Печената риба е полезна за мозъка

| от |

Консумирането на печена риба от всякакъв вид веднъж седмично повишава мозъчното здраве, установиха учени от университета в Питсбърг.

Здравните експерти твърдят, че няма значение какво е съдържанието на омега-3 мастни киселини в рибата. Важното е тя да е опечена във фурна или на скара и да се консумира редовно, за да засили мозъчното здраве и да предотврати деменция.

„Нашето изследване показва, че хората, които включват в диетата си печена, а не пържена риба, имат по-голям обем на мозъка в областите, свързани с паметта и познанието“, обяснява един от ръководителите на изследването д-р Джеймс Бекър, професор по психология.

„Не открихме връзка между нивата на омега-3 мастни киселини и тези промени в мозъка, които малко ни изненадаха“, допълни той. Бекър и неговите колеги анализирали данни за здравето на 260 пациенти, събрани чрез различни изследвания, в това число информация за приеманите хранителни дажби и изследване на мозъка с магнитен резонанс.

Тъй като не била открита връзка между различните нива на омега-3 мастни киселини и здравето на мозъка, учените твърдят, че може би факторите, свързани с начина на живот, са по-важни от биологичните. Освен това хората, които редовно консумирали риба, били по-добре образовани.

„Съвкупност от фактори, свързани с начина на живот, е отговорна за по-доброто мозъчно здраве и те могат да предотвратят или забавят когнитивни проблеми“, счита Бекър.

Но омега-3 мастните киселини все пак са от основно значение, тъй като причината печената риба да е по-полезна от пържената е, че при пържене са разрушават здравословните мастни киселини в рибата. /БГНЕС

 
 

Телефоните на бъдещето

| от |

Какво можем да очакваме от телефоните на бъдещето? Всичко? Не – те едва ли ще перат и ще готвят, и едва ли ще ви сгъват дрехите от онзи стол с дрехи, който всички имаме. Те ще отразяват технологичният процес на времето!

Нека разгледаме двата водещи телефона на пазара според мнозинството: Айфона на Епъл и Галакси на Самсунг.

Галакси от бъдещето ще има 3D принтер. С него много лесно ще можете да си правите кейсове за телефона, да си поправите нещо по колата – маркуч, гума ако се спука – да си изпринтите някоя от старите нокии. Платената версия, може да принтира предмети с биологична тъкан, така че ако някой ваш приятел си е купил Айфона на бъдещето, ще можете да му принтирате бъбрек.

Телефонът от бъдещето ще може и да ви казва какво е времето освен навсякъде по света, и под земята. Но защо? Защото е бъдещето – фабриките, където се правят телефоните, са замърсили до такава степен повърхността на планетата, че вече на много места живеят под земята. Добрата новина обаче е, че служителите във фабриките за обувки вече са пораснали и не е експлоатация на детски труд.

Самсунг Галакси най-вероятно ще смени и името си. Видите ли, ако телефона ви може да принтира бъбрек за рязко обеднелия ви приятел, най-вероятно ще сме овладели до съвършенство галактиката. Тоест, тя ще стане нещо ежедневно, все едно си ходиш до село. А Самсунг не може да си позволи телефона му да се казва Самсунг село Тлачене община Бяла Слатина, примерно. Затова ще го прекръсти на Самсунг Юнивърси.

Епъл ще маха все повече неща от апаратите си и Айфоните от бъдещето ще се просто една дизайнерска пръчка. Когато искате нещо, просто ще размахвате пръчката и то ще се случва моментално като с магическа… пръчка, хмм. Искате да се обадите на някого – развявате пръчката, произнасяте името и то звъни. Искате да пуснете фенерчето – развявате пръчката, казвате „лумос“ и то се пуска. Искате да играете игра – хвърляте пръчката и я гоните.

Ако сте момченце – когато сложите Айфонът от бъдещето в джоба си, той ще засича, че сте момченце, ще засича и точно колко сантиметра сте момченце. Данните ще се пращат в Епъл за анализ и ако са под зададен стандарт, Епъл ще ви предлага следващия Айфон от бъдещето на по-висока цена, защото въпреки това ще си го купите, за да компенсирате.

Ще можете да получите всеки от двата телефона на малко по-ниски цени, ако представите специален купон. Този купон свидетелства за участието ви във вече напълно истинската космическа война между двата бранда. Най-висока отстъпка ще получават пехотинците на фронта – 10%, с договор за неограничени минути, които да използвате да не говорите с внуците си. Те също няма да ви се обаждат, но не защото не искат, а защото Земята ще е извън обхват.

 
 

Великите превъплъщения на Том Ленк

| от chronicle.bg |

Том Ленк е небезизвестен актьор, разпознаваем предимно заради ролята си на Андрю Уелс в сериала „Бъфи, убийцата на вампири“.

Откакто Ленк навърши 41, стана по-креативен отвсякога и започна да пресъздава модните аутфити на знаменитостите.

Том заимства идеи за тоалетите си от премиери, фотосесии, червени килими пр. и използва единствено подръчни материали, които има у дома си, за да се въплъти във визията на някоя звезда.

В Instagram профила му публикува резултатите, а те са обезоръжаващо смешни.

Вижте ги в галерията! А ако искате да следите Ленк в новите му превъплъщения , може да го направите тук.

 
 

Днес е Денят без тютюнопушене

| от chronicle.bg |

16 ноември е световният ден без тютюнопушенето, а на този ден противници на този навик призовават българите да не пушат днес. До момента в социалните мрежи призивът е събрал подкрепата на над 63 хиляди души.

Асоциация „България без дим” обяви кампания за спестяване чрез отказ от цигарите – фирми и организации, които се включат в нея, ще получат специална кутия за набиране на средствата, които не са изхарчени за тютюневи изделия. Събраните пари ще се използват за дарения.

Според тревожните данни България е на второ място в Европа по брой на младежите на 15-годишна възраст, които пушат поне веднъж седмично, като това са 30% от момичетата и 21% от момчетата. Цели 7% от учениците до 13 години употребяват всеки ден цигари.

Днешният ден не трябва да се бърка със Световният ден без тютюн, който се отбелязва ежегодно на 31 май. Неговата цел обаче е същата – за едно денонощие пушачите да се откажат от вредния си навик.

Близо 6 милиона души умират всяка година заради негативните последствия от тютюнопушенето, сочат данни на Световната здравна организация.

 
 

„Проблемът не е в цигарите“, каза той и запали фаса от земята

| от Евелина Бонева |

Ставам сутринта на 16 ноември. Влизам в хола, паля цигара и чета, че било ден против тютюнопушенето. Писна ми от тия против нещо си. Ден против алкохола, ден против секса, ден против канализационните шахти.

Никога не съм се опитвал да откажа цигарите и не мисля и да се опитвам. Знам, че са вредни, но реално не ми пречат. Доставят ми удоволствие, част са от идентичността ми, успокояват ме, дават ми самочувствие и не мисля, че ми пречат или че аз преча на някого с тях.

Оправям се за работа набързо, взимам душ, слагам храна на котката и излизам. Точно съм стигнал до първия етаж и се сещам, че не съм взел боклука, а имам някакъв страх, че няма да съм загасил някой фас, боклукът ще се подпали и котката ще изгори. Връщам се до четвъртия етаж, подпирам се на вратата и дишам две минути преди да вляза. Проклетите стълби все едно стават все по-високи и все повече, може би все пак трябва да започна да мисля за смяна на жилището с място, на което има асансьор. Събувам се, защото мразя да влизам вкъщи с обувки и всичките им бактерии, взимам проклетия боклук и отново слизам.

Тръгвам по улицата, днес съм с тролея. Виждам го отдалеч и понеже закъснявам, тичам, за да го хвана, само че явно не съм достатъчно бърз и го изпускам. Дишам тежко, паля цигара.

Пристигам в офиса, отварям си мейла. 16 непрочетени съобщения, май ще изпуша една цигара и после ще ги отварям. Отивам в кухнята, мамка му! Забравил съм си запалката. Обикалям офиса да искам от колегите запалка, но никой няма! Проклетите непушачи с тяхната претенция и снизходителна физиономия, когато казват „Нямам огънче“. Загрявам котлона в кухнята, на който колежките си топлят обедните супи, паля оттам, само че си опарвам пръста.

Налага се да сляза до аптеката да си купя лепенка, защото ме боли.

Като се връщам на бюрото, пристига шефът, който иска някакви неща. Това ме изнервя и ми се допушва, мамка му! Свършили са ми цигарите. Слизам до долу, времето никак не е готино. Вали суграшица, тротоарът е една огромна локва с кал. Взимам си цигари и се връщам в офиса. Преди да започна да бачкам, си прехвърлям цигарите в табакерата, защото гнусните, порнографски снимки с операции на бели дробове и давещи се деца ме отвращават.

Синът ми е на 3 години, а не съм забелязал да се дави от цигарения дим вкъщи. Дави се, когато е болен, което се случва през една седмица, когато ходи на детска градина. А децата там не пушат. Изводът? Проблемът е в детските градини, а не в родителите-пушачи.

Фейсбук е пълен с призиви да не се пуши днес, защото е ден против тютюнопушенето. Майка им стара, все едно светът няма по-големи проблеми и точно цигарите са най-голямата драма. Или все едно непушачите не умират от рак. Дядо ми пушеше като комин, а живя до 88. Брат му също пушеше и умря от рак на 49. Изводът? Все едно е.

Следобед имаме оперативка и когато се опитвам да взема думата, се задавям и кашлям 20 минути. Докато се съвзема, оперативката е свършила и всички най-досадни задачи са делегирани на мен. Никаква колегиалност.

Краят на работното време е близо, довечера съм на парти. Сипвам си едно малко уиски, паля цигара и е време да тръгвам.

Жена ми идва да ме вземе с колата, мрънка, че като вляза, колата се усмърдява на цигари. То и нейният дъх не е много готин сутрин, ама нищо не казвам.

Партито е в няк’ъв салон за „ивенти“, където не се пуши. Липсват ми старите времена, когато се пушеше навсякъде. Жена ми казва, че тогава е трябвало да си пере дрехите, с които е била на заведение същата вечер и да си мие косата, защото й вони възглавницата. На мен никога нищо не ми е воняло, аман от претенции.

Излизам навън да пуша, а времето вече съвсем се е скапало, вали сняг и е сигурно -30 градуса. Умирам от студ, освен това няма кой да ми прави компания. Здравословното стана модерно. И какво? Да не би хората да са станали по-здрави?

Вече съм подпийнал малко, тръгваме си и вървим към таксито. По пътя си изпускам фаса, а ми е последен. Срам не срам, вдигам го от земята и си го допушвам.

„Добре бе, не влизаш в обувки вкъщи, защото има бактерии, переш хавлиените кърпи през ден, а пушиш фас от земята, не разбирам“, мрънка жена ми.

„Не разбираш, защото не си пушач, затова не разбираш“.

Малко ме изнервя. Май ще спрем на някоя бензиностанция да си взема цигари за вкъщи.

Лягам си малко кисел. Жена ми е спряла да се цупи и май се опитва да ме прелъстява, само че съм ужасно изморен. Тя обаче настоява. Изпълнявам съпружеските си задължения, само че се изморявам драматично, а тя не иска да е отгоре. Женският егоизъм няма край. Имам чувството, че ще умра всеки момент. Може би мъжете след 30 трябва да са по-внимателни със секса, реално това е много сериозна физическа активност, която води до задух и сърцебиене.

Когато сърцето ми възвръща нормалния си ритъм, заспивам веднага. Чувал съм, че хората, които са отказали цигарите, често сънуват, че пушат. А аз сънувам, че съм на онзи плаж с надвесена над хамак палма, който сте виждали на всички картички и уолпейпъри. Лежа на хамака, гледам небето и пия коктейл от кокосов орех. Добре е , че нямам намерение да спирам да пуша.