Пари за регионите – прозрачно и на „наши” хора

| от |

Публикуваме текста на на Института за пазарна икономика с незначителни редакции.

През тази седмица бяха похарчени всичките 500 млн. лв. от т. нар. Публична инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите”, която често се реферира като „регионален фонд”, макар фонд да няма, а просто едно перо в бюджета, което се разходва с решение на правителството.

Според института, подобна бюджетна практика е порочна – парламентът гласува на сляпо, а министрите харчат свободно, което създава огромно изкушение на политиците да злоупотребят, да търгуват с влияние или най-просто казано да насочат парите към „наши хора”.  Всякакви правила за кандидатстване (апликации и т.н.), междуведомствени съвети и прочее ще са проформа, тъй като в крайна сметка фонд няма, а решението е на министрите. Това казваше теорията, а тази седмица практиката потвърди нашите опасения.

Прави впечатление, че Министерството на финансите се е подготвило за негативния отзвук от пълното изхарчване на „фонда” и положи сериозни усилия максимално да отговори на предстоящите критики. В деня на гласуване на постановлението беше публикуван пълен списък на одобрените проекти (аргумент в полза на прозрачността), както и карта на България, на която се вижда как общо взето всички получават пари (аргумент в полза на „честното” разпределение на парите). Тези усилия са наистина похвални, но по-сериозното вглеждане в данните води до крайно неприятни изводи – политическият елемент вече може да се докаже и емпирично.

Хипотезата в случая е, че когато политиците разполагат с подобен „фонд” (без правила), то неизбежно ще се стигне до насочване на парите по политическа линия. В случая това е най-лесно проверимо по отношение на общините – в едни общини има кметове, по-близки до властта, а в други е представена опозицията. От въпросните 500 млн. лв., 289 млн. лв. са насочени директно към бюджетите на общините, тоест ако се фокусираме върху тях, можем емпирично да проверим хипотезата за политическо разходване на средствата.

Използваме следните данни – от една страна е списъкът на финансираните общини (публикуван от МФ), а от другата е политическата принадлежност на кметовете в страната. Областните управители не са важни, тъй като парите са за общински проекти. Данните за политическата принадлежност на кметовете взимаме от ЦИК (виж тук), като обособяваме четири групи принадлежност – ГЕРБ, БСП, ДПС, други/независими. В последната група влизат и кметове, които имат политическа принадлежност към споменатите партии, но официално са издигнати като независими и затова сме ги оставили там. С четири изключения – кметовете на Балчик, Враца, Мездра и Разград. И в четирите случая имаме кметове, който на хартия са независими, но публично подкрепени от БСП. Поради по-големите суми, насочени към тях, сме отчели тяхната политическа подкрепа.

Какво казват данните?

Кметовете на БСП получават най-много пари, а именно близо 118 млн. лeвa. Кметовете на ДПС, като партия, подкрепяща властта, тоест предполагаемо участва в разпределението на парите, получава малко над 60 млн. лв. Кметовете на ГЕРБ получават 64 млн. лв., а кметовете, които са определени като други или независими, получават близо 47 млн. лeвa. Грубо казано, кметовете на властта получават 178 млн. лв. (БСП+ДПС), а кметовете на опозицията и другите получават 111 млн. лв. (ГЕРБ+други/независими). Забележете, че близките до властта не просто получават чувствително повече в абсолютен размер, но те са много по-малко като брой общини и представено население от опозицията и другите. Кметовете на ГЕРБ, например, са основно в големите градове, като общо обхващат население от над 4,2 млн. души.  БСП от своя страна има кметове в общини с население 1,3 млн. души. Въпреки това, вторите получават почти двойно повече от първите.

Таблица: Финансирани общини и политическа принадлежност на кмета


Източник: МФ, ЦИК, НСИ, ИПИ

За да илюстрираме разминаванията във финансирането, можем да представим и данни, претеглени спрямо населението. Видно е, че разликата между БСП И ГЕРБ е 6 пъти, а най-облагоделствени са кметовете на ДПС – обхванато сравнително малко население, а получени големи суми. Разбира се, не можем да очакваме пълно равенство и при честно разпределение на парите, но големите разлики в случая говорят сами за себе си.

Графика: Финансирани общини по политическа принадлежност на кмета, претеглени спрямо населението в съответните общини, лв. на човек

Източник: МФ, ЦИК, НСИ, ИПИ

Какво се случва, ако, например, махнем областните градове от уравнението? Изваждайки 27-те най-големи общини, картината става още по-ясна. БСП и ДПС получават над 147 млн. лв. в по-малките общини, докато за кметовете на ГЕРБ в по-малките общини има 23 млн. лв. И забележете, че отново, дори и без големите 27 града (съответно общини), кметовете на ГЕРБ обхващат повече население спрямо БСП и ДПС взети заедно, а получават в пъти по-малко.

Интересно е да разгледаме и нефинансираните общини. Общо 91 общини не се класират за финансиране – дали защото не са имали проекти или са им били отхвърлени, няма как да знаем. Цели 89 от нефинансираните общини са на ГЕРБ и други/независими, докато нефинансираните общини на БСП и ДПС са едва по една – Съединение на БСП и Мадан на ДПС. С други думи, ако кметът на общината е от БСП или ДПС, то финансирането е сигурно (стига да не си в Съединение или Мадан), докато, ако кметът е представител на опозицията или независим, то е по-вероятно да не получи финансиране (повече от половината „опозиционни” общини не са финансирани).

Графика: Брой  общини по политическа принадлежност на кмета – разделени на финансирани и нефинансирани

Източник: МФ, ЦИК, НСИ, ИПИ

 

Изводи

Всичко казано дотук потвърждава хипотезата, че парите от регионалния „фонд” са разпределени в голяма степен на политически принцип. Управляващите партии са били изключително благосклонни към своите кметове, докато опозицията е срещнала сериозни трудности – повече от половината „опозиционни” общини не са финансирани. Разделението допълнително се задълбочава в по-малките общини, където кметовете, близки

 

 
 

Лъскави коли и нови модели на автоизложение в Ел Ей

| от chronicle.bg |

Infiniti ще разкрие за първи път напълно новия си модел на автомобилното изложение в Лос Анджелис 2017. Моделът ще предлага първокласни иновативни технологии, изключителен дизайн и водещо в своя клас интериорно пространство.

Новият модел ще бъде свежа интерпретация на ключовия за Infiniti дизайн с динамична елегантност, характеризирана чрез преливащи извивки и атлетични пропорции.

Освен новия модел на Infiniti, на автоизложение в Ел Ей ще може да се види версията 2019 година на модела ASCENT, който е първия SUV автомобил на Subaru, предлагащ конфигуриран в три реда седалки интериор.

За момента, от Subaru не споделят подробности за новия ASCENT, като споделят само това, че автомобилът е със семейна насоченост и ще предложи многопрофилност и капацитет.

Ще видим ново предложение и от Lexus, като новият RX L ще бъде демонстриран във версия с бензинов двигател- RX 350L, и с хибридно задвижване- RX 450hL.

Друг вълнуващ момент, който очаква посетителите на автосалона от 1 до 10 декември, е новата Mazda6, която ще се предлага със SKYACTIV-G 2.5 бензинов агрегат, който е оборудван със система за икономия на горивото чрез деактивирането на два от цилиндрите по време на равномерно движение.

Ако сте автомобилно фенове и имат път към Лос Анджелис в началото на декември, задължително отидете.

 
 

Как разбрах, че не трябва да шофирам пияна

| от Евелина Бонева |

Ако трябва да съм честна, да пия по две-три бири или по две-три чаши вино и да шофирам ми се случваше редовно. „Случваше се“ е тъп израз. Да пиеш алкохол и да шофираш след това не е нещо, което „ти се случва“, а нещо, което решаваш и зависи от теб.

И ако си го правил няколко пъти и не е имало последствия, рискът да помислиш, че това е ОК, е доста голям. Защото всички билбордове с надписи „Не карай пил“, Facebook кампании с ужасяващи снимки на катастрофи и доброжелателни съвети на близки и приятели, няма да разубедят човека, който е решил, че няма никакъв проблем да се прибере вкъщи с колата след две бири.

Седях на пейката в районното редом до един симпатичен травестит, прибран за кражба. Предвид хелоуинския ми костюм, за редовите полицаи представляваше затруднение да преценят колко точно са травеститите на пейката. Беше студено като „на Вала“, вонеше на пикня, отегченият полицай във фоайето не искаше да си говори с мен, а травеститът фъфлеше, че много го било страх да не го помислят сега за педераст. Умирах от скука, а телефонът ми беше заключен заедно с другите ми вещи в някакъв шкаф с катинар. От едната килия се чуваха пиянски стонове на някакъв бедстващ човек, портиерът упорстваше, че в районното не се пуши, а една руса полицайка, която изобщо не приличаше на Камерън Диас, крещеше, че „й писнАло с тоя Хелоуин, немало ли останАли българи в тая държавата“.

Няколко часа по-рано…

Беше 30 октомври и по улиците бродеха вещици. Чудовища, Франкенщайни, булки-трупове, проститутки от 60-те пр. Аз лично се бях пременила като 70-тарска кокаинова майка с прическа a la Петя Буюклиева, сребърна блуза, златни гуменки, спортен клин и скандално нескопосан, но за сметка на това обилен грим. С мен беше и „синът ми“ – безумно млад колега, който също бе предрешен в сребърна блуза с голи рамене, впит панталон и сини сенки. Отивахме на седемдесетарско служебно парти, на което виното се лееше като на някой от купоните на Пан.

Няколко часа песни, танци и селфита по-късно, реших да си взема drink&drive, за да не рискувам. Още един час по-късно си казах „Абе нищо ми няма, ще си ходя с колата, не ми се вози сега в таксита, а и трябва да й плащам зелена зона утре…“

На булевард „България“ забелязах, че зад мен кара полицейска кола с включени светлини. Нямат ли си друга работа тия…

Последва банален сценарий: „Добър вечер, аз съм еди кой си…ще духате“. „Опааа, не е добър резултатът от дрегера, госпожа“, „А ще може ли нещо тука да измислим…“

И последната капка вино се беше отекла от мозъка ми, когато акостирахме в Окръжна болница, където учтиво се съгласих да ми вземат кръвна проба и полегнах на зелената постелка на едно легло, точно до окървавен пимп с уплашена физиономия. Явно проститутките го бяха изоставили, а полицаите не бяха поискали да ги менажира.

След кръвната проба – районното. Трябва да кажа, че се вълнувах от факта, че имам възможността да се возя в патрулка и все пак бих предпочела да съм си вкъщи и да спя. В районното ми беше интересно, признавам. Първите два часа. Забавлявах се на отчаянието, което предизвиках у полицайката, която ме обискира и трябваше да опише поотделно всичките ми гримове, и се възмущавах на отказа на дежурния да ми каже коя зодия е. Обясних на всички присъстващи как в районното е отвратителна мизерия и трябва да си поискат пари от държавата за ремонт, вдигнах скандал, че става течение и тормозих полицая във фоайето с въпроси дали дежурният, който трябва да ме освободи е буден.

После обаче се отегчих. А и се сетих, че телефонът ми е изключен, а близките ми може да звънят и да се разтревожат. Нямам нищо против да прекарам една нощ в районното, но не искам мъжът ми да пропуши крек, защото в 2 съм му писала, че си тръгвам, а в 5 още ме няма.

Затова се налагаше да си тръгна. След кратка театрална постановка, придружена от грозни заплахи, се озовах навън в 6 сутринта, в ранната първоноемврийска сутрин, по лежерна блуза от сребърен брокат и златни гуменки със скъпоценни камъни и махнати връзки.

Направих най-логичното. Не, не се обадих на някой да ме вземе. Нито се прибрах с първия трамвай. Тичах в свежия, режещ въздух, бодра и трезва като репичка, докато не стигнах до колата си. Качих се, прибрах се с нея и заспах.

Новият ден донесе нови знания, събрани в шепа думи: адвокат, разследване, досъдебно производство, газхроматичен анализ, затвор, „ГРОЗИ ТЕ затвор“, над едно и две, под едно и две, присъда, лаборатория, акт т.н.

След вълната „майкавишбнавсчките“ се поуспокоих и се замислих. Ами ако Вселената, Бог, ангел-хранителят ми са били плътно зад мен и са накарали катаджиите да ме спрат малко преди на пътя пред мен да изскочи още някой пиян хелоуинец? Или секунда преди да се разсея и да не видя, че от пряката вдясно с бясна скорост изхвърча друг автомобил? Или минута преди куче да пресече булеварда? Май извадих късмет.

Не само. Май извадих дяволски късмет. Е, известно време ще опознавам отблизо прелестите на градския транспорт и ще тормозя хората, които съм возила преди да ми връщат услугата, но какво пък…На фона на това, което можеше да се случи, двайсетина минути в тролея не звучат като плаване по водите на Стикс.

И със сигурност знам, че повече няма да се кача зад волана на няколко чаши вино. Най-малкото защото ако ме хванат, ще вляза в затвора, а перпективата да съм един своеобразен Граф Монте Кристо в Сливенския, който стърже с жълтите си, дълги нокти чертички за календар по стената на килията, докато отвън го чакат отривисти лезбийки с кол, не ми допада.

Но не само заради това. А защото осъзнах, че да караш след като си пил е не само тъпо, но и рисковано. Толкова рисковано, че като го правиш залагаш на червено човешки животи: и твоят, и този на близките ти, и този на други хора. А може да ти се падне черно. И нищо не си струва този риск. Абсолютно нищо.

Билбордите и кампаниите няма да ви го кажат, така че да го разберете. Но аз ви го казвам, защото минах през това. В районното е студено. В градския транспорт е криво. Таксиметровите шофьори са неприятни.

Но ако това не може да ви убеди, се замислете за друго. Както казваше една моя приятелка: „Куцо е да пукнеш“. Не по-малко куцо е да убиеш някой друг. А таксита и drink&drive…дал Бог.

Ползвайте ги.

 
 

Бионсе е най-високоплатената певица за годината

| от chronicle.bg, по БТА |

Списание „Форбс“ обяви Бионсе за най-високоплатената жена в света на музиката за 2017 г. със 105 милиона щатски долара, благодарение на хитовия албум „Lemonade“ и световното турне.

Според изданието певицата е изкарала 105 милиона долара за една година, от юни 2016 г. до юни тази година. Доходите на Бионсе се увеличиха благодарение на миналогодишното й световно турне, което според „Форбс“ й е донесло 250 милиона долара.

На второ място е Адел с 69 милиона долара. Нейният албум „25“ подобри рекорда за продажби през дебютната седмица в САЩ. Тази година тя завърши и първото си голямо турне след 2011 г.

Тейлър Суифт, която миналата година оглавяваше класацията със 170 милиона долара, тази година е трета с 44 милиона долара. Очаква се нейните приходи значително да се увеличат през следващите 12 месеца благодарение на новия й албум „Reputation“ и предстоящото турне.
Четвърта е Селин Дион с 42 милиона долара.

„Форбс“ съставя класацията за 12-те месеца от юни 2016 г до юни 2017 г. по доходите на звездите, преди да бъдат обложени с данъци.

 
 

Почина Дейвид Касиди

| от |

На 67-годишна възраст почина американският певец и актьор Дейвид Касиди, звездата от телевизионните серии от 70-те „Семейство Партридж“, съобщиха информационните агенции, цитирайки семейството и пиарът му.

Касиди е починал в болница във Флорида, където постъпи миналата седмица в критично състояние, страдайки от полиорганна недостатъчност. През февруари актьорът каза пред медии, че спира сценичните си изяви, защото страда от деменция.