shareit

Патицата по пекински си има музей в китайската столица

| от |

Отскоро китайската столица може да се похвали с първия музей на знаменитата патица по пекински, съобщи Франс прес. Експозицията се намира на седмия етаж на най-голямата сграда на веригата ресторанти „Цюанцзюдъ“. Статуи на готвачи, снимки на видни посетители, между които Ричард Никсън и Хенри Кисинджър, менюта отпреди сто години – върху площ над 1000 кв.м е проследена историята на пернатото, превърнало се в истинска кулинарна институция.

Обикновено клиентите на заведението посещават музея след вечеря, очевидно заинтригувани от неповторимия вкус на блюдото. Самата рецепта е запазена в тайна, но двайсетината дребни глинени скулптури пресъздават етапите от приготвянето на ястието. Патицата е умъртвена, след като стане 3 кг, кожата й се надува с въздух, за да се отдели от тлъстината отдолу, след това птицата е изкормена, напълнена с вряла вода, подсушена и обилно намазана със сироп и накрая пъхната в пещта за 50 минути. Според легендата родина на патицата по пекински е Нанкин (източен Китай). Тя става пекински специалитет след преместването на столицата по време на династията Мин, по решение на император Юнлъ в началото на 15 век. Дори и начинът на подготовка да е от изток, то начинът на печене е изцяло пекинско нововъведение. „При създаването на „Цюанцзюдъ“ готвачите решават да окачват патиците в глинена пещ, нагорещена с огън от плодови дървета, като праскова, круша или хинап (китайска фурма): това придава на блюдото познатия днес специфичен вкус“, разказва Фуксия Дънлоп,британска специалистка по китайска кухня. Обикновено готвач специалист по приготвянето на патица по пекински идва на масата, за да нареже птицата и нейната хрупкава кожичка на тънки резени (около стотина и повече в зависимост от сръчността му). Блюдо с цяла патица по пекински струва 288 юана (35 евро, заедно с подправките). „Истински спектакъл, чувстваш се почти като на семейно посещение на театър“, допълва тя.

В експозицията има снимка на Чарли Чаплин, който вечеря с Чжоу Енлай през 1954 в Женева. Британският актьор, който не ядял патица, заради привързаността си към тези животни, се съгласил да „направи изключение от правилото, за да опита тази“, обяснява легендата към снимката. На няколко витрини по-нататък е изложен впечатляващият гастрономически отчет от Олимпийските игри в Пекин през 2008: 13
000 патици, сервирани на атлетите, и още толкова похвали в чуждестранната преса. Споменати са и „някои медии“, които писали, че блюдото заслужава „52-я златен олимпийски медал“ за Китай.

В сравнение с други китайски специалитети, това блюдо е най-достъпно за западняците, които не откриват в него непознати текстури и добавки или части от животни, с които не са свикнали да се хранят. Експозиции, посветени на различни китайски специалитети, бележат бум през последните няколко години в Китай, главно с цел привличане на туристи. Такъв е Музеят на фондюто по съчуански в Чунцин, разположен в сграда с формата на тенджера. През март Пекин обяви, че подготвя кандидатурата на китайската кухня за включване в списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО, в който до този момент фигурират единствено японската и френската кухня.



С БТА

 
 
Коментарите са изключени за Патицата по пекински си има музей в китайската столица