Първи резултати от балотажа в страната

| от chronicle.bg |

Кметовете на 133 общини бяха избрани на балотажа днес. Сред тях са Пловдив, Плевен, Шумен, Хасково, Ботевград, Сливен и Пазарджик. Ето и първите резултати по данни на Галъп и Алфа Рисърч:

Досегашният кмет на Пловдив Иван Тотев вероятно ще запази поста си за още четири години. По първоначални данни за него гласа си са дали 55% от гласоподавателите му, докато за опонента му Славчо Атанасов (ПФ) са гласували 45%. По-късно обаче стана ясно, че при окончателното преброяване на гласовете, разликата между кандидатите е около процент.

Кметът на Пазарджик Тодор Попов също запазва мястото си, според прогнозните резултати на социолозите.

В Плевен кандидат-кметът на Реформаторския блок и ВМРО Георг Спартански спечели срещу досегашния кмет от ГЕРБ Димитър Стойков с 59%.

Във Видин на балотаж се изправиха един срещу друг Огнян Ценков и Росица Кирова. Въпреки че Кирова водеше след първия тур на изборите, на втори тур тя беше изпреварена от Огнян Ценков, който ще бъде новият кмет на града.

В Сливен според първите прогнозни резултати досегашният кмет от БСП Кольо Милев губи от кандидата на ГЕРБ Стефан Радев, който ще е новият кмет на общината с  от гласовете. Сливен беше сред малкото градове, в които БСП имаха преимущество пред ГЕРБ на предишния местен вот през 2011 година.

В Шумен следващите четири години кмет ще бъде Любомир Христов от ГЕРБ (66%), който поведе със значителна преднина пред социалиста Иван Иванов.

В Хасково кметското място си спечели претендентът на ГЕРБ Добри Беливанов със 71 на 100, който се изправи срещу досегашния градоначалник, подкрепян от Реформаторския блок, Георги Иванов от „Коалиция за Хасково“. Иванов беше и едно от спорните имена, за които РБ даде подкрепата си, заради съмнения за законността на бизнеса и семейството му.

В Ловеч печели Минчо Казанджиев от БСП с 55% от подкрепата на гласувалите пред кандидата на ГЕРБ Корнелия Маринова, която получи 45%, съобщава Дарик.

Във Враца е малка разликата между досегашният кмет Николай Иванов (независим, подкрепен от БСП) и Калин Каменов от ГЕРБ. Според информация на БНТ, Каменов ще бъде новият кмет на града.

В Добрич балотажът също е оспорван - дългогодишният кмет на града Детелина Николова (ГЕРБ) засега печели балотажа с 51%. Разликата между нея й Йордан Йорданов (Реформаторски Блок) е само две на сто.

БСП вероятно ще успее да запази с твърде малка разлика областния си център Ловеч. Досегашният кмет Минчо Казанджиев води пред Корнелия Маринова от ГЕРБ.

Предварителните данни говорят за край на червената доминация в Перник – засега Вяра Церовска води с малко пред кандидата на БСП Ерик Рангелов.

В Разград Денчо Бояджиев остава кмет, според данните до момента. Той води пред претендента на ГЕРБ Валентин Василев, който водеше преди втория тур на изборите.

ГЕРБ запазва кметското си място в Силистра. Д-р Юлиян Найденов води на втори тур с малка преднина, докато Александър Сабанов от местната коалиция „Гражданско единство“ изостава. Тепърва предстои да станат ясни официалните резултати.

Опитът на ДПС да спечели втори областен център не успя. Кандидатът на ГЕРБ Дарин Димитров печели балотажа, докато Емине Акубова от ДПС изостава. Досегашният кмет на Търговище Красимир Мирев (БСП) не участва в изборите.

В Ботевград изборите печели кандидатът на ГДБОП Иван Гавалюгов. Досегашният кмет Георги Георгиев беше издигнат от ОББО, след като той беше изключен от ГЕРБ през лятото, след ккато се появиха съмнения за злоупотреби с финансови средства на общината. Тогава премиерът Бойко Борисов обяви, че партията няма да подкрепи Георгиев на местния вот.

В Столична община на балотаж се явиха кандидат-кметовете на 16 района.

Вторият тур на изборите в страната премина при ниска избирателна активност в страната към 17 ч.: 33,38% (около 1,217 млн. души), по данни на ЦИК. В София избирателната активност към 17 ч. беше 13,17%.

 
 

„Късметът на кукувицата“: смях по време на тревожност

| от Цветелина Вътева |

Две кукувици кацат на сцената. Нямат пера, нито човки, едната носи криле. Но по-скоро ангелски криле, отколкото кукувичи. Ще представя новата си книга пред публика. Другата няма криле, а руса коса и китара. Тя ще ползва същата сцена по същото време, за да изнесе първия си рок концерт. Сцената е една, времето е едно, а желаещите да са на нея са две.

И така се заформя първият конфликт в постановката „Късметът на кукувицата“ на Мариана Събева и Здрава Каменова.

Два диаметрално противоположни типа жени се сборват за мястото и времето, от което и двете се нуждаят, за да се утвърдят (и излекуват) и това се случва по приятен, хумористичен начин. И докато всичко е „аху-иху“, а публиката се смее на сблъсъка между една попораснала бунтарка и една съвременна „толерастка“, на сцената започва да се разгръщат не толкова смешни теми, които раздвижват емоциите по един неочакван начин.

Двете кукувици се превръщат в трагични образи-проводници на темата за майчинството: за добрите майки. И за лошите. За представата каква трябва да бъде една майка и за реалността, в която има изоставящи майки, майки-инкубатори. Но дали наистина са изоставящи и какво стои зад решението едно дете да бъде оставено от майка си?

Двете кукувици започват да разкриват себе си, отмахвайки пласт по пласт от наслоените психични защити, които са си изградили срещу хората. Те са изградили спорно работещи механизми за справяне с  травмите си през изкуството: едната пише (лоша) литература, другата – свири на китара и пее.

Песните, които изпълнява на живо актрисата Яна Огнянова са смислена добавка към действието. Чуваме „авторски кавъри“ на „Freedom“ на Антъни Хамилтън, на „Take me back to the start“, „Runnin“ на Naughty boy ft. Beyonce и Аrrow Benjamin, „Here comes the rain again“ на Eurythmics др.

Докато едната кукувица се страхува да пее авторски парчета, може би защото изразяването на индивидуалност я оголва емоционално така, както не би могла да понесе, другата „ражда“ книги. Сравнението между написването на една книга и раждането на дете е много точно и отново насочва публиката към мислите за изкуството като метод за справяне с нерешените конфликти, които ни пречат да живеем живота си.

От време на време в действието се появява Гелето – собственикът на клуба, в който се разиграва действието. Неговото споменаване е кратко бягство от тревожността, с която са наситени диалозите. Опит за връзка с външния свят и избягване на срещата със собственото несъзнавано, пропито от страхове и болки.

Връзката между неспособността някой да се справи със загубата в детството и последвалият бунт и очакване, че всички трябва да съчувстват на неговата болка, е видима в образа на музикантката. На дълбинно ниво обаче има и още.

Две жени. Едната иска деца, другата – майка.

Възможно ли е майката да е намерила отдавна изгубеното си дете? Или то да намери завет от нея в срещата с напълно непознат (ангел)?

Как се оформя една личност, която се чувства като в ковчег в корема на майка си? Как се преработва загуба?

Може ли една случайна среща да е равносилна на 100 терапевтични сесии с психотерапевт?

Може да си отговорите на тези въпроси довечера в 19,30ч. на камерна сцена „Славянска беседа“ с постановката „Късметът на кукувицата“ на Здрава Каменова и Мариана Събева. Текстът е поставен от Милко Йовчев и е с участието на Яна Огнянова и Здрава Каменова.

Тук може да видите ивента във Фейсбук.

 
 

Каква част от всичко живо сме ние, хората?

| от chr.bg |

Когато се заемат със задачата да претеглят живота на Земята, учените установяват, че милиардите хора на планетата съставляват незначителна част от биомасата й на фона на всички дървета, дъждовни червеи и дори вируси. Липсата на солидна тежест обаче не пречи на човешките същества да се „налагат“.

Хората съставляват едва една десетохилядна част от биомасата на Земята, съдейки по „сухото тегло“ на въглерода, влизащ в структурата на всички живи организми.

Първото по рода си преброяване на живота на планетата показва, че нейната същинска „тежка категория“ са растенията, съставляващи 80 процента от глобалната биомаса. Бактериите съставляват приблизително 13 процента от нея, а гъбите – около два процента.

„Тези числа може и да не са съвсем точни, но дават представата за пропорция“, казва ръководителят на изследователския екип Рон Майло от института „Вайцман“ в Израел.

Въпреки че съставляват незначителна част от биомасата на Земята, хората оказват огромно влияние върху по-масивните организми. От началото на цивилизацията човешките същества са допринесли общото тегло на растенията да намалее наполовина, а на дивите бозайници – с 85 процента.

Понастоящем домашният едър рогат добитък и прасетата на планетата тежат повече от всички диви животни, а домашните пилета – от всички диви птици. „Ако искаме да онагледим реалното състояние на животните, ще трябва да използваме вместо детски книжки за слонове и лъвове описанието „крава, още една крава, трета крава и пиле“, казва Майло.

 
 

Хората от провинцията са по-щастливи от тези в града

| от chr.bg |

Проучване, проведено сред 400 хиляди канадци установи, че жителите на малките провинциални градчета се чувстват осем пъти по-щастливи от живеещите в мегаполисите.

Изследването отчита, че големите градове имат някои предимства – в тях безработицата е много по-малка, заплатите са по-високи, и образованието е по-качествено. Но това не прави жителите им много по-щастливи. Това се дължи на факта, че в мегаполисите социалното отчуждение е много-по голямо, което снижава индекса на човешкото щастие. Нещата съвсем не стоят така в малките провинциални общности, където хората живеят много по-задружно.

При провеждане на изследването учените от университета „Макгил“ в Монреал използвали утвърдена „скала на щастието“. Респондентите трябвало да отговорят колко са щастливи от живота си и да му дадат оценка по десетобалната система. Страничните въпроси потвърдили заключението.

Оказа се, че хората от големите градове са 800 процента по-малко щастливи от сънародниците си в дълбоката провинция. Жителите в градските зони имат значително по-малко контакти с роднини и приятели.

Учените отдавна предупреждават, че социалната изолация променя човешкия мозък, който се зарежда със съставка, която генерира страх и агресия.

Жителите на големите градове харчат около 30 процента от доходите си за подобрения в дома, което е допълнителен стресиращ фактор. Градската среда се възприема от живеещите в нея като по-малко безопасна, дори и на подсъзнателно ниво. Хората си имат по-малко доверие, тъй като градската човешка маса не е хомогенна, а много по-хетерогенна, отколкото в дълбоката провинция.

 
 

„Дедпул 2″ оглави боксофис класацията на САЩ

| от chronicle.bg |

„Дедпул 2″ оглави боксофис класацията на САЩ с приходи от 125 милиона долара, съобщиха световните информационни агенции.

Приходите са по-малко от тези на първия филм, който със 132,4 милиона постави рекорд за дебют на продукция, забранена за зрители до 18 години, но бяха достатъчни да изместят „Отмъстителите “ от челната позиция.

„Дедпул 2″ зае второ място в историята за дебют на филм, забранен за зрители под 18 години, и третото за годината след „Отмъстителите: Война без край“ и „Черната пантера“.

„Отмъстителите: Война без край“ слезе на второто място с приходи от 29 милиона долара, след като три седмици оглавяваше бокс-офис класацията на Северна Америка. Общите приходи от филма на вътрешния пазар са 595,4 милиона долара и 1,2 милиарда долара в чужбина.

Филмът вече зае петото място по приходи за всички времена в света. Третото място в бокс-офис класацията на Северна Америка с 12,3 милиона долара зае дебютният „Книга за възрастни“ с участието на Джейн Фонда, Даян Кийтън и Кандис Бъргън.

Челната петица се допълва от „Безкраен купон“ и „Проникновение“ с приходи съответно 7,5 милиона долара и 6,5 милиона долара.