shareit

Папата и турските власти: диалог между глухи

| от |

Диалог между глухи. Така Франс прес определи първата визита в Турция на папа Франциск, радетел на съюза на религиите срещу тероризма, и неговите разговори с президента Реджеп Ердоган, който упорито изобличава ислямофобията.

Под блясъка на златото на новия и силно критикуван турски президентски дворец контрастът бе стъписващ, отбелязват наблюдатели. Напрегнати, въпреки дежурните любезности и усмивки, папата и неговият домакин Реджеп Ердоган си издекламираха партитурите, без да се стигне до истински диалог.

Папата се изразяваше в духовна перспектива, докато турският президент произнасяше политическа реч – така обобщи много дипломатично пред журналистите говорителят на Ватикана отец Федерико Ломбарди.

Папата бе вежлив, но твърд. Той наблегна на мястото на Турция на „естествен мост“ между Запада и Изтока и на ролята на образец, която тя трябва да играе в диалога между културите.

Аржентинският папа също така разкритикува юридическото положение на малобройната християнска общност – едва 80 000 души – в почти изцяло мюсюлманска Турция: толерирана, но лишена от официален статут.

Избирайки да говори от името на „нас, християни и мюсюлмани“, той отправи едно много силно послание, отбеляза отец Ломбарди.

Както през май в Йордания, папата се обяви за диалог между вероизповеданията като отговор на фундаментализма в момент, когато джихадистите от радикалната групировка Ислямска държава вербуват радикализирани младежи и окупират цели райони от Ирак и Сирия, пред вратите на Турция.

Подобно на предшественика си Бенедикт XVI Хорхе Берголио заяви пред събеседника си, че междурелигиозният диалог трябва да е творчески и да намери нови изразни форми, отбеляза отец Ломбарди, което е намек, че е недостатъчен.

Папата е твърдо убеден в политическата роля на религиите, обясни за АФП отец Антонио Спадаро, директор на йезуитското списание „Чивита Католика“ – той обича да се занимава с конфликтите и с трудните ситуации.

Ала изявленията му, в които набляга на общото наследство на християнството и исляма, явно срещна слаб отзвук у турските власти.

В съвсем друг регистър Ердоган се хвърли безпощадно да обвинява надигането на ислямофобията, потискането на мюсюлманите на Запад и „държавния тероризъм“ на режима на сирийския президент Башар Асад и на Израел в Газа.

Една много агресивна реч, в която ислямът се оказа в ролята на жертва и която само показа гоненията, понасяни от християните в Ирак и Сирия.

В същия тон най-високопоставеният турски духовен представител Мехмет Гьормез също заклейми „ислямофобската параноя“ – претекст за „масов натиск, сплашване и атаки срещу нашите братя и сестри, които живеят на Запад“. И макар да разкритикува „напълно неприемливите“ им действия в Ирак и Сирия Гьормез, ги приписа на „наранените духове“, с което още веднъж подчерта отговорността на Запада в надигането на ислямския фундаментализъм.

Верен на стила си, папата се въздържа открито да дава политически съвети на Ердоган каква политика да следва в сирийския и иракския конфликт или пък в своята страна – по отношение на кюрдското малцинство.

Но той предаде недвусмислени послания, смята монсеньор Паскал Голниш, директор на хуманитарната организация Oeuvre d`Orient.

Не е възможен мир, ако не се обсъдят въпросите за свободите, включително в Турция, заяви Голниш за АФП. Това бе казано от папата по дипломатичен, но ясен начин. Неприемливо е семинарията на православната патриаршия да е затворена, а католическата църква да няма юридически статут в Турция.

Колкото до войните в Близкия изток папа Франциск наблегна на влиянието, което Турция може да има в конфликта, отбеляза монсеньор Голниш. Според Ватикана Турция е един от ключовете към успокоението. /БГНЕС

 
 
Коментарите са изключени