Папата и турските власти: диалог между глухи

| от |

Диалог между глухи. Така Франс прес определи първата визита в Турция на папа Франциск, радетел на съюза на религиите срещу тероризма, и неговите разговори с президента Реджеп Ердоган, който упорито изобличава ислямофобията.

Под блясъка на златото на новия и силно критикуван турски президентски дворец контрастът бе стъписващ, отбелязват наблюдатели. Напрегнати, въпреки дежурните любезности и усмивки, папата и неговият домакин Реджеп Ердоган си издекламираха партитурите, без да се стигне до истински диалог.

Папата се изразяваше в духовна перспектива, докато турският президент произнасяше политическа реч – така обобщи много дипломатично пред журналистите говорителят на Ватикана отец Федерико Ломбарди.

Папата бе вежлив, но твърд. Той наблегна на мястото на Турция на „естествен мост“ между Запада и Изтока и на ролята на образец, която тя трябва да играе в диалога между културите.

Аржентинският папа също така разкритикува юридическото положение на малобройната християнска общност – едва 80 000 души – в почти изцяло мюсюлманска Турция: толерирана, но лишена от официален статут.

Избирайки да говори от името на „нас, християни и мюсюлмани“, той отправи едно много силно послание, отбеляза отец Ломбарди.

Както през май в Йордания, папата се обяви за диалог между вероизповеданията като отговор на фундаментализма в момент, когато джихадистите от радикалната групировка Ислямска държава вербуват радикализирани младежи и окупират цели райони от Ирак и Сирия, пред вратите на Турция.

Подобно на предшественика си Бенедикт XVI Хорхе Берголио заяви пред събеседника си, че междурелигиозният диалог трябва да е творчески и да намери нови изразни форми, отбеляза отец Ломбарди, което е намек, че е недостатъчен.

Папата е твърдо убеден в политическата роля на религиите, обясни за АФП отец Антонио Спадаро, директор на йезуитското списание „Чивита Католика“ – той обича да се занимава с конфликтите и с трудните ситуации.

Ала изявленията му, в които набляга на общото наследство на християнството и исляма, явно срещна слаб отзвук у турските власти.

В съвсем друг регистър Ердоган се хвърли безпощадно да обвинява надигането на ислямофобията, потискането на мюсюлманите на Запад и „държавния тероризъм“ на режима на сирийския президент Башар Асад и на Израел в Газа.

Една много агресивна реч, в която ислямът се оказа в ролята на жертва и която само показа гоненията, понасяни от християните в Ирак и Сирия.

В същия тон най-високопоставеният турски духовен представител Мехмет Гьормез също заклейми „ислямофобската параноя“ – претекст за „масов натиск, сплашване и атаки срещу нашите братя и сестри, които живеят на Запад“. И макар да разкритикува „напълно неприемливите“ им действия в Ирак и Сирия Гьормез, ги приписа на „наранените духове“, с което още веднъж подчерта отговорността на Запада в надигането на ислямския фундаментализъм.

Верен на стила си, папата се въздържа открито да дава политически съвети на Ердоган каква политика да следва в сирийския и иракския конфликт или пък в своята страна – по отношение на кюрдското малцинство.

Но той предаде недвусмислени послания, смята монсеньор Паскал Голниш, директор на хуманитарната организация Oeuvre d`Orient.

Не е възможен мир, ако не се обсъдят въпросите за свободите, включително в Турция, заяви Голниш за АФП. Това бе казано от папата по дипломатичен, но ясен начин. Неприемливо е семинарията на православната патриаршия да е затворена, а католическата църква да няма юридически статут в Турция.

Колкото до войните в Близкия изток папа Франциск наблегна на влиянието, което Турция може да има в конфликта, отбеляза монсеньор Голниш. Според Ватикана Турция е един от ключовете към успокоението. /БГНЕС

 
 

Великолепните тоалети на Наградите за кино и телевизия на MTV

| от |

Красивите и известните се събраха в Санта Моника, Калифорния, по повод Наградите за кино и телевизия на MTV.

Когато се раздават награди, всичко е много весело. Характера на церемонията позволяваше звездите да са по-артистични и свободни в облеклата си. Това доведе до бални рокли и кожа, и дори анцузи.

В галерията ни днес събрахме най-впечатляващите тоалети от червения килим. Вижте ги!

Също така – вие как бихте се облекли за подобно събитие?

 
 

Роби Уилямс е готов да се върне в „Тейк дет“

| от chr.bg |

Роби Уилямс е готов да се върне в „Тейк дет“, ако и Джейсън Ориндж се съгласи.

Водещите Филип Скофилд и Холи Уилоуби попитаха Роби Уилямс в британското телевизионно предаване „Тази сутрин“ дали наистина групата замисля отново да се събере в пълен състав за 30-годишнината си през 2020 г. Това означава той и Джейсън Ориндж да се присъединят към Гари Барлоу, Марк Оуен и Хауърд Доналд. Роби Уилямс отговори, че е готов да го направи, но не знае какво е отношението на Джейсън.

Роби Уилямс напусна за пореден път „Тейк дет“ през април 2014 г., а през септември същата година го последва и Джейсън. През март тази година Гари Барлоу каза, че „няма шанс“ Роби да се върне.

Петимата не са пели заедно от 2011 г. Гари Барлоу обаче е доволен от групата и като трио.

 
 

Ех, няма такива играчи вече*

| от Daher Lammoth |

Пол ши*ания Гаскойн, или просто Газа.

Или футболистът, който молеше за тишина журналистите на пресконференция, след което се изпърдяваше или оригваше в микрофоните. Същият футболист, който за рождения ден на негов чернокож приятел, му подарява посещения в солариум. Отвлича клубния автобус и го разбива в една спирка. Гонят го от хотел, задето се е къпал гол в декоративния фонтан на входа. Изсрал се в чорапите на Дженаро Гатузо, един от най-свирепите футболисти, за добре дошъл в новия му отбор. Изпикава се върху лицето на капитана Ричард Гъф през нощта, за да го събуди, защото не могъл да заспи и иска да играят билярд с него. Треньорът му сър Боби Робсън го нарекъл „тъп като метла“, а на следващия ден Газа излиза на тренировка със стърчаща метла от калците….

Ех, няма такива играчи вече :'(

Тези, които ме познават от малък, знаят че винаги съм симпатизирал на най-големите дървета в световния футбол – Англия. Най-вече заради онзи национален харизматичен отбор от 1990 г., съставен от „касапина“ Тери Бътчър, Стюърт „Психо“ Пиърс, споменатия магически ненормалник Газа, вечно бинтования като след война Марк Райт, геният-идиот Крис Уодъл, дядо Шилтън и легендата-джентълмен Гари Линекер (вероятно единстеният от онзи отбор, който не се напивал до припадане). Този отбор спечели сърцето на съвсем малкия Дахер, който за първи път гледаше оназ странна игра с топка. Физиономиите на Газа са имали пръст в това.

И макар през годините държавните им управители, начело с тъпи патки като Тереза Мей, или военнопрестъпници като Тони Блеър и „Пиг Гейт“ Камерън, да бяха направили всичко възможно да ме отвратят от английската нация, все пак английският хумор, писатели като Дейвид Мичъл, Тери Пратчет, Докинс, режисьори като Ридли Скот, Кен Лоуч, Дани Бойл, Мийдоус и т.н. комици и музиканти, и най-вече спомените за Газа, поддържаха симпатията ми към това общество.

Утре Англия излиза срещу Тунис. Англичаните продължават да стават все по-сиви и все по-нехарезматични. Звездата на отбора е фъфлещия Хари Бастунов (Кейн). Дори колегата му от Тотнъм, кореецът Хюн Мин Сон, говори по-разбираем английски от него.
Тактиката на англичаните е ясна – търчане по фланговете на житния бегач Стърлинг и центриране с надеждата да бъде уцелена главата на Хари.

И все пак….. Кам Он Ингерлааанд! Бйип Бийп Бийп.

 

*Текстът е представен без редакция от фейсбук страницата на Daher Lammoth

 
 

Най-добрите филми на 2018 г. досега

| от chronicle.bg |

Юни вече е към края си и е време за традиционната равносметка на филмите през първото полугодие на 2018-та.

Като изключим редовната доза от манджата на Марвъл, която ще пренебрегнем (с едно изключение), годината дотук беше достатъчно разнообразна, така че да задоволи всеки вкус, като започнем от качествени независими филми, минем през най-доброто от европейското кино и стигнем до скъпите и комерсиални блокбъстъри на Холивуд.

Разбира се, днешната равносметка не е окончателна, тъй като знаем, че доброто кино пази най-силните си козове за есента и зимата (за да се класира за престижните награди догодина). Въпреки това могат ясно да се откроят няколко заглавия, които ще се въртят пред очите ни поне до началото на 2019-та. Тук трябва да направим уточнението, че за премиера на филмите в този случай се приема пускането им по киносалоните, а не премиери по фестивали, които за някои филми се случиха още в края на 2017 г.

Вижте в галерията горе най-добрите филми на 2018 г. досега.