Патриарх Неофит: Усетете евангелския мир в душите си

| от |

Отново е Рождество Христово и всички ние, заобиколени от най-близките си хора, с трепет посрещаме радостната вест за Въплъщението на Божия Син, вест, която вече повече от 2000 г. ни изпълва с вяра и надежда.

„На земята мир, между човеците благоволение!“ ­ пеят ангелите край Витлеем в Рождественската нощ. В тази тиха празнична вечер, когато си спомняме Рождението по плът на Господ Иисус Христос, пожелавам на всички вас, скъпи сънародници, да усетите този евангелски мир в душите си, към който светиите се стремят цял живот.

Мирът и радостта, които даром изобилно се изливат върху нас в светлите и тържествени дни на празника Рождество Христово, нека подобно на Витлеемската пътеводна звезда да ни направляват по пътя ни през това бурно житейско море и да ни укрепяват в скърбите, а в радостните ни дни да ни направят щедри и любвеобилни към всички хора около нас.

Да не затваряме очите си и да не отвръщаме сърцата си от онези, които са в скърби и притеснения, които боледуват, живеят в нищета или са самотни. Да им даряваме, без да се щадим, своите усмивки, своето внимание, загриженост и съпричастност.

През изминалата година неведнъж се обръщахме към вас, призовавайки вашето милосърдие, за да окажете помощ и подкрепа на пострадалите наши сънародници. И аз с благодарност виждах как вашите сърца състрадателно и с готовност откликваха на чуждата мъка и притеснение. Нека Господ да възнагради вашата отзивчивост с изобилните Си благодатни дарове и милости!

Бедствени наводнения сполетяха не едно и две селища в България, взеха човешки жертви, оставиха скърбящи и сиротни близките на загиналите, мнозина загубиха имуществото си и най-необходимото за преживяването си. Това беше изпитание за всички нас, изпитание за нашата човечност и способност да съчувстваме и състрадаваме, готовност да отделяме от своето, за да облекчим мъката на другия, готовност да отделим от своето време, сили и средства, за да помогнем, да утешим онези, които са в отчаяние и безнадеждност.

Тези бедствия бяха и подсещане за всички нас колко несигурно и преходно е всичко в този свят и че когато загубим в един миг всичко, което сме считали за източник на сигурност и щастие, онова, което ни остава, са вярата, надеждата и любовта.

Празнуваме Рождество Христово всяка година и така не само отдаваме възхвала и благодарение към Господа, Който снизходи в човешка плът заради нас, човеците, но и за да погледнем на живота си и на всичко около нас от вярната гледна точка – тази на вечността. От тази перспектива осъзнаваме, че много от нещата, които са ни се стрували с огромна важност и значение, са преходни и маловажни и че Божествената истина трябва да ни служи като главен ориентир за развитието ни и като общество, и като личности.

С отеческа любов ви пожелавам, скъпи братя и сестри, радостно посрещане на празника Рождество Христово. Нека Христос, чието Рождество по плът ние днес възпоменаваме, да бъде наша обща радост и неизчерпаем извор на надежда и упование в този несигурен и изменчив свят. „Надявай се на Господа, бъди мъжествен, и укрепявай сърцето ти; надявай се на Господа!“ (Псалом 26: 14).

Честито Рождество Христово! Благословена и мирна 2015 година! /БГНЕС

 
 

Еднометрова пица търси двама кандидати, за да я изядат безплатно

| от chronicle.bg |

Забравете за 30-сантиметровите пици, които сте свикнали да си поръчвате, защото един пъб в Манчестър има оферта за вас!

Ето я и нея. Пица Маргарита метър в диаметър. Идва с два вида сос. Цената й? 50 паунда. Но има предизвикателство.

Ако двама души успеят а я изядат в рамките на 30 минути, става безплатна и двойката си получава парите обратно.

Супер, нали? За вас не знаем, но ние сме огромни почитатели на този тип предизвикателства, които са доста по-популярни в САЩ.

WhatsApp-Image-2018-10-10-at-09.47.27-1024x1024

„Това е брутално предизвикателство – казва един от опиталите се и провалилите се с пицата. – След само 15 минути се чувствах по-преял, отколкото съм преяждал през живота си.“

Как ви се струва? Имате ли човек до себе си, с когото да се справите с тази пица?

 
 

Най-голямата загуба за Сол Гудман не беше на екран

| от chr.bg |

Сезон 4 на „Better Call Saul“ все повече ни доближава до отговора на въпроса как Джими Макгил (Боб Оденкърк) става адвокат на престъпниците. Вече ни е ясно, че това ще стане след много трупове.

Има известна логика „Better Call Saul“ да не е толкова кървав, колкото „Breaking Bad“, поне в началото, преди персонажите да станат част от наркокартела на Албакърки, който погълна и Уолтър Уайт. Има обаче и изветна логика нещата постепенно да ескалират. Сезон 4 ни дава повече от братовчедите на Саламанка – Лало и Начо, които правят наркобизнеса още по-брутален. Виждаме Майк да убива за първи път, както и, за съжаление, нещо, което се предполагаше от края на сезон 3 – смъртта на Чък Макгил.

Въпреки всичкото насилие, най-важната за Джими смърт не се случи на екран.

Better-call-saul-episode-105-jimmy-odenkirk-8-sized-935

Става въпрос за клиентката и звезда в първата голяма реклама на адвоката – Джералдин Щраус. Тя умира преди събитията от епизод 6 „Пинята“.

В същото време вече сериозната му връзка с Ким не прави Макгил по-добър човек (всъщност може би дори го тласка по-навътре в престъпните среди). Истината е, че Джими е най-добър, когато се занимаваше с право за възрастни, не най-престижния юридически бранш. Това занимание потискаше дребните му измами и помагаше на една прослойка на обществото, която често е забравяна.

Както можеше да се очаква, и тази страна на практиката му е поругана – когато манипулира Айрийн да приеме споразумението на Сандпейпър. Като компенсация и заради съвестта си по-късно призна на всички в старческия дом каква е била целта му и така губи доверието на възрастните хора там завинаги.

Между сезоните има 13 месеца, така че ни е лесно да забравим добронамерения аспект от кариерата на Джими. Със смъртта на г-жа Щраус като че ли и тази добронамереност умира и се бележи старта на новия тъмен живот на Джими Макгил и смъртта на стария.

До края на сезона Джими поддържа вид, че иска разрешителното му за практикуване на право да му бъде върнато и епизодът „Пинята“ заедно със смъртта на Щраус са повратен момент в сезона. Доста неща се променят до края, но най-много самият бъдещ Сол Гудман.

 
 

Ницше, който дейно участва в убийството на Бог

| от chr.bg |

Фридрих Вилхелм Ницше е роден на 15 октомври 1844 година в Рьокен, село близо до град Лютцен в Прусия. Кръстен е на крал Фридрих Вилхелм IV, който навършва 49 години в деня на неговото раждане, но по-късно се отказва от средното си име.

През 1865 година Фридрих Ницше се запознава в дълбочина с работите на Артур Шопенхауер, а през следващата година прочита „История на материализма“ на Фридрих Алберт Ланге. И двамата, най-вече Шопенхауер, оказват значително влияние върху развитието на философските му възгледи. С публикацията си през 1878 г. на „Човешко, твърде човешко“ (книга с афоризми на теми вариращи от метафизиката до моралността и от религията до половете) реакцията на Ницше срещу песимистичната философия на Вагнер и Шопенхауер става очевидна, както и влиянието на „Мисъл и реалност“ на Африкан Спир.

Понеже болестта му го кара да намери по-благоприятен климат за здравето си, Ницше пътува често и живее до 1889 г. като независим автор в различни градове. Той прекарва много лета в Силс Мария, близо до Санкт Мориц в Швейцария и много зими в италианските градове Генуа, Рапало, Торино и френския град Ница. През 1881 г., когато Франция окупира Тунис, той планира пътуване до Тунис за да види Европа отвън, но по-късно се отказва от тази идея. Ницше от време на време се връща в Наумбург за да види семейството си. През това време той има повтарящи се периоди на конфликт и помирение със сестра си. Той живее от пенсията си в Базел.

На 3 януари 1889 г. Ницше преживява психически срив. Двама полицаи го приближават, след като нарушава обществения ред по улиците на Торино. Какво се е случило остава неизвестно, но често разказвана история твърди, че Ницше вижда удрянето с камшик на кон, притичва до него, прегръща врата му, за да го защити и се срива на земята.

През следващите няколко дни Ницше изпраща кратки писма до няколко стари приятели (включително Косима Вагнер и Якоб Буркхарт). На бившия си колега Буркхарт Ницше пише: „Накарах Каяфа да бъде поставен в окови. През последната година бях разпънат на кръст от германските лекари. Вилхелм, Бисмарк и всички антисемити бяха премахнати“. Освен това той нарежда германския император да отиде до Рим, за да бъде застрелян и призовава европейските сили да предприемат военни мерки срещу Германия.

 
 

Най-странните контрацептиви в историята

| от chr.bg |

Добре, че е глупостта ни, за да не изчезнем.

Днес през 1951 година, когато мексиканският химик Луис Ернесто Мирамонтес Карденас е едва на 26, той регистрира последния етап от синтезирането на норетиндрон. Така се дава началото на противозачатъчното хапче.

До края на живота си през 2004 година Луис ще запише повече от 40 национални и международни патента в областта на фармацевтичната химия, органичната химия, нефтохимията и атмосферната химия. През 1964 година хапчето е избрано от патентното ведомство на САЩ за едно от най-важните изобретения от 1794 до 1964. Името на Луис се нарежда до това на Пастьор, Едисън, Бел и братята Райт в „Залата на славата“.

За да подчертаем важността на това събитие в галерията ни днес ще ви покажем само няколко от най-странните контрацептиви, които човечеството е използвало преди хапчето и модерният презерватив.

Приятно разглеждане!