Патриарх Неофит: Усетете евангелския мир в душите си

| от |

Отново е Рождество Христово и всички ние, заобиколени от най-близките си хора, с трепет посрещаме радостната вест за Въплъщението на Божия Син, вест, която вече повече от 2000 г. ни изпълва с вяра и надежда.

„На земята мир, между човеците благоволение!“ ­ пеят ангелите край Витлеем в Рождественската нощ. В тази тиха празнична вечер, когато си спомняме Рождението по плът на Господ Иисус Христос, пожелавам на всички вас, скъпи сънародници, да усетите този евангелски мир в душите си, към който светиите се стремят цял живот.

Мирът и радостта, които даром изобилно се изливат върху нас в светлите и тържествени дни на празника Рождество Христово, нека подобно на Витлеемската пътеводна звезда да ни направляват по пътя ни през това бурно житейско море и да ни укрепяват в скърбите, а в радостните ни дни да ни направят щедри и любвеобилни към всички хора около нас.

Да не затваряме очите си и да не отвръщаме сърцата си от онези, които са в скърби и притеснения, които боледуват, живеят в нищета или са самотни. Да им даряваме, без да се щадим, своите усмивки, своето внимание, загриженост и съпричастност.

През изминалата година неведнъж се обръщахме към вас, призовавайки вашето милосърдие, за да окажете помощ и подкрепа на пострадалите наши сънародници. И аз с благодарност виждах как вашите сърца състрадателно и с готовност откликваха на чуждата мъка и притеснение. Нека Господ да възнагради вашата отзивчивост с изобилните Си благодатни дарове и милости!

Бедствени наводнения сполетяха не едно и две селища в България, взеха човешки жертви, оставиха скърбящи и сиротни близките на загиналите, мнозина загубиха имуществото си и най-необходимото за преживяването си. Това беше изпитание за всички нас, изпитание за нашата човечност и способност да съчувстваме и състрадаваме, готовност да отделяме от своето, за да облекчим мъката на другия, готовност да отделим от своето време, сили и средства, за да помогнем, да утешим онези, които са в отчаяние и безнадеждност.

Тези бедствия бяха и подсещане за всички нас колко несигурно и преходно е всичко в този свят и че когато загубим в един миг всичко, което сме считали за източник на сигурност и щастие, онова, което ни остава, са вярата, надеждата и любовта.

Празнуваме Рождество Христово всяка година и така не само отдаваме възхвала и благодарение към Господа, Който снизходи в човешка плът заради нас, човеците, но и за да погледнем на живота си и на всичко около нас от вярната гледна точка – тази на вечността. От тази перспектива осъзнаваме, че много от нещата, които са ни се стрували с огромна важност и значение, са преходни и маловажни и че Божествената истина трябва да ни служи като главен ориентир за развитието ни и като общество, и като личности.

С отеческа любов ви пожелавам, скъпи братя и сестри, радостно посрещане на празника Рождество Христово. Нека Христос, чието Рождество по плът ние днес възпоменаваме, да бъде наша обща радост и неизчерпаем извор на надежда и упование в този несигурен и изменчив свят. „Надявай се на Господа, бъди мъжествен, и укрепявай сърцето ти; надявай се на Господа!“ (Псалом 26: 14).

Честито Рождество Христово! Благословена и мирна 2015 година! /БГНЕС

 
 

Знаменитости отправят призив за проблема с неравноправието между половете

| от chr.bg |

Над сто екранни знаменитости са се включили в кампания, организаторите на която призовават световните лидери да намерят разрешение на проблема с неравноправието между половете, който според тях е тясно свързан и с бедността.

Близо 140 000 души и знаменитости от ранга на Опра Уинфри, Мерил Стрийп и Райън Рейнолдс са подписали отворено писмо, публикувано онлайн, призовавайки световните лидери да признаят, че „бедността е сексистка“, и да поемат ангажимент за спасяване на момичетата и жените от нея.

„Никъде по света жените нямат равни възможности с мъжете. Неравноправието между половете обаче е най-осезаемо за жените, които живеят в бедност. Бедността е сексистка. Няма да отстъпим, докато жените и момичетата навсякъде по света не получат справедливост“, се посочва в писмото.

 
 

Специална бутилка ще позволи на хората да пият бира и в космоса

| от chr.bg |

Австралийска компания разработи бутилка, с която хората да могат да пият бира дори при нулева гравитация.

Астронавтите надали имат право на алкохол, но космическият туризъм набира скорост. Вече две компании – „Върджин галактик“ и „Блу ориджин“ планират да изпращат туристи на орбита. А малко неща са по-приятни след дълго пътуване от студената бира.

Специалната бутила има втулка, която придвижва течността от дъното до гърлото без гравитация.

„Хората преработват алкохола различно – обясниха от компанията „Восток спейс биър“ – Езикът се подува, сетивата се замъгляват. Това променя вкуса на храната и напитката. Затова трябваше да предвидим всичко“.

Компанията е създала два прототипа от пластмаса, като е заимствала технология от цистерните. Тя набира средства, за да започне производство.

 
 

Очаква ли ни епидемия, за която няма лек?

| от chr.bg |

Британски учени предупреждават, че в близко бъдеще може да възникне епидемия, за която няма да има ефикасни лекарства, пише научното списание Сайънс.

Изданието цитира изследването на специалисти от лондонския „Импириъл колидж“ и от университета в Ексетър. От разработката им става видно, че паразитиращите гъби еволюират толкова бързо, че в скоро време те могат да станат невъзприемчиви към лечение. А това ще породи епидемии сред хората, животните и растенията.

Според учените в най-близко бъдеще паразитиращите гъби ще се превърнат в подобие на устойчивите на антибиотици супербактерии. За това ще спомогне дългото и редовно използване на препарати за лечение на гъбичния стоматит – заболяване с гъбични поражения върху кожата на хората.

В статията са приведени и данни за това, че гъбичните инфекции взимат повече жертви сред хората, в сравнение с рака на гърдата и маларията. А смъртността от гъбичните заболявания е сравнима с тази от туберкулозата и СПИН-а.

 
 

„Късметът на кукувицата“: смях по време на тревожност

| от Цветелина Вътева |

Две кукувици кацат на сцената. Нямат пера, нито човки, едната носи криле. Но по-скоро ангелски криле, отколкото кукувичи. Ще представя новата си книга пред публика. Другата няма криле, а руса коса и китара. Тя ще ползва същата сцена по същото време, за да изнесе първия си рок концерт. Сцената е една, времето е едно, а желаещите да са на нея са две.

И така се заформя първият конфликт в постановката „Късметът на кукувицата“ на Мариана Събева и Здрава Каменова.

Два диаметрално противоположни типа жени се сборват за мястото и времето, от което и двете се нуждаят, за да се утвърдят (и излекуват) и това се случва по приятен, хумористичен начин. И докато всичко е „аху-иху“, а публиката се смее на сблъсъка между една попораснала бунтарка и една съвременна „толерастка“, на сцената започва да се разгръщат не толкова смешни теми, които раздвижват емоциите по един неочакван начин.

Двете кукувици се превръщат в трагични образи-проводници на темата за майчинството: за добрите майки. И за лошите. За представата каква трябва да бъде една майка и за реалността, в която има изоставящи майки, майки-инкубатори. Но дали наистина са изоставящи и какво стои зад решението едно дете да бъде оставено от майка си?

Двете кукувици започват да разкриват себе си, отмахвайки пласт по пласт от наслоените психични защити, които са си изградили срещу хората. Те са изградили спорно работещи механизми за справяне с  травмите си през изкуството: едната пише (лоша) литература, другата – свири на китара и пее.

Песните, които изпълнява на живо актрисата Яна Огнянова са смислена добавка към действието. Чуваме „авторски кавъри“ на „Freedom“ на Антъни Хамилтън, на „Take me back to the start“, „Runnin“ на Naughty boy ft. Beyonce и Аrrow Benjamin, „Here comes the rain again“ на Eurythmics др.

Докато едната кукувица се страхува да пее авторски парчета, може би защото изразяването на индивидуалност я оголва емоционално така, както не би могла да понесе, другата „ражда“ книги. Сравнението между написването на една книга и раждането на дете е много точно и отново насочва публиката към мислите за изкуството като метод за справяне с нерешените конфликти, които ни пречат да живеем живота си.

От време на време в действието се появява Гелето – собственикът на клуба, в който се разиграва действието. Неговото споменаване е кратко бягство от тревожността, с която са наситени диалозите. Опит за връзка с външния свят и избягване на срещата със собственото несъзнавано, пропито от страхове и болки.

Връзката между неспособността някой да се справи със загубата в детството и последвалият бунт и очакване, че всички трябва да съчувстват на неговата болка, е видима в образа на музикантката. На дълбинно ниво обаче има и още.

Две жени. Едната иска деца, другата – майка.

Възможно ли е майката да е намерила отдавна изгубеното си дете? Или то да намери завет от нея в срещата с напълно непознат (ангел)?

Как се оформя една личност, която се чувства като в ковчег в корема на майка си? Как се преработва загуба?

Може ли една случайна среща да е равносилна на 100 терапевтични сесии с психотерапевт?

Може да си отговорите на тези въпроси довечера в 19,30ч. на камерна сцена „Славянска беседа“ с постановката „Късметът на кукувицата“ на Здрава Каменова и Мариана Събева. Текстът е поставен от Милко Йовчев и е с участието на Яна Огнянова и Здрава Каменова.

Тук може да видите ивента във Фейсбук.