Pearson продава и The Economist?
Уебсайтът Politico публикува статия, в която се твърди, че групата Pearson е в напреднал стадий на преговори за продажбата на 50% си дял в списанието The Economist.
Запознати с въпроса лица твърдят, че сделката ще бъде оценена на около 500 милиона паунда. Бъдещият купувач е описан като „западна медийна компания с широко портфолио“.
Продажбата на The Economist, която се случва малко след продажбата на Financial Times на японската медийна група Nikkei, е поредната значима сделка, предприета от 171-годишната английска компания, която иска да се преструктурира и фокусира върху основния си бизнес в образователния сегмент.
Ако делът на Pearson в The Economist бъде продаден за 500 милиона паунда, това означава, че цялата Economist Group ще бъде оценена на стойност от 1 милиард паунда или 17 пъти годишните оперативни приходи, които се равняват на 60 милиона паунда. Това е почти два пъти по-малко от платеното от Nikkei за FT. Японската медийна компания плати 35 пъти оперативните приходи зa Financial Times. Но за разлика от сделката с японците, потенциалният купувач на The Economist няма да притежава контролния пакет акции.
Според източници близки до групата Pearson са се надявали да обявят продажбата на The Economist едновременно със сделката за FT и малко преди да бъдат оповестени финансовите резултати за първите шест месеца на годината, но усложнения в последната минута са възпрепятствали това да стане.
Говорител на компанията отказа да коментира този въпрос.
The Economist е основан през далечната 1843 година в Лондон и десетилетния наред седмичникът е влиятелен фактор в световната журналистика, известен със своите адекватни и понякога остри анализи на случващото се на световната сцена. Подобно на FT, влиянието на The Economist е много по-голямо от скромният му тираж от 1.6 милиона бройки.
Останалите 50% от The Economist, които не се контролират от Pearson, са собственост на разнообразна група от акционери, включително Евелин Робърт Адриан де Ротшилд, наследник на банковата династия и бивш председател на The Economist Group. А съпругата му Лин Форстър де Ротшилд е член на борда на директорите на The Economist.
The Rothschild Group е била една от консултантските фирми съветвали Pearson по време на сделката за FT и закупуването им от Nikkei.
Акционерното споразумение също така задължава Pearson да получи одобрението на четиримата членове на настоятелството, което е отговорно за опазването на историческото наследство и редакторската независимост на списанието, преди то да може да бъде продадено на друг. Именно това стеснява значително броя на потенциалните купувачи.
Pearson бяха много внимателни относно потенциалните купувачи на FT. Според вътрешен доклад, разговори са били водени единствено с 5 медийни компании, които са били счетени за подходящи купувачи: Bloomberg, Thomson Reuters, Vivendi, Axel Springer и Nikkei.
Финансовата компания Bloomberg, управлявана от бившия кмет на Ню Йорк Майкъл Блумбърг, отдавна е считана за потенциален купувач на The Economist. Голяма част от управителния екип на Bloomberg са бивши кадри на The Economist, а самият Майкъл Блумбърг никога не е криел симпатиите си към списанието.
Президентът на Google Ерик Шмид стана част от борда на директорите на Economist Group в края на 2013 година, което породи спекулации, че гигантът на Силиконовата долина може да има потенциален интерес от списанието.
Nikkei успяха да спечелят битката си за FT с Axel Springer, немската медийна група, която също имаше интерес в закупуването на списанието, в последният момент предлагайки цена от 844 милиона паунда на търг проведен в четвъртък. Офертата на Axel Springer е била на стойност 750 милиона паунда, а на компанията не е била дадена възможност да предостави нова по-висока оферта. Nikkei и Pearson обявиха официално продажбата веднага след това.
