Пазаруването веднъж седмично предразполага към напълняване

| от |

Повече от половината британци пазаруват веднъж седмично, но това предразполага към напълняване, съобщи в. „Дейли мейл“.

ach

Две трети от анкетираните признават, че преяждат три дена, след като са заредили храна за седмицата. Именно тогава най-много се изкушават от чипс или бисквити. Едноседмичното пазаруване остава все така популярно и заради възможностите, които предлага интернет. 38 процента от анкетираните вече поръчват така покупките си.

Много по-безопасно е да се купува само необходимото количество храна. Тогава обаче човек трябва да се пребори със себе си винаги когато влиза в магазин. Самото пазаруване отваря апетит. Една трета от хората започват да похапват още докато вадят покупките от торбите вкъщи. 21 процента пък ядат, докато пазаруват.

Почти половината (44 процента) са се опитвали да пазаруват по-често по-малки количества храна, за да не преяждат. Това е и първото правило на диетите: „Ако нещо не е в дома Ви, не можете да го изядете“. Много уязвими обаче са работещите родители, които заради липсата на време пазаруват веднъж седмично, а и заради децата в къщата трябва винаги да има храна.

 
 

Телефоните на бъдещето

| от |

Какво можем да очакваме от телефоните на бъдещето? Всичко? Не – те едва ли ще перат и ще готвят, и едва ли ще ви сгъват дрехите от онзи стол с дрехи, който всички имаме. Те ще отразяват технологичният процес на времето!

Нека разгледаме двата водещи телефона на пазара според мнозинството: Айфона на Епъл и Галакси на Самсунг.

Галакси от бъдещето ще има 3D принтер. С него много лесно ще можете да си правите кейсове за телефона, да си поправите нещо по колата – маркуч, гума ако се спука – да си изпринтите някоя от старите нокии. Платената версия, може да принтира предмети с биологична тъкан, така че ако някой ваш приятел си е купил Айфона на бъдещето, ще можете да му принтирате бъбрек.

Телефонът от бъдещето ще може и да ви казва какво е времето освен навсякъде по света, и под земята. Но защо? Защото е бъдещето – фабриките, където се правят телефоните, са замърсили до такава степен повърхността на планетата, че вече на много места живеят под земята. Добрата новина обаче е, че служителите във фабриките за обувки вече са пораснали и не е експлоатация на детски труд.

Самсунг Галакси най-вероятно ще смени и името си. Видите ли, ако телефона ви може да принтира бъбрек за рязко обеднелия ви приятел, най-вероятно ще сме овладели до съвършенство галактиката. Тоест, тя ще стане нещо ежедневно, все едно си ходиш до село. А Самсунг не може да си позволи телефона му да се казва Самсунг село Тлачене община Бяла Слатина, примерно. Затова ще го прекръсти на Самсунг Юнивърси.

Епъл ще маха все повече неща от апаратите си и Айфоните от бъдещето ще се просто една дизайнерска пръчка. Когато искате нещо, просто ще размахвате пръчката и то ще се случва моментално като с магическа… пръчка, хмм. Искате да се обадите на някого – развявате пръчката, произнасяте името и то звъни. Искате да пуснете фенерчето – развявате пръчката, казвате „лумос“ и то се пуска. Искате да играете игра – хвърляте пръчката и я гоните.

Ако сте момченце – когато сложите Айфонът от бъдещето в джоба си, той ще засича, че сте момченце, ще засича и точно колко сантиметра сте момченце. Данните ще се пращат в Епъл за анализ и ако са под зададен стандарт, Епъл ще ви предлага следващия Айфон от бъдещето на по-висока цена, защото въпреки това ще си го купите, за да компенсирате.

Ще можете да получите всеки от двата телефона на малко по-ниски цени, ако представите специален купон. Този купон свидетелства за участието ви във вече напълно истинската космическа война между двата бранда. Най-висока отстъпка ще получават пехотинците на фронта – 10%, с договор за неограничени минути, които да използвате да не говорите с внуците си. Те също няма да ви се обаждат, но не защото не искат, а защото Земята ще е извън обхват.

 
 

Пекинезът – повече от куче и домашен любимец

| от Стефан Генадиев |

Всеки собственик на куче обича домашния си любимец и може да убие събеседника си от скука с безконечни часове, прекарани в изтъкване на хубавите страни на своето животно. По-запалените кучкари пък, подобно на хора, които не просто носят само маркови дрехи, а носят само и единствено една марка, отиват още по-далеч и признават само определени породи.

Този текст е от един кучкар и е посветен на една непопулярна, често подценявана, дори осмивана порода кучета. Дами и господа…днес ще говорим за…пекинеза!

Пекинезът, за когото ще ви разкажа е на 9 години. След две години увещаване, най-накрая, в един юнски ден в къщата ни влезе той – 4 килограма, 20 см висок, 40 дълъг, безкрайно любопитен и все още страхлив.  Кучето, което се превърна в повече от домашен любимец. И което заслужава да му бъде посветен текст. Собствениците на пекинези знаят, че всяко всяко куче ще се радва да бъде обект на възхвала и могат да продължат да четат.

Пекинезът, който вече 9 години е част от нашето семейството, е свидетел на всичко, което се случва с нас пред големите му очи и преживява всичко, което усеща, че се случва с нас и извън дома. Това е кучето, което може да подлуди съседите с лаене, наподобяващо звук от гумена играчка. То може да лае до припадък по всеки, който прекрачи прага ни. А може и да замълчи за дни, когато къщата е препълнена с непознати, дошли защото такъв е обичаят при лошите събития. Той усеща какво се случва и се оттегля тихо в леглото си, без да издаде звук срещу хората, които по принцип би разкъсал (ако можеше). Защото знае, че моментът не е подходящ. Защото просто усеща това.

Понякога е трудно да повярваш, че имаш до себе си куче, тъй като пекинезът носи белезите на няколко животни в себе си. Подобно на лъв, той ще се нахвърли към всеки човек или животно (независимо, че може да бъде смачкано с един удар) без да мисли изобщо. Ще нададе вой до небесата, защото не харесва новодошлия и ще трябва да го затворите в спалнята, за да не ухапе гостите. Не го интересува дали е възпитано или не – не можете да го накарате да хареса някого. Той, също както котките, преценява дали ще ви удостои с вниманието си или ще ви покаже поклащащата се опашка – знак за безкрайно презрение.

Не очаквайте любвеобилността на голдън ретрийвъра или лигавата безусловна обич на кинг чарлз кавалера от тази порода. Пекинезът сякаш има памет, стигаща до времето, когато е бродило из двореца на някой китайски император. Ако не то, баба му със сигурност е била куче на имератора… а дядо му на императрицата. Затова то ще иска от вас да му подсигурите онова, което му се полага, когато му се полага – а това е винаги. Не си позволявайте да пренебрегнете която и да било нужда на вашия пекинез, защото в противен случай най-малкото, което ще трябва да правите след това, е да перете чаршафите или възглавниците на дивана.

Не очаквайте и вашето малко императорче да ви гледа с навлажнени очи, докато го галите. То по всяка вероятност дори няма да ви погледне, а в мига в който спрете, ще си тръгне от вас и ще легне кротко.

Пекинезът няма да ви прости безхаберието. Той е ваше отражение и не е безрезервно до вас. Ако сте агресивни, и той ще стане такъв. Ако сте лоши, и той ще е лош. И обратното. Така че бъдете отговорни и се подгответе за голяма борба с едно голямо его и две големи очи, на които няма да можете да устоите. Знайте, че всичко това си струва. Козината, която няколко пъти в годината е навсякъде в дома, лаят, който не спира, и белите, които неизбежно бележат дома и дрехите ви.

И все пак, въпреки цялата си надменност и сприхавост, това малко късокрако създание с плоско лице и вирната опашка ще застане до вас в момент, когато няма никой вкъщи, а вие имате нужда от някого. Мелодраматично, знаем, но е факт – вашият пекинез няма да ви позволи да се наплачете на спокойствие.

Той ще усети тъгата ви и ще дойде до вас , за да ви покаже с ограничения си запас от средства, че не може да сте тъжни. И в тези моменти ще разберете, че животното, на което приятелите ви се присмиват, защото било „грозно“, „бабешко“ или „закърняло“ наистина може да бъде вашия най-добър приятел.

 
 

Ела Фицджералд, Нина Симон и Далида „пеят“ на Киномания

| от chr.bg |

Ела Фицджералд, Нина Симон и Далида „пеят“ на Киномания. Филми за легендарните изпълнителки са в рубриката „Музикално кино“ на фестивала, съобщават организаторите.

Документалният „Ела Фицджералд: Струва си да живееш“ на Шарлот Зуерин описва шеметната кариера на уникалната джазпевица. Продукцията е номинирана за „Грами“ за музикален филм и е с участието на Рей Браун-син, Оскар Питърсън, Андре Превен и гласа на Тони Бенет.

Освен с талант, Ела Фицджералд печели публиката и с огромния си артистизъм и любов към пеенето, което личи във всяко нейно изпълнение. През 50-те и 60-те години на миналия век по популярност може да й съперничи единствено Франк Синатра, а записите й на песните на Коул Портър, Айра и Джордж Гершуин и Роджърс и Харт са изключително успешни. Киномания представя филма по случай 100-годишнината от рождението й – на 26 ноември от 11.30 ч. в кино „Люмиер Лидл“.

Зоуи Салдана играе Нина Симон в едноименния филм на Синтия Морт, който е в кино „Люмиер Лидл“ на 18 ноември от 15.00 часа. Участват и Дейвид Ойелоуо, Роналд Гътман, Кийт Дейвид, Ела Джойс, Ела Томас, Майк Епс, Майкъл Вартан. Филмът проследява най-славните години на изключителната певица и пианистка, с истинско име Юнис Катлин Уеймън и 15 номинации за „Грами“, психическите й сривовете и намирането на пътя обратно към себе си с помощта на Клифтън Хендерсън, неин асистент и мениджър.

„Далида“ на Лиса Асуелос пресъздава трагичния живот, завършил със самоубийство, на една от най-известните френски певици от края на 50-те до 80-те години, продала над 170 млн. плочи в целия свят. „Далида“ – от афиша на Фестивала на френския филм в рамките на Киномания, може да се види в „Люмиер Лидл“ на 20 ноември от 20.30 часа.

Сред докосващите душата заглавия на Киномания е и „За паметта и музиката“ на Ричи Адамс по романа на Никълъс Базан, директор на Центъра по неврология към Луизианския държавен университет. Вдъхновен е от научно изследване, но се превръща в красива, вълнуваща история за Ню Орлиънс и джаза, направил го известен. Талантливата Онжаню Елис е в ролята на Уна Вида – джазпевица, която пее по улиците на Френския квартал и страда от болестта на Алцхаймер, заради която е загубила и майка си. Неврохирургът д-р Крус не остава безразличен към историята й и се стреми да й помогне. Прожекцията в „Люмиер Лидл“ е на 29 ноември от 21.00 часа.

 
 

Любимите ни „бижута“ на Джани Версаче

| от chronicle.bg |

Помните ли Карла Бруни, Кейт Мос, Клаудия Шифър, Наоми Кембъл, Синди Крауфорд, Хелена Кристенсен? В онези години, когато те владееха не само модния подиум, но и милиони сърца по света. Включително това на Джани Версаче. Дизайнерът, който взима всички гореизброени имена и ги прави свои музи. А те позират до него на снимки както години по-рано манекенките на Ив Сен Лоран се снимат до своя откривател.

Връзката между модел и дизайнер (при истинските дизайнери) е повече от работа – тя е необходимост. Не просто да имаш красива жена, на която да нахлузиш дрехата, а да създадеш силует, вдъхновен от тази жена, силует само за нея. Той ще й стои така, че тя ще изпъкне и ще привлича погледите. А това в крайна сметка ще накара хората да обичат и двете – и дрехата, и модела.

Над моделите на Джани Версаче сякаш има ореол, който винаги ги представя в най-добрата светлина, дори двадесет години след смъртта на дизайнера. Все още първата асоциация, когато чуем имената им, е „секси“. Някак не можем да си представим Наоми Кембъл като стара баба или дори жена на средна възраст. Да не говорим, че все още си мечтаем за среща със Кейт Мос.

По повод наближаването на премиерата на „Убийството на Джани Версаче“ си припомняме неговите „бижута“. Ако сте ги позабравили, незабавно прегледайте галерията горе – за ваше добро е, не че нещо…