Песните, успели да обърнат душата на Аделина Марини с хастара навън

| от |

Повечето от вас познават Аделина Марини като журналист и създател на сайта http://www.euinside.eu/. Горещо препоръчваме статиите, анализите и интервютата на европейска тематика. В Chronicle тя разкрива и своя музикален свят:

Държа да кажа, че това не са 10-те най-любими мои песни, защото това е твърде ограничаващо, а и се мени във времето с възрастта, с моментното състояние, с обстановката. Това са песни, които моментално ми изникваха в съзнанието като парчета, които са успявали да ми обърнат душата с хастара навън.

Нено Белан и конкретно тази песен са може би най-точното обяснение на моята любов към Хърватия. Обожавам да я слушам, докато шофирам по завоите по така наречената Адриатическа магистрала – двулентов живописен път покрай Адриатическото море (по лента във всяка посока), който продължава стотици километри и никога не омръзва. Докато шофирам си пея с цяло гърло. Хипер ми е любима тази песен.

Това е от любим сериал, много любим сериал. Парчето е просто феноменално.

Отдавна не ми се беше случвало, но тази година се появи сериал, който ме остави без въздух. Както подобава на добрите произведения, саундтракът също е убийствен. Та, си останах заплесната по откриващото парче.

Не знам дали е честно да участвам с цял албум или група, но Underworld ми е най-любимата група евър. Толкова ми е любима, че вече близо 20 години я слушам поне веднъж в седмицата. Те са автори на музиката към едно уникално съвременно произведение – киноизираната театрална постановка „Франкенщайн“ с главна роля в нея на любимия ми актьор Бенедикт Къмбърбач. Пиесата се филмира и се излъчва само в определени киносалони в няколко европейски града по повод годишнината на Нешънъл тиътър, но уви, не успях да отида на нито една прожекция. Не съм гледала пиесата, но съм тотално прехласната по саундтрака. Е, аз по принцип съм голям фен на „Франкенщайн“, така че просто се е получила взривната смес.

Пак Underworld. Няколко техни парчета бяха включени в програмата по откриването на олимпийските игри в Лондон. Едно от тях ми остава завинаги в плейлистата. Адски ме вдъхновява. Когато се усетя унила или безидейна си го пускам и продължавам напред.

Много любима ми е босненската група Дубиоза колектив. Обичам ги заради политиката естествено. Наскоро издадоха нов албум и това е водещото парче. Страшно е добро. То е визитна картичка на района и неговия манталитет. Всеки път, когато се фрустрирам от нещо на Балканите, включително и България, по начина на Радан Кънев, го споделям във фейсбук с политическо послание.

Друга много любима група, която слушам задължително поне веднъж седмично е Faithless. Не само заради музиката, но и защото те също са много обществено и политически ангажирани. Текстовете им са вдъхновяващи. Дори понякога си мисля, че някои от тях трябва да се изучават в училище Едно от силните им парчета-послания.

Massive Attack са също от групите, без които не мога да функционирам нормално. Те са много активни във Фейсбук като пускат статуси с мнение по някоя глобална тема. Адски ми е трудно да кажа кое е любимото ми тяхно, защото всички са ми еднакво любими, но ето едно, което ми дойде наум на прима виста.

Еми, Chemical Brothers. И без тях слънцето не изгрява в моя живот.

 
 

Почина писателят Филип Рот

| от chronicle.bg |

На 85 години почина американският писател Филип Рот. Причина за смъртта му е сърдечна недостатъчност, посочил литературният му агент Андрю Уайли.

Рот е носител на наградата „Пулицър” през 1998 г., присъдена му за романа „Американски пасторал”.
Той е автор на над 30 книги, сред които романите „Синдромът Портной”, „Писателят призрак”, „Човешкото петно”, „Призракът излиза” и „Животът ми като мъж”.

Роденият в Нюарк, щата Ню Джърси Рот бе прозорлив наблюдател на американското общество и недостатъците му. Той многократно бе споменаван сред фаворитите за Нобеловата награда по литература, но така и не я получи, отбелязва Франс прес.

Само преди няколко месеца Филип Рот каза в интервю за в. „Либерасион“, че Доналд Тръмп „страда от тежък нарцисизъм и е компулсивен лъжец, невежа и самохвалко, човек, който се води от реваншизъм и вече е малко сенилен“.

„Няма граница за опасностите, които лудостта на този човек може да причини“ – каза писателят.

През януари 2017 г. Филип Рот направи подобен жлъчен портрет на Доналд Тръмп и пред New Yorker.

Що се отнася до решението си да спре да пише, обявено през 2012 г., Филип Рот казва през 2017 г, че разказването на истории „вече не е същността на живота му“.

„Странно е. Никога не бих си представил, че това може да ми се случи“, признава тогава авторът на „Американски пасторал“.

 
 

Васил Михайлов спечели „Аскеер“ за цялостен принос

| от chronicle.bg |

За 28-и път в театър „Българска армия“ бяха връчени наградите „Аскеер“.

Голямата награда за цялостен принос към театралното изкуство получи Васил Михайлов. „Днеска цял ден в главата ми е „Върви, народе…, Върви, народе…“. И след това се оказва, че ако върви, „Бог ще го благослови“, каза развълнуваният актьор при получаването на „Аскеер“-а.

BIG15078957627

Най-много награди – 6, спечели Народният театър „Иван Вазов“.

За водеща мъжка роля беше отличен Захари Бахаров за превъплъщението му в Бае Славе в постановката „Чамкория“ в Театър 199, а за водеща женска роля – Мария Стефанова за ролята на А в „Три високи жени“ в Народния театър „Иван Вазов“.

Иван Пантелеев грабна приза за най-добър режисьор, а постановката му „NеоДачници“ в Народния театър спечели „Аскеер“ за най-добро представление.

 
 

15 убийствени кадъра на Рами Малек като Фреди Меркюри

| от chronicle.bg |

Надяваме се, че разправиите и премеждията пред дългоочаквания биографичен филм за Фреди Меркюри, „Bohemian Rapsody“, са в историята и от тук насетне остава само да се наслаждаваме на тийзърите и трейлърите, в който Рами Малек е по-секси от всякога. Премиерата на филма е на 2 ноември, а преди дни излезе трейлъра, в който Рами Малек се раздава на макс. 

По всичко личи, че този проект ще даде началото на нов, плодороден етап в кариерата му и ще го вкара в света на киното. Този на телевизията вече добре го познава от ролята му в „Mr. Robot“, за която беше награден с „Еми“.

Режисьор на биографичният „Bohemian Rapsody“ е Декстър Флечър, а сюжетът проследява издигането на Фреди Меркюри до върховете на славата.

Новият трейлър освен, че е надникване към един от потенциалните филми на годината, почти ни накара да се влюбим в Малек. Разгледайте галерията горе и ще разберете защо. Няма да отнеме цяла вечност, не се притеснявайте. Както казва Меркюри в трейлъра: „Съжалявам жена ти, ако мислиш, че шест минути е цяла вечност.“ 

 
 

Защо човешкият мозък е толкова голям?

| от chr.bg |

Британски учени твърдят, че уголемяването на човешкия мозък е резултат от предизвикателствата на околната среда, с които предшествениците ни е трябвало да се справят.

В сравнение с хоминидите, мозъкът на Хомо сапиенс е над три пъти по-голям. Според една от най-разпространените теории, той е еволюирал така заради все по-сложния социален живот, с който човекът се е сблъсвал.

Както при загадката с яйцето и кокошката, обаче е трудно да бъде определено, кое се е случило първо. Дали мозъкът е нарастнал, защото човекът е трябвало да действа заедно със себеподобните, или по-големият мозък му е позволил да установи по-сложни социални и културни отношения?

За да разграничат причините от следствията, Маурисио Гонсалес-Фореро и Анди Гарднър от университета “Сейнт Андрюс” са разработили модел, симулиращ еволюцията на мозъка в различни ситуации (екологични, социални, конфликти между индивиди или групи . . . ). Така учените са разкрили в какъв контекст мозъкът нараства като на Хомо сапиенс.

“Констатирахме, че човешкият мозък се увеличава, когато е конфронтиран с проблеми в естествената му среда”.

Тези трудности са принудили нашия вид непрекъснато да търси нови решения, дори само за да се храни “в огромната африканска савана, където средата се променя сезонно”, или да се запасява с вода, да запазва и обработва храната си, особено с откриването на огъня.

Макар и трудните условия в околната среда да изглеждат основен двигател в еволюцията на мозъка, трябва да бъде добавена и способността предците ни да се учат от другите, както и от собствения си опит.

Според компютърния модел около 60 процента от уголемяването на мозъка се дължи на справянето на индивида със средата, като намиране, съхраняване, готвене на храна и изработване на сечива. Други 30 процента се дължат на общите усилия за справяне със средата, като съвместния лов. Последните 10 процента произлизат от съперничеството в групата.

“Резултатите ни показват, че именно взаимодействието между трудните условия в околната среда и културата са определили размера на човешкия мозък”, обобщава Маурисио Гонсалес-Фореро.