Песните, които хората слушат в банята – част 2

| от |


Кои са парчетата, които хората обичат да си припяват, докато се къпят? След като ви запознахме с някои от най-слушаните песни под душа, ред е на втора част.

Любимците от ‘90-те Ace of Base, нашумелите Imagine Dragons, както и канадската интернет сензацията Шон Мендес са сред най-харесваните от потребителите на музикалната услуга Spotify, които обичат да пеят в банята.

Ето и най-стриймваните хитове, включени в плейлистите, кръстени “Душ”, а може да споделите и кои са вашите:

Shawn Mendes – “Stitches”

You watch me bleed until I can’t breathe
Shaking, falling onto my knees
And now that I’m without your kisses
I’ll be needing stitches
Tripping over myself,
Aching, begging you to come help
And now that I’m without your kisses
I’ll be needing stitches

Imagine Dragons – “It’s Time”

It’s time to begin, isn’t it?
I get a little bit bigger but then I’ll admit
I’m just the same as I was
Now don’t you understand
That I’m never changing who I am

Neil Diamond – “Sweet Caroline”

Where it began,
I can’t begin to knowin’
But then I know it’s growing strong

Shawn Mendes – “Something Big”

It’s like that feeling when you’re ’bout to win the medal,
And you worked so hard that you knew you wouldn’t settle,
Hands are in the air, hands are in the air.

Fifth Harmony – “BO$$”

You say that you a baller
And I see you trying to holla
But that ain’t how I was brought up-next
Working for the money
‘Cause that’s what my momma taught me
So yo ass better show me some re-spect

Meghan Trainor – “Dear Future Husband”

You gotta know how to treat me like a lady
Even when I’m acting crazy
Tell me everything’s alright

Ace of Base – “All That She Wants”

So if you are in sight and the day is right
She’s the hunter you’re the fox
The gentle voice that talks to you won’t talk forever
It is a night for passion
But the morning means goodbye
Beware of what is flashing in her eyes
She’s going to get you

MisterWives – “Reflections”

Our eyes were closed
With hearts open wide
Dismissed every rule to abide by
Our bodies undressed the layers of shy
Revealing the truth that was buried inside
Filled up feelings
That now are bursting at the seams

Iggy Azalea – “Work”

Pledge allegiance to the struggle
Ain’t been easy
But cheers to Peezy for the weeks we lived out of duffel
Bags is all we had
Do anything for my Mama, I love you
One day I’ll pay you back
For the sacrifice
That ya managed to muscle
16 you sent me through customs

Wham! – “Wake Me up Before You Go-Go”

Wake me up before you go-go
Don’t leave me hanging on like a yo-yo
Wake me up before you go-go
I don’t want to miss it when you hit that high
Wake me up before you go-go
‘Cause I’m not plannin’ on going solo
Wake me up before you go-go
Take me dancing tonight

 
 

Там, където “народността не пада”, понеже “знанието живей”

| от Вучето |

Уви, отдавна вече стих на Стоян Михайловски от заглавието не се отнася за България. Да, знание някакво има, но то се акумулира главно посредством електронни средства. To рядко свива гнездо в дълготрайната памет на човека, защото достъпът до него е на един клик разстояние и затова може и мързеливата.

Книгите са анахронизъм. Защо ти е да хабиш толкова часове в четене на книга от 300 страници, когато можеш да използваш времето си по-рационално като, например, разгледаш 158 снимки в Инстаграм на Кайли Дженър по трико, докато се гримира, докато храни кучето си, докато не прави нищо, зад волана на джипа си, пред палма в Палма де Майорка и т.н. У нас книгата тихо и безславно напусна живота ни, още когато се раждаха сладките милениали. А в моментите, в които все още надига глава и тържествува, е защото е излязла изпод ноктопластиката на такива културтрегери и разбирачи на българската съвременност и душевност като Венета Райкова.

Кратки постове в социалните мрежи, емоционално заредени с поредица от плезещи се, хилещи се емотикони с изцъклени очи-сърца, изритиха силно в задника Фицджералд, Толстой, Шекспир, Кинг и Кундера и ги пратиха да събират прах по лавиците на западащи градски библиотеки, където тъжни лелички с елеци от щавена кожа примирено очакват годината на пенсионирането си.

И ако така безрадостна е съдбата на българските библиотеки, то не навсякъде по света положението е същото.

Преди няколко години, докато живеех в Осло и работех върху докторантурата си, имаше дни, в които не можех да се добера до свободен стол в пететажната университетска библиотека. Правех си “бивак” на мокета в сектор “Скандинавска линвистична теория”, по възможност в близост до контакт, за да има къде да включа лаптопа си. И не бях единствената. Прекрасни руси създания прекарваха дълги часове, забили нос в дебелите книги или вторачени в екраните на макбуковете си, седнали на пода. Библиотеката кипеше от живот.

Няколко години по-късно вече съм в Копенхаген. Слава богу, прескочила съм етапа с катеренето по академичната стълба на успеха, затова и не ми се налага вече да вися по библиотеките. Сега предпочитам да свалям от пиратски торенти лекарски и адвокатски сериали, както и да разглеждам безплатни каталози на супермаркети вместо да чета книги. Един ден обаче ме хваща разстройство, докато се мотая по центъра в търсене на молив за вежди в перфектния цвят, и решавам да дам воля на нуждата си в централната копенхагенска библиотека, която, за щастие, е само на 10 крачки разстояние.

След като свършвам работа и стресът вече не притъпява сетивата ми, успявам да се огледам наоколо и о, чудо на чудесата! Оказва се, че съм се озовала не просто в библиотека – такава, каквато помня от детството си – с тесните пътеки между прашлясалите стелажи, а в нещо като реплика на прочутата Нулевоенергийна сграда в Пало Алто. Само че на повече етажи. Егаси, казах си наум, и от страхопочитание пак ми се доходи на тоалетна. Кралската библиотека в Копенхаген не само е куул, защото е най-голямата по размери в Скандинавия и защото в нея се съхранява първата книга, отпечатена в Дания през 1481 г. Библиотеката е куул, защото е пълна с хора. По всяко време на деня.

Наскоро обаче една друга библиотека, намираща се малко по̀ на север от Копенхаген, събра очите на хората не само заради екстравагантната си архитектура, но поради факта, че в един момент остана без почти всичките си налични книги.

Само през изминалия месец от библиотеката Oodi в Хелзинки са били заемани по 5 000 книги на ден, което в крайна сметка довело до почти тоталното опразване на библиотечните рафтове като най-големи са липсите, регистрирани в сектора за детска литература.

Сградата, която отвън прилича досущ на гигантски кораб, помещава в “трюмовете” си още кино зала и сауна. Освен до литературни образци, посетителите имат достъп до такива съвременни глезетоии като 3D принтер, шивашки машини за бъдещи Версачета и зали за музикални репетиции. Служителите в новооткритата библиотека, която отвори врати на 5 декември 2018-а, не смогват да запълват липсите, но не са и кой знае колко учудени от големия интерес на хората към “стоката”, която предлагат. Защото Финландия е страна, в която най-предпочитаният наркотик са книгите. Счита се, че четенето конкурира дори любими национални спортове като биене на шведите на хокей, консумацията на водка в големи количества и слушането на хевиметъл.

Книгите са близки до сърцето на финландците. Статистиката отчита, че годишно всеки финландец купува средно 4 книги и заема от библиотеката най-малко 12. В тази далечна северна страна изглежда интернетът не е оказал пагубното си влияние върху любовта на населението към четенето. Даже се наблюдава обратната тенденция. За справка: през 1995 г. финландците са купували много по-малко книги, отколкото към днешна дата, като освен това сега са склонни да плащат и много повече за тях. Книгата продължава да е сред най-предпочитаните традиционни подаръци в страната и децата не се мръщят, а напротив, искрено се радват, когато за рождения си ден вместо лего или таблет получат някоя от книгите за муминтроловете на обичаната писателка Туве Янсон.

Логично е някак при толкова четящ народ и библиотеките да са много. На територията на страната има над 300 централни библиотеки, с 500 техни клона в по-малките общини. Особено популярни са и мобилните библиотеки, които обслужват не само най-затънтените и труднопроходими при зимни условия места в северната част на Финландия, но и гъсто населени райони по̀ на юг. Всяка мобилна библиотека разполага с не по-малко от 4000 заглавия и може да измине до 50 хиляди километра годишно.

И докато не само финландците, но и всички останали северни народи четат, та ушите им плющят, тук долу при нас положението е “майка плаче, грамофон свири”, както обича да казва проф. Вучков. Според проучване, проведено през миналата година от Институт “Отворено общество”, всеки трети българин НИКОГА не посяга към книга.

И въпреки тази тъжна статистика, ми се ще да вярвам, че нещата ще се променят. Защото всеки се нуждае от време на време да му разкажат хубава история. Пък било този някой да е Венета Райкова.

 
 

Кейт Грант – моделката със синдром на Даун

| от chronicle.bg |

Кейт Грант, която има синдрома на Даун, е доста успешен модел.

Само на 20 години момичето от Ко Тайрон, Северна Ирландия, беше коронована като победител на конкурса за красота Teen Ultimate Beauty Of The World. След това тя ходи на подиума на Belfast Fashion Week и се появи в сутрешно предаване по местна телевизия. В момента Грант е посланик на популярен козметичен бранд, след като нейна снимката, на която носи техен очна линия, доби голяма популярност в Instagram.

„Кейт павира пътя за много хора, които ще дойдат след нея,“ каза гордата майка Дейдре. „Тя е наясно с това и иска да мотивира индустрията да наема повече хора с увреждания, което и прави от самото начало. Знае и, че може да нарави това по начин, по който някои от приятелите й не могат. Тя използва популярността си за тяхно добро.“

Козметичният бранд ще покаже нейни снимки в над 2000 магазина в 30 държави, където продуктите им се продават. „Тя е силно мотивирана да бъде супермодел. Обожавам оптимизма й и като нейна майка винаги ще я подкрепям. Когато си млад, мислиш, че светът няма граници и Кейт няма нашето разбиране за предстощи препятствия. Тя не позволява на препятствията да застанат на пътя й, нито на увреждането й. Казва, че синдромът не е всичко – тя е Кейт.“

Коментарите по случая са най-найсърчаващи. Един потребител пише: „Колко вдъхновяваща млада дама, благодаря ти!“

 
 

7 жени разкриват ерогенните си зони

| от chronicle.bg |

Къде е ваша ерогенна зона? Хората имат най-различни предпочитания в този аспект и затова трябва да се говори с половинката – за да разберете нейните и съответно да бъдат разбрани вашите желания.

Ето 7 жени, които свободно споделят ерогенните си зони. Нека да се знае!

Оливия, 31

Приятелят ми прекарва доста време със зърната ми преди да минем по същество. Това ми гарантира оргазъм.

Аника, 26

Когато съм в настроение, обичам да ме пляскат по дупето. Малко боли, но и предизвиква някакъв еротичен химикал у мен.

Софи, 24

Когато обръщат внимание на ключиците ми, цялото ми тяло се събужда за около 3 секунди.

Миша, 32

Гъделичкайте вътрешната страна на бедрата ми 10 минути и съм готова!

Кейт, 31

Обожавам по врата, зърната, ушите и коремчето. Освен ако не съм се подула.

Шарлот, 26

Най-еротичната ми част е устата. Доминиращ човек с игрив език може да ме разгорещи безобразно бързо.

Меган, 38

Отстрани по тялото ми, от гърдите до таза. Когато някой прокара ръце там, направо ме няма. Дори още по-добре – ако накрая ме хванат здраво през кръста.

 
 

Да погребеш кучето си за 4 000 паунда

| от chronicle.bg |

Стопанка на починало куче го изпрати с щедро погребение, защото смята, че то е било член на семейството му. 

Капитан, 11-годишният бултериер, почина на Коледа от сърдечен удар. Саша Смаджич, на 37, каза, че не е яла цяла седмица след смъртта на любимеца си. За погребението му тя дава точно 4 249 британски паунда (9,337 лева), в които влизат кошница с бели гълъби, които са пуснати по време на церемонията, за 225 паунда и още 620 паунда, за да изпишат името на Капитан с цветя.

sei_47479678-3aeb sei_47479583-4997

Саша казва: „Не мисля, че някога ще празнувам Коледа отново. Не мисля, че някога ще имам силата да го направя, когато част от мен вече я няма.“

Тялото на Капитан беше взето от ветеринарната клиника и пренесено на карета до парка, където е бил извеждан на разходка. Ковчегът му след това беше качен на катафалка и закаран на гробището. Собственикът на гробището, Маурийн Бийч, прочете поема до гроба на кучето, а след това 11 гълъба – по един за всяка от годините на Капитан – бяха пуснати на свобода.

sei_47479666-e07e

След церемонията Саша отиде в местна кръчма, където поръча порция пиле с пържени картофи, защото „това би хапвал той“. Саша казва още: „Капитан заслужава специално изпращане. За някои хора той беше росто куче, но за мен той беше бебето ми – той беше всичко за мен и винаги ще бъде“.

sei_47479664-9571

„Не мисля, че трябва да правим разлика [мнежду хора и животни]. Ако имаш домашен любимец, имаш нов член на семейството си и трябва да го третираш като човек.“

Саша осиновява Капитан от приют за бездомни кучета, когато той е на 7 месеца. Кученцето скоро се научава да се доверява на стопанката си. Според служителите на приюта, той е участвал в боеве с кучета.

„Спомените от погребението ми помагат. Гледам снимките и не изпитвам никакво съжаление за това как го изпратих – той заслужаваше всичко това и още!“