Пет ключови факта за изборите в САЩ

Американците гласуват днес, за да подновят част от Конгреса, да изберат губернатори на щати и да дадат мнението си по редица местни проблеми.

Френският вестник „Фигаро“ публикува пет ключови факта за изборите в средата на мандата в САЩ.

1. Избори с множество залози

На изборите в средата на мандата, организирани на всеки четири години (в средата на президентския мандат) американските избиратели са особено ухажвани. Днес се разиграват 36 от общо 100 сенаторски места, общо 435 места в Камарата на представителите и 36 губернаторски поста. Някои избиратели трябва също така да гласуват за различни местни представители. Например във Вашингтон избират кмет. Към тези избори се прибавят референдуми в 41 щата, както и в окръг Колумбия по различни обществени проблеми като узаконяването на канабиса (в Орегон и Аляска), правото на аборт (Колорадо, Северна Дакота…), повишаването на минималната федерална заплата (Южна Дакота, Аляска, Арканзас, Небраска), носенето на оръжие и задължителното етикетиране на генетично модифицираните храни. В Луизиана избирателите трябва да отговорят на 14 въпроса от този вид.

2. Избори със слабо участие

Изборите в средата на мандата мобилизират по-малко гласуващи, отколкото президентските избори. При последните избори в средата на мандата през 2010 г. 42% от избирателите взеха участие и само 33% в Тексас. Тази година обаче близо една трета от американските избиратели, заявили, че смятат да гласуват, вече са го направили предварително, показва изследване на Ройтерс-Ипсос, публикувано в неделя. От няколко седмици в редица щати е възможно да се гласува по пощата или лично. Това позволява да се намали притокът на хора в деня на вота, както и да не се налага избирателите да си вземат отпуск днес. По време на изборите в средата на мандата „демократичната база“ (етническите малцинства и младите) като цяло се мобилизира по-слабо, отколкото тази на консерваторите – по-възрастните хора. През 2010 г. 21% от хората между 18 и 24 години участваха в изборите спрямо 62% от тези между 62 и 74 години. Засега е трудно да се каже кой лагер се възползва от предварителното гласуване.

3. Републиканската партия се надява да си върне контрола над Сената

Изборите в средата на мандата рядко завършват с благоприятен резултат за партията на действащия президент. Тази година опозицията поиска да превърне изборите в истински анти-Обама референдум. Президентът е критикуван заради кризата в Сирия, неподготвеността на страната за епидемията с ебола, разходите и функционирането на реформата му на здравната система. В напълно подновената Камара на представителите републиканците, които вече имат мнозинство, вероятно ще засилят редиците си. Но Сенатът, който в момента е доминиран от демократите, остава основен залог за изборите днес. Републиканската партия се надява да вземе шестте места, от които се нуждае, за да отнеме мнозинството на демократите за първи път от 2006 г. И последните социологически изследвания подхранват надеждите им, давайки на републиканците над 70% шанс да ги спечелят. Нито една от двете партии обаче вероятно няма да достигне необходимите 60 места, за да преодолее опити за възражение на малцинството. Едва ли тази вечер ще бъдат дадени всички отговори. Луизиана и Джорджия предвиждат втори тур през декември и януари, ако нито един кандидат не получи абсолютно мнозинство.

4. Споделянето на властта може да се окаже трудно

В последните години биполяризацията на Конгреса (демократически Сенат и републиканска Камара на представителите) благоприятства създаването на ситуация на блокаж. Ако поемат юздите на двете камари, републиканците възнамеряват да атакуват политиките на Барак Обама и да наложат своите приоритети – да отменят част от закона „Обамакеър“, да реформират данъчната система, да одобрят строежа на гигантския петролопровод „Кийстоун“…, като същевременно изтласкат приоритетите на демократите. Поради това Обама ще трябва да сътрудничи – той няма да може да напредва само с президентски укази. Но с колкото и лошо око да се гледа на възможността президентът да законодателства само с наредби, за републиканците би било лошо, ако всичките им законопроекти се сблъскват с неуморното президентско вето. Ако искат положителна равносметка за президентските избори през 2016 г., републиканците също имат интерес от диалог с Барак Обама. Може ли да се очаква следователно истинско деблокиране? Според изследване на Галъп, публикувано в понеделник, избирателите остават скептични. 40% считат, че САЩ биха били в същото положение която и партия да е на власт в Конгреса. Само 29% смятат, че страната им ще се развива по-добре с републиканците на власт, а 27% са на мнение, че демократите са по-добрият вариант.

5. Най-скъпите избори в средата на мандата в историята на САЩ

Всяка кампания за изборите в средата на мандата е рекордна от гледна точка на разходите. И тази не е изключение от правилото. Според сайта на Центъра за отговорна политика те ще струват най-малко 3,67 милиарда долара спрямо 3,63 милиарда през 2010 г. Друг рекорд е поставен в Северна Каролина – само в този щат, където надпреварата е оспорвана, разходите в предизборната кампания достигат 90 милиона долара.

Както припомнят американските медии, по-малко от една четвърт от тези суми са похарчени от т. нар. super-PAC – частни организации, които могат да инжектират милиони долари в негативни реклами. Съществуват и организациите 501(c)4, които противно на super-PAC не са контролирани от Федералната избирателна комисия и през тях дарителите могат да останат анонимни. Както подчертава „Ню Йорк таймс“, 55% от разпространените реклами идват от тези организации, които не разкриват почти нищо за дарителите си. „Таен паричен поток, който днес е в центъра на дебата за границата между свободата на словото и корупцията“, пише вестникът. Тези „черни пари“ текат от 2010 г., Върховният съд отмени ограниченията за дарения от компании и профсъюзи. Решението отвори пътя за непрозрачно финансиране на предизборни кампании. /БГНЕС