме и да се благодарим на „Формата на водата“, че ни напомни това.