Патладзаня
|
|
Днес ви представяме още една известна (и лично изпробвана) рецепта на Мишо (http://www.muiiio.com). Всъщност в блога му има ужасно много други смислени и готини неща по различни теми, нищо, че ние сме си набелязали рецептите му за изпробване и публикуване 
Това е смесица между лазанята на майка ми и пармиджаната на Елисавета, в която вместо паста използвам патладжани и тиквички, нарязани на филийки дебели само около 1мм.
Ей ги на продуктите. Само че това, дето е на снимката, е доста повече, отколкото е нужно. За 1 тавичка 2 тавички, която които стигат за двама четирима човека като мен, бяха нужни:
– 1 среден патладжан
– 1 едра тиквичка
– 1 домат
– 1 едра зелена чушка
– 1 едра червена чушка
– 1/2 обикновен пакет гъби (може и цял, а може и без)
– 1/2 пакетче настърган пармезан
– 1 кутийка cottage cheese (ама може и с извара, рикота, крема…)
– 4-5 скилидки чесън
– 3 топчици моцарела
– 1 пакет нарязана пражка шунка (окло 250гр)
– 1 буркан доматено пюре (или еквивалент)
– зехтин
– подправки (риган, босилек, розмарин, сушен домат…)
Всичките неща се режат на ситно, колкото е възможно по-еднакви като дебелина, въпреки че е много по-лесно да се нареже тиквичката на филийки по 1мм, отколкото, да речем, моцарелата. Важното е да са тънки, фини и елегантни
А в една купа отделно се изсипват доматите, сирената (пармезан + cottage), подправките, счуканият чесън и зехтин на око. Разбъркват се, докато се омешат хубаво.
След това…
Почваме да редим в тавичка, йена, или друго подобно нещо, което да има капак:
– сос (намазваме дъното)
– един ред тънки патладжанени филийки
– един ред тънки тиквичкени филийки
– чушки (червени и зелени)
– моцарела
– гъби
– сос
– шунка
– домати
– сос
– …
– патладжан
– тиквичка
– завършваме със сос
За по-плитък съд, едно изреждане на всички слоеве + завършване с патладжан, тиквичка и сос е предостатъчно.
Слагаме капака и печем на 170 градуса около 40 минути, след което махаме капака и допичаме около 20 минути.
Снимката на готовата лазаня не е толкова красива, колкото беше всъщност, направо не ѝ прави чест, но не ме интересува Това е едно от най-вкусните неща, които съм готвил, като на всичкото отгоре е по-здравословно, защото е без тесто и защото позволява какви ли не вариации (по-малко сирене, по-малко месо, никакво месо…)
Ох, пак огладнях!
Коментарите са изключени
Ал Капоне срещу духовете на своите жертви
|
|
Ал Капоне е безстрашен гангстер и доста добър изпълнител на смъртта. Легендарният американски гангстер никога не се е страхувал от противниците си на улицата. По-голям ужас причинявали паранормалните явления. Това поне разказва историята на Капоне. Някои хора напускат училище и стават музиканти, които след години пеят песни от рода на „Smells Like Teen Spirit“, други като Бил Гейтс основават Microsoft и стават най-богатите хора в света.
Когато Ал Капоне е изгонен от училище на 14-годишна възраст, той трябва да приеме фактите и да основе своята престъпна империя. Според архивите, учителите не били особено внимателни към децата на имигрантите и съответно обичали да раздават шамари. Младият Ал нямал намерение да търпи това отношения и щом първият шамар се стоварил върху него, той се погрижил да върне жеста. До края на живота си, Капоне ще е изкарал около 100 милиона долара с помощта на рекет, проституция, внасяне на алкохол по време на сухия режим, както и хазарт. Престъпният свят е треперил от него и по време на срещи всеки е знаел, че може да приключи своя жизнен път. От какво е треперил най-много Капоне? Отговорът е ясен – Джими!
Джими е една от жертвите на клането поръчано от гангстера за Свети Валентин. Капоне облича своите служители в полицейски униформи и ги изпраща в главната квартира на конкурета Джодрд „Бъгс“ Морган в северната част на Чикаго. „Полицаите“ пристигат и екзекутират абсолютно всеки в склада за алкохол. Сред всички избити е Джеймс „Джими“ Кларк.
Досещате се, че Капоне никога не е бил осъждан за убийства, първата присъда е за притежание на нелегално лично оръжие. Килията му в затвора приличала повече на хотелска стая и никой не посмявал да налага каквито и да е закони. Влиянието на престъпния бос било толкова сериозно, че още на първия ден имал списъка на всички служители, както и на семействата им. Въпреки топлото и уютно посрещане, нещо не било наред с Капоне.
Много от затворниците често чували да крещи на „Джими“ да го остави намира. Понякога крещял, друг път го чували да води разговор с някого.
След излежаването на присъдата, Капоне се надявал, че неговият паранормален приятел ще остане в затвора, но се оказало, че не е точно така. Джими и Ал били неразделни приятели. Лудостта е занимание самотно, докато човек не позволи и на околните да участват в нея. Ето защо един ден на врататата почукал психиатър, който трябва да прогони духа. Посещението не помогнало и страданията продължили. Охраната на Ал често нахлувала в спалнята, след като чува виковете на своя началник. Вместо атака, гардовете откривали страшилището на подземния свят да стои свито в ъгъла и да трепери от страх. Втората присъда идва с поканата за пребиваване в Алкатраз по обвинение за укриване на данъци. По време на трансфера от Атланта към Алкатраз, Капоне вече страда от сифилис.
Понеже човекът се срамувал да да признае заболяването, отказвал да търси и помощ. Обикновено това заболяване започва със сериозен сърбеж в половия орган, след това продължава със сърбеци по цялото тяло и изведнъж минава. Точно тогава се оказва, че е преминал в по-важните органи. И едно десетилетие със сифилис може да помогне за поразяването на сърцето, белия дроб и мозъка. Понеже затворникът вече плашил абсолютно всички и очевидно „Джими“ не искал да се предаде, надзирателите предпочели да го пуснат за добро поводение, макар и да било далече от такова. В последните години охраната е била принудена да пази околните от случайните изблици на агресия от бащата на мафията. В следствие на деменцията, Капоне можел да нападне всеки непознат.
През 1946 г. е направено изследване и лекарите са категорични, че някогашният гангстер имал психиката на 12-годишно момче. Според помощния персонал, легендарният мафиозо никога не се отървал от Джими. Призракът бил с него, когато получил и първия си сърдечен удар. Последните дни на Капоне са прекарани с близки хора и всички са категорични, че това изтезание е поне някакво изкупление за всички извършени убийства.
Коментарите са изключени
Тази книга е убила повече хора, отколкото „Спасителят в ръжта“
|
|
Писателите са странни птици, но най-често обичат да пишат това, което ги вълнува най-много и това, което са преживели от първа ръка. Така се появяват доста творения със сериозно влияние върху читателската аудитория. Нека не забравяме, че „Спасителят в ръжта“ успя да подейства сериозно за убийството на Джон Ленън. В литературата присъства още едно произведение от 1774 г. с гръмкото име „Die Leiden des jungen Werther“ или „Страданията на младия Вертер“. Автор е 25-годишния Йохан Волфганг фон Гьоте и практически е историята за една несподелена любов. Авторът малко или много използва своя опит. Книгата е подредена под формата на писма, написани от мъжа Вертер до неговия приятел Вилхелм.
Докато Вертер е изгубен в далечно немско село, успява да се влюби в млада жена на име Шарлот, която е сгодена за друг мъж на име Албърт. Макар и Албърт да е само с 11 години по-голям от своята годеница, очевидно също бил влюбен. В историята младия Вертер се сприятелява, опитва се да устои на чувствата си, но на финала напуска селцето, след като точно те го разяждат емоционално. След като се завръща обратно, Шарлот и Албърт вече са сключили брак. В навечерието на Коледа, Вертер закупува два пистолета от Албърт и се самоубива. Дори и в това начинание не открива бърза утеха – живее още 12 часа в мъка.
Оригиналната идея на фон Гьоте била представена като трагедия в две части. Вместо театрите да получат една готова пиеса, авторът решил да подготви историята като книга. Това решение го превърнало в звезда през 18-и век. Младото германско перо пише своята история, преживявана преди няколко години, когато се влюбва в жена на име Шарлот Бъф. Както се случва в книгата, Бъф не откликва на чувствата на героя и се насочва към колекционер на изкуства и дипломат. През 1722 г. някои немски издания пишат за смъртта на Карл Йерусалим – друг философ и последовател на Гьоте. Той взел пистолети на заем от годеникът на жена, която никога не откликнала на чувствата му и повторил изцяло историята. И така младият писател комбинирал двете истории и създал младия Вертер. И така много влюбени души започват да се припознават в страниците и да търсят решението на проблемите с помощта на малко повече барут и помощ от Джон Колт.
Снимка: Von Jula2812 – Eigenes Werk, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=68361638
Освен това точно това заглавие се появява и в други книги. Франкенщайн се учи да чете, сричайки над историите на Вертер. Наполеон взима книгата със себе си по време на похода за завладяване на Египет. През 1808-а година ще каже на автора, че я е чел цели 8 пъти. И така, използвайки популярността на името, търговците започнали да печелят от всичко. Първо предлагали всички останали останали заглавия на автора, след това се засилил интереса към сините палта, жълтите колани и панталони – облеклото на младия Вертер. И докато авторът се опитвал да обуздае желанието си за самоубийство, неговите почитатели засилили своето. В името на публичната безопасност се заговаря за спирането на изданието. И както най-често се случва, забранените плодове подпомагат напускането на райската градина.
Италия и Дания отказали да имат нещо общо с фон Гьоте, един католически свещеник от Милано полудял толкова много от тази книга, че решил да събере всички копия в града при себе си, наричайки творението „дяволска книга“. Впрочем и модерната социология смята, че желанието за самоубийство в обществото може да се смята за заразно, феноменът носи името „Вертеровият ефект“. И макар, че книгата носи невероятни успехи и изпраща Йохан на върха, той самият също се осъжда за тази популярност и многократно споделя, че любовта винаги намери начин и няма нищо толкова страшно в отхвърлянето. Това обаче не означава, че хората са спрели да се самоубиват и по тази причина били предупреждавани, че между двете твърди корици се крият писма, способни да убиват.
Коментарите са изключени
Защо жените през 19 век припадат толкова
|
|
Като начало, през целия 19 век (както и през други времена) дамите често носели корсети. Целта им е различна – понякога да придаде по-плосък силует, понякога да придаде допълнителни извивки. Именно последното, особено през Викторианската епоха, се смята от мнозина за причината за поне някои дамски припадъци. Корсетите често се затягали силно (понякога до крайност) и в резултат на това, с течение на времето телата на дамите се деформирали: ребрата им се изместват, белите им дробове се свиват, някои от органите им се притискат към гръбначния стълб, а други се изместват в долната част на корема. Това затрудняват дишането, сърцето се мъчи да изпомпва кръв, а за вътрешностите става трудно да усвояват храна. Както се казва една викторианска дама: „изядох само две хапки от бисквитата си, нямаше място под корсета за трета“.
Друга теория, основана на модата, е, че добре облечена жена от тази ера носи огромно количество дрехи и дори през летните жеги една такава дама има върху себе си освен корсета, бельо, подплънки, цяла пола, поддържана от кринолин, фусти (понякога със стоманени обръчи) и шапка. Някои дами може да са припаднали от прегряване, докато други може просто да са се сринали под огромната тежест на тоалета си. (Тази претруфеност може да бъде опасна и по други причини: Например, съпругата на прочутия поет Хенри Уодсуърт Лонгфелоу загина трагично, когато случайно изпуска кибриттена клечка върху огромната си полата. Облеклото й избухна в пламъци и дори след като огънят е потушен, не е лесна задача да се свали всичко от тялото й.)
Друга потенциална причина за припадъците може да е системно отравяне. През 19 век, въпреки че хората знаят колко арсена е отровен, изглежда не си дават сметка (или не ги е грижа), че излагането на неговите изпарения също може да има вредно въздействие. По онова време арсенът се използва при производството на всичко – от тъкани през бои до хартия, в която е опакована храната; всъщност до края на 19 век 80% от всички тапети са били с арсен. Натравянето с това вещество има различни симптоми: главоболие, студено изпотяване и припадъци. Освен това, арсенът заедно с олово, живак и други подобни токсични вещества, често се срещат в грима през Викторианската ера. Оловото също е често срещана съставка в боите за коса и във виното (заедно с арсен и мед). Тези токсини допринасят за припадъците на по-заможните викторианци, докато по-бедните не могат да си позволят подобни луксове.
Всичко това настрана, много е вероятно някои (дори повечето) от тези замалявания всъщност да са били престорени. Освен потенциалните странични ефекти от облеклото или токсините в тапетите, за известно време, припадането при най-малкия шок става очаквано и дамско. По това време се очаква от жените, особено от тези от висшата класа, да бъдат нежни цветя, докато мъжете се очакваха да са твърди като машини. Припадъкът е просто един метод жената да се покаже колко е деликатна пред обществото. По подобен начин хората рядко се смеят, когато са сами, дори да намират нещо за невероятно смешно и всъщност повечето гласен смях не е свързан толкова с хумора, а по-скоро със социални взаимодействия. Така и през 19-ти век, припадането е просто друга форма на социална адекватност, което дамите трябва да имат в инструментариума си, независимо дали наистина припадат, или просто да правят шоу.
Също така дамите имат и друг потенциален стимул за припадане. По онова време добре устроените жени често са имали „стая за припадъци“ – място, където дамата да се възстанови от припадък или други прояви на така наречената истерия. Освен че там може да се отпусне на удобен стол, жената има и друга полза – при нейно желание лекар или акушерка могат да бъдат повикани за жена като освен всичко останало грижите им включват и масаж на тазовата област с ръцете или с воден масажор. Това продължава, докато въпросната дама не се облекчи и излекува от истерията си. Това също е и добре за лекарите по онова време, които инак са избягвани от хората, освен ако не са им абсолютно необходими. Лечението на женската истерия обаче е нещо, което жените, които разполагат с пари, често правят.
Това обаче отнема много време и може да окаже известно физическо натоварване върху акушерката или лекаря, особено ако посетят няколко дами в един и същи ден. В такъв краен случай съпругът може също да бъде повикан да помогне. По-късно специално срещу истерия в Европа и Северна Америка ще бъдат изобретени специални устройства за по-бързо облекчаване.
Коментарите са изключени
Какво означава номерацията върху самолетните писти
|
|
Пистите имат много детайли в дизайна си, но един от тях е и лесен за пропускане, и трудно да се разбиране: уникалните им номера. Летищата имат еднакви цифри в двата края на всяка писта, но какво означават те?
„Всички писти са номерирани въз основа на магнитния азимут (посоката, в която се движим, показана от компас), по който пистата е ориентирана“, обяснява Дейв Дарги, лидер в Инфраструктура в авиационния сектор в компанията Stantec. Но това на пръв поглед изглежда странно, тъй като числата са твърде кратки, за да стигат до 360 градуса. Това е така, защото се изпуска цифра, като един вид се закръгля отчитането на компаса до десет градуса. Така оставаме с числата от 1 до 36. Единият край на всяка дадена писта е на 180 градуса от другия и съответно ако единият й край е 26, другият ще бъде 08 – към едната цифра се изважда или добавя 18, за да се получи другата.
Когато има няколко паралелни писти, те се разграничават с добавя на още обозначения. Например, 08L-26R и 08R-26L означава 08 Ляво – 26 Дясно или 08 Дясно – 26 Ляво според това кое от коя страна на самолета е. „С“ се използва за „Център“ в случай, че има 3 писти. В най-редките случаи, когато има четири писти една до друга, няма четвърто обозначение, а вместо това едно число се измества с 10 градуса (1 цифра).
Човек ще си помисли, че летищата просто ще подредят всичките си писти една до друга, защото е най-лесно и просто. Но ориентацията им се основава на преобладаващите ветрове на конкретното място, а те, разбира се, могат да се изместват. В резултат на това много летища разполагат с писти под най-различни ъгли, за да могат самолетите да се справят по-добре с вятъра. Съвсем естествено – не всички летища са достатъчно големи, за писти във всички посоки.
Магнитният северен полюс се променя на няколко години и затова съответният държавен орган следи тези изменения и според тях променя цифрите.
Коментарите са изключени
