Пекин спира цигарите

| от |

Цигареният дим е неотменна част от облика на китайската столица, припомня Дойче веле. Но президентът Си Цзинпин е твърдо решен да сложи край на тютюнопушенето на обществени места и това е стъпка във вярната посока, коментира Франк Зирен.

Китайският държавен и партиен ръководител Си Цзинпин предизвиква възхищение не само в страната си, но и в света – с безкомпромисния си подход в борбата срещу корупцията. Изглежда, че не се страхува от нищо и логично се превръща в герой за малкия човек, усещащ се жертва на корумпираните чиновници. Но това съвсем не е всичко: Си Цзинпин е набелязал и един далеч по-могъщ противник, като този път малкият човек със сигурност ще се почувства уязвен – щом искат да ограничат възможностите му да пуши.

Нов законопроект предстои да забрани тютюнопушенето на обществени места в Пекин, включително в болниците и детските градини. Няма да се пуши и в градския транспорт или на работното място, а нарушителите ще бъдат глобявани между 7 и 70 евро. Същото важи за собствениците на сгради, в които не се спазва забраната.

Подобна забрана бе приета всъщност още преди три години, но тя така и не проработи. Единственият резултат от нея са многобройните табелки с надписа „Пушенето забранено“ до местата, на които се пуши. И никой вече не помни дали първо са се появили пепелниците, или първо табелките. Накратко – първият опит не постигна нищо, а пушачите в Пекин продължават да димят дори по-силно отпреди.

Забраняват и рекламата

Законопроектът обявява война и на цигарената индустрия: забранява се и рекламата на тютюневи изделия. Си Цзинпин още преди година бе обещал мерки срещу хроничното пушене и дори обяви съпругата си за посланичка срещу тютюнопушенето.

Пушачите обаче не се трогнаха особено. И по-добре, защото сега страната има нов посланик на непушенето в лицето на Бил Гейтс, който в рекламни клипове призовава към борба срещу пасивното пушене.

Междувременно пушачите в Китай са повече от цялото население на Съединените щати: над 350 милиона с възходяща тенденция. Годишно вследствие на тютюнопушенето умират над един милион души, а 30 процента от всички болни от рак на белите дробове в света са именно китайци. Си Цзинпин се насочва като начало към четирите милиона пушачи в Пекин, преди да разшири кампанията си и спрямо останалите райони на страната. Но не е сигурно дали ще му стигне куражът да подхване проблема сериозно. Защото, колкото и да е голяма, столицата Пекин си остава само една част от необятната страна.

В провинцията ще е трудно

В Пекин начинанието може и да се осъществи, но в провинцията проектът ще се натъкне на огромни трудности. Много хора ще си кажат, че Пекин най-напред ги е изключил от икономическото развитие на страната, а сега им забранява и да пушат. И може даже да излезат на барикадите. Включително защото алкохолът и цигарите са сред най-предпочитаните подаръци за поддържане на добри отношения между бизнес партньорите. Което със сигурност е известно и на управляващите в Пекин – та нали доскоро партийните кадри по същия начин се даряваха взаимно с алкохол и цигари. Но от началото на 2014 година това им е забранено.

Производителите на цигари реагираха с предупреждение за негативните последици от това върху трудовия пазар – цигарената промишленост осигурява работа на 60 милиона души в Китай. От финансовото министерство пък заявиха, че в страната се пуши толкова много, защото цигарите са изключително евтини, което се дължи основно на ниските данъци за тютюневите изделия. А и точно този вид бизнес носи една десета от годишните приходи на държавата. Така президентът Си Цзинпин се сдобива с двама силни противници – цигареното лоби и населението. Възможно е да се окаже, че живеещите в провинцията ще продължат да си пушат и в бъдеще. Но гражданите ще трябва да се ограничават. Жителите на Пекин имат време само до юни 2015 година, когато новият закон ще влезе в сила.

Наблюдателят на Дойче веле Франк Зирен живее в Пекин от 20 години.

 
 

Калин Вельов: Искаме да представим магията на българските женски гласове

| от chr.bg |

След като „Магическите гласове на България“ спечелиха публиката в Страсбург и Берлин, мултимедийният музикален спектакъл ще има своята българска премиера на 30 май от 20:00 часа в Театър Азарян, НДК. Мултимедийният спектакъл е своеобразен разказ за това какво се е случило през годините с българската музика и женските гласове на България – от автентичните народни песни през фолклорните обработки и белкантото до съвременната филмова музика и смесването на елементи на български фолклор със съвременни електронни жанрове.

С Калин Вельов си говорим за спектакъла, за музиката и за музикалните формати.

Разкажи ни повече за проекта „Магическите гласове на България“?

Идеята е на Героги Тошев, а целта на събитието е да представи магията на българските женски гласове. От една страна говорим за най-древната музикална форма – това е фолклорът, от друга страна говорим за едно масивно световно българско присъствие в класиката, в операта. Фолклорните гласове се представят от Нина Николина и още четири момичета, с които ще минем през различни фолклорни области и периоди. Също така, през призмата на Pendara ethno project, които е електронният ни проект, смесваме по-модерен стил електронна музика с фолклорни мотиви. Имаме и само акапелни изпълнения.

Спектакъла обхваща около един век от музикалната история. На сцената сме 6 или 7 артиста, а иначе целият екип е повече от 10 човека – организатори, пиари, мултимедиен екип…

Мултимедиата в какво се изразява?

Тя съчетава кадри от стари български обичаи и ритуали, пейзажи от България, от фолклорни фестивали, както и от оперни изяви, ликовете на наши оперни прими, които са световно известни. Ние представихме и в Страсбург, където чуждата аудитория силно се впечатлява от фолклора ни.

Чужденците знаят ли на какво идват или не са запознати с нестинарството, с музиката?

Някои от тях не са запознати и определно реагират на тов анещо като на нещо ново. Други знаят и просто виждат един различен прочит.

Този спектакъл е част и от културната програма на българското председателство и се случва с подкрепата на Министерството на културата. Благодарение на това е засилен и интереса и представянето на този спектакъл в чужбина – имаме представяния в Гермния, във Франция.

От колко време е жив този проект?

Една част от него – Pendara ethno project – стартирахме с Николина още преди 15 години в Холандия, където учех по това време. Още тогава имахме идеята да съчетаем български фолклор с модерни електронни бийтове и я осъществихме заедно с холаднски диджеи. Първият ни албум издадохме преди 2 години, а този спектакъл е един вид надграждане.

А за представянето ни на Евровизия тази година какво мислиш?

Смятах, че имаме шанс, въпреки че песента ни не звучи супер комерсиална, супер хитова. Същевременно е едно модерно парче и е факт, че се класирахме за финала. Конкуренцията не беше слаба, имаше много хубави песни. Аз съм приятно изненадан от албанското участие, много силна рок песен. Белгийката имаше много качествена песен и изпълнение, арменците също.

Ти си свирил с Акага, Медикус, Дони и Момчил, Ку-Ку бенд, Нина Николина, Пим-пам – къде ти беше най-добре?

В интерес на истина аз съм музикант хамелеон и се чувствам добре навскъде, където има добра музикална компания. Акага сформирахме на края на музикалното училище. Всъщност аз съм кръстник на групата: сестра ми изрови името Акага от една стара книга за сказания и легенди за хан Аспарух – Акага е жрица, която е отгледала хан Аспарух. Направихме с момчетата хубави концерти и турнета. Медикус дойде по-късно и за мен беше хвърляне в истинският музикален живот. С бандата пътувахме много – тогава видях за първи път този забързан музиканстки живот. Това беше много важен периаод за мен, за да разбера как живеят музикантите и че един музикант може да се прехранва много добре със музика. Дони и китариста Лъчо бяха доста добри мениджъри. По-късно имах други фриленс изяви – с Лили Иванова през 98-99 година. Горе-долу по същото време ме поканиха и в Ку-Ку бенд; тогава имаше много големи турнета.

В момента как успяваш с толкова много проекти?

Трудно успявам, но това е същността ми, аз имам нужда от творческо разнообразие. Харесвам и електронна музика много, и българския фолклор, и латино музиката, и африканската музика, обичам и да пея, да композирам музика. Не мога да съчета всичко това в един проект и затова се занимавам с няколко.

Кои точно стилове на електронната музика?

Хаус. Различните форми на хаус. Дръм енд бейс, донякъде прогресив, дъбстеп. В холандския ми период, докато учех там, беше силно свързан с дръм енд бейса, защото една от сериозните формации, с които имаме много спечелени награди – Project 2000 – беше предимно дръм енд бейс банда.

Холандия има и огромна сцена…

Огромна! Също така там имах и немалко изпълнения в диджей клубове на нещо, което в България не е развито много – фрийстайл изпълненията на барабанист, перкусионист, певица, саксофонист с джиджей. Нещо, което там още 2000 г. започна силно да се развива нагоре.

Гледаш ли музикални формати? Защо от тях не излизат големи звезди?

Гледам и дори участвам в някои от тях. В България повечето действащи артисти сме самопродуциращи се и това е начинът за оцеляване тук. За съжаления няма силен стимул за мениджъри и продуценти, защото държавата не застава сериозно зад закона, защитаващ творците, съответно няма събиране на авторски и сродни права. Затова един продуцент не може да разчита, защото няма възвръщаемост на вложените пари. Има малко продуценти и аз им правя чест, но те не могат да продуциат 50-60 таланта. От всеки формат излизат по 20-30 таланта. В България има много таланти.

Затова ли успяват вече толквоа години тези формати да намират хора?

Да, проблемът е, че за тези хлапета ти трябва да имаш продуценти, които да инвестират хиляди левове. За да заснемеш един качествен видео клип ти трябват между 5000 и 10 000 лева. За да запишеш един ссингъл ти трябват минимум 5ооо левав, за албум ти трябват 50 000.

А в главите на много хора, когато заисваш песен, просто отиваш, пееш, някакъв човек го подрежда на компютъра и това е.

Да, но не е точно така. Хората от бранша знаят, че процесът е много сложен и отнемащ време и пари. Първо, трявба да имаш артист, второ трябва да имаш песен – някой трябва да изкомозира тази песен, някой да я аранжира, някой да я запише в студио с музиканти.По принцип продуцентът събира всичкото това нещо и накрая има готов продукт. За всичко това се плаща. След това трябва да му заснеме видео клип, за което също се плаща. Накрая трябва да реализираш песента в медиите, по радиото. Трябва говориш с тях, трябва да се направи пиар. Чак след това идват поканите за събития, за участия, за концерти. И този, който инвестира тези 20-30 000 лева, трябва да може да си ги върне и да изкара печалба, защото като отиде в магазина никой няма да му каже „Ей, ние ще ти дадем сиренето безплатно, защото ти продуцираш супер готин артист и ще те изчакаме няколко месеца, докато си върнеш парите.“ Нужно е да имаме подкрепата на цялата система, за да има стимул да се случва този творчески процес.

 
 

Гушкането на крави e следващата модна терапия

| от chr.bg |

Планинска конна ферма в щата Ню Йорк предлага психотерапия, която включва гушкането на крави, и според някои експерти тя може да се превърне в поредния моден тренд.

Здравните сеанси могат да бъдат особено полезни за хората, които обичат животните. Пациентите, преминали през курса на прегръдките с рогатия добитък, твърдят, че се получава невероятно чувство за релаксиране и за изцеряване. При гушкането на крави се преодоляват страхови неврози, чувство за тревожност, фобии, като пациентите изграждат по-голямо доверие в себе си.

От фермата „Horse&Cow experience“ уверяват, че и на самите крави им е много приятно да бъдат прегръщани, тъй като те са едни извънредно чувствителни животни в емоционално отношение. „По време на своята дълга еволюция, те са се научили да разчитат езика на тялото на хората“, изтъкват организаторите на новата терапия.

По този начин животните приемат пациентите като член от своето стадо и отгатват дали хората са щастливи или нещастни, дали изпитват чувство на страх или тревожност. Като съответно им отдават от своето излъчване, което си има съответните характеристики.

Кравите имат леко по-висока телесна температура от човешката и пулс, леко по-бавен от нашия. Именно тази комбинация прави гушкането им релаксиращо.

Сеанс от час и половина с рогатите лечители струва 300 долара за двама.

 
 

Как да предпазим личните си данни в интернет

| от |

По принцип никой не го интересува конкретно вие къде живеете и какво правите. Никой не го интересува персонално вашата информация, дори ако му я изкрещите в лицето. Представянето на реклами е автоматизирано и Марки няма да седне да ви гледа на колко години сте и къде точно в „Надежда“ живеете. Ако не искате реклами, дръпнете си адблокър. Ако обаче ще гледате реклами, по-добре да са таргетирани, за да ви инетерсуват. Иначе все едно гледате телевизия със сенилната си баба и тя е господар на дистанционното.

След като изяснихме тези неща и старателно не ви разказах за егоцентричната си колежка от университета, която си закриваше камерата на лаптопа с лисче, да не би някои да я гледа, време е за няколко практически съвета как да не злоупотребяват демоните на интернет с личните ни данни.

Да не споделяме личните си данни в интернет

Така и на Лари и Сергей ще им е трудно да разберат къде сме и съответно да решат какви реклами да ни покажат – на Русенско варено или на Тутраканска сливова. Ще е трудно обаче и на момчето от пицарията да уцели точно къде да направи доставката. Но когато искаш да си анонимен, трябва да се правят жертви, като това да не ти донесат пицата навреме (или въобще някога). Или когато колегите на новата работа те питат за фейсбука ти, да им кажеш съвсем друго име към акаунт без аватар и About информация, засрамен осъзнавайки локвата от параноя, в която се къпе сърцето ти. Но пък руските хакери няма да могат да купят балистични ракети от китайската мафия на името на Елинчо от Долна Диканя.

Да излъжем за личните си данни

Да, защо просто не излъжем? Не, сериозно, защо като ви питат за личните ви данни, не кажете невярна информация. Като малки не сте ли били в сайт, който ви пита на колко години сте? Още тогва можеше различиш педантичните деца от по-творческите – едните прилежно кликваха „18“, а другите „90“ и нагоре. Съвсем естествено, ако кажете, че сте на 90 години някъде, може да ви се появят реклами на разни хапчета и апаратчета, но това е цената ФБР, Мосад и Путин да не знаят на колко години сте реално, когато сутрин ви четат личните данни, докато си пият кафето.

Да не бъдем в интернет въобще

Познавах едно момче, което си теглеше цялата заплата, за да не седи при тези мошеници в банката. Познайте дали имаше нокия с фенерче. Разбира се, че имаше нокия с фенерче – човекът си тегли парите от банковата сметка, за да не му ги откраднат от банката…

Интернет винаги е бил опасно място. От това да кликнеш на грешното копче „Download“ в торент сайта и да заразиш компютъра си с интернет грип. До това хората да разберат как се казваш, къде живееш, колко пари печелиш, как изглеждаш, за да може да те таргетират с фейк нюз, че да гласуваш после за Тръмп, който евентуално, живот и здраве, да започне Трета световна война. Това са опасностите на интернет.

Много хората си мислят обаче, че има човек някъде там, който всъщност гледа тази информация. Това са същите хора, които си мислят, че като ти напишат номера на стената в някоя тоалетна и всички ще се счупят да ти звънят. Искам да им кажа, освен горните три алтернативи, че никой, НИКОЙ, на този прекрасен свят не се интересува от личните им данни. Никой.

 
 

Facebook ще продължи да събира данни на потребителите

| от chronicle.bg |

Facebook ще продължи да събира информация не само от потребителите си, а и от лица, които не са част от социалната мрежа, но поне веднъж са ползвали услугите и приложенията й, включително и WhatsApp. Това съобщи пресслужбата на Европейския парламент, след като ръководителите на FB отговориха на 18 въпроса на евродепутатите.

Марк Зукърбърг се яви пред Европейския парламент във вторник, за да бъде разпитан по въпроси, свързани с фалшивите новини, сигурността на потребителските лични данни в социалната мрежа и злоупотребите на „Кеймбридж Аналитика“. Изслушването продължи час и половина, като евродепутатите първо трябваше да зададат всичките си въпроси към Зукърбърг, на които впоследствие той да отговори.

Той обеща, че евродепутатите ще получат писмени отговори на въпросите, на които не е успял да отговори на изслушването. Изслушването беше по повод скандала с „Кеймбридж Аналитика“ – компания, работила по предизборната кампания на американския президент Доналд Тръмп – за нелегалното източване на данните на над 87 млн. потребители на FB.

Според данни на ЕП, почти 3 млн. от засегнатите са европейски граждани. Зукърбърг потвърди, че FB ще се съобразява напълно с новия регламент за защита на личните данни в Европа (GDPR), който влиза в сила на 25 май.