Пътуване с машината на времето (2 част)

| от |

Снимките са истинско съкровище. Позволяват ни да се върнем назад във времето, за да видим места, които вече не изглеждат така, неща, които не съществуват или хора, които вече не са сред нас или пък са се променили с възрастта. Хайде заедно да поемем на едно кратко пътешествие с машината на времето, за да видим Ню Йорк, Лондон или Париж в средата на миналия век, Пабло Пикасо, Джони Деп или Едит Пиаф в интересни ситуации.

the doors, by Joel Brodsky, New York City (1967)

 

 
 

„Кучешка история“ от Уес Андерсън открива „Берлинале“ днес

| от chronicle.bg |

За втори път, след брилянтния „Грандхотел Будапеща“, американският режисьор Уес Андерсън ще открие международния фестивал на киното „Берлинале“ (15 – 25 февруари) със свой филм.

Става дума за анимацията „Кучешка история“, в която Андерсън и главният му съсценарист Роман Копола са вкарали в една лента любовта си към класическото японско кино, кучетата и футуризма.

В търсене на изгубения си домашен любимец 12-годишно момче се озовава на фантасмагорично сметище, където зловещ кмет е изолирал доста кучета, смятайки ги за болни. Част от актьорите, които озвучават фима са Скарлет Йохансон, Брайън Кранстън, Тилда Суинтън, Харви Кайтел и много други.

За „Кучешка история“ са били изработени 500 кукли на кучета и още толкова на хора, в пет различни размера.

92535

Филмът е копродукция между Обединеното кралство и Германия.

 
 

Две гледни точки: „Черешката на простотията“

| от chronicle.bg |

Гледна точка 1: „Всяка жаба да си знае гьола“. 

От предаването „Черешката на тортата“, в което участваха плеймейтката Нора Недкова, гримьорът Валентин Кулагин, Люси Иларионов, Алфредо Торес и Борислава Стратиева стана ясно едно: че то бива бива простотия, ама пък чак пък толкова не бива. В лицето на една плеймейтка и един гримьор видяхме най-гнусното, противно, животинско, блатясало лице на представата за българския VIP.

Много е тъжно, когато хората не са хора, а клишета. Нора Недкова е всичко, заради което се поидграват на плеймейтките. Тя има надути устни, надути гърди и надуто поведение. Изглежда проста, амбициозна, претенциозна, глуповата и комплексирана . Повтаряйки непрекъснато, че е жена, съответно не може да чака/да яде макарони/да студува т.н., тя е олицетворение на онази жена, заради която цялото ни общество мрънка, че мъжете вече не са мъже. Преди време в предаването „На кафе“ Недкова направи велик лапсус, казвайки за хората около нея, че е видяла техните „ерекции“, пардон, „реакции“, относно спечелването на конкурс.

Няма нищо лошо в плеймейтките сами по себе си. Да бъдеш обект на мъжките желания и на техните ерекции, извинете, реакции, не е гадно. Гадно е, когато си само това, а имаш кухи претенции да си нещо повече от другите.

Валентин Кулагин, от своя страна, въплъщава всичко онова, заради което двойка родители биха си срязали вените, ако разберат, че синът им е гей. Той е абсолютната еманация на гейщината в негативния социален смисъл на думата. Докато такъв е публичният образ на хомосексуалните, хората в България няма да спрат да мислят, че любовта между двама мъже е гнусно извращение, което се състои от разврат по потни гей барове и перверзни отношения, в които единият любовник дава вечеря, а другият стои прав и полугол, с лампа на главата.

Гледна точка 2: Можем ли да ги оправдаем?

От друга страна, да си плеймейтка не е толкова лесно, колкото „простащината“ на конкурса ни кара да предполагаме. Плеймейтките са желан обект от средната и горната класа в България. Нора Недкова, а и Валентин Кулагин, са част от средната класа, част от която не се става лесно и затова веднъж попаднали там вече има преграда между ежедневието на хората, които чакат по автобусните спирки или карат коли под еди-колко си лева, или имат месечна заплата под еди-колко си лева – и тях. Тази преграда те не искат да прекрачват в обратна посока и когато това стане, е нормално да мислят критично.

В ястията Алфредо заложи на традицията, с което залага и на това, че гостите му ще са достатъчно възпитани, за да я приемат. Трябваше да има предвид, че това може и да не е случаят. Не казваме, че той е виновен за цирка – казваме, че макарони с майонеза и царевица са очевидно по-скромни продукти сами по себе си.

На 14 февруари не водите приятелката си на боб, защо? Именно.

Алфредо изглежда като неизмерим пич за разлика от Валентин, който е наистина забележително противен. Не защото е гей или защото се гримира, или прочие, а защото… просто така лъха от него. Нора също е фръцла, но това не ги прави по-малко хора с мнение.

Държането на Нора и розовия миндил е невъзпитано, спор няма. Най-малкото можеха да се изразят по-завоалирано и пак да кажат същото. Но и двамата са честни, а честността е малко гадна. Ако ние с вас бяхме на тяхно място, със сигурност щяхме да си помислим поне за секунда „Макарони, царевица… Алфредо да не го е закъсал нещо?!“ Пред камера обаче със сигурност малцина от нас биха били толкова откровени.

 
 

Смешната история, когато куриер видял Мила Кунис гола

| от chronicle.bg |

 Ащън Къчър не единственият човек, който е виждал Мила Кунис гола тези дни.

В интервю за списание People актрисата разказа смешна история как куриер я е заварил гола. Случката се развива малко след раждането на сина й Димитри Портууд, който вече е на повече от годинка.

„Куриерът ни е много готин. Познаваме се от години. Виждам го, както и той мен, през прозореца още когато идва да остави доставката пред вратата.

Помахах му и изобщо не се замислих, че държа сина си и съм напълно гола. Той остави пакета, изправи се и ме погледна, а аз му казах: „Да не ти пука.“

Бях без блуза, защото беше много горещо. Току-що бях родила, бяха минали може би три дни, така че още изглеждах бременна.“

На нас също нямаше да ни пука. Сигурни сме, че и куриерът се е чувствал така. Все пак, това е Мила Кунис. Ако ще и бременна!

Вижте повече в галерията.

 
 

Другите „необходими и неизбежни правосъдия“ освен Народния съд

| от Цветелина Вътева |

Ако питате академично претенциозния зам.-председател на парламента от „БСП за България“ Валери Жаблянов, Народният съд е бил „необходимо и неизбежно военновременно престъпление“. Напредничавият политик, чиято оставка е в устите на хората, но не и на бюрото на Цвета Караянчева, вероятно смята, че Георги Димитров е бил „строг, но справедлив“, а лагерът в Белене е бил нещо като Survivor, само че без камери.

Въпреки че в брилянтния си роман „1984“ Оруел много добре е описал какво е да живееш в свят, в който историята се подменя ежедневно, а и самата история ни е научила колко опасни са опитите за смислово подменяне на действителността, може би все още не сме научили този урок.

Затова, нека си припомним някои други „необходими и неизбежни правосъдия“, които са се разиграли на световната сцена през годините:

Холокостът

На фона на „еврейската инвазия“ в Германия през 30-те години на XXв., геноцидът над приблизително шест милиона европейски евреи  по времето на Втората световна война, на практика е бил необходимо и неизбежно правосъдие. Мерил Стрийп може да плаче за децата си, запокитени в газовите камери, колкото си иска, но такива неща просто са били неизбежни. Милиони могат да се възхищават на Шиндлер от „Списъкът на Шиндлер“ за това, че е спасил някакви евреи, но когато нещо е необходимо, то просто е необходимо. Разбира се, примерът може да не е съвсем акуратен, предвид факта, че Валери Жаблянов харесва Народния съд, защото е противодействал именно на ефектите от националсоциализма в България, но нали става дума за неизбежни случки. Значи си е същото. А и като говорим за комунизъм и фашизъм, нямате ли ментално прииждане на фразата „Хвани единия, удари другия“?

Атентатът в църквата „Света Неделя“

Когато на Велики четвъртък през 1925г. група крайнолеви дейци на военната организация на БКП взривява покрива на църквата „Света Неделя“ по време на погребението на генерал Константин Георгиев, загиват 134 души, а ранените са около 500, като част от тях умират по-късно от раните си. Звучи гадно, но ако се запознаете с историята, ще разберете, че след провала на септемврийското въстание БКП е забранена от върховния касационен съд и продължава дейността си в нелегалност. Правителството обаче арестува и убива без съд много нейни активисти. Око за око, зъб за зъб. От БКП имат „необходимост“ да ликвидират повечко ключови фигури в полицейската и военната йерархия. Били са лоши времена за българските комунисти. Затова и атентатът, който се случва на 16 април, е бил „неизбежно правосъдие“. Е, уви, онези, в които са се целели атентаторите са били най-отдалечени от взрива и доста цивилни граждани, включително и деца, загиват, но правосъдието не може да предвиди всичко. Малко след извършването на атентата, ЦК на БКП официално го обявява за „необмислено действие, гибелно за антифашисткото движение“. Но, както са казали хората, „след дъжд качулка“. Така и с оставката на Жаблянов.

Камбоджанският червен терор

През втората половина на XX век последователите на комунистическата партия на Кампучия, по-известни като червените кхмери, избиват 800 000 – 1 500 000 души от общо 7,5 млн. души население в Камбоджа. Целта на тези будни комунисти е била да създадат нация от селяни. Нещо, което не са успели да направят напълно. За разлика от БКП. Червените кхмери са отменили парите като платежно средство и са забранили чуждите езици и четенето на книги. Убивали са хора, само защото са носели очила – това се е считало за „признак на грамотност“. Като се замислиш обаче, тия африкански граждани неизбежно е трябвало да бъдат вкарани в правия път.

Разпъването на Иисус на кръста

Иисус Христос е носел сандали, имал е брада и е проповядвал разни неща за мир и любов – демек, бил е хипстър. А древните римляни не са били почитатели на хипстърията. Затова е било някак логично Юда да го целуне срещу 30 сребърника. Освен това, ако Иисус беше починал от старост, Библията днес нямаше да е това, което е. А испанската инквизиция нямаше да изгори толкова вещици в името на божията справедливост. Демек – необходимо е било.

Убийството на Патрокъл

Ако Хектор не беше пронизал с копие Патрокъл, Ахил нямаше да се ядоса толкова и да убие Хектор. Приам нямаше да ходи да се моли на Ахил да му върне тялото на сина му. Андромаха нямаше да бъде взета като наложница от Неоптолем. И нямаше да му роди трима сина. И единият от тях, Молос, нямаше да…нали разбирате накъде отиват нещата? Необходимо и неизбежно правосъдие.

Терористичните атентати от 11 септември (и други)

Не е хубаво да се убиват хора. Но понякога е „необходимо“ и „неизбежно“. Когато на 11 септември 2001г. 19 терориста от „Ал-кайда“ отвлякоха 4 пътнически самолета и разбиха два от тях в кулите-близнаци на Световния търговски център, и трети – в Пентагона, загинаха 2 974 души. Светът седеше пред телевизорите с увиснала челюст и не можеше да повярва, че това се случва. Докато не се случи отново. В Москва, в Мадрид, в Чечня, Лондон, в Ирак, в Бургас, на маратона в Бостън, в Париж, в Ница, в Брюксел.

И докато хора от цял свят се чудеха как така можеш да умреш, докато си пиеш виното в бар в столицата на любовта, вероятно други хора са смятали, че терористичните атаки са били „необходими“ и „неизбежни“ – поради някаква причини.

Но знаете ли какво? Няма такива причини. И дори причинено, дори предизвикано, дори имащо своето социално-историческо обяснение, насилието не може да бъде оправдавано и вкарвано в норма. Защото ако пред очите ни престъпленията срещу отделни личности, групи от хора или срещу цялото човечество се омаловажават като „необходими“ и се смекчават, набутани под понятието „неизбежни“, има риск да се повторят. А тези, които само наблюдават и не реагират, ще влязат в кожите на жертвите на домашно насилие, които казват „Аз бях виновна, що го предизвиках“.