Парламентът запази плоския данък

| от |

Народното събрание отхвърли два отделни законопроекта за въвеждане на прогресивно подоходно облагане, внесени от БСП и „Атака“, предаде БГНЕС.

След близо два часа дебати и двата сходни законопроекта, които по същество отменяха плоския подоходен данък от 10% и въвеждаха различни прогресивни скали за данъците върху доходите на физическите лица, бяха отхвърлени.

Срещу предложенията на БСП и „Атака“ гласуваха депутатите на ГЕРБ, ДПС и Реформаторския блок, а „за“ бяха народните представители от вносителите и тези на Патриотичния фронт, „Български демократичен център“ и АБВ.

Веднага след гласуването Йордан Цонев обяви, че въпреки отказа на ГЕРБ от подкрепа на ДПС, днес именно неговата парламентарната група е направила така, че това гласуване да не бъде успешно.

„Някога мнозина са смятали, че земята е плоска, че слънцето се върти около земята и дори се е наказвало, ако това бъде оспорено. Вие, господа отдясно, сте на нивото на това късно средновековно мислене. Мина времето, в което се смяташе, че земята е плоска. Тя не е такава и плоската политика на плоското мислене трябва да бъде променена, защото това е път към развитието на страната“, заяви в началото на дебатите Янаки Стоилов от БСП.

Той подчерта, че сегашният плосък данък е политика, която трябва да се смята за напълно изчерпана. Според него през 2008 година е имало известна логика за въвеждането на единната данъчна ставка върху доходите заради процес на икономическо оживление, но това е довело до задълбочаване на неравенствата, които вече достигат критични стойности. Спекулативно нарече Стоилов твърдението на Министерството на финансите, че с въвеждането на плоския данък са се увеличили приходите от данъци, като според него причина за това е, че няма необлагаем минимум и повече бедни хора са започнали да плащат налог.

„Носим своята отговорност за съхраняване на плоския данък и това е проява на политическа отговорност и последователност“, коментира от своя страна лидерът на ДПС Лютви Местан в отговор на твърдението на Стоилов, че още през миналия парламент от БСП са опитали да отменят плоския данък, но коалиционният им партньор не е позволил това да се случи. След въпроса за съхраняването на плоския данък, обаче, идва и въпросът за отговорността от въвеждането му, подчерта Местан и припомни, че той е въведен от ляво-центристкото управляващо мнозинство на Тройната коалиция с министър на финансите Пламен Орешарски, премиер Сергей Станишев и мандатоносител ДПС. „Ако плоският данък е продукт на плоско политическо мислене, вие определихте като такова мисленето на Тройната коалиция. Аз не смятам, че беше продукт на такова мислене, а на модерно либерално мислене“, обяви Местан.

„Всяка партия има право да изживее своя катарзис“, отговори Янаки Стоилов и добави, че е дошло времето българското общество да направи решителна крачка към прогресивна политика, защото това е политика на напредъка, която ще помогне да бъде преодоляно разочарованието на хората през последните две десетилетия.

Най-остро на прогресивния данък се противопостави Мартин Димитров от Реформаторския блок, който обърна внимание на факта, че плоският подоходен данък е единственият данък, от който в момента приходите растат. Имаме 12% растеж на приходите от плоския данък през 2014 година спрямо 2013 година, каза той и обвини БСП и „Атака“, че искат да отменят единствения данък, който работи. Защо не обсъждаме приходите от акцизи или ДДС, а точно плоският данък, попита той и се обърна към колегите си от „Атака“, че дори в „любимата им Русия“ има плосък данък. Тенденцията е в страните, които са го въвели, това да работи много добре, каза Мартин Димитров. Той настоя също така, че най-големият успех на плоския данък е в това, че създава огромни стимули за доброволна събираемост. „Това е една от най-добрите реформи, правени изобщо у нас“, категоричен бе той по отношение на въвеждането на плосък данък от Тройната коалиция.

В споровете с депутатите на „Атака“ и БСП Димитров подчерта, че в държави като Словакия, Литва и други, които са част от Европейския съюз данъкът е плосък, но бе контриран, че в САЩ, Великобритания, Германия, скандинавските държави и почти всички останали европейски държави облагането е прогресивно.

Въвеждането на плосък данък от Тройната коалиция стана след една среща на Министерски съвет в Евксиноград и за мен беше гръм от ясно небе, спомни си по време на дебатите Георги Кадиев, според когото това е било историческа грешка на БСП.

Подкрепа за въвеждането на прогресивна скала изказаха още от АБВ и от Патриотичния фронт. „България е най-бедната страна в ЕС и е задължение на всички управляващи да търсим начини и пътища за облекчаването на нашите най-бедни сънародници“, каза лидерът на НФСБ Валери Симеонов. Това е била и една от позициите, по които по време на преговорите за съставяне на правителство са останали различията между ГЕРБ и ПФ, каза той.

В крайна сметка и двете прогресивни скали на „Атака“ и БСП бяха отхвърлени от мнозинството в пленарна зала. Предложението на „Атака“ събра гласовете на вносителите и на БСП – общо 41, докато това на БСП събра 62 гласа „за“ и 112 „против“. Предложението на БСП бе подкрепено от всички с изключение на ГЕРБ, РБ и ДПС. /БГНЕС

 
 

Кийт Ричардс спря алкохола „и другите неща“

| от chronicle.bg |

Кийт Ричардс е известен, освен с музикалните си достижения, и с консумацията си на алкохол. Дори персонажът на Джони Деп, пиратът Джак Спароу, е базиран на китариста. Но изглежда, че адът ще замръзне, налъмите ще цъфнат, а прасетата ще полетят, защото Кийт Ричардс вече е напълно трезвен!

На 77 години легендата на рока казва, че спрял акохола преди година и не е поглеждал назад. „Врътнах му шалтера. Писна ми. Време беше да спра. Точно както и с другите неща“, каза Кийт за списание Rolling Stone. Въпреки че от време на време ще изпие една бира или чаша вино, той твърди, че не му харесва вече и че си е изпил неговото.

Колегата му Рони Ууд, който собствено е трезвен от 2010 година, казва за Ричардс: „Удоволствие е да се работи с него. Много по-мек е. Пиенето му просто не му действаше добре, разбирате ли ме. Мисля, че предишният Кийт се беше запътил към една граница, която ако преминеше, щеше да стане грозно. Тая граница наближаваше все повече и повече и той май усети това.“

 
 

Какво (още) не трябва да казваме и правим през 2019 г.

| от Вучето |

Когато бях малка и четях Жул Верн и джобните издания на библиотека “Галактика”, си представях как в далечното бъдеще (а в моите представи това беше, когато човек е на 40 години), ще живеем във фантастичен нов свят.

Ще има летящи коли, а заради променения климат хората ще ходят омотани само в ластични бинтове, като героинята на Мила Йовович в научнофантастичната класика “Петият елемент”. Само че “далечното бъдеще” дойде, колите все още се движат по земята, а хората дефилират разсъблечени само в ревютата на Готие и на прайдовете.

На практика начинът, по който живеем, не се промени драстично.

Промени се обаче начинът, по който говорим, или по-скоро по който не говорим. От напълно резонните в зората на политкоректността призиви да не се дискриминира една цяла етническа общност, назовавайки представителите й “негри”, се стигна дотам, че вече едва ли не всяка втора дума, всеки анекдот, всяка волна или неволна закачка се считат за също толкова обидни и унизителни, колкото думата с Н. Вече всички са “негри” – белите, зелените, латиносите, азиатците, бременните, хомосексуалните, хетеросексуалните, третият пол, жените, мечките. Прекалената загриженост за индивида и неговите права превърна политическа коректност от либерална интерпретация на солидарността в конюктурно средство за манипулация. Всеки се сърди за нещо на някого, а накрая нароченият излиза в социалните медии и се извинява за прическата си, че го хванали да яде суджук в присъствието на вегани или задето е казал нещо на ученически лагер през 92-а.

През миналата седмица Кевин Харт доброволно се отказа да бъде водещ на наградите “Оскар” заради злепоставящ го пост в Twitter отпреди едва ли не сто години. Злопаметни представители на LGTBQ общността припомниха, че Харт си позволил да се пошегува, казвайки, че се надява синът му да не стане гей комик.

По същото време една друга силна организация в САЩ, тази на защитниците на животни PETA, започна нова кампания под наслова “Да спрем анти-животинския език”. Действията им обаче няма да бъдат насочени против хората, които наричат половинките си “крава”, “прасе” и “говедо”, а против използването на конкретни идиоматични изрази, които според тях нараняват чувствата на животните и нарушават правата им. Сред тези изрази са, например, “Да хванеш бика за рогата”, “Да убиеш с един куршум два заека” и “Да вадиш пръчка на умряло куче”. Любителите на животни предлагат тези изрази да се заменят с други, по-малко зловещи: “Да хванеш розата за тръните”, “Да нахраниш две птици с един хляб” и “Да даваш салам на сито куче”.

Така както вървят нещата, ето какво можем очакваме, че ще се случи на бойното поле на политкоректността у нас и в световен мащаб през 2019 година.

След като от новите издания на “Пипи Дългото чорапче” отпаднаха изрази, които се считат за дискриминационни, напълно логично е заглавието на “Снежанка и седемте джуджета” да се промени на “Снежанка и седемте мъже с хипофизен нанизъм”. Много възможно е и главната героиня да бъде преименувана, понеже Снежанка е прекалено показателно за принадлежността й към бялата раса, а политическата коректност, както знаем, се стреми към обезличаване на расовите белези. “Десет малки негърчета” на Агата Кристи официално става “Десет малолетни афро-американеца”, а фразата “Мечо, ти нямаш никакъв мозък”, която Зайо казва на Мечо Пух в едноименната детска книжка, ще бъде премахната, за да не се правят непристойни алюзии с ниския коефициент на интелигентност на хората с определени генетични синдроми.

Думата “пол” ще отпадне от всички формуляри, в които се вписват лица до 18-годишна възраст, тъй като за официално валиден ще се признава пола на индивида, избран от него самия след навършване на пълнолетие.

Заради все повече разрастващото се движение на хората, които се борят срещу т.нар. “културна апроприация” (терминът означава присвояване на елементи от културата на малцинствена група от страна на доминантната такава в едно общество) през 2019 г. ще се счита не само за скандално и неприлично, а направо за престъпно, ако:

носиш фон-дьо-тен в по-тъмен нюанс от твоята кожа
ходиш с прическа раста
увиваш кърпата за баня като тюрбан на главата си
пиеш чай точно в пет следобяд
казваш “мерси” вместо “благодаря”.

Освен това на строги санкции ще бъдат подлагани лица за следните нарушения на кодекса на политкоректност:

Изказвания от типа на “Днес на автобусната спирка бяхме само аз, един човек и една жена.”

Ако в кафене в чужбина те попитат какво кафе ще поръчаш, да отговориш с “black” (чисто).

Ако направите забележка на жена, която кърми на обществено място. Дори ако кара градски автобус.

Да напишете слаба оценка на ученик или студент, само защото не може да чете и пише. Неграмотността, както и алкохолизмът и наркозависимостта, ще се считат за заболявания, заради които човек няма вина.

За финал ето и моя приятелски съвет: Мерете си думите! Защото в този наш “фантастичен нов” свят, в който политическата коректност е приела формата на познатия ни до болка от епохата на комунизма “дух, който броди из Европа” (а и много извън нейните предели!), вече не само всяка безобидно подхвърлена забележка или шега могат да се превърнат в камъчето, което прекатурва каруцата на социалното статукво. На практика всяко малко нещо, което си направил и е станало достояние на обществеността, може да ти лепне етикета “расист”, “сексист”, “фашист” или най-малко претенциозното “простак”.

 
 

Билборд във Варна беше свален след хомофобски вандализъм

| от chronicle.bg |

Билборд във Варна, част от кампания за повече разбиране и толерантност,  беше свален от Общината след като стана обект на хомофобски вандализъм. 

До тази мярка се стигна след като мнозина хора изказаха несъгласието си с визията  на билборда. В знак на несъгласие в Интернет беше инициирана подписка за свалянето му. Вчера сутринта билбордът е осъмнал залят с боя, а по-късно през деня е свален, тъй като е бил нарязан. Плакатът ще бъде подновен и се правят опити за повторното му поставяне.

Билбордът е част от кампания за повече разбиране и толерантност, която се провежда паралелно в няколко български града до януари 2019 г. За кампанията са създадени два плаката. Единият показва двама мъже, прегърнати на фона на Народното събрания, а другият – две жени, на фона на Народния театър. Такива билборди са поставени и във София, Пловдив и Бургас, съобщава Симеон Василев, съосновател на фондация GLAS, по чиято инициатива се провежда кампанията.

Името на кампанията е „Няма страшно. Това е просто любов“, а целта й е да има повече приемственост към ЛГБТИ общността. Тя е част от проекта „Заедно за правата на ЛГБТИ хората в България.“, който се съфинансира от Европейската комисия.

Днес е вандализирането на един билборд, но ЛГБТИ хората в страната са подложени ежедневно на подобни унижения и дискриминация. Такава постъпка създава страх и потиснатост в цялата общност. Не виждам нищо провокативно в това двама мъже или две жени да показват любовта си открито. Не смятам, че тази любов трябва да бъде крита.“ казва Симеон Василев по случая.

Към момента Община Варна не е изказала своята позиция по случая. Очаквайте още информация по случая.

 
 

Селската амбиция ръжда не хваща

| от Емил Кирилов |

Във всяка нормална фирма, във всеки офис в София, всеки ден и час, има минимум по един много амбициран човек без особени личностни качества, но пък изпълнителен и зверски решен на успех и победа. Човек, дошъл не на работа, а на война.

Той пристига от далечни земи. Може и да е местен, но неговата вътрешна същност, неговото действително същество, скрито зад костюмчето, шито на ишлеме, е точно от там, ако ще на гърба на Коня да е расъл.

Душата му е от Злокучене, от Марс, от Тъмната, зла, сенчеста паралелна вселена на болезнено амбицираните селяндури, които си вардят службицата с цената на живота и оставят у малкото нормални хора на тази планета усещането, че биха правили на шефа всякакви мръсотии. След малко. В кенефа. Буквално.

Той е тук, за да се поти, да се пъне, да се мори, да не издържа, да прави впечатление, да избухва, да е номер едно, да поема задачки, да победи, да се доказва. Напрежението е постоянно и много голямо.

Като на някаква приказна селска сватба е този човек непрекъснато. Като една застаряваща братовчедка на булката е, решена да си намери мъж на това дългоочаквано тържество на кича и безумието, но и разяждана от непосилно тежка злоба и завист към своята вече „уредена“ роднина в бяла рокля.

За тия хора да ходиш на работа е всичко. Но не самата работа и нейното вършене е от значение, не крайният резултат и удовлетвореността от това да създадеш нещо е водещо в техните кански усилия. Важното е да се покажеш, да се навреш сред обществеността, да се наместиш на сигурно, нещо там да се овъртолиш във влиятелни хора и слава.

Селската амбиция е много коварна работа, защото създава непоносим дискомфорт в живота на физически най-близкия нормален човек, свидетел на цялата тая мъка, който не е възпитан да се напиня като умопомрачен, само и само да му вдигнат заплатата със 150 лв, да го потупат по рамото и евентуално да си намери гадже с висок служебен пост и апартамент в СОФИЯ.

Селската амбиция е нещо страшно.

Нейният приемник вечно се страхува да не би да изпусне нещо, той знае всичко и е вечно в час, докато ти си пиеш обедната бира на слънце в почивката и оглеждаш задниците на малкото хубави колеги, дето останаха в този живот.

Селски амбицираният човек ще те купи и продаде, облечен като някаква стюардеса или кондуктор в БДЖ, каквито са й/му разбиранията за елегантност и офисен дрескод.

Той влага толкова енергия в това да се чекне по офиси по цял ден, да е винаги информиран за всичко, да е насреща за тези над него, да принтира някакви листа, задъхан и наведен, да създава добро впечатление на директори, че като се прибере вечер у тях, се размазва на дивана като желе, изнемощял, няма сили за книга, за филм, за спорт, за любов, за нормална вечеря, за малко мисъл в тая глава, бе.

Яде спържа от буркани от селото на своята душа и крои с цялата й неописуема нищожност дребни схеми, с които да блесне на работа и в утрешния ден.

И така ден след ден. Та цял живот…