Папата и турските власти: диалог между глухи

| от |

Диалог между глухи. Така Франс прес определи първата визита в Турция на папа Франциск, радетел на съюза на религиите срещу тероризма, и неговите разговори с президента Реджеп Ердоган, който упорито изобличава ислямофобията.

Под блясъка на златото на новия и силно критикуван турски президентски дворец контрастът бе стъписващ, отбелязват наблюдатели. Напрегнати, въпреки дежурните любезности и усмивки, папата и неговият домакин Реджеп Ердоган си издекламираха партитурите, без да се стигне до истински диалог.

Папата се изразяваше в духовна перспектива, докато турският президент произнасяше политическа реч – така обобщи много дипломатично пред журналистите говорителят на Ватикана отец Федерико Ломбарди.

Папата бе вежлив, но твърд. Той наблегна на мястото на Турция на „естествен мост“ между Запада и Изтока и на ролята на образец, която тя трябва да играе в диалога между културите.

Аржентинският папа също така разкритикува юридическото положение на малобройната християнска общност – едва 80 000 души – в почти изцяло мюсюлманска Турция: толерирана, но лишена от официален статут.

Избирайки да говори от името на „нас, християни и мюсюлмани“, той отправи едно много силно послание, отбеляза отец Ломбарди.

Както през май в Йордания, папата се обяви за диалог между вероизповеданията като отговор на фундаментализма в момент, когато джихадистите от радикалната групировка Ислямска държава вербуват радикализирани младежи и окупират цели райони от Ирак и Сирия, пред вратите на Турция.

Подобно на предшественика си Бенедикт XVI Хорхе Берголио заяви пред събеседника си, че междурелигиозният диалог трябва да е творчески и да намери нови изразни форми, отбеляза отец Ломбарди, което е намек, че е недостатъчен.

Папата е твърдо убеден в политическата роля на религиите, обясни за АФП отец Антонио Спадаро, директор на йезуитското списание „Чивита Католика“ – той обича да се занимава с конфликтите и с трудните ситуации.

Ала изявленията му, в които набляга на общото наследство на християнството и исляма, явно срещна слаб отзвук у турските власти.

В съвсем друг регистър Ердоган се хвърли безпощадно да обвинява надигането на ислямофобията, потискането на мюсюлманите на Запад и „държавния тероризъм“ на режима на сирийския президент Башар Асад и на Израел в Газа.

Една много агресивна реч, в която ислямът се оказа в ролята на жертва и която само показа гоненията, понасяни от християните в Ирак и Сирия.

В същия тон най-високопоставеният турски духовен представител Мехмет Гьормез също заклейми „ислямофобската параноя“ – претекст за „масов натиск, сплашване и атаки срещу нашите братя и сестри, които живеят на Запад“. И макар да разкритикува „напълно неприемливите“ им действия в Ирак и Сирия Гьормез, ги приписа на „наранените духове“, с което още веднъж подчерта отговорността на Запада в надигането на ислямския фундаментализъм.

Верен на стила си, папата се въздържа открито да дава политически съвети на Ердоган каква политика да следва в сирийския и иракския конфликт или пък в своята страна – по отношение на кюрдското малцинство.

Но той предаде недвусмислени послания, смята монсеньор Паскал Голниш, директор на хуманитарната организация Oeuvre d`Orient.

Не е възможен мир, ако не се обсъдят въпросите за свободите, включително в Турция, заяви Голниш за АФП. Това бе казано от папата по дипломатичен, но ясен начин. Неприемливо е семинарията на православната патриаршия да е затворена, а католическата църква да няма юридически статут в Турция.

Колкото до войните в Близкия изток папа Франциск наблегна на влиянието, което Турция може да има в конфликта, отбеляза монсеньор Голниш. Според Ватикана Турция е един от ключовете към успокоението. /БГНЕС

 
 

Глен Клоуз за Скарлет Йохансон: „Всеки трябва да може да играе всеки“

| от chronicle.bg |

Великата Глен Клоуз получи последната си от общо шест номинации за „Оскар“ преди 5 години. Ролята й беше на жена, която се представя за мъж, за да се издигне в ирландското общество на XIX век. Актрисата се справи брилянтно с ролята си. От екипа на филма „Алберт Нобс“ още тогава заявяват, че ролята на Глен Клоуз не е на транссексуална.

По повод последните полемики в развлекателната индустрия относно това кои актьори, какви роли могат да играят, актрисата от „Опасни връзки“ коментира, че разбира напрежението, образувало се около Скарлет Йохансон. Преди седмици Йохансон получи редица критики, защото беше избрана да играе транссексуална роля. В резултат на тези критики тя беше принудена да се оттегли от проекта.

Мнението ми е, че хора, които продуцират и режисират филми на такава тематика, трябва да осигурят работа на транссексуалните актьори… но също така трябва да имат възможността да вземат най-добрия човек„, казва Глен Клоуз, цитирана от IndieWire. „Актьорството е занаят… и лично аз смятам, че всеки трябва да може да играе всеки.

Миналия месец стана ясно, че Йохансон ще играе известният Данте „Текс“ Гил във филма „Rub & Tug“ – реална личност, която живее през 70-те години на миналия век, държи  масажистки салон и таен публичен дом. След това редица транссексуални актьори критикуваха избора на хетеросексуална актриса за ролята на транссексуален персонаж. След малко повече от седмица Скарлет Йохансон се оттегли от филма, а все още не е избран неин заместник за ролята.

На този фон продължават да се чуват гласове, които настояват ролите на хомосексуални и транссексуални да бъдат играни само от такива актьори. Такъв е случаят с Руби Роуз отпреди няколко дена. Актрисата, която се определя като „gender fluid“ беше избрана да играе Batwoman, чийто персонаж е на еврейка лесбийка. Руби Роуз беше заклеймена в социалните мрежи,  а настояванията са за ролята на еврейка лесбийка да бъде избрана актриса еврейка и лесбийка. В резултат Роуз изтри профила си в Twitter.

В същото време някои актриси, като Глен Клоуз, с подобни изказвания доказват, че все още има трезви умове в развлекателната индустрия, които разбират същността на истинското актьорско майсторство.

 
 

Най-скандалните изпълнения на наградите на MTV

| от chronicle.bg |

Докато наградите Грами са изцяло за музикален престиж, то наградите на MTV, накратко VMA (MTV video music awards) обръщат внимание не само на музиката, а и на провокативността на изпълнителните.

Не че се оплакваме. Откакто церемонията се състои за първи път през 1984, когато млада изпълнителка на име Мадона решава да шокира обществеността, MTV наградите са очакване на интересни моменти.

Шоуто за тази година е планирано за понеделник, като Карди Би ще води с най-много номинации, а сега е най-добрият момент да си припомним най-шокиращите моменти в историята на церемонията.

Ето ги, в хронологичен ред: десетте най-секси изпълнения, които промениха съвременната музика.

1. Мадона – Like a Virgin, 1984

С това изпълнение кралицата на попа се утвърди като провокатор още в началото на кариерата си: нещо, което не се е променило до днес, когато тя вече е на 60 години.

2. Джанет Джексън и „That`s the way love goes/if“, 1993

След това сексуално заредено изпълнение, Джанет Джексън вече не е малката сестричка на Майкъл Джексън.

3. Бритни Спиърс с „I`m a slave 4 you“, 2001

Откакто Бритни покори сцената с жълт питон на врата, светът й е роб.

4. Бритни Спиърс, Мадона и Кристина Агилера – „Like a virgin, Hollywood“, 2003

Страстните целувки между хора от един и същ пол не са някакво явление сега, но през 2003-а все още бяха. Затова когато Мадона пусна език на Бритни, това си беше събитие.

5. Beyonce and Jay-Z – „Crazy in love“,2003

Много хора се съмняваха дали Бионсе ще успее да направи соло кариера, след като се отцепи от Destiny`s Child, и да, тя успя.

6. Шакира – „Hips don`t lie“, 2006

Бедрата на Шакира в една от най-горещите й песни отговаряха напълно на парчето на представянето й през 2006.

7. Лейди Гага – „Paparazzi“, 2009

Преди светът да се умори от странностите на Лейди Гага, нейното изпълнение на „Paparazzi“ на MTV наградите, беше впечатляващо.

8. Кейти Пери, Ръсел Бранд и Джо Пери – „We will rock u“, 2009

Това изпълнение също остана в историята.

9. Майли Сайръс и Робин Тик – „Blurred lines“, 2013

След целувката на Мадона и Бритни, това изпълнение на Майли Сайръс и Робин Тик е може би най-обсъжданото. Това беше и случаят, когато Майли Сайръс се сбогува с ангелския си имидж.

10. Ники Минаж – „Anaconda“, 2014

Моментът, в който Ники Минаж изпя и изтанцува тази песен на сцената, официално затвърди туърка като тренд в поп музиката.

 
 

Албуми и песни на Арета Франклин оглавиха чартовете

| от chronicle.bg |

Албуми и песни на Арета Франклин оглавиха чартовете след новината за смъртта й. Албумът „30 greatest hits“ се изкачи на първо място в класацията iTunes, като детронира новия албум на Ники Минаж, а парчето „Respect“ достигна номер 2 в класацията за сингли.

Въпросните класации проследяват дигиталните продажби и се актуализират няколко пъти дневно.

Други парчета на Арета също са в топ 40: сред тях са култовите „Say a little prayer“, „Chain of fools“, „You make me feel like a natural woman“.

Арета Франклин почина вчера, на 76 години.

 
 

Геолозите и миньорите – те да са живи!

| от Боян Рашев |

 

Едно време щях да ставам геолог. Вече не помня какво ме накара в средата на 11-ти клас изведнъж да реша, че ще уча Геология. Беше шок за всичките ми приятели, а за родителите ми – не е за разправяне… Ама се самонавих и самоподготвих и без един час с учител – в гимназиите такъв предмет нямаше, само в минните техникуми – изкарах 6.00 на кандидат-студентски изпит по Геология. Оказа се излишно усилие, защото бяхме 17 кандидата за 30 места – брутална конкуренция! Учих две години в Софийския, много яко и интересно, страхотни практики… и накрая спечелих една стипендия и напуснах в посока Управление на околната среда и ресурсите в Германия. Бяха мизерните години в края на 90-те, стипендията беше повече от заплатите на родителите ми и – колкото и да не ми се искаше – нямаше как да откажа подобна възможност. Така не станах геолог…

Но днес работя и празнувам заедно с тях и онези, които ги следват навсякъде – миньорите. Празнувам, защото знам какво представлява работата им, колко трудна и тежка може да бъде и колко много осигурява на цялото общество. Всъщност, на тях дължим практически всичко. Просто се огледайте! Всеки предмет, който видите, е излязъл под някаква форма от земните недра – материалите за производството му са извадени от мина или сондаж или, ако е от биомаса, със сигурност е произведен или транспортиран с използване на енергия, която идва от мина или сондаж. Посочете нещо, което има значима роля в ежедневието ви и не отговаря на горното описание и признавам, че греша. Не можете, освен ако не сте корабокрушенец на самотен остров. Но пък тогава вероятността да четете този текст клони към нула.

Защо тогава ги пиша тия неща изобщо? Защото модерното общество толкова се отдалечи от източниците на материалните си блага, че изпадна в някакво абсурдно отрицание на тяхното значение – даже ги низвергна. През 70-те група „умни“ хора лепнаха на полезните изкопаеми етикета „невъзобновяеми“ и днес „зелените“ политики на ЕС са базирани на утопични идеи като „кръгова“ или „био-базирана“ икономика, „нулеви отпадъци“ или възобновяема енергия, които заклеймяват добива и го представят като нещо „лошо“ по дефиниция.

Понятието „невъзбновяеми ресурси“ е лишено от смисъл, но днес се набива в главите на децата ни още в първи клас! Не се възобновявали достатъчно бързо, така че били изчерпаеми и не трябвало да зависим от тях? Дрън-дрън… Хайде, сетете се за глобално изчерпан „невъзобновяем“ ресурс? Не се мъчете – не можете! А за изчерпани възобновяеми ресурси примери, колкото щеш – от динозаврите, през китовата мас и слоновата кост, та до перата от странстващ гълъб…

Човешката цивилизация се създава в момента, в който хората се научават да ползват каменни сечива и други неща, създадени от полезни изкопаеми – пясък, глина, метали, фосилни горива. Последните са особено важни, защото достъпът до евтина, изобилна и надеждна енергия е основен двигател на развитието – без нея сме обратно в пещерите. Историята на човешкия прогрес може да бъде описана накратко така – процес на непрестанно ограничаване на зависимостта ни от капризите на природата, който се случва благодарение на растящия добив и умение да използваме полезни изкопаеми. Долните две графики кристално ясно го показват – геолозите и миньорите ни снабдяват с практически всичко, което приемаме за даденост.

Световно потребление на материали по тип ресурс (Krausmann et al., 2010):

Global_resorce_use

global-primary-energy-1024x723

Живеем на доста голяма планета – как точно си представяте обем от 1,0832×1012 km³? Съставена е от огромен брой елементи, съединения и минерали. От гледна точка на примитивните хора понятието „невъзобновяеми ресурси“ не включва практически нищо освен камъните на повърхността, от които те правят остри предмети. После откриват някои минерали като солта, пясъка, глината и самородни метали като злато, сребро и мед, които с малко преработка и/или претопяване могат да превръщат в нещо използваемо. И така „невъзобновяемите ресурси“ се оказват доста повече. После се научават да добиват желязо, калай и други метали от руди. Този процес на „откриване“ на нови ресурси всъщност днес е по-бърз отколкото, когато и да било в историята. Най-новите примери включват литий за батерии и индий – за екрани. Защо си мислим, че сме стигнали края на технологичния прогрес и утре няма да изскочат нови, напълно непознати ни ресурси?

За да се ограничи понятието „невъзобновяем ресурс“ количествено, се коментират т.нар. „доказани запаси“ – количествата метали, горива или други суровини в детайлно проучени находища, чийто добив е икономически ефективен. Статичното разбиране предполага, че те са крайни и просто се изчерпват. Това обаче не е така, защото запасите зависят от наличните технологии и цена. Нещо повече, доказването на ново находище увеличава запасите. Технологичният напредък също – през 70-те например глобалните запаси на мед скачат рязко поради развитието на процеси за добив на оксидни руди, които дотогава са били отпадък, а през 90-те оптичният кабел и безжичните връзки освобождават комуникациите от медната зависимост. За шистовата революция при нефта и газа вече практически всеки е чувал, което не пречи на цели страни да се правят, че я няма.

Факт е, че запасите на всички известни ресурси – от горива, през руди, до индустриални минерали – днес са много по-големи, от когато и да било. Тоест, колкото повече добиваме, толкова повече намираме. А все още си чоплим преди всичко по повърхността на земната кора, която иначе е дълбока до 70 км. – подземните находища тепърва ще се разкриват наистина масово. Да не говорим за добива на руди по дъната на океаните, който тепърва прохожда, а вече има сериозни планове и за прехващане на астероиди…

Но да се върнем на геолозите и миньорите, защото всичко идва от тях, а те днес наистина имат повод да празнуват. Защото няма друга страна в ЕС, в която добивът и първичната преработка да имат толкова водеща роля в икономиката. В глобалния Индекс на минния принос на Международния съвет по мини и минерали (ICMM) от 2016 г., България се намира на 53-то място в света, като се нарежда първа сред страните от ЕС. Изоставаме в сравнение с Австралия и Канада, но пък изпреварваме с малко дори Финландия и Швеция. А в изданието от 2018 г., което предстои да излезе, би трябвало да сме още по-напред. Защото се проучва къде ли не и нови находища изскачат постоянно; медните, златни и оловно-цинковите рудници и металургични предприятия се развиват бурно; а лигнитните въглища – колкото и да не им се иска на много хора – отново, пак и все още осигуряват 44% от електроенергията на страната ни. И на практика това няма как скоро да се промени.

Вчера прочетох, че „близо една трета от наетите за работа на новия златен рудник Ада тепе хора са се върнали от чужбина„. С една дума: Геолозите и миньорите – те да са живи!

Честито, колеги!

Текстът е взет от блога на автора с неговото изрично съгласие.