Пчелите-убийци напредват с 250 км за година

| от chronicle.bg |

„Африканизираните пчели“ продължават да разширяват свой ареал на обитание в американския щат Калифорния и полека лека да се придвижват на север. „Това движение подсказва за потенциална опасност за заместване на вековните местни популации от пчели с тези твърде опасни насекоми-убийци“ – пишат еколозите в статия, публикувана в PLoS One.

„Африканизираната“ медоносна пчела е била генетично получена преди 55 години от генетика д-р Уорвик Керр в Бразилия, чрез кръстоска между африкански пчели с различни европейски подвидове на това насекомо. Новата порода се отличава не само с рядка издържливост, бърза репродуктивна медоносност, но и необичайна агресивност. По време на един от експериментите, д-р Кер и неговите колеги са изпуснали 26 пчелни семейства случайно на свобода. За изминалото оттогава време, тези насекоми, чиято отрова е особено токсична, са успели не само да оцелеят, но и да се разпространят почти по цяла Южна Америка и постепенно да овладеят и по-студените територии на север към Мексико и Съединените Щати. Статистиката сочи, че по света, от техните ухапвания досега са загинали няколкостотин човека.

Джошуа Кон от университета в Сан Диего разказва, че първите колонии от тези „пчели-убийци“ са се появили на територията на Мексико през недалечната 1985 година и след пет години вече са достигнали границите на щата Тексас. От този момент, местните еколози наблюдават опасните насекоми, опитвайки се да разберат къде и как е възможно да бъде спряна тяхната миграция и има ли начин да не се разпространи още на север. За тази цел, Джошуа Кон и неговия колега Йосиаки Коно, през последните десетина години са улавяли няколко вида от тези пчели от различни места в щата Калифорния, извличали са ДНК за специален сравнителен анализ на структурата, за да се изчисли колко са средно частиците от генния им състав от нормалния геном на европейските и докараните автентични африкански популации от вида „Apis melifera“ преди да се смесят и евентуално мутират в природата.

Както са показали наблюденията на двамата биолози Кон и Коно, настъплението към нови територии на „пчелите-убийци“ все още не е прекратено и въобще не е пред изчезване – за последните девет години, границата на тяхното местообитание се е придвижила с 250 километра към северните части на континента. Инвазивните пчели, отбелязват учените, успешно избутват и прогонват местните разновидности на „Apis melifera“.

В околностите на Сан Диего, където тези насекоми са се заселили още в началото на 90-те години, се оказало, че повечето от 60% от хванатите за изследванията пчели са били успешно смесени, тоест африканизирани, докато в районите на 500 км северно от Сан Диего, относително в свежо-завоюваните райони, часта от „пчелите убийци“ е относително ниска и не превишава минималните 10-20% от останалите популации на обичайните видове пчели.

От друга страна, не всичко това е толкова зле, колкото звучи – по текущи презентации от изчисленията на учените, тези насекоми са способни да завоюват по 300-500 километра нови територии за една година. Ако вземем впредвид, че те са се придвижили едва на 250 километра за 9 години, остава надеждата, че тяхната агресия ще спре от само себе си през идните няколко години. Причината за това по мнението на изследователи им, е че тези пчели, както и африканските им прародители, не понасят по-ниските температури. Това е добре, а този фактор се явява своеобразна спирачка за момента. Но също така се явява и показател, че днес студа ограничава завладяването на нови и нови територии, както и скоростта на разпространение на популацията, но за в бъдеще, имайки предвид глобалното затопляне – границите на ареала на обитание на африканизираните пчели може стремглаво да се разшири – това е извода на учените.

 
 

Днес църквата почита Светите равноапостоли Константин и Елена

| от chr.bg |

Църквата почита днес Светите равноапостоли Константин и Елена. Църковният празник е в памет на император Константин и на неговата майка Елена.

През 313 г. Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия. Самият той приема християнската вяра в края на живота си.

Царица Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. Това събитие се смята за най-важното в историята на християнската църква и затова император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци.

Според народните вярвания на днешния ден строго е забранена всякаква полска работа. Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушка.

Това е денят на игрите върху огън – нестинарството, запазени и досега в някои райони на Странджа.

Имен ден празнуват Константин, Костадин, Костадинка, Елена, Еленко, Елка.

 
 

Очаква ли ни епидемия, за която няма лек?

| от chr.bg |

Британски учени предупреждават, че в близко бъдеще може да възникне епидемия, за която няма да има ефикасни лекарства, пише научното списание Сайънс.

Изданието цитира изследването на специалисти от лондонския „Импириъл колидж“ и от университета в Ексетър. От разработката им става видно, че паразитиращите гъби еволюират толкова бързо, че в скоро време те могат да станат невъзприемчиви към лечение. А това ще породи епидемии сред хората, животните и растенията.

Според учените в най-близко бъдеще паразитиращите гъби ще се превърнат в подобие на устойчивите на антибиотици супербактерии. За това ще спомогне дългото и редовно използване на препарати за лечение на гъбичния стоматит – заболяване с гъбични поражения върху кожата на хората.

В статията са приведени и данни за това, че гъбичните инфекции взимат повече жертви сред хората, в сравнение с рака на гърдата и маларията. А смъртността от гъбичните заболявания е сравнима с тази от туберкулозата и СПИН-а.

 
 

Хората от провинцията са по-щастливи от тези в града

| от chr.bg |

Проучване, проведено сред 400 хиляди канадци установи, че жителите на малките провинциални градчета се чувстват осем пъти по-щастливи от живеещите в мегаполисите.

Изследването отчита, че големите градове имат някои предимства – в тях безработицата е много по-малка, заплатите са по-високи, и образованието е по-качествено. Но това не прави жителите им много по-щастливи. Това се дължи на факта, че в мегаполисите социалното отчуждение е много-по голямо, което снижава индекса на човешкото щастие. Нещата съвсем не стоят така в малките провинциални общности, където хората живеят много по-задружно.

При провеждане на изследването учените от университета „Макгил“ в Монреал използвали утвърдена „скала на щастието“. Респондентите трябвало да отговорят колко са щастливи от живота си и да му дадат оценка по десетобалната система. Страничните въпроси потвърдили заключението.

Оказа се, че хората от големите градове са 800 процента по-малко щастливи от сънародниците си в дълбоката провинция. Жителите в градските зони имат значително по-малко контакти с роднини и приятели.

Учените отдавна предупреждават, че социалната изолация променя човешкия мозък, който се зарежда със съставка, която генерира страх и агресия.

Жителите на големите градове харчат около 30 процента от доходите си за подобрения в дома, което е допълнителен стресиращ фактор. Градската среда се възприема от живеещите в нея като по-малко безопасна, дори и на подсъзнателно ниво. Хората си имат по-малко доверие, тъй като градската човешка маса не е хомогенна, а много по-хетерогенна, отколкото в дълбоката провинция.

 
 

Каква част от всичко живо сме ние, хората?

| от chr.bg |

Когато се заемат със задачата да претеглят живота на Земята, учените установяват, че милиардите хора на планетата съставляват незначителна част от биомасата й на фона на всички дървета, дъждовни червеи и дори вируси. Липсата на солидна тежест обаче не пречи на човешките същества да се „налагат“.

Хората съставляват едва една десетохилядна част от биомасата на Земята, съдейки по „сухото тегло“ на въглерода, влизащ в структурата на всички живи организми.

Първото по рода си преброяване на живота на планетата показва, че нейната същинска „тежка категория“ са растенията, съставляващи 80 процента от глобалната биомаса. Бактериите съставляват приблизително 13 процента от нея, а гъбите – около два процента.

„Тези числа може и да не са съвсем точни, но дават представата за пропорция“, казва ръководителят на изследователския екип Рон Майло от института „Вайцман“ в Израел.

Въпреки че съставляват незначителна част от биомасата на Земята, хората оказват огромно влияние върху по-масивните организми. От началото на цивилизацията човешките същества са допринесли общото тегло на растенията да намалее наполовина, а на дивите бозайници – с 85 процента.

Понастоящем домашният едър рогат добитък и прасетата на планетата тежат повече от всички диви животни, а домашните пилета – от всички диви птици. „Ако искаме да онагледим реалното състояние на животните, ще трябва да използваме вместо детски книжки за слонове и лъвове описанието „крава, още една крава, трета крава и пиле“, казва Майло.